№ 17.01.2019 г. гр.Ямбол
Производството пред ЯОС е образувано по
искова молба на П.Й.П. *** против Прокуратурата на РБ, с която се претендира да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му в резултата на непозволено
увреждане неимуществени вреди, както и законната лихва, считано от датата на
образуване на настоящото производство. Ищецът твърди, че непозволеното
увреждане се изразява в действия и бездействия на прокуратурата, довели до два
случая, по които не е получил задоволителен отговор на подадени от него жалби.
Единият е подадена от П. пред ЯРС жалба с вх.№ 266/1994 г., документите по която
били забутани до 2006 г. и през 2007 г. последвало постановление за отказ да се
образува досъдебно производство. Другият случай е образувано през 1996 г.
досъдебно производство по жалба на П. вх.№ 386/1995 г. по описа на ОСС Ямбол,
което също е прекратено на 19.07.2002 г. по давност, но при направено
заключение, че е извършено престъпление по чл.315,308 от НК. Обстоятелството,
че прокуратурата не е образувала досъдебно производство по едната жалба, а
образуваното по другата е било прекратено, е довело до понесени големи загуби
от ищеца като търговец, не е успял да реализира започнати търговски сделки и е
спрял други търговски отношения, което е довело и до завеждане на настоящия
иск.
В
срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от Д. Г.
–зам.адм.ръководител-зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол и с
него се прави възражение за недопустимост на иска и се желае прекратяване на
производството. Оспорва се и основателността на иска поради изтекла погасителна
давност за предявяването му, както и по размер, като се желае отхвърлянето му.
В съдебно заседание страните страните
поддържат становищата си.
Съдът след като постави делото за
решаване, прецени, че искът не следва да бъде разглеждан по същество, тъй като
е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Въз основа
на твърденията на ищеца, искът е квалифициран от съда по чл.2 от ЗОДОВ.
Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи: задържане под
стража или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са били
отменени; нарушаване на права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени права
при задържане/; обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или
образуваното производство прекратено поради неизвършване на деяние; налагане на
наказание, когато лицето бъде оправдано; прилагане на административна мярка,
когато решението бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наказание
над определения срок и незаконосъобразно използване на СРС.
В настоящата искова молба ищецът П. е
навел оплаквания от действия или бездействия на прокуратурата, които са му
причинили вреди в качеството му на жалбоподател. Както и ответникът е заявил,
такава хипотеза, даваща основание за защита по чл.2 от ЗОДОВ, законодателят не
е предвидил, видно от гореизброените възможности. Защитата, която законът
указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са
били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или
административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били
незаконосъобразни. От този закон не могат да се ползват лица, които считат, че
не са удовлетворени техни оплаквания по повод жалби поради необразуване на
производство или прекратяване на образувано такова.
Като достигна до тези изводи, съдът
счита, че е образувано производство по недопустим иск, което следва да се
прекрати.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 291/2018 г. по описа на ЯОС
поради недопустимост на иска.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на страните пред
Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: