гр.Ямбол........24.01........2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................петнадесети...януари...….........................................
През две хиляди и
деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба на Я.В.Г. *** чрез пълномощника му адв.М.,*** против решение № 179/25.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 259/2018 г. по описа на РС Елхово, с което съдът:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр.с
чл.415 ал.1 от ГПК във вр.124 от ГПК и вр.чл. 221, ал.2 от КТ по отношение на ответника
Я.В.Г., с ЕГН **********,***,
че същият дължи на ищеца „МАКССТРОЙ
1" ЕООД гр. Ямбол, ЕИК: 204437227, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. "Н.Петрини" № 2, представлявано от С.Л.А., в
качеството му на управител, сумата от 1380.00 лв., представляваща
обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на три брутни месечни
възнаграждения, всяко от които в размер на 460.00 лв., дължими след
прекратяване на безсрочно трудово правоотношение по сключен трудов договор № 49/06.02.2017 г. и наложено със Заповед №
248/29.08.2017
г. наказание
„дисциплинарно
уволнение“ и прекратяване на трудовия договор без предизвестие, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с № 354/09.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 178/2018 г. по описа на РС -
Елхово.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо искането на ищеца за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца законна лихва върху главницата от 1380.00 лв, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и прекратява производството в тази му част. В полза на дружеството са присъдени и направените по делото разноски.
Иска се отмяна на този акт и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Счита се, че съдът неправилно не е приел възраженията на въззивника за недействителност на трудовия му договор с дружеството, т.е., че между страните не е съществувало валидно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор. Липсата на такова трудово правоотношение би довело до извода за недължимост на трудовото обезщетение, което въззивникът е осъден да заплати погрешно на въззиваемия.
В законоустановения срок ищецът по делото „МАКССТРОЙ 1" ЕООД гр. Ямбол не е депозирал отговор на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството пред ЕРС е образувано по искова
молба на „МАКССТРОЙ 1" ЕООД гр.Ямбол да бъде прието за установено по
отношение на ответника Я. В.Г. ***, че дължи на ищеца сума в размер
на 1380 лв., представляваща
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума
от датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Твърди се, че страните
са сключили трудов договор № 49/06.02.2017 г., и ответникът е бил назначен на длъжност „работник строителство", с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 460.00лв. Договорът бил сключен на основание чл.67,
ал.1, т.1 от КТ - за неопределено време, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ - със
срок за изпитване. Г. започнал работа на 07.02.2017 г., на датите 19.07.2017 г., 20.07.2017 г. и
21.07.2017 г. не се е явил на работа
и отсъствието
на работника от работа е дало основание
на работодателя да приеме, че е изпълнена хипотезата на чл. 190, ал.1, т.2 от
КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Последвало дисциплинарно уволнение, което
работодателят извършил със заповед №248/29.08.2017 г. за наложено наказание
дисциплинарно уволнение. Заповедта била получена от майката на Г. на 30.08.2017
г. чрез „Български пощи“, била изпратена отново и на 07.09.2017 г. също била получена от
майката на ответника, с оглед на
което ищецът счита трудовото правоотношение на
ответника за прекратено
на 08.09.2017 г. Едновременно със заповедта за
уволнение ответникът е получил и Покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/, тъй като съгласно трудовия договор срокът за предизвестие при прекратяване на
договора, сключен за неопределено време, е 3 месеца и е еднакъв за
двете страни, поради което на основание нормата на чл.221, ал.2 от КТ
ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си месечно възнаграждение за период
от 3 месеца, колкото е срокът на предизвестието, а именно сума от 1380
лв., представляваща сбор на три брутни месечни възнаграждения. Сумата не била платена от Г. и ищцовото дружество
завело претенцията си пред ЕРС по реда на чл.410 от ГПК, но след издаване на
заповедта за изпълнение ответникът е депозирал в срок възражение по чл.414 от
ГПК, което довело до завеждане на настоящата претенция.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. е депозирал
