Р Е Ш
Е Н И
Е
№
24.01.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 15.01.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 342 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба
на "Транскарт Файненшъл Сървисис"АД гр.София ("ТФС"АД), подадена
от пълномощника адв. Ц.Г. от САК, против Решение №577/28.09.2018г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №684/2018г. в частта, с която предявеният от
въззивното дружество иск по чл.422 ГПК е отхвърлен за главница за разликата над
сумата 12 947.09лв. до размера на сумата 13 760лв., за сумата 1091.76лв. -
договорна лихва за периода 01.05.2017г. - 31.10.2017г. и за сумата 68.48 лв. -
такси по кредита за периода 01.05.2017г.-31.10.2017г.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция в обжалваните му части, поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Като неправилен е оспорен извода на районния съд, че процесният
рамков договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 от ЗПК. Твърдението на въззивника е, че в
сключения между страните рамков договор е посочено, че "ТФС"АД
отпуска на клиента потребителски кредит при условията на рамковия договор,
Общите условия и ценовата листа; посочен е начина на усвояване на кредита; посочен
е максималния размер на кредита - 14
000лв. и лихвения процент от 15.7% на годишна основа, приложим към сумите на
усвоените кредити; посочен е безлихвен период и правото на "ТФС"АД
едностранно да променя лихвения процент съобразно Общите условия, но в случая такива
промени не са извършвани, тъй като страните са приели фиксиран лихвен процент;
посочени са годишния процент на разходите и общата дължима сума от клиента.
Въззивникът сочи, че процесният договор отговаря на изискването на
чл.11,ал.1,т.11 от ЗКП, която разпоредба следва да бъде съобразена със
специфичния предмет на сделката между страните - че се касае за предоставяне на
потребителски кредит, но под формата на кредитна линия с договорен кредитен
лимит, при който кредитополучателят има възможност да осъществява тегления и
внасяния на парични суми посредством използването на кредитна карта, при което
е невъзможно при сключването на договора да бъдат определени конкретната сума
на дължима месечна вноска, минимален дължим размер, възнаградителна лихва, такси
при просрочие, доколкото тяхната величина зависи от изтеглената от потребителя
сума, като е достатъчно да бъдат предвидени ясни критерии за определянето им,
което в случая е сторено с чл.11 и чл.12 от Рамковия договор. Или клиентът не
заплаща задължението си по договора за кредит по предварително изготвен
погасителен план, в който са посочени размера и падежа на всяка погасителна
вноска, а дължи заплащането на минимална погасителна вноска до 15-то число на
всеки месец, като размерът на минималнатаа вноска се определя в зависимост от
размера на усвоените суми по кредита от предходния месец. Дружеството сочи, че
е спазена и нормата на чл.11, ал.1,т.12 от ЗПК, предвид разпоредбата на чл.39
от ОУ към Рамковия договор и приложените по делото месечни извлечения.
По тези съображения въззивникът
счита, че процесният договор е действителен, тъй като отговаря на всички
изисквания по чл.11, ал.1, т.1- т.12 от ЗПК, поради което моли за отмяна на
решението в обжалваните части и за постановяване на ново решение от окръжния
съд, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на всички
разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемата страна П.А.Б. *** не
е подал писмен отговор и не е изразил становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивното дружество не
изпраща представител, а депозира писмена молба със становище за уважаване на
жалбата.
Особеният представител на
въззиваемия П.Б.- адв.И., в с.з. оспорва жалбата и пледира за оставянето й без
уважение, като моли за присъждане на разноските за особен представител във въззивното производство.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искове, предявени от "Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД гр.София
против П.А.Б. *** за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница
в размер на 13 760.70лв., за възнаградителна лихва в размер на 1091.76лв. и
договорни такси в размер на 68.48 лв., за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба и молба - уточнение
дружеството - ищец е посочило, че вземанията му са породени от Рамков договор
за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 02.02.2017г., по
силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 14 000
лева. Ищецът е поддържал, че поради невнасяне от ответника на минималните
погасителни вноски в четири последователни месеца, всички вземания на
дружеството по договора са станали предсрочно изискуеми на основание чл.37,
ал.5 от ОУ към рамковия договор, като за настъпилата предсрочна изискуемост
длъжникът - ответникът е уведомен при условията на чл.28, ал.4 от рамковия
договор преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
От приложеното ч.гр.д.
