Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.01.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I-ви въззивен граждански състав
на 08 януари
2019 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия Р.СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 345 по описа на 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.М.М. ***, чрез
пълномощника му адв.Ж.А. от ЯАК и по
въззивна жалба на "ХЕС"
АД - гр.Ямбол с ЕИК 838168266, двете против Решение №636/18.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№2512/2018 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение
първостепенния съд признал за незаконно
и отменил уволнението на В.М.М., ЕГН ********** ***, извършено със заповед
№55/14.05.2018 г. на прокурист на „ХЕС” АД – гр.Ямбол, с ЕИК 838168266; възстановил В.М.М. на заеманата от него
преди уволнението длъжност в „ХЕС” АД, а именно „заварчик в сектор
„Цилиндри”/Е20Ц/ ” и отхвърлил
предявеният от В.М.М. против „ХЕС” АД иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ за сумата от 10916.82 лв., като неоснователен.
С въззивната жалба на В.М.М. решението на ЯРС се атакува в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225,
ал.1 КТ с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост. Изложени са
подробни съображения, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС в
атакуваната част и постановяване на ново решение, с което на въззивника М. се
присъди обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение за времето от 16.05.2018 г. до 16.07.2018 г. в общ размер на сумата
2484 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за
въззивното производство.
В срока по
чл.263 ГПК, "ХЕС" АД
са депозирали отговор по въззивната
жалба на В.М., в който са заявили становище за неоснователност на същата и за
правилност и законосъобразност на решението на ЯРС в атакуваната част. Искат
потвърждаване на решението в тази част.
С въззивната жалба на "ХЕС" АД решението на ЯРС се атакува в
частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на В.М.,
извършено със заповед №55/14.05.2018 г. и същия е възстановен на заеманата до
уволнението длъжност, с твърдения, че е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. В жалбата са изложени подробни съображения, въз основа на които
се иска отмяна на решението на ЯРС в атакуваните части и съответно – отхвърляне
на предявените в производството искове изцяло. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, В.М. е
депозирал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба на "ХЕС" АД, като неоснователна. В отговора
са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението
на ЯРС в атакуваните части, като се иска потвърждаването му. Заявена е
претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника В.М. не се
явява, но се представлява от процесуалния си представител адв.Ж.А., която
поддържа съображенията, изложени в тяхната въззивната жалба и иска уважаването
й, съответно - оспорва въззивната жалба на другата страна и иска отхвърлянето й.
В о.с.з. въззивника "ХЕС" АД се
представлява от процесуалния си представител адв.Б.В., която поддържа съображенията,
изложени в тяхната въззивната жалба и иска уважаването й, съответно - оспорва
въззивната жалба на другата страна и иска отхвърлянето й.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложения в ЛТД на В.М. трудов договор и ДС към него, същият е бил назначен на
длъжност „заварчик" в "ХЕС" АД,
която е заемал до уволнението.
Със заповед №55/14.05.2018 г. на
прокурист на „ХЕС” АД – гр. Ямбол е наложено
наказание „дисциплинарно уволнение” на В.М.М. на посочено в заповедта
основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. с чл.330, ал.2, т.6, при спазени
изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и 3 от КТ и чл.194 КТ. В мотивите на
заповедта е посочено, че след получаване на сигнал: рапорт от Н. Д. Ч. на длъжност ръководител сектор
”Цилиндри” в Дирекция Производство прокуриста е извършил проверка и установил,
че на 09.05.2018 г. работникът В.М.М. на длъжност ”заварчик сектор ”цилиндри”
/Е20Ц/ е напуснал работното място в 17.45 часа – 15 минути преди началото на
регламентираната почивка за втора смяна, която е от 18.00 до 18.30 часа и е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ. На
10.05.2018 г. при поискване на писмени обяснения относно причината за
нарушението на трудовата дисциплина работникът В.М. демонстрира агресивно
поведение спрямо прекия си ръководител Н. Ч.и го заплашва с побой. Заповедта е връчена на М. на 15.05.2018 г., за
което същият е положил подпис.
