О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                            22.01.2019 г.                                 гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд,                                                              гражданско отделение

На двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

             2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №15 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И.Х.Ц. от САК със съд. адрес *** против Разпореждане № 5248/30.11.2018г. по ч.гр.д.№ 4764/2018 по описа на ЯРС, с което е отхвърлена молбата на заявителя по горното частно гражданско дело за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против А. М. Я. от гр. Ямбол, ул. "О....." №.. на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК - поради противоречие на искането със закона и добрите нрави. Заявителят претендирал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по т. 3 от Договор за правна защита и съдействие, частично претендирана от общата сума в размер на 20 хил. лв., дължими поради това, че ищецът ангажирал паралелно други адвокати във връзка с възложеното на заявителя дело, касаещо ПТП от 19.08.2016 г.

В частната жалба на първо място се изяснява, че съдебният акт ограничавал правото на защита на заявителя - в един бъдещ процес да докаже притезанието си. Сочи, че съдът е формирал преценката си само на базата на един документ, без да изследва останалите обстоятелства по делото. В тази връзка изтъква, че А. Я. като наследник на баща си би могъл да вземе обезщетение в размер от 100 хил. лв. по чл. 52 от ЗЗД, като на базата на този материален интерес заявителят изчислява минимално дължимото му възнаграждение съгл. НМРАВ на 6 396 лв. Допълва, че в рамките на две години той бил ангажиран по въпросното дело за обезщетение, през което време подпомагал финансово ищеца със суми за храна, огрев, погасяване на заеми, а и многократно пътувал от София до Ямбол. Ищецът вместо да му възстанови разходите до момента, ангажирал паралелно адв. И. Л. от САК. Поради това въззивникът счита, че претендираните вреди от неизпълнението на договора за правна защита били определяеми и очаквани към деня на сключването му. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като се допусне издавен на заповед за изпълнение и се допусне възможността на заявителя в един бъдещ процес да докаже вземането си.

Ямболският окръжен съд като се запозна с материалите по делото намира от фактическа страна следното:

Районен съд Ямбол е сезиран на 28.11.2018 г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. М. Я. от гр. Ямбол за парично вземане в размер от 10 000 лв., обозначено като частично от общата сума от 20 000 лв., представляващо неустойка за неизпълнение на договор за правна защита и съдействие. В т.12 от заявлението е посочено, че в т. 3 от договора за правна защита и съдействие е уговорена въпросната неустойка за случай, в който длъжникът – възложител се откаже от него или ангажира паралелно други адвокати във връзка с възложеното, касаещо ПТП от 19.08.2016г. Посочено е също, че длъжникът е неизправна страна, тъй като е ангажирал други адвокати за паралелно извършване на същата работа и на това основание се иска издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Представен е пред първоинстанционния съд и Договора за правна защита и съдействие от 02.09.2016 г. (л. 6 по гр.д. №4764 от 2018 г. на ЯРС).

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено изцяло с мотив, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК претендираната неустойка противоречи на закона и на добрите нрави.

С частната жалба е атакуван съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 413 от ГПК. За частния жалбоподател е възникнало правото на частна жалба, тъй като заявлението му за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, което право е упражнено в преклузивния срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК се инициира със заявление по образец от кредитор, който твърди, че има съществуващо вземане срещу посочен от него длъжник. В това производство сезираният съд е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това, да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл. 410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл. 411 от ГПК от същия. В конкретния случай правилно районният съд е преценил клаузата за неустойка като нищожна – противоречаща и на закона, и на добрите нрави.

Следвайки поредността на посочените отрицателни предпоставки в т. 2 на чл. 411, на първо място следва да се посочат аргументите в подкрепа на становището за нищожност на неустойката поради противоречието й със закона. Клаузата е предвидена в договор за поръчка, уговорена като компенсаторна неустоечна клауза, без същевременно да предвижда хипотеза на неизпълнение.

Участието на адвокатите в решаването на правни спорове по съдебен или арбитражен ред, страна по които са физически или юридически лица, се основава на конституционната функция на адвокатурата, като институция - да подпомага гражданите при защита на техните права и законни интереси (арг. от чл. 134, ал. 1, изр. 2 от КРБ). Въпросната клауза в т. 3 от договора за правна защита и съдействие влиза в разрез с правото на защита съгл. чл. 56 от КРБ. Всеки гражданин - страна по процесуално правоотношение със съда има право да ангажира колкото си процесуални представители пожелае. В този си текст чл. 3 от договора напомня клауза за ексклузивни отношения при търговски представител по чл. 44 от ТЗ. Паралел между характера на правоотношенията не може да бъде направен, респ. да бъде потърсена аналогия от чл. 44 от ТЗ, най-малкото поради това, че в случая се касае за граждански договор. Друг е въпросът какви вреди може да търпи един адвокат при ангажирането на втори във връзка с организиране на защитата по и също дело, поради което и съдържанието на клаузата не отговаря на предназначението на неустойката, като предварително уговорена форма на отговорността за неизпълнение на договор. Без значение са в случая отношенията между адвоката и неговия доверител, развили се не по повод договора за поръчка, а именно - изтъкнатото от жалбоподателя подпомагане на клиента му с финансови средства и пътните разходи, които е сторил. Подобен вид вземания не биха могли да бъдат обезщетени чрез предвиждане на неустойка за неизпълнение на договора, тъй като последните не са възникнали вследствие неизпълнение на договора, а от други отношения между страните. Поради гореизложеното клаузата се преценя като нищожна поради противоречие със закона.

На второ място, уговореното в т. 3 от договора за правна защита и съдействие противоречи и на добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, включващи вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Така, както е посочено в заявлението, неустойката е предназначена да санкционира възложителя по договора за правна защита за паралелно ангажиране на услугите на друг адвокат. Предвид естеството на задължението и вида на неизпълнението, за което е предвидена, страните са уговорили неустойката за хипотеза, която не представлява неизпълнение, респ. не води до възникване на каквито и да е вреди. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските правоотношения, размерът на уговорената неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди, които биха настъпили от неизпълнението му. Още към момента на уговарянето й клаузата създава предпоставки за неоснователно обогатяване на жалбоподателя за сметка на неговия доверител. Поради това и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, уговорената неустойка следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

Проверката, която извършва съдът в заповедното производство обхваща освен редовността на документа от външна страна, и тази дали удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжник /чл. 418, ал.2 ГПК/. Доколкото по силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът в заповедното производство е длъжен да извърши преценка за съобразността на заявеното по реда на чл. 410 ГПК вземане със закона и с добрите нрави, то той следва да осигури реализация на правото на заявителя, но само в рамките, в които е зачетено от правния и обществен ред в страната, с оглед на конкретното твърдяно от последния правоотношение, като това не е разглеждане "по същество" на същото. Следва да бъде споделено като основано на процесуалния закон изразеното от Районен съд - Ямбол разбиране, че в хипотезата на заявено по реда на чл. 410 ГПК вземане, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на чл. 411, ал.2, т.2 ГПК.

Предвид гореизложеното, изводите на първоинстанционният съд, за да отхвърли заявлението изцяло, са правилни, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5248/30.11.2018г. по ч.гр.д.№ 4764/2018 по описа на ЯРС, с което е отхвърлена молбата на заявителя по горното частно гражданско дело за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против А. М. Я. от гр. Я....., ул. "О......" №.. на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК - поради противоречие на искането със закона и добрите нрави.

Съгласно т. 8 от ТР № 4/2013 ОСГТК на ВКС настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.