№4347/2017г. по описа на ЯРС се установява, че по същото в полза на ищеца са
присъдени процесните вземания за главница, възнаградителна лихва и такси с
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал
на заявителя да предяви настоящите искове при условията на чл.415, ал.1, т.2
ГПК, като същите са предявени в срок.
В настоящото исково производство
ответникът отново не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес, който
съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е
представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
С депозирания отговор на исковата молба особеният представител на ответника е
оспорил исковете, като е направил възражение за недействителност на сключения
между страните договор на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 от ЗПК, както и
възражение, че договорът противоречи на чл.143-148 ЗЗП. Посочено е, че ищецът
не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК и не е предоставил своевременно
необходимата информация на ответника за вземане на информирано решение за
сключване на договора за потребителски кредит, че не му е представен стандартен
европейски формуляр; че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено три месеца преди изтичане срока на договора, а предсрочна изискуемост
не е настъпила, тъй като за нея ответникът не е уведомен; оспорено е
усвояването на сумите по процесния договор и предоставянето на ответника на месечните извлечения по чл.12, ал.1 от рамковия
договор.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 02.02.2017г. между страните е сключен Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, неразделна част от
който са Общите условия и ценовата листа към него, които са подписани от
ответника. Предмет на договора, съгласно чл.1 от него, са издаването,
предоставянето и ползването на платежни карти; откриването, обслужването и
закриването на платежна сметка; извършването на платежни и други операции;
усвояването, ползването и погасяването на потребителски кредити от клиента във
връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни карти. По силата на
чл.2 от договора, ищецът се е задължил да издаде в полза на ответника платежна
карта Transcard MasterCard
Gold за извършване на платежни операции при
условията на договора, ОУ и ценовата листа, а по силата на чл.4 от договора -
да открие платежна сметка на името на ответника, която да служи за изпълнение
на платежните операции по договора, която платежна сметка да е обозначена с
уникален идентификационен номер, като
лихва върху средствата по платежната сметка не се начисляват. Във връзка с
изпълнението на платежните операции чрез платежната карта, в чл.6 от договора
страните са постигнали съгласие ищецът да отпусне на ответника кредити, като
уговореният им максимален размер е 14
000 лева. В чл.9 от договора страните са уговорили лихвеният процент по кредитите
да възлиза на 15.7% на годишна основа и да се прилага само към сумите на
усвоените кредити, с възможност ищецът да предоставя безлихвен период по
кредите, при условията и по начина, уредени в ОУ, както и възможност да променя
общия разход по кредитите, включително лихвения процент, таксите и
комисионните, при условията и по начина уредени в ОУ. Страните са уговорили
годишният процент на разходите по кредита да е в размер на 18.46 %, а общата
дължима от ответника сума да е в размер на 15 319 лева. Съгласно чл.8 от договора, срокът за
погасяване на кредита е 12 месеца, като според чл.11, ал.1 от договора, до 15
число на всеки месец ответникът се е задължил да погасява сума, равна или по-голяма
от минималните погасителни вноски по всички кредити, като според дефиницията по
чл.34 от Общите условия, "минималната погасителна вноска по кредит"
представлява сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер
(лимит) на кредита към края на календарния месец; сумата на всички начислени
съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисионни към края на календарния
месец; дължимите лихви по кредита към края на календарния месец и сума, равна
на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница по кредита.
Съгласно чл.12 от договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника на
хартиен или друг носител подробно месечно извлечение относно извършените
платежни операции и задълженията по усвоените кредити, като е прието, че
неполучаването на месечното извлечение не освобождавана ответника от
задължението му да погасява в срок дължимите от него суми по договора.
Видно е от представения по делото
приемо-предавателен протокол от 09.02.2017г., че на ответника е бил предаден
запечатан плик, съдържащ платежна карта с посочен номер, издадена от "ТФС"
ЕАД, както и плик с ПИН и е-ПИН кодове.
От заключението на вещото лице -
икономист С. Д., извършило назначената СИЕ, по делото е установено, че ищцовото
дружество упражнява дейността по процесния договор, чрез изградена платежна
система (софтуер), в която всеки клиент, включително ответникът, има открита
платежна сметка с уникален идентификационен номер, с определен кредитен лимит.