Ответникът е представил Правилник
за вътрешния ред в „ХЕС” АД, организационен регламент за текущо управление на
количеството и качеството на работното поведение на длъжностите работници на
организацията. Представил е и рапорт, вх.№557/10.05.2018 г. до Директора на
„ХЕС” АД от Н. Д. Ч. - ръководител сектор „Цилиндри”,
с който последния е уведомил, че на 09.05.2018 г. в 17,55 часа видял В.М. да
седи на пейките пред стаята на "Организаторите ПЕСН", т.е. извън
времето на регламентираната почивка, като вече ядял, което означавало, че е
напуснал работното си място поне 5-10 минути по-рано, за което на 10.05.2018 г.
на М. било връчено "ДС", след което той започнал да държи сметка на Ч. защо точно той е санкциониран;
обвинил го, че се заяжда; заявил още, че ако са извън "ХЕС" щял да се
разправя по друг начин, при което Ч. му казал ако иска и да го удари,
а М. отговорил, че тук няма да го направи. С рапорта е поискано съдействие.
Представен е и ненаименован
документ, вх.№558/10.05.2018 г. от В.М.М., в който последния заявил, че е влязъл
в спор с Н.Ч. във връзка с "глобата за 3 минути". Представен е и изготвен
от ответника документ за дисциплинарно събитие - извънредно отклонение на
количество и качество на работно поведение на ДРОР от 10.05.2018 г. за
установено дисциплинарно събитие - ранно напускане на работното поле, по което В.М.
е дал обяснения, че е напуснал в 17,57 часа, т.е. 3 минути по-рано, а прекия му
ръководител Н.Ч.е поставил резолюция "да се санкционира". От
представения по делото фиш за получена работна заплата от В.М. за месец май
2018 г. може да се направи извод, че санкцията е приложена, тъй като видно от
обсъждания документ в същия е посочена удръжка от възнаграждението в размер на
10 лв. с основание "санкция по ВП".
За установяване, факта че ищецът е
останал без работа след уволнението е изискана и представена справка от НАП, ТД
Бургас за актуалното състояние на всичките му трудови договори, според която
датата на прекратяване на трудовия му договор с „ХЕД" АД Ямбол е 15.05.2018 г., като на 16.07.2018 г.
той е сключил договор с „Вакум Ел Систем” ООД, който е прекратен на 01.08.2018 г.,
а на 01.08.2018 г. е сключил нов договор с „Ай Ес България” ООД гр.Стара
Загора, който към момента не е прекратен.
По делото са представените два
броя фишове за заплата, получена от ищеца М. за м.април 2018 г. и м.май 2018 г.
От фиша за месец април се установява, че е получил сумата 1242,25 лв. брутно ТВ
за пълноотработен месец. За месец май е получил брутно сумата 673,58 лв. при
отработени 8 дни, в т.ч. и включено в сумата обезщетение по чл.224 КТ за 3 дни.
По делото, по искане на ответника,
са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Д.Д. твърди, че работи като
производствен директор в „ХЕД „АД и познава ищеца, който работил при тях като
заварчик. За процесния случай научил от Н. Ч.. По неговите думи той накарал
ищеца да напише обяснение защо е бил в 6 без 10 извън сектора. След направеното
събиране за целия сектор ищецът отишъл при Н. Ч. и почнал да му иска обяснения
защо само от него иска обяснения, а не и от другите, които са излезли като него
да почиват по-рано, като той му казал че тях е видял и затова от тях иска
обяснения. Заявил, че М. му казал, че ще се разправя с него навън и ако иска да
го уволни. След като разбрал за случката, свидетеля поискал обяснения от ищеца
и от Н.Ч.. В разговора М. му обяснил какво се е случило, че се чувства тормозен
и набелязан казал, че е заплашвал Н. Ч.. Свидетелства, че от ищеца
двукратно са искани обяснения - първия път от прекия му ръководител защо е
напуснал по-рано работното си място и втори път - от свидетеля Д. за инцидента с Н.Ч.. Сочи още, че след като са поискани обясненията от М. и при обсъждане на
въпроса какво да бъде наказанието му, решили да му дадат някакъв шанс - тъй
като непрекъснато твърдял, че има и други работници, които излизат в почивка
по-рано от регламентираното време, ако посочи имената им, ще скъсат заповедта.
Тъй като ищеца категорично отказал - св.Д. лично му връчил заповедта, ответникът лично я разписал и
получил.
