Р Е Ш Е Н И Е

№ 104 23.11.2018г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд първи въззивен наказателен състав

На 17 октомври 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван И.

Секретар Ив.Златева

Прокурор Т.Стаматов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 250 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия С.Д., депозирана чрез защитника му адв.Г. и на гражданския ищец и частен обвинител М.Ж., против присъда № 111/ 11.07.2018г.постановена по нохд № 1588/2017г.по описа на Ямболския районен съд.

С обжалваната присъда подс.Д. е признат за виновен, в това че за времето от 4 до 9 часа на 25.03.2017 г. в гр. Ямбол, от частен дом, находящ се на ул. „Граф Игнатиев" бл.З, вх.А, ап.14, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1038лв, от владението на собствениците им Румен П. и М.Ж., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а"и б. „б" и чл.58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият Д. е осъден да заплати на гражданския ищец М.Ж. сумата от 472 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.03.2017 г., до окончателното изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 752 лв.е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати и всички направени по делото разноски, както и държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.

В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи единствено за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че решаващият районен съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да определи наказанието под предвидения законов минимум в разпоредбата на чл.196 ,ал.1, т.1 от НК, тъй като по делото са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства- критично отношение към извършеното, пълни самопризнания още на досъдебното производство и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. На това основание се иска въззивният съд да измени обжалваната присъда и да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т. 1 от НК, като намали неговия размер.

В жалбата на гражданския ищец и частен обвинител се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание, като се иска неговото увеличаване, с оглед криминалното минало на подсъдимия. Иска се и увеличаване размера на присъденото обезщетение.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебното заседание лично и с адв.Ц., преупълномощен от адв.Г., чрез който поддържа изцяло жалбата си. Прави искане за намаляване размера на наказанието му, тъй като районният съд не е оценил в достатъчна степен наличните смегчаващи вината обстоятелства.

Въззивницата- граждански ищец и частен обвинител не взема участие в съдебното заседание.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбите, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбите, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 и по чл.320 ал.5 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Съдебното производство в районния съд е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. В първото по делото съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като прави искане да не се събират доказателства в тази насока. С нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 от НПК съдът приема, че при постановяване на присъдата ще ползва всички доказателства събрани на досъдебното производство.

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция. Подсъдимият и неговия защитник също не изразява несъгласие с фактическата обстановка, както и с направените от съда правни изводи.

Безспорно е установено, че в началото на м.март 2017г.свидетелите П. и Ж. позволили на подсъдимия, жената с която живеел на семейни начала Г. С. и двете им деца да се настанят временно в дома им, находящ се в гр.Ямбол, ул. „Граф Игнатиев" бл.З, вх.А, ап.14, докато си намерят квартира. На 24.03.2017г.св.П. съобщил на подсъдимия, че следва да се изнесат. Подсъдимият бил разочарован от поведението на П. и заедно с багажа на семейството си, за времето от 04:00 часа до 09:00 часа на 25.03.2017г., изнесъл от жилището на П. и вещи, собственост на свидетелите П. и Ж., а именно: плазмен телевизор марка „Кроун" с дистанционно за него за 180 лева, мобилен телефон марка „Нокиа" за 42 лв. и 2 бр. мъжки дънки по 32 лева всеки, които били собственост на св. П., както и мобилен телефон марка „Ел Джи Р700" за 280 лв., комплект анцуг (горнище и долнище) марка „Адидас" за 35 лв., горнище на анцуг марка „Адидас" за 20 лв., шушляково яке за 29 лв., яке от еко кожа за 45 лв., маратонки марка „Найк" за 15 лв., маратонки марка „Адидас" за 15 лв., кецове марка „Найк" за 45 лв., летни обувки марка „Тенденс" за 38 лв., 2 бр. дънки по 10 лв., 2 бр. дънки по 20 лв., сребърен пръстен с тегло 10 грама за 60 лв., слънчеви очила за 5 лв., сешоар за 15 лв., три памучни одеала по 15 лв., употребяван дамски парфюм марка „Версаче" за 20 лв. и дамски боти от естествена кожа за 25 лв., които били собственост на св. Ж.. Отнети вещи подсъдимият занесъл в дома на дядото на жената, с която живеел, находящ се на ул. „Радецки" № 74 в гр.Ямбол. Същият ден около обяд подс. Д. заложил телевизора е дистанционното в заложна къща, находяща се в гр.Ямбол, ул.Търговска № 65, за 40 лева. Получените пари похарчил за лични нужди.

Отнетите вещи собственост на св.П. са на стойност 286 лв., а тези собственост на св.Ж. са на стойност 752 лв.

