На 21.01.2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.ч.гр.дело №11 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е пред ЯОС след изпращането му по подсъдност от Апелативен съд - гр.Бургас, с негово Определение №2/03.01.2019г. по ч.гр.д.№433/2018г.

Подадена е частна жалба от Н.П.Р. ***, срещу Определение №133/07.06.2017г. по гр.д.№521/2017г. на Районен съд - гр.Котел, с което е прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено като подсъдно на Международния арбитражен съд при сдружение "Алианс за правно взаимодействие".

С частната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение на районния съд, като искането е за неговата отмяна и за присъждане на разноските в производството. Частният жалбоподател се позовава на разрешението, дадено с Решение №40/29.06.2017г. на ВКС по т.д.№2448/2015г., I т.о., според което е допустимо гражданският съд да се произнесе по въпроса за нищожността на арбитражна клауза по предявен иск, с оглед правния интерес на ищеца от предявяване на такъв иск, като сочи, че колизията в уредената компетентност на държавния и на арбитражния съд относно произнасянето по недействителността на арбитражно споразумение, е разрешена и в чл.VI, ал.3 на Европейската конвенция за вътрешнотърговски арбитраж. Поддържа, че в случая е обосновал правния си интерес от предявяване на иска по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на арбитражната клауза по чл.18 от договора за паричен заем от 16.12.2014г. и произнасянето по този иск е преюдициално по отношение на исковете, основани на материалното правоотношение.

Ответникът по частната жалба "Долината на билките"ЕООД с.Кипилово, общ.Котел, е депозирал отговор, в който е оспорил жалбата със становище, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че предявените от ищеца, сега частен жалбоподател, искове не са подсъдни на общия държавен съд на основание чл.7 и сл. ЗМТА и чл.19 ГПК, а арбитражният съд е компетентен сам да се произнесе по своята компетентност, съгласно чл.19, ал.1 ЗМТА.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

ЯОС, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото приема следното:

Производството по гр.д.№521/2017г. по описа на Районен съд гр.Котел е образувано по исковата молба на Н.П.Р. ***, с която против дружеството "Долината на билките" ЕООД с.Кипилово са предявени няколко обективно съединени иска - по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожна като накърняваща добрите нрави на арбитражна клауза по чл.18 от сключения между страните договор за заем от 16.12.2014г., иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на част от заетата по договора сума в размер на 16 000 лв. и иск по чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 6 164.01 лв.

Нищожността на арбитражната клауза ищецът е обосновал с обстоятелството, че председател на посочения в арбитражната клауза Международен абритражен съд при "Алианс за правно взаимодействие", е съпругът на управителя на ответното дружество, като според ищеца включването на тази арбитражна клауза представлява злоупотреба с право от страна на ответното дружество и го поставя в по- благоприятно положение от това на ищеца, по този начин се накърняват принципите на морала и на добрите нрави, като се има предвид и невъзможността решенията на арбитражния съд да бъдат обжалвани, съгласно чл.45, ал.8 от Правилника на Международния арбитражен съд при "Алианс за правно взаимодействие".

С депозирания на 22.01.2018г. писмен отговор ответникът е направил отвод на съда на основание чл.7 и сл. от ЗМТА и чл.19 ГПК, основан на арбитражното споразумение.

С обжалваното Определение №133/07.06.2018г. РС - Котел е прекратил производството по делото и е постановил изпращане на делото за произнасяне по компетентност на Международния арбитражен съд при Сдружение "Алианс за правно взаимодействие". За да постанови този си акт, районният съд е приел, че страните са уговорили арбитражна клауза, която изключва компетентността на съда, а възражението на ищеца относно пристрастието на арбитражния съд, следва да се прецени от арбитражния съд.

Частната жалба е основателна.

Разпоредбата на чл.14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на тези, които по силата на специални закони са предоставени на други органи. С чл.19 ГПК е предвидена възможност страните по имуществен спор да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд.

Съобразно правното си естество, арбитражният договор представлява смесен институт, определен като процесуален договор. По своя фактически състав е договор и трябва да отговоря на изискванията за валидност на всяка сделка, вкл. специалните такива по ГПК и ЗМТА, които се поставят с оглед спецификата му относно форма, предмет и пр. Същевременно, правните му последици не се изчерпват с облигационните отношения между сключилите го страни, а се проявяват и в областта на процесуалното право. Преди всичко арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор или на извъндоговорно основание, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд. За така посочената процесуална пречка за правото на иск съдът не следи служебно. При имуществен спор, тя се съобразява от съда само при позоваване от ответника на сключен арбитражен договор.

Произнасянето по действителността, съответно недействителността на сключено арбитражно споразумение, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.19, ал.1 ЗМТА, е в компетентността и на съда, и на арбитражния съд. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото пред него не се прекратява по заявено възражение за неподсъдност - чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА. Съгласно ал.2 на чл.8 ЗМТА, арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд, като арбитражното решение по недействително арбитражно споразумение би подлежало на отмяна по реда на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.

Тази колизия в уредената компетентност на държавния и на арбитражния съд относно произнасянето по недействителността на арбитражно споразумение, според приетото от ВКС в Решение №40/29.06.2017г., по т.д. №2448/2015г., I т.о., е разрешена с чл.VI, ал.3 от Европейската конвенция за вътрешнотърговски арбитраж, ратифицирана от РБългария. Даденото от ВКС разрешение е, че принципно не следва да се изключва допустимостта на иск, предявен пред държавен съд за обявяване на нищожност на арбитражно споразумение. С решението е даден отговор на въпроса, че установителен иск за обявяване на нищожност на арбитражна клауза е недопустим, ако е налице висящ спор по материалното правоотношение пред държавен или арбитражен съд, а при липсата на такъв спор, допустимостта на иска е обусловена от наличието на правен интерес, който подлежи на изследване от съда с оглед конкретните обстоятелства по случая. В същия смисъл е и Определение №224/30.05.2016г. на ВКС по ч.т.д. №481/2016г., I т.о., че арбитражната клауза може да бъде предмет на защита по предявен по общия ред пред държавния съд иск за установяване на нищожността й. В това определение е прието още, че произнасянето на сезирания съд по валидността на арбитражната клауза има отношение към допустимостта на производството по спорното материално правоотношение, т.е. произнасянето по същество от съда по първия иск относно нищожността на арбитражната клауза, обуславя произнасянето по допустимостта на другите искове. Ако гражданският съд по същество установи, че арбитражната клауза и нищожна/невалидна, това означава, че не е налице процесуална пречка за разглеждане от същия съд на исковете, основани на материалното правоотношение. Ако съдът отхвърли иска за установяване нищожност на арбитражното споразумение, това обуславя произнасянето му по допустимостта на останалите искове и ще има за последица прекратяване на производството по делото, поради уважено възражение за наличие на пречка за надлежно упражняване пред съд на правото на иск, поради съществуване на арбитражен договор.

ЯОС изцяло приема и споделя посочената практика на ВКС - Решение №40/29.06.2017 г. по т.д. №2448/2015г., I т.о., и Определение №224/30.05.2016г. по ч.т.д. № 481/2016г., I т.о., която е относима към настоящия случай. В случая липсват данни към момента на сезиране на РС - гр.Котел да е бил висящ арбитражен спор между страните по договора за заем или пред друг държавен съд, при което предявеният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на арбитражната клауза по чл.18 от договора за заем е процесуално допустим, като ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на този иск. Съдът следва да се произнесе по съществото на иска, като извърши преценка на наличие на наведения от ищеца порок - накърняване на добрите нрави. Съобразно произнасянето по този иск - ако уважи същия, районният съд ще следва да се произнесе по основателността на останалите искове, основани на материалното правоотношение между страните, а ако отхвърли иска - ще следва да се произнесе по възражението на ответника за наличие на пречка за надлежното упражняване пред съд на правото на иск, поради съществуване на арбитражен договор. В случай на уважаване на възражението, районният съд би имал правомощието само да прекрати производството по делото по исковете по материалното правоотношение, без да изпраща същото на арбитражния съд. Съгласно практиката на ВКС - Определение № 561/08.07.2014г. по ч.т.д. №1784/2014г., I т.о., и Определение №105/11.02.2013г. по ч.т.д. № 975/2012г., II т.о., правилото на чл.118, ал.2 ГПК намира приложение, само ако делото по правилата на подсъдността се изпраща от един местен държавен съд на друг държавен съд, с цел запазване силата на извършените до изпращането процесуални действия. При уважен отвод по чл.8, ал.1 ЗМТА, във връзка с чл.19 ГПК не е допустимо арбитражен съд да бъде обвързан от извършените до този момент от държавния съд процесуални действия, тъй като съдилищата прилагат различни процедури при правоприлагането си.

Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение на РС- гр.Котел като незаконосъобразно и връщане на делото на този съд за продължаване на процесуалните действия. Последните следва да бъдат свързани с преценката за основателността на предявеният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на арбитражната клауза и за основателността на отвода на ответника относно произнасянето по съединените искове, основани на материалното правоотношение.

При този изход на делото, на частния жалбоподател следва да се присъдят разноските пред въззивната инстанция в размер на 15лв.- платена ДТ.

Водим от изложеното, Я О С

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №133/07.06.2018 г. по гр.д. №521/2017г. по описа на Районен съд гр.Котел.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Котел за продължаване на процесуалните действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА "Долината на билките"ЕООД с.Кипилово, общ.Котел, ул."Хаджи Димитър"№52, ЕИК 201493669, представлявано от управителя А.К.Б., да заплати на Н.П.Р. ***, ЕГН ********** направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 15лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.