Свидетелят Н.Ч. заяви, че познава ищеца, като
работи в „ХЕС” като ръководител сектор и му бил началник. Уволнението било
предизвикано от допуснато от ищеца нарушение на вътрешните правила на „ХЕС” - на
09.05. в 17:55 часа свидетеля видял ищеца с още един негов колега - П. пред сектора на цеха вече да вечеря, а почивката започвала от
18 часа. Според свидетеля, след като по това време ищеца е бил там, значи е
приключил работа поне 5-10 минути по-рано. На следващият ден на В. и П. им било връчено дисциплинарно
събитие, по което той бил длъжен да даде обяснение в рамките на 24 часа според
вътрешните правила. Връчването станало на следващият ден след една ежемесечна
сбирка в 15:30 часа, като след приключването й ищецът останал да иска обяснения
от свидетеля защо е наказан за тези 5 минути. Влезли в спор дали минутите са
повече. Ищеца изразил съмнение, че свидетеля се заяжда с него, че не бил
никакъв ръководител, тонът му изведнъж станал прекалено груб, започнал да
заплашва, че ако го уволни от работа ще се разправя с него по друг начин.
Свидетелят сочи, че ищеца е снажен и тежък мъж и като тръгнал към него помислил,
че това е някаква заплаха, бил убеден, че го заплашва. В това време се намесил
друг колега, който застанал между тях и предотвратил някакви физическа
саморазправа. След тази случка свидетеля намерил за редно да уведоми директора
по производството в писмен вид с рапорт, за да вземе отношение по случая. На
база на този рапорт след това се стигнало до дисциплинарното уволнение на ищеца.
Твърди, че тонът на М. бил груб, неговия тон бил нормален, а единственото нещо
което казал на ищеца било дали сега го заплашва.
Свидетелят И.Д. твърди, че работи в „ХЕС”, като сега е организатор производство.
В началото на м.05.2018 г. след проведено месечно събрание останал защото имал
личен въпрос - искал един ден платен отпуск. Видял, че Н.Ч. разговаря с В.М.. Видял, че
говорят на по-висок тон и разбрал, че става въпрос за някакво наказание, че си
е тръгнал по-рано от работното поле. Твърди, че разговорът между тях с всяка
минута се разгорещявал, като се стигнало
до словесни нападки от страна на М. към началника. Свидетеля бил до тях и
буквално застанал между двамата и бутнал В.М.. Началникът му викал „какво ме
плашиш, ще ме удариш ли?”. Свидетелят
твърди, че решил, че има опасност, защото има разлика във физиката на началника и ищеца, като В. е едър
мъж, а началника не е като него. И двамата говорили на по-висок тон, като свидетеля
се намесил, за да предотврати евентуален
удар или физическа саморазправа.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
И двете въззивни жалби за
допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на
изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от
обжалването. Разгледани по същество въззивната жалба на "ХЕС"
АД - гр.Ямбол е неоснователна,
а въззивната жалба на В.М.М. е основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество -
атакуваното решение се прецени за правилно като краен резултат, но не по изложените от първостепенния
съд мотиви.
Предявените пред
първоинстанционния съд обективно съединени искове са такива с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
главен иск по отношение на другите искове - акцесорни по своя характер и от
неговата основателност зависи основателността на акцесорните искове с пр. осн.
чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. Такава е и правната квалификация, дадена от ЯРС.
За да прецени основателността на
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният съд следва да извърши проверка
налице ли са условията на чл.190, ал.1, т.7 КТ, за да бъде дисциплинарно
уволнен въззивника М. на това основание. Разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 КТ,
предвижда, че дисциплинарно уволнение може да се налага за: „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина”.
Преди да извърши проверка за
наличието на материалноправните предпоставки за законосъобразност на процесното
уволнение, въззивния съд следва да установи спазена ли е процедурата при
извършване на същото. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник
или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна процедура, в
която най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина;
на второ място следва да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде
мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето извършило нарушението. Съгласно чл.193, ал.1 КТ преди налагане на
дисциплинарното наказание, работодателя е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.
