В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански състав

На 15 януари 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №343 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17 ал.5 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на Р.И. Р., чрез неговия особен представител адв. Б. К. ***, против решение №723/22.11.2018г. по гр. дело №3419/2018г. по описа на ЯРС, с което ЯРС е постановил мерки за защита по молба на Н.Н.Х. спрямо Р.И.Р. предвидени в чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, и е осъдил Р.И.Р. да заплати глоба в размер на 200лв., както и да заплати държавна такса в размер на 25лв. и 300лв. за особен представител по сметка на ЯРС, а така също и разноски на насрещната страна в размер на 400лв. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че съдът не е съобразил решението си със събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилен извод за осъществено от страна на въззивника домашно насилие. Претендират се постановяване на решение от въззивния съд, с което решението на ЯРС да бъде отменено и молбата за защита от домашно насилие на насрещната страна - отхвърлена.

В писмен отговор въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно, и изводите на съда кореспондират със събраните доказателства. Сочи се, че не са налице отменителни основания. По подробни съображения изложени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът, чрез неговия особен представител адв. Б. К. ***, поддържа жалбата.

Въззиваемата в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

В ЗЗДН изрично се предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12 ал.1 и чл.15 ал.1, с възможност за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13 ал.1. По този начин се осигурява и правото на ответника да защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗДНН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че въззивникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото от него по отношение на Х. домашно насилие. Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба, се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми. В настоящия случай ЯОС намира, с оглед събраните по делото писмени доказателства -декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, показанията на св. Димитров- изслушан от ЯРС, че е налице осъществено, по отношение на Н.Н.Х. домашно насилие на 13.08.2018г., от въззивника Р.И. Р., с когото живеела на семейни начала, по описания в молбата й до съда начин- след употреба на алкохол, въззивникът чрез принуда изразяваща се в осъществени заплахи и насилствено изземване на телефонни номера от молителката, звънял и отправил заплахи на свидетеля Димитров. Направел опит да изхвърли лаптопа Х., взел мобилния й телефон и го хвърлил на земята. Отправил заплахи към молителката, че ще й свали скалпа, и ако не вярва да пита бившата му съпруга. Заплашвал и обиждал молителката при пътуването им в автомобила до с.Веселиново, като и нанесъл удар с ръка по лицето. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че горните изводи не могат да бъдат променени от показанията на св. Железчева, според която в нейния дом в с.Веселиново, и в нейно присъствие не е имало от страна на ответника към молителката обиди и заплахи. Видно от молбата на Х., твърденията са, че такива действия са били извършени от ответника към молителката в жилището им, както и в автомобила с който са пътували към с.Веселиново, където се намирал дома на свидетелката.

Въз основа на доказателствата по делото, крайният правен извод, който се налага е, че следва да се приложат посочените от ЯРС мерки. Същите са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая правилно е определена мярката по т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие. С оглед интензитетът, степента на обществена опасност и тежестта на домашното насилие, адекватно се явява и прилагането и на мярката по т.2- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 12 месеца, и на мярката по т.3 - забрана същия да приближава жилището на пострадалата и местата за социалните й контакти за същия срок, както и налагането на ответника на глоба в размер на 200 лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на осн.чл.83 ал.1 т.5 и ал.3 във вр. с чл.78 ал.6 от ГПК и чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът по молбата и въззивен жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда за въззивната инстанция държавна такса в размер на 12,50 лева и възнаграждение за назначения му особен представител във въззивното производството в размер на 300 лева.

Да се изплати от сметката на съда на адв. Б.К. *** 300 лв. адвокатско възнаграждение на особен представител.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №723/22.11.2018г. по гр. дело №3419/2018г. по описа на ЯРС .

ОСЪЖДА Р.И.Р., с ЕГН-**********,***, да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 12,50 лева и 300 лева, разноски за особен представител във въззивното производството.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от сметката на съда на адв. Б.К. *** 300 лв. адвокатско възнаграждение на особен представител.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.