Тегленето и внасянето на сумите се регистрират в платежната система на ищцовото
дружество и по платежната сметка на клиента, като движението не се отразява по
банкова сметка ***. При извършената проверка по платежната сметка на ответника,
отразяваща платежните операции, извършени с предоставената му карта, вещото
лице е установило, че в периода 14.02.2017г. - 02.06.2017г. , чрез теглене на
пари в брой, на POS-терминал, чрез трансакции на АТМ
и теглене в брой, ответникът е усвоил по процесния договор за кредит обща сума
в размер на 14 950лв. За погасяване на задълженията си ответникът е направил
три вноски - на 15.03.2017г., на 19.04.2017г. и на 31.05.2017г. в размер на
сумата общо 2002.21лв., с която са погасени главница в размер на 1189.30лв, договорна
лихва в размер на 406.41лв. и такси в размер на 406.20лв. Заключението на
вещото лице е, че по договора за кредит ответникът дължи главница в размер на
13 760.70лва, договорна/ възнаградителна
лихва в размер на 1091.76 лв. за периода 01.05.2017г. - 31.10.2017г. и такси за
обслужване на кредита за същия период в размер на 68.48 лв.
Видно от представените от ищеца
месечни извлечения, същият е издавал същите в периода
01.02.2017г.-31.10.2017г., с които е отразил извършените от ответника платежни
операции по кредита, общото му задължение по кредита и размера на минималната
погасителна вноска.
С уведомление от 18.10.2017г.
ответникът е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията му за погасяване
на минималните погасителни вноски по кредита, свързан с използване на кредитна
карта Transcard MasterCard
Gold в продължение
на четири последователни месеца, на 30.09.2017г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Видно от представените разписки, в периода
18.10.2017г.-08.11.2017г. ответникът е търсен за получаване на уведомлението,
но не е намерен на посочения в договора адрес за кореспонденция в гр.Я., ж.к.
"Х." бл.** вх.*, ет.*, ап.**, като в разписките е посочено, че
клиентът отсъства от адреса и е неоткриваем.
При тези фактически данни, с
обжалваното решение ЯРС е приел, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, който на основание чл.22 ЗПК е недействителен, тъй като
не са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК - не е посочен
размера на кредита, методиката за изчисляване на лихвата и др., поради което на
основание чл.23 ЗПК клиентът следва да дължи само чистата стойност на кредита.
С оглед на това съдът е приел, че с извършеното плащане на сумата 2002.21лв.
ответникът е погасил част от усвоената сума по кредита от 14 950лв. - до
размера на 12 947.09лв, за която сума е уважил главния иск, като е отхвърлил
иска за разликата над сумата 12 947.09лв. до размера на сумата 13 760 лв. за
главница, отхвърлил е иска за сумата 1091.76лв. - договорна лихва и за 68.48лв.
- такси по кредита. При този резултат, съдът е присъдил на ищеца разноските в заповедното производство и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението на ЯРС в частта, с
която е уважен частично иска за главница и в частта за разноските, не е
оспорено и е влязло в сила.
В останалата му обжалвана част, с
която са отхвърлени претенциите на ищеца, решението е валидно и допустимо, но
неправилно. Съображенията за този извод за следните:
Предявените искове са с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.9 от ЗПК и чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД. От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, на
02.02.2017г. между страните е бил сключен договор за предоставяне на платежни
услуги и за предоставяне на потребителски кредит, като въззивният съд не
споделя възражението на особения представител на ответника и мотивите на
районния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК.
Договорът между страните, който е
за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора, включително Общите условия и ценовата листа,
са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е
посочен общия максимален размер на кредита - в размер на 14 000лв. и условията
за усвояването му - чрез откриване на платежна сметка и снабдяване с платежна
карта; посочен е годишния лихвен процент - 15.7%; посочен е годишния процент на
разходите по кредита - 18.46% и общата дължима от ответника сума в размер на 15
319лв; посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване -
до 15-то число на всеки месец на сума, равна или по-голяма от минималната
погасителна вноска, чиито компоненти са ясно дефинирани в т.34 от Общите
условия. Тъй като предоставеният потребителски кредит е под формата на кредитен
лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния
на суми посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне на
погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, а
страните са уговорили плащане на минимална погасителна вноска, до 15-то число
на всеки месец. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, при
което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява
кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по
усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1,
т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е
действителен такъв, породил облигационните си последици. В допълнение следва да
се отбележи и че в чл.29 от договора ответникът е заявил, че своевременно е
получил преддоговорната информация в съответствие със ЗПК. Действително,
липсват данни тази информация да е предоставена под формата на стандартния
европейски формуляр по чл.5 ,ал.2 ЗПК, но отсъствието на този формуляр не е
основание по чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит да бъде обявен за
недействителен.
Не е налице и неравноправност на
договора по смисъла на ЗЗП. Досежно чл.147 ЗЗП вече се посочи, че клаузите в
процесния договор за съставени по ясен и недвусмислен начин. Относно
приложението на чл.143 ЗЗП, в отговора на исковата молба не е посочено за кои
точно клаузи от сключения между страните договор се твърди наличието на
неравноправност. Действително, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправания характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. Настоящият състав на
ЯОС обаче счита, че са спазени изискванията за добросъвестност и не се откриват
значителни наравновесия между правата и задълженията на търговеца - ищеца и
потребителя - ответника в клаузите на
процесния договор.
По делото е безспорно установено от
заключението на вещото лице - икономист, което заключение въззивният съд изцяло
кредитира, и от писмените доказателства, че ищецът е изпълнил договорните си
задължения, като е открил платежна сметка на ответника, снабдил го е с платежна
карта и му е предоставил максимално уговорения размер на заема/кредита.
Установи се, че ответникът е усвоил по кредита сума в размер на 14 950лв, за
връщането на която е направил само три месечни вноски, в периода 15.03.2017г. -
31.05.2017г. Ответникът не установи да е внасял минималната погасителна вноска
до 15-то число на месеца в периода м.06.2017г. - м.09.2017г., при което в
съответствие с правата му по чл.37, ал.5 от ОУ към Рамковия договор ищецът е
обявил към 30.09.2017г. договора за предсрочно изискуем, поради непогасяване на
минималните погасителни вноски в четири последователни месеца.
Относно уведомяването на
ответника за предсрочната изискуемост на кредита: Съгласно задължителното за
съдилищата ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18, постигнатата
в договора за банков кредит уговорка, че при неплащането на определен брой
вноски кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
Съгласно същото ТР №4/2013г., уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост за вземането на банката, следва да се установи, че е преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Макар ищецът да не е банка
и предоставеният на ответника кредит да не е банков кредит, тъй като
"ТФС"ЕАД предоставя платежни услуги и потребителски кредити, по
аналогия изискването за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост се
отнася и до ищцовото дружество. В случая ищецът е изпълнил това свое
задължение. В Рамковия договор от 02.02.2017г. ответникът е посочил за свой
адрес за кореспонденция - гр.Ямбол, ж.к. "Хале" бл.14, вх.Б, ет.1,
ап.47. В чл.28, ал.3 от договора страните са приели кореспонденцията по
договора да се води на посочения в договора адрес за кореспонденция на клиента,
който с ал.4 се е задължил в 7 дневен срок да информира ищеца за настъпили
промени в първоначалните данни, в противен случай всички уведомления, покани и
други съобщения, изпратени от ищеца на посочения известен адрес на клиента се
считат връчени. Или налице е договорка за фингирано връчване на съобщенията -
че изпращането на кореспонденцията до ответника
на посочения от него адрес за кореспонденция се счита за редовно
връчена, дори да не е получена фактически от адресата, когато той не е изпълнил
задължението да посочи нов адрес за кореспонденция. В случая уведомяването на
ответника за изявлението на ищеца, че е обявил кредита за предсрочно изискуем,
не е получено фактически от ответника, тъй като същият не е намерен на
посочения в договора адрес за кореспонденция в един продължителен период от
време от 18.10.2017г. до 08.11.2017г., като липсват данни ответникът да е
уведомил ищеца за нов адрес за кореспонденция. Ищецът е изпълнил добросъвестно
задължението си за уведомяване за обявената предсрочна изискуемост на кредита,
като видно от данните и в заповедното производство, и в настоящото производство,
длъжникът не може да бъде намерен и на неговия постоянен и настоящ адрес.
В обобщение, по делото е
установено уведомяването на длъжника - ответника за предсрочната изискуемост на
кредита, а със заключението на вещото лице са установени задълженията на
ответника по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в размер на: 13 760.70лв. за главница,
1091.76лв за договорна лихва за периода 01.05.2017г. - 31.10.2017г. и такси за
периода 01.05.2017г. - 31.10.2017г. в размер на 68.48 лв. Поради това,
предявените искове за установяване вземанията на ищеца за тези суми са основателни и
доказани, и следва да бъдат уважени изцяло.
Като е отхвърлил исковете за
главница за сумата 812.91 лв., съставляваща разликата над сумата 12 947.09лв.
до размера на сумата 13 760лв., за договорна лихва в размер 1091.76лв. и такси
в размер на 68.48 лв., ЯРС е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени в тази му част и се постанови ново решение от въззивния съд, с което
исковете да бъдат уважени.
При този изход на спора, ищецът
има право да му бъдат присъдени всички направени от него разноски в заповедното
производство и в исковото производство пред първата и въззивната инстанции. На
дружеството "ТФС"ЕАД следва да се присъдят още 39.48 лв. - разноски в
заповедното производство, 189.76 лв. - разноски в производството пред ЯРС и
39.46лв. разноски пред въззивната инстанция.
Относно възнаграждението на
особения представител на въззиваемата страна: Съгласно разясненията, дадени с
т.6 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на
особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, като
същото може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след
като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.47, ал.6 ГПК и чл.48,
ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице за възнаграждението на
особения представител, независимо от
изхода на спора. Или на посоченото основание, разноските за особения представител
на ответника, въззиваем в настоящото производство, следва да бъдат възложени на
въззивното дружество "ТФС" ЕАД.
Размерът на тези разноски ЯОС определя на 300лв, с аргумент от
разпоредбата на чл.9 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл.47,ал.6, изр.2 ГПК, тъй като особеният представител
адв.И. не е изготвила отговор на въззивната жалба, явила се е в едно о.с.з. при
стеснен обхват на въззивната проверка и при липса на фактическа и правна
сложност на делото. За сумата от 300лв. - възнаграждение за особения
представител на ответника, следва да бъде вменено в задължение на въззивното
дружество да я внесе по особената сметка на ЯОС, като при неизпълнение на
дадените указания сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл.77 ГПК, а в
случай, че сумата бъде внесена, въззивникът ще има възможност да поиска
допълване на решението в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, Я О С
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №577/28.09.2018г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №684/2018г. в частта, с която предявеният от "Транскарт Файненшъл Сарвисис"
ЕАД гр.София против П.А.Б. *** иск по чл.422 ГПК е отхвърлен за главница за
разликата над сумата 12 947.09 лева до
размера на сумата 13 760 лева, за договорна лихва за периода 01.05.2017г. -
31.10.2017г. в размер на сумата 1091.76 лева и за такси по кредита за периода
01.05.2017г. - 31.10.2017г. И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА предявените
искове по чл.422, ал.1, ГПК, вр. с чл.9 от ЗПК и чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.Б.
***, с ЕГН **********, че същият дължи на "Транскарт Файненшъл
Сървисис" ЕАД гр.София, район Лозенец, бул. "Черни връх" №43, с
ЕИК 131397565, представлявано от изпълнителния директор Ю.А.С., и сумата 812.91 лева, съставляваща
разлика над сумата 12 947.09лева до размера на сумата 13 760 лева - главница по
договор от 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.11.2017г. - датата на подаване на заявлението пред ЯРС до окончателното й
изплащане, както и сумата 1091.76 лева
- договорна лихва за периода 01.05.2017г. - 31.10.2017г. по договора от
02.02.2017г. и сумата 68.48 лева - такси по договора от 02.02.2017г. за периода
01.05.2017г.- 31.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4347/2017г. по описа на ЯРС.
В останалата му част, решението на ЯРС, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА П.А.Б.,
с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на "Транскарт Файненшъл
Сервисис"ЕАД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и
представител, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
в размер на сумата 39.48 лева до пълния размер на разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4347/2017г. по описа на ЯРС, сумата 189.76 лева - разноски в настоящото производство пред ЯРС и сумата 39.46 лева - разноски по делото пред въззивната
инстанция.
УКАЗВА на
"Транскарт Файненшъл Сървисис"ЕАД, с посочени данни, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението и препис от настоящото решение, да внесе по
особената сметка на ЯОС сума в размер на 300 лева за възнаграждение на особения
представител на въззиваемия П.А.Б., като в същия срок представи по делото и
документ за внесената сума за разноските.
ПРЕДУПРЕЖДАВА "Транскарт Файненшъл Сървсис"ЕАД, че при неизпълнение в срок на
дадените указания за внасяне на сумата - възнаграждение за особения
представител, сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл.77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, изр. 2 ГПК.
Решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.