В конкретния случай, въззивния съд
намира, че така описаната процедура по налагане на дисциплинарно наказание на
въззивника М. (ищец пред ЯРС) е спазена. Противно на приетото от ЯРС, безспорно
от доказателствата по делото се установява, че работодателят е спазил императивното
изискване на чл.193 от КТ, като преди налагане на наказанието е поискал
обясненията му по случая, като последния е дал такива. В подкрепа на този извод
на съда са както приложения към ЛТД на ищеца ненаименован документ,
вх.№558/10.05.2018 г. от В.М.М., в който последния заявил, че е влязъл в спор с
Н.Ч. във връзка с "глобата за 3 минути", така и показанията на
св.Д., на които съдът не намира причина да не даде вяра и в които той
заявява, че двукратно е искал обяснения от М., както за преждевременното
напускане на работното място, така и за инцидента с Н.Ч.. При така установените по делото
факти, за неоснователно и голословно се прецени оплакването на ищеца в ИМ, че
преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
работодателя в нарушение на чл.193 КТ не го изслушал и не взел писмените му
обяснения. В подкрепа на така формирания
извод на съда е и практиката та ВКС. Така в Решение №126/26.06.2013 г. по
гр.д.№1060/2012 г., III г.о. е прието, че работодателят не е длъжен да уведомява
работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени
обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за
какво се искат обясненията.
Настоящия съд приема и че
процесната заповед е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ. В
цитираната норма е посочено, че дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. В цитираното по-горе Решение №126/26.06.2013 г. по
гр.д.№1060/2012 г., III г.о.на ВКС е прието, че задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на
изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194
КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно.
Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. В
същия см. е и Решение №372/17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2013 г., IV г.
о., където е прието, че разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ е императивна,
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание и тъй като с касае за задължителни реквизити, липсата
само на един от тях е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. В процесния случай в заповедта са
описани нарушенията на трудовата дисциплина, за които работника - нарушител е
санкциониран, времето на извършването им, наказанието и законния текст, предвид
на което настоящия съд прие извод, че заповедта е мотивирана.
При изложеното до тук въззивния
съд намери, че с оглед изпълнението на императивните изисквания на чл.193 и
чл.195 от КТ /заповедта съдържа всички предвидени от законодателя реквизити/, спорът следва да се разгледа по
същество, а изводите на ЯРС за немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение
са незаконосъобразни.
Трудовото правоотношение с В.М. е
прекратено поради това, че на 09.05.2018 г. е напуснал работното място в 17.45
часа – 15 минути преди началото на регламентираната почивка за втора смяна,
която е от 18.00 до 18.30 часа, с което е извършил нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, а на 10.05.2018 г. при поискване на
писмени обяснения относно причината за нарушението на трудовата дисциплина
работникът В.М. демонстрирал агресивно поведение спрямо прекия си ръководител Н. Ч. и го заплашил с побой.
Наказанието „дисциплинарно
уволнение” е наложено на М. за следните нарушения на трудовата дисциплина: по
чл.187, ал.1, т.1 от КТ - преждевременно напускане на работното място и по
чл.190, ал.1, т.7 КТ - държал се агресивно към прекия си ръководител и го
заплашил с побой, квалифицирано като "друго тежко нарушение на трудовата
дисциплина".
За да бъде ангажирана
дисциплинарната отговорност на работника, следва той да е допуснал виновно
неизпълнение на вменените му трудови задължения, тъй като съгласно правилото на
чл.186 КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина. В чл.189, ал.1 КТ пък е предвидено, че при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
В случай на оспорване законосъобразността
на дисциплинарно уволнение, предвид изричното правило на чл.186 от КТ, следва
да се изяснява решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно
нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя,
накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е
ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде установено от
обективна страна, следва да бъде установено и авторството му в лицето на
привлечения към дисциплинарна отговорност.
В Решение №372/17.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3731/2013 г., IV г. о., е прието, че предмет на установяване в
съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно
фактическите основания изложени в заповедта за уволнение, т.е. доказване на осъществените
от работника или служителя подробно описани в заповедта нарушения, поради което
и ако дадената от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение правна
квалификация е неправилната, това не се отразява върху законността на
уволнението. Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя
или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. В същия
смисъл е и Решение №117/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№1306/2011 г., IV г. о.,
където е прието, че при констатиране нарушение на трудовата дисциплина
работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на
дисциплинарното наказание. При избора на наказание работодателят е длъжен да се
ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника
или служителя. Преценката по чл.189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание, което във всички случаи трябва да съответства на извършеното
нарушение.
В конкретния случай между страните
липсва спор, че на инцидентната дата (09.05.2018 г.) ищеца е напуснал работното
си място преди началото на регламентираната почивка, а на следващия ден
(10.05.2018 г.) между него и прекия си ръководител възникнал спор.