отговор, с който възразява против заведения срещу него иск като съображенията
за неоснователност на претенцията са идентични с тези изложени във въззивната
жалба. Ответникът твърди, че е напуснал работата си в
„Максстрой 1" ЕООД, но не е уволняван дисциплинарно със заповед №248/29.08.2017 г., която не е получавал и
това обстоятелство не му е било известно до получаването на искова молба, по
повод на което е образувано настоящото дело. Ответникът твърди, че на
посочените в исковата молба дати - 19.07.2017 г., 20.07.2017 г. и
21.07.2017 г., с изключение на първата дата 19.07.2017 г., е бил на работа. На 19.07.2017 г. бил задържан за 24 часа в РУП-Ямбол, във връзка с полицейско
разследване за кражба извършена в частен обект, в който фирмата е извършвала
строителни дейности. През следващите
няколко дни също е бил на работа, но е бил принуден да не ходи на работа от
служители на фирмата-работодател, които са го малтретирали, поради което се
наложило да напусне гр.Ямбол под полицейска закрила, като са му били дадени
уверения от служители на полицията, че нещата с работата му във фирмата са
приключени и повече не трябва да ходи на работа. Другото възражение на ответника е за това, че трудовия договор, сключен между страните е недействителен поради заобикаляне и
противоречие със закона. Изложени са съображения са, че договорът
е сключен на основание чл.67, ал.1 от КТ, без да е уточнено дали е сключен по т.1
като безсрочен или по т.2 като срочен трудов договор, а в същото време е записано, че
същият е във връзка с чл.70, ал.1 от КТ - трудов договор със срок за
изпитване. Трудов договор за
неопределено време и трудов договор със срок за изпитване са взаимно изключващи се. В
случай, че съдът не приеме договора да е недействителен е напраправено алтернативно искане,
съдът да приеме, че се касае за трудов договор със срок за изпитване по чл.70,
ал.1 от КТ, за срок от
шест месеца, предвид съдържанието на договора и длъжностната
характеристика на работника, както и
предвид обстоятелството, че с оглед трудовия стаж на работника, работодателят не е имал
право да сключи със същия
безсрочен трудов договор и
въз основа на това, че
същият договор е можело да бъде
прекратен от работника без предизвестие. По тези съображения се желае отхвърляне на иска.
С исковата си молба ищецът е представил трудов договор №49/06.02.2017 г., сключен
между „Максстрой 1" ЕООД гр.Ямбол, в качеството на
работодател и Я. В. Г. в
качеството на служител, на основание чл.67, ал.1 във
вр. чл.70, ал.1 от КТ. По силата договора работодателят е възложил на служителя,
а той е приел
да изпълнява длъжността „работник строителство“, с шифър по НКПД 0003 с код
НКИД 4339, която включва отговорностите изброени в длъжностната характеристика.
По силата на договора работникът се е задължил да изпълнява възложените му задачи
с място на работа строителен обект при пълно 8 часово работно време.
Съгласно чл.4 от договора, същият е
сключен за неопределено време, считано от датата на постъпване на работа - 07.02.2017 г., при
определено в чл.5 от договора основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 460.00 лв. В чл.10 от договора е
постигнато съгласие срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор да е три месеца и да е еднакъв за двете страни.
Съгласно заповед № 248/29.08.2017 г. поради неявяване на работа на работника Г. три последователни дни на основание чл.190, ал.1, т.2 във вр. чл.188, т.3 от КТ, във вр. чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, работодателят „Максстрой 1" ЕООД гр.Ямбол му е наложил дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл.330, ал.2 т.3 от КТ е прекратен без предизвестие сключения с работника трудов договор № 49/06.02.2017 г., считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено още, че ответникът следва да се счита уведомен, че на основание чл.221,ал.2 от КТ дължи на работодателя обезщетение в размер на 3 брутни месечни възнаграждения, представляващи срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Заповедта за дисциплинарно наказание, ведно с умедомлението за задължение по чл.221 ал.2 от КТ, видно от представните писмени доказателства са връчени на Г. чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, получено на 30.08.2017 г. от И. Т. С. - отразено, че е майка на адресата. На 07.09.2017 година е извършено повторно връчване на заповедта и поканата за доброволно изпълнение отново чрез „Български пощи“ ЕАД и отново получени от майката на Г.. Работодателят е изпратил до НАП уведомление, че трудовото правоотношение с работника Я.В.Г. е прекратено на 08.09.2017 г.
