О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри граждански състав

На 03 януари 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №353 по описа за 2018 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение от 14.12.2018г. по чл.423 ГПК на длъжника „АГРОТАБАК"ЕООД гр.Стралджа, с ЕИК-128053465 срещу Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3716/2018г. на ЯРС.

Във възражението се твърди, че „АГРОТАБАК"ЕООД не е било надлежно уведомено за издадената заповед, с което са нарушени правата му по закон и е било лишено от възможността да оспори вземането. Твърди също, че не е успяло да подаде възражение срещу заповедта, поради това че първоинстанционният съд е изпратил уведомление за издадената заповед на обявения в Търговски регистър адрес на седалището на дружеството и въпреки че е получил отговор, че съобщението следва да бъде изпратено на адрес с.Атолово, районно кметство където се намират лицата които имат права да получават кореспонденция за дружеството е продължил да изпраща съобщения на регистрираното седалище на дружеството, знаейки, че на този адрес няма представители и/ или упълномощени лица, които да могат да ги получат. Сочи се, че адресът на регистрираното седалище на „АГРОТАБАК" ЕООД е адрес, на който се намират земеделски кооперации - партньори на дружеството- поели ангажимента да пренасочват пощата към кметския наместник на с. Атолово, тъй като производствените сгради и офисът на „АГРОТАБАК" ЕООД се намирал на пътя на с.Атолово, където не можело да бъде обозначен адрес. За потвърждение на това обстоятелство е приложено удостоверение от кметския наместник. Прави се искане да се приеме възражението срещу издадената заповед за изпълнение с произтичащите от това правни последици. Претендира и спиране на изпълнението на заповедта при условията на чл.282 ал.2 ГПК.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените в депозираното възражение по чл.423 ГПК доводи, прие за установено следното:

Възражението по чл.423 ГПК е допустимо като подадено в едномесечния преклузивен срок от заявения в него момент на узнаване. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

В случая длъжникът се позовават на основанията, визирани в чл.423 ал.1 т.1 ГПК – липса на надлежно връчване на заповедта за изпълнение.

От приложените писмени доказателства се установява, че процесната заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 3716/2018г. на ЯРС, е била изпратена на длъжника със съобщение от 13.09.2018 г. /приложени на л.14 от делото/. Вписания в това съобщение адрес съвпада с посочения от заявителя, както и с вписания адрес на регистрация на дружествата длъжник в ТР-р: гр. Стралджа" пл."Демокрация" №2, видно и от направената служебна справка в ТР-р към АВп. Съобщението е било върнато в съда без оформяне на разписката за връчване, с приложен към него бял лист с отбелязване "седалището на фирмата вече не съществува, изпратете съобщението до с.Атолово- кметство общ. Стралджа" без да е посочено, без да е посочено кой е дал сведението и кой е автор на вписаното. С разпореждане от 01.10.2018г. ЯРС е разпоредил съобщението да длъжника да бъде връчено надлежно и разписката да се оформи от връчителя съгласно изискванията на ГПК. До длъжника на 02.10.2018г., е било изпратено ново съобщение със процесната заповед за изпълнение, върху разписката за връчването му, връчителят Румяна Дичева е отбелязала, че адресът е бил посещаван на 06.10, 15.10 и 22.10.2018г., но на адреса няма офис на дружеството. На адреса на търговеца е било поставено и уведомление по чл.50 ал.4 ГПК /л.16 от делото/. С разпореждане от 07.11.2018г., ЯРС е приел, че връчването е редовно при усл. на чл.50 ал.2 ГПК.

Посочените по-горе писмени доказателства и обстоятелства опровергават възражението на длъжника, че не му е била надлежно връчена процесната заповед за изпълнение. В случая връчването е станало при условията на чл.50 ал.2 ГПК. От приложените по делото писмени документи, се установява че посочения адрес съвпада с адреса на търговеца, вписан в търговския регистър. Във върнатото в цялост съобщение от длъжностното лице по призоваването е посочено, че на адреса няма офис на дружеството. Извършеното отбелязване е недвусмислено и от него може да бъде направен категоричният извод, че търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за вписване на новия адрес в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК следва да намери приложение когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски регистър, какъвто е и настоящия случай /в случая следва да се отбележи, че преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът е приложил и процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК със залепването на уведомление. В т.см. Решение № 36 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., II т. о., ТК/. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на съобщения на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а по силата на чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес. Вписването в търговския регистър на адреса на управление на търговеца предоставя възможност лицето да бъде призовавано и да му бъдат връчвани съобщения на този адрес, като са уредени и последиците при напускане на адреса - чл. 50, ал. 2 ГПК и ако връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца - чл. 50, ал. 4 ГПК. Промяната на адреса подлежи на вписване в регистъра, и ако това обстоятелство не е отразено, се прилага фикцията за редовност на връчването - чл. 50, ал. 2 ГПК, като съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени. В случая, както се посочи по-горе в мотивите, съобщението до настоящия молител е върнато с отбелязване, че на посетения адрес /който е и последният вписан в ТР/ търговецът няма офис на дружеството, тоест налице е била хипотезата на чл.50, ал. 2 ГПК и заповедния съд правилно е приложил законовата фикция за редовност на връчването, разпореждайки прилагане на съобщението в цялост към делото.

При тези доказателства няма основание да се приеме, че извършеното по реда на чл.50 ал.2 ГПК връчване на процесната заповед е ненадлежно извършено. По делото не са събраните доказателства, които да опровергават отразените от  длъжностното лице в приложеното съобщение и уведомление  констатации.

На основание изложеното, съдът намира, че не е доказано наличието на основанията по чл.423 ал.1 т.1 ГПК за приемане на настоящото възражение. Не се твърди и доказва и наличието на някое от останалите основания по чл.423, ал.1 ГПК. Предвид на това депозираното възражение по чл.423 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Това обуславя неоснователността  и на искането за спиране на изпълнението в хипотезата на чл.282 ал.2 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на „АГРОТАБАК"ЕООД гр.Стралджа, с ЕИК-128053465 срещу Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3716/2018г. на ЯРС.

Оставя без уважение искането спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3716/2018г. на ЯРС, при условията на чл.282 ал.2 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.