При налагане на процесното
уволнение обаче работодателят не съобразил
тежестта на извършените нарушения и строгостта на наложената дисциплинарна
санкция, които настоящия съд приема за несъответни.
Работодателят не е извършил необходимата по чл.189, ал.1
от КТ проверка относно характера и тежестта на наказанието, съобразени с
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Самият законодател е предвидил, че най – тежката дисциплинарна
санкция - дисциплинарно
уволнение по чл.190, ал.1, т.1 от КТ може да се наложи за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. В процесния случай ищеца
М. е санкциониран за еднократно преждевременно напускане на работното място,
като следва да бъде посочено и че по делото не е установено времетраенето на
последното. Така в заповедта е посочено, че е напуснал работното място в 17.45
часа – 15 минути преди началото на регламентираната почивка; в рапорта на
прекия му ръководител е посочено, че в 17,55 часа видял В.М. да седи на пейките
пред стаята на "Организаторите ПЕСН", като вече ядял, което
означавало, че е напуснал работното си място поне 5-10 минути по-рано; самия
работник в обясненията си посочва, че е напуснал работното място 3 минути
по-рано. При всичко изложено, макар и да е установено, че на инцидентната дата
работника е напуснал преждевременно работното си място, то безспорно това е за
време много по-малко от посоченото в цитираната по-горе законова норма. Следователно това конкретното
нарушение не е в достатъчна степен тежко, за да предопредели именно налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“. За изчерпателност тук следва да бъде
отбелязано и че за това нарушение работодателя е изготвил документ за дисциплинарно събитие
- извънредно отклонение на количество и качество на работно поведение на ДРОР
от 10.05.2018 г. за установено дисциплинарно събитие - ранно напускане на
работното поле, по което работника В.М. е дал обяснения, че е напуснал в 17,57
часа, т.е. 3 минути по-рано, а прекия му ръководител Н.Ч.е поставил резолюция "да се
санкционира". Санкцията, съобразно правилата за вътрешния ред е наложена,
като от работната заплата В.М. за месец май 2018 г. е удържана сума в размер на
10 лв. с основание "санкция по ВП".
По отношение на
другото визирано в заповедта нарушение, квалифицирано от работодателя като
такова по чл.190, т.7 КТ - друго тежко нарушение на трудовата дисциплина,
настоящия съд намира следното: Разпоредбата на този законов текст е бланкетна и тя не установява
някакъв специфичен състав на дисциплинарно нарушение. Тя само насочва към
възможността дисциплинарното уволнение да се наложи и в други случаи, при които
съгласно критериите по чл.189, ал.1 от КТ нарушението е достатъчно тежко.
В уволнителната заповед
обсъжданото нарушение е индивидуализирано по следния начин: "на 10.05.2018
г. при поискване на писмени обяснения относно причината за нарушението на
трудовата дисциплина работникът В.М. демонстрирал агресивно поведение спрямо
прекия си ръководител Н. Ч. и го заплашил с побой". От показанията на св.Д. /очевидец на
случилото се/ се установява, че на 10.05.2018 г. ищеца и Н. Ч. са разговаряли на висок тон по въпроса
за наказание на ищеца, че си е тръгнал по-рано от работното поле, разговорът бил
разгорещен, отправяли си словесни нападки, което наложило Д. да застане между двамата, за да
ги раздели и да предотврати евентуален удар или физическа саморазправа.
Безспорно така установеното
поведение на ищеца е неуместно и може да бъде ценено като нарушение на
трудовата дисциплина. Това нарушение обаче не може да се квалифицира като толкова тежко, че да
обоснове необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. За този извод на съда допринесе и факта, че по делото не се твърди,
а и липсват доказателства, двете процесни нарушения на трудовата дисциплина да
са довели до неблагоприятни последици за работодателя. Факт е, че и двете
извършени нарушения са от такъв характер, че не са довели до препятстване
възможността за нормално провеждане на трудовия процес в ответното предприятие.
Нещо повече, видно от показанията на св.Д. на ищеца било предложено да
посочи имената на други работници, които излизат в почивка по-рано от
регламентираното време, при което ще скъсат заповедта за уволнението му, на
което последния категорично отказал.