На 31.03.2017г., след разкриване на деянието, свид. Д. -служител в заложната къща, предал на органите на полицията заложения от подсъдимия телевизор „Краун", ведно с дистанционното, а подсъдимият предал доброволно отнетия мобилен телефон „LG-P 700" , които вещи били върнати на св. П. срещу разписка на 06.04.2017г.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е осъждан девет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, подробно описани в проверявания съдебен акт. Райнният съд правилно е приел, че съставомерни за предявеното обвинение по чл.29 ал.1 букви "а" и "б" от НК са следните наказания:

наложеното с присъда по нохд № 67/2014г. на ЯРС, влязла в сила на 04.03.2014г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а" от НК, наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно и

и наложеното с присъда по нохд № 960/2016г. влязла в сила на 17.11.2016г. по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл 29 ал.1, б. „а" и б. „б" от НК наказание 6 месеца и 6 дни лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал всички събрани гласни и писмени доказателства на досъдебното производство- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П., Ж., Д., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото. Всички посочени доказателства са безспорни и кореспондират помежду си , поради което решаващата инстанция правилно и обосновано ги е кредитирала.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивника подсъдим Д. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление чл.196 ал.1 т.1, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 буква “а” и „б” от НК , тъй като за времето от 4 до 9 часа на 25.03.2017 г. в гр. Ямбол, от частен дом, находящ се на ул. „Граф Игнатиев" бл.З, вх.А, ап.14, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1038 лв, от владението на собствениците им - Р П. и М.Ж., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимия деяние, който се споделя от въззивната инстанция и поради липса на обжалване в тази насока е ненужно да се преповтаря.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

Въззивниците- подсъдим и частен обвинител обжалват единствено размера на наложеното наказание, като според подсъдимия същото е несъразмерно тежко, а според частния обвинител е проявена необоснована снизходителност.

Въззивният съд намери и двете жалби за неоснователни, тъй като при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК. Въззивният съд споделя всички изложени от решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са ценени обективно и правилно при определяне на наказанията на подсъдимите.

Жалбата на подс.Д., с която се прави искане за определяне наказанието му при условията на чл.55 от НК е напълно неоснователна, тъй като по отношение на него не са налице нито изключителни нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.55 от НК. Изложените в жалбата като смегчаващи вината обстоятелства- критично отношение към извършеното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и самопризнанията му, не следва да бъдат надценявани и по никакъв начин не биха могли да бъдат отчетени като многобройни смегчаващи ваната обстоятелства. Още повече, че самопризнанието е елемент от процедурата на съкратеното съдебно следствие и основание за прилагане разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, поради което не следва да бъде отчитано като отделно смегчаващо вината обстоятелство. Районният съд е отчел и възстановяването на по- голямата част от отнетите вещи, като следва да се отбележи, че това е станало възможно и благодарение на бързото разкриване на извършителя на кражбата от органите на полицията. Напълно обосновано е прието, че личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност в предвид многобройните му предишните осъждания за извършени тежки умишлени престъпления. Това го определя като личност с трайно установени престъпни навици, както и че предишните му минимални наказания не са изиграли нито възпиращо нито превъзпитателно въздействие спрямо него. Твърдението на подсъдимия, че има две деца и скоро очаква раждането на трето не е основание за намаляване размера на наказанието му, тъй като това обстоятелство е следвало да го мотивира да не извършва престъпление, а не да му служи като оправдание да търси снизхождение. По тези съображения съдът намира искането за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК за напълно неоснователно и необосновано.

Определеното му наказание 3 години лишаване от свобода, намалено на 2 години след прилагането на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е справедливо и съответно на степента на обществената опасност на личността на подсъдимия и на деянието. Първоначалния строг режим на изтърпяване на наказанието е съобразен с разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, б."б" от ЗИНСЗ, тъй като същия е търпял наказание лишаване от свобода и не са изминали 5 години.

По изложените съображения съдът намира и жалбата на частния обвинител, в частта относно несъгласието с размера на наложеното наказание на подсъдимия за неоснователна.

Относно гражданския иск:

При горния изход на делото, тъй като подсъдимият е признат за виновен по предявеното му обвинение, правилно и обосновано е прието, че предявения граждански иск от Ж. против подсъдимия е доказан по основание. При определяне размера на обезщетението за причинени имуществени вреди правилно от общата сума на отнетите от владението на Ж. вещи 752лв.са извадени възстановените й такива на стойност 280лв. По тези съображения присъдената й сума в размер на 472лв.е равна на стойността на откраднатите й от подсъдимия вещи, т.е. това е размера на причинените й имуществени вреди. По тези съображения въззивният съд намира искането в жалбата на гражданския ищец за увеличаване размера на присъденото й обезщетение за неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД подсъдимият е длъжен да възстанови единствено и само вредите, които е причинил умишлено.

При горният изход на делото решаващият съд напълно законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК и е осъдил подсъдимия да заплати всички направени по делото разноски, както и да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвръдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК , Окръжен съд- Ямбол ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 111/ 11.07.2018г.постановена по нохд № 1588/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.