Р Е
Ш Е Н И Е
№
120 21.01.2019 г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 21 ноември
2019 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.И.Секретар
Ив.Златева
Прокурор
Е.Гоцев
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№327 по описа на ЯОС за 2018 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №19/26.04.2018
г. постановена по НОХД №382/2017 г. ЕРС е признал подсъдимия И.Л.К. за виновен
в това, че на *****г. за времето от 18.00 часа до 19.20 часа в с.В., обл.Ямбол,
на ул."А.П.Б."№**, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - счупване на стъкло на
прозорец на антре в къщата, отнел чужди движими вещи - пари в банкноти на
стойност 4400 лева от владението на собственика
Я.П.В. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.63 ал.1 т.3 вр. с чл.54 от НК го е осъдил на
три месеца лишаване от свобода. На осн. чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от
НК съда е отложил изтърпяването на наложеното наказание от три месеца лишаване
от свобода за изпитателен срок от една
година.
Със същата присъда подс.К.
е осъден да заплати на осн. чл.45 от ЗЗД
на Я.П.В. сумата от 4400 лева, представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди в резултат от престъплението.
Със същата присъда подс.К.
е осъден да заплати направените по делото
разноски в приход на републикански бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол сума в размер на 47.02 лв. и ДТ в размер на 176 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.И.Л.К. и я е обжалвал
в установения за това срок като незаконосъобразна
и постановена при съществени процесуални
нарушения. В жалбата не са изложени конкретни съображения.
В допълнение към въззивната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт поради възприета от решаващия съд несъответна на доказателствата
фактическа обстановка, в резултат на което съда е достигнал до неправилни правни изводи досежно време на
осъществяване на деянието, конкретния механизъм и по отношение на правилна
преценка на приложените писмени
доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и дактилоскопна
експертиза. Излагат се съображения за несъответствие на времето на
осъществяване на деянието, като се визират свидетелските показания по делото и
такива относно установеното от протокола
за оглед на местопроизшествие досежно възможността за проникване в жилището по
възприетия от съда начин, от което се прави извода за невъзможност за
осъществяването му по възприетия от съда механизъм. Оспорва се
законосъобразността на протокола за
оглед на местопроизшествие. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на такава от въззивния съд с която подсъдимия да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание въззивника И.Л.К. участва лично и чрез редовно
упълномощен защитник. Чрез защитата си и лично
поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и са направеното
искане.
Участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Прави се искане за потвърждаване на обжалваната присъда.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.**3 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право а и интерес от това. Разгледана
по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Въззивния съд счита, че ЕРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззивника подсъдим И. Л.К. на престъпния
състав на чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194
ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК и при условията на чл.54 от НК му е
определил справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване наказание, съобразено
със степента на обществена опасност на деянието а и с тази на личността на дееца,
а именно такова от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на
осн. чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК е
отложил за изпитателен срок от една година.
Както правилно е приел за
установено решаващия съд въззивника К. и въззиваемата В. ***. На *****година
около 18.00 часа въззиваемата В. ***, представляващ двуетажна жилищна сграда,
като заключила входната врата на първия етаж от жилището си и отишла в магазин
находящ се в центъра на селото - на около 200 метра от дома и, където след като
напазарувала останала пред сградата на магазина.
По същото време по което въззиваемата В. излязла от дома си въззивника К.
се намирал в близост до дома и, в двор на имот намиращ се в съседство с този на
В.. Там въззивника К. бил забелязан от свид.П., притежаващ имот съседен с този
на въззиваемата В.. Въззивника К. свид.П. забелязал на оградата на съседния на този на въззиваемата В.
имот който не бил обитаван постоянно, с
намерение да скочи в двора. На зададен му от свид.П. въпрос какво прави вътре
въззивника отговорил, че влиза в същия за да търси топка. Малко по-късно свид.П.
отново видял въззивника К. - в двора в който бил влязъл, до странична врата.
При това въззивника К. казал на свид.П., че не може да излезе и тръгнал отново
към вътрешността на двора. Възприемайки излизането на въззиваемата В. от дома и
въззивника подсъдим К. решил да проникне в същия с цел извършване на кражба на
пари. За целта въззивника К. прескочил оградата на имота на въззиваемата В.,
счупил стъкло на прозорец на антрето на първия етаж на жилищната сграда,
отстранил с ръка парчетата стъкло и през получения отвор проникнал в антрето на
жилищната сграда. От антрето въззивника К. влязъл в стая от първия етаж на
жилищната сграда, повдигнал дюшеците на намиращите се в същата две легла където
не намерил пари. От вграден в стената шкаф в стената шкаф въззивника К. взел
кожена чанта в който въззиваемата В. държала пари разделени на три - на две
места по 2000 лв. и трето 400 лева, в различни банкноти - общо в размер на 4400
лева. Въззивника взел намиращите се в чантата 4400 лева, след което оставил
чантата в шкафа и по обратния път
напуснал жилищната сграда. Непосредствено след това въззивника К. отишъл при свид. Л.Д.и И.К. и заедно с тях отишъл в
центъра на селото, влязъл в магазина пред който била въззиваемата В. и след
излизането си от същия я попитал какво прави. На въпроса на въззивника В.въззиваемата
В. отговорила, че е излязла за малко. Непосредствено след това въззивника К.