Действително наказание
уволнение може да бъде наложено и за други
нарушения на трудовата дисциплина /извън изброените в чл.190, ал.1,
т.1-6 КТ/, за които работодателят е приел да са с по-висока от обичайната
тежест, но в конкретния случай работодателят не е съобразил тежестта на
нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, поради което въззивният
съд намира, че наложеното дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на
извършените нарушения, поради което е било наложено неправилно.
Предвид на всичко изложеното до
тук, процесната заповед за уволнение се прецени за незаконосъобразна и следва
да бъде отменена, при което работника да бъде възстановен на заеманата до
уволнението длъжност. Районния съд, като е достигнал до същият краен резултат,
макар и не по изложените мотиви, е постановил едно правилно и законосъобразно,
като краен резултат в тази му част съдебно решение.
Неправилно е решението на ЯРС, в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225,
ал.1 КТ до размера на сумата от 2484 лв.
За да бъде основателен иска по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва в производството да се докаже освен
незаконността на уволнението и факта на оставане без работа, причинната връзка
на този факт с уволнението, както и размера на претърпяната вреда, като
тежестта за доказване на всички тези обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК, тежи върху въззивника /ищец пред ЯРС/. В случая по делото
са представени писмени доказателства, установяващи наличието на тези, изброени
по-горе правно релевантни факти.
Налице е незаконно уволнение и
оставане без работа вследствие на него. От представена справка от НАП, ТД
Бургас за актуалното състояние на всички трудови договори на В.М., се
установява, че след прекратяване на трудовия му договор с „ХЕД" АД Ямбол на 15.05.2018 г., на 16.07.2018 г. той
е сключил трудов договор с „Вакум Ел Систем” ООД, т.е. оставянето му без работа
е за период точно от 2 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1, във вр. с
чл.228, ал.1 от КТ размерът на обезщетението следва да се изчисли по последното
брутно трудово възнаграждение, получено за месеца, предхождащ уволнението.
Размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния
пълен отработен месец (м.април 2018 г.) е в размер на 1242,25 лв. След
извършени изчисления, въззивния съд намери, че на М. следва да се присъди
обезщетение в размер на 2484,50 лв. Тъй като обаче претенцията на М. е за
уважаване на иска му с правно основание чл.344, т.3 от КТ за сумата от 2484
лв., то в този смисъл следва да бъде постановено и въззивното решение, а иска
за обезщетение да се уважи в този размер.
В първоинстанционното решение, ЯРС
като е достигнал до противоположни правни изводи по отношение на иска по
чл.344, т.3 от КТ е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен, като се постанови ново решение по съществото на правния спор, с
който искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата 2484 лв. бъде уважен.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззивника В.М. има право да му се присъдят
направените за въззивната инстанция разноски. Въззивния съд обаче не присъжда
разноски на М. поради липса на искане и на доказателства за сторени пред
въззивната инстанция разноски.
"ХЕС" АД гр.Ямбол, в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъдено
заплати дължимата държавна такса за присъдената на въззивника М. сума от 2484
лв. или да заплатят ДТ в размер на 99,46 лв.
Водим от
горното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №636/18.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№2512/2018 г. по описа на ЯРС, в частта с която съдът е признал
за незаконно и отменил уволнението на В.М.М., ЕГН ********** ***, извършено
със заповед №55/14.05.2018 г. на прокурист на „ХЕС” АД – гр.Ямбол, с ЕИК
838168266 и възстановил В.М.М. на
заеманата от него преди уволнението длъжност в „ХЕС” АД - „заварчик в сектор
„Цилиндри”/Е20Ц/ ”.
ОТМЕНЯ
Решение №636/18.10.2018 г., постановено по гр.д.№2512/2018 г. по описа на ЯРС,
в частта с която е отхвърлен
предявеният от В.М.М. против „ХЕС” АД иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ за сумата до 2484 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ХЕС” АД – гр.Ямбол ул.”Пирин” 1, представлявано от В. Г. В., с ЕИК 838168266 да заплати на В.М.М. с ЕГН **********,***
със съд.адрес:***, кантора №*** - адв.Ж.А. ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
във връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата до
2484 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ХЕС” АД – гр.Ямбол, с ЕИК 838168266 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯОС държавна такса в размер на 99,46 лв.
Решение №636/18.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№2512/2018 г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В.М.М. против „ХЕС” АД иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ за горницата над 2484 лв. да размера на сумата 10916,82 лв.,
като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.