Представена е длъжностна
характеристика на работника от НКПД за заеманата длъжност, в която е посочено, че при
липса на стаж по специалността се сключва трудов договор със срок на изпитване.
За събиране на вземането си по чл.221 ал.2 от ГПК,
„Максстрой 1" ЕООД гр.Ямбол е депозирал пред ЕРС заявление по чл.410 от ГПК
против длъжник Я.В.Г. за сумата 1380 лв., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 178/2018 г.
Съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед № 354/09.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.221 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да
установи, че между него и ответника е съществувало твърдяното трудово правоотношение, което е било безсрочно, че
същото е прекратено поради дисциплинарно уволнение. Размерът на обезщетението,
което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово
отношение е размера на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието.
Преди да се произнесе по основателността на претенцията съдът следва да прецени действителността и характера на трудовия договор /срочен или безсрочен/ предвид направените от ответника Г. възражения в тази насока. Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд за това, че не са налице предпоставките да бъде приет процесния трудов договор за недействителен, съобразно чл.74, ал.1 от КТ за това, че трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Съгласно чл.67, ал.1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Законодателят е дал възможност, както на работодателя, така и на работника да сключат трудов договор със срок на изпитване, съгласно чл. 70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, включително и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
В настоящия случай трудов
договор № 49/06.02.2017 г. е сключен
между
страните като е посочено „на основание чл.67, ал.1 във вр. чл.70, ал.1
от КТ“. Действително така посочените законови
разпоредби взаимно се изключват – трудов договор за неопределено време според
първата разпоредба и трудов договор със срок на изпитване според втората. От
съдържанието на договора следва да се направи обаче категоричен извод, че
същият е сключен като трудов договор за неопределено време – изрично в договора
е посочено, че е сключен за неопределено време; не е предвиден срок за
изпитване; не
е предвиден какъвто и да е срок относно продължителността на трудовото
правоотношение; предвиден е срок за
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, каквото не би следвало да
има, ако договорът е със срок на изпитване.
Липсва недействителност на трудовия договор и поради
нарушение на закона с оглед, както
твърди ответника, че не е имал професионален опит за длъжността, на която е бил назначен съобразно НКПД и е следва да бъде назначен на трудов
договор със срок на изпитване. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата
инстанция в тази връзка и препраща към тях, а именно: липсата
на професионален опит /квалификация/ не е предвидена в нормативен акт, за да води до недействителност на трудовото правоотношение, поради което
работодателите решават индивидуално всеки отделен случай на несъответствие между
изискваното от Класификацията минимално образователно и квалификационно ниво за
заемане на дадена длъжност и притежаваните от заетото или кандидатстващото за
длъжността лице образование и професионална квалификация. Следователно няма пречка
работодателят да назначи работник, който не притежава посоченото в
Класификатора образование и квалификация, респ. професионален опит и да е налице нарушение
на закона.
Въз основа на изложеното, ЯОС приема, че трудов договор № 49/06.02.2017 г. е
действителен и сключен за неопределено време, т.е. прекратяването му следва да
е с предизвестие. Налице е и другата предпоставка за уважаване на иска по
чл.221 ал.2 от КТ – дисциплинарно уволнение. Въпреки изразените от ответника Г.
несъгласия с уволнението като дисциплинарно поради отсъствие от работа в три
последователни дни, липсват основания да се приеме, че не е било такова.
Ответникът не е оспорвал по съдебен ред уволнението си, а в настоящото
производство е недопустимо установяване законността на дисциплинарното уволнение.
Трудово правоотношение по трудов договор № 49/06.02.2017 г. е
прекратено със заповед № 248/29.08.2017 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - без предизвестие при наличие на изискуем от
закона фактически състав – налагане
на наказание „дисциплинарно уволнение“.
БТВ на ответника, което
съгласно чл.228 от КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл.221,
ал.2 от КТ е в размер на 460 лв.,
съгласно чл.5 от трудовия договор, с оглед на което размерът
на дължимото обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за срока на предизвестието –
три месеца е 1380 лв.
При тези обстоятелства предявеният от „Максстрой 1" ЕООД гр.Ямбол иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.221 ал.2 от КТ е
основателен и правилно е уважен от районния съд в пълен размер, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/25.10.2018
г., постановено по гр.д.№ 259/2018 г. по описа на РС Елхово.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.