заедно със свид.Л.Д.и И.К. отишли пред кметството на селото, където седнали на
пейка. След като въззивника К. напуснал магазина въззиваемата В. постояла още
малко пред него след което си тръгнала. Около 19.20 часа въззиваемата В. се
прибрала в дома си, отключила входната врата
и влязла в жилищната сграда. Влизайки в стаята от жилището ползвана като всекидневна въззиваемата В.
забелязала, че дюшеците на намиращите се в същата легла са повдигнати от единия
им край и пътеката на пода е събрана се усъмнила, че някой е влизал в жилището
и, отворила шкафа и установила, че парите и липсват, след което незабавно
отишла при кмета на селото - свид.А.на която съобщила за извършената кражба от
дома и, която от своя страна уведомила органите на МВР, като сигнала за
извършената кражба е регистриран като подаден
в 19.54 часа на *****г. от свид.А..
Въззивника подсъдим К. е роден на ***
година и към *****г. е бил непълнолетен и видно от приложената по делото
справка за съдимост №***от *****г. на БС при ЕРС е неосъждан.
От заключението на назначената дактилоскопна експертиза по Протокол №******г.
се установява, че дактилоскопна следа №3 иззета
при извършения оглед на местопроизшествие от взломено стъкло е е от
десен среден пръст на лицето И.Л.К. с ЕГН **********.
Приетите от решаващия съд, а и от настоящия състав на въззивния такъв
фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от събраните и
проверени по делото гласни доказателства - показанията на свед.Я.В., В.В. и И. П., частично от тези на
свид.Л.Д., И.К. и А., дадени в хода на съдебното следствие, а по отношение на
теза на свид.В.В. приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281
ал.5 вр. с ал.1 т.5 от НПК, от протокола за оглед на местопроизшествието от *****г.,
приложената по делото справка за съдимост на въззивника подсъдим К., а и
заключенията на назначените дактилоскопни експертизи.
След собствен анализ на събраните по делото гласни доказателства настоящия
състав на въззивния съд споделя изцяло изводите на решаващия такъв относно
кредитирането в пълнота на показанията на свид.Я.В. и И. П. дадени в хода на
съдебното следствие и тези на свид.В.В. приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.5 НПК предвид вътрешната
им непротиворечивост и пълното им съответствие
по отношение на известните им съставомерни факти, а и с приложения по
делото протокол за оглед на местопроизшествие и заключения на дактилоскопните
експертизи. Както свид.Я.В., така и свид.В.В. сочат на държаните в жилището на свид.Я.В. парични средства по размер,
съобщеното от свид.Я.В. и И. П. за времето на напускане на В. на жилището и и
тези на Ив.П. за времето в което е видял подсъдимия К. до дома на Я.В.,
съобщеното от свид.Я.В. по отношение на
мястото на съхраняване на паричните средства предмет на кражба и установеното
от протокола за оглед на местопроизшествие по отношение на същия факт, а и на
начина на проникване в жилището, заключението на дактилоскопната експертиза.
Съда кредитира частично показанията на свид.И.К. и Л.Д.по отношение на
обстоятелството, че подс.К. е бил заедно с тях в центъра на селото, като
споделя становището на първоинстанционния съд по отношение на посоченото време,
че е допустимо незначително несъответствие в тях с оглед на изминалото време.В
тази връзка кредитира показанията на свид.И. П., който е незаинтересован
свидетел по отношение на изхода на делото, както и предвид съответствието им с
останалите доказателства по делото посочени от съда. Що се касае до показанията
на свид.М.Г.съда не кредитира същите предвид противоречието им с всички
останали доказателства по делото. Твърдението на свид.Мл.Г., че на визираната
дата от 18.00 до 19.00 часа е отишъл в дома на въззивника К. където е
ремонтирал автомобила си са изолирани и в пълно противоречие с всички останали
доказателства, включително и с показанията на свид.И.К. и Л.Д.. Правилно,
обосновано и законосъобразно решаващия съд е установил и обстоятелството, че е
налице противоречие в показанията на свид.Л.Д.и И.К. по отношение на
обстоятелството кога са излезли от дома на въззивника К., преценявайки и
обстоятелството, че свид.Л.Д., И.К. и М.Г.са в роднински отношения с въззивника
К.. Правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд не е кредитирал
показанията на свид.А.само в частта им
по отношение на обстоятелството присъствала ли е при вземането на
дактилоскопните следи и обработването им по време на огледа. По отношение на
това обстоятелство е налице вътрешно противоречие в показанията на тази
свидетелка, предвид твърдение, че
следите са обработвани от в.л. К.,
както и такова с показанията на свид.И. И.и П.Д.присъствали на огледа, като
първия от тези свидетели е и поемно лице при извършване на процесуално
следственото действие. Настоящия състав на въззивния съд споделя изцяло
становището на решаващия съд, че протокола за оглед на местопроизшествие
отговаря на изискванията на чл.156 от НПК по изложените от същия съображения.
По изложените съображения и настоящия състав на въззивния съд намира, че не
могат да се споделят доводите на въззивника касателно неправилен анализ на доказателствата
по делото, както по отношение на анализа
на гласните такива, така и по отношение на кредитирането на приложения по
делото протокол за оглед на местопроизшествие.
Правилно, законосъобразно и обосновано
анализирайки така установените фактически обстоятелства решаващият съд е квалифицирал осъщественото
от въззивника К. деяние
като такова съставомерно по
чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 чл.63
ал.1 т.3 от НК.
Безспорно е налице отнемане на вещи -
парични средства в размер на 4400 лева , предвид обстоятелството на прекратяване
на владението на собственика им - свид.Я.В., с вземането и изнасянето им от
мястото на което са били оставени от същата, а именно от шкаф в стая находяща се в жилището на
същата в с.В., обл.Ямбол на ул."А.П.Б." №**, като отнемането видно от показанията на свидетелката
собственик е станало без да е налице
съгласие за това и дееца е установил свое собствено такова .Деянието е осъществено чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот предвид проникване в жилищната
сграда чрез счупване на стъкло на прозорец - квалифициращо обстоятелство по т.3
на ал.1 на чл.195 от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено от въззивника
при пряк умисъл, тъй като същият е искал настъпването на общественоопасните
последици. Предвид установеното от акта за
раждане на въззивника К. същият е осъществил деянията като непълнолетен,
но от доказателствата по делото е
безспорно установено, че същият е можел
да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си.
Възраженията на въззивника К. касателно обстоятелството на невъзможност за
проникване в жилищната сграда през направения отвор в прозореца, както и този
за предявено му обвинение за извършено друго престъпно деяние съвпадащо по
време с визираното съда намира, че не могат да се споделят. Това е така тъй
като се касае за подрастващо лице, а и в показанията си свид.А.и И. И.сочат, че
отвора е позволявал през него да премине малък човек. А в производството по
НОХД №*****г. на РС Елхово не е постановен и влязъл в сила съдебен акт,
съобразно приложените по делото доказателства.
При определяне на вида , размера и начина на изтърпяване на наказанието на въззивника К. съда е взел предвид както степента на обществена
опасност на осъщественото, така и тази на личността на въззивника – подсъдим и
правилно е определил на същия наказание при условията на чл.54 от НК ,
съответно и разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 от НК , му е определил такова по вид лишаване от
свобода в размер от три месеца. Безспорно правилно решаващият съд е приел, че
осъщественото от въззивника конкретно
деяние и сравнително невисока степен на
обществена опасност на личността на въззивника, предвид установеното от приложеното по делото свидетелство за
съдимост касателно чистото му съдебно минало, а и липсата на данни за извършване на противоправни
прояви. Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно решаващият такъв
е приел, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и с отлагане на изтърпяване
на същото, като на осн. чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК го е отложил за срок
от една година. В този си вид, размер и начин на изтърпяване настоящия състав на въззивния съд намира , че
наложеното на въззивника наказание в
пълнота ще осъществи целите визирани в
чл.36 от НК, както възпитателна, така и възпираща по отношение на въззивника, а
и на обществото.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно решаващия съд не е
приложил разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието на
въззивника К.. За да се определи
наказанието на въззивника при условията на чл.55 от НК е необходимо да се установи , че е налице изключително или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-ниското предвидено в текста наказание
да се явява несъразмерно тежко на осъщественото. В конкретния случай съда не
констатира наличието на изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, както и на многобройни такива. Както
вече бе посочено при определяне на наказанието на въззивника – подсъдим
решаващият съд е взел предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства.
За това и именно е определил наказанието в този размер.Тези смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче не са многобройни такива. А и най-ниското
предвидено в закона наказание не се
явява несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото.
При този изход на делото правилно и обосновано решаващия съд е осъдил
подсъдимия К. да заплати на гражданската ищца В. причинените и от
престъплението имуществени вреди в размер на 4400 лева. Както правилно е
посочил решаващия съд същите са установени
по размер, както и пряката причинна връзка между осъщественото деяние и
причиняването им, а съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
репарира вредите причинени другиму.
При цялостната служебна проверка на
атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение
или отмяната му.
По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №19/26.04.2018 г. постановена по НОХД №382/2017 г. по
описа на ЕРС.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.