гр.Ямбол........23.01........2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................петнадесети...януари…...........................................
През две хиляди и
деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М.Д.А. ***
чрез пълномощника й адв.М.,*** против решение № 682/7.11.2018 г., постановено
по гр.д.№ 1895/2018 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е осъдил въззивницата на
осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.Т.А. сумата от 1800 лв., с
която неоснователно се е обогатила за
нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.05.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Иска се отмяна на
този акт и постановяване на решение, с което искът на Д.А. бъде отхвърлен
изцяло. Счита се, че съдът е направил неточна преценка и анализ на събраните по
делото доказателства и е постановил неправилно решение. Ищцата не е установила
по реда на пълно и главно доказване на претенцията си. Представена е само една
декларация от името на въззивницата за дължима от нея сума, но същата твърди,
че не е подписвала декларацията и не е написала трите си имена, тъй като е
неграмотна. Декларацията не е и нотариално заверена. Липсват доказателства и за това А. да е направила
сочените от ищцата вересии.
В законоустановения срок ищцата по делото Д.Т.А. *** е депозирала
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а атакуваното решение
се желае да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и
събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил
събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и
своя акт. Възразява се по направеното несвоевременно оспорване на представената
с исковата молба декларация.
За съдебно заседание страните са редовно
призовани, но се явява единствено въззиваемата с пълномощника си като поддържат
възраженията си против въззивната жалба. Въззивницата не се явява, не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Пред ЯРС е
депозирана искова молба от Д.Т.А. против М.Д.А., с която се иска съдът да осъди
ответницата да заплати на ищцата сумата от 1800 лв., представляваща сройността
на закупени и незаплатени стоки от ответницата, които ищцата е била принудена
да заплати със собствени средства на работодателя си при прекратяване на
трудовото си правоотношение, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата. Ищцата твърди, че е работила като продавач в
хранителен магазин в с. Войника, а ответницата закупувала стоки без да ги заплаща - „на вересия“, при условие да ги заплати в
по-късен момент и през годините
сумата на закупените стоки станала 1850 лв. С ответницата били водени много
разговори за погасяване на задължението , като последната издала и писмен
документ, като на 27.09.2016 г. заплатила единствено сумата от 50 лв. Ищцата междувременно прекратила трудовия си договор и се наложило със собствени средства да погаси
задължението
на работодателя си. До
ответницата била изпратена и нотариална покана, но плащане не последвало.
За установяване на обстоятелствата по претенцията
си, ищцата пред районен съд е представила ръкописна декларация от 9.02.2016 г.,
с която М.Д.А. е декларирала, че обещава да даде сумата 1850 лв. на Д.Т.А. в
края на м.август 2016 г. Декларацията е подписана от М. и от Д., както и от
кмета на с.Ч. П. Г. за това, че подписите са положени пред него. Тази
декларация е оспорена от издателката й едва във въззивното производство
въпреки, че при
разглеждане на делото пред първата инстанция ответницата /сега въззивница/ е
била редовно призована, но не е депозирала писмен отговор по чл.131 от ГПК, не
се е явила в съдебно заседание, не е изпратила представител. Поради това въззивният съд приема оспорването за
напълно преклудирано и не го разглежда.
Д.А. е представила още нотариална покана, която е
изпратила до М.А., получена на 20.03.2018 г., с която отново я уведомява и кани
да заплати задължението си вече в размер 1800 лв., тъй като е получила от нея
50 лв. на 27.09.2016 г.
Разпитана е и водената от ищцата свидетелка С. В.
Р., която познава лично Д. и М. и знае за задължението на М. към Д..
Свидетелката работи като магазинер в магазина в с.С. след като Д. напуснала.
При описването и приемането на стоките, когато свидетелката започвала работа,
не излезли 1850 лв., а тази сума трябвало да се възстанови на РПК Войника.
Свидетелката знае, че това е сумата на стоките, които М. е вземала на вересия,
но не е платила и Д. със собствени пари платила борча. Свидетелката е
присъствала, когато е описвана стоката и началника направил запора на Д., а тя
по някакъв документ внесла парите. Свидетелката знае също така, че Д. не е
получила парите от М. след това.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата е легитимирана и има
правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната
жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от
ЗЗД, както правилно е квалифицирал предявения иск районния съд, всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването. В настоящия случай, съдът приема, че
се е изпълнила изцяло хипотезата на тази разпоредба, поради което и искът е
правилно уважен. Налице са безспорни доказателства – ръкописна декларация за
това, че въззивницата дължи на въззиваемата към 9.02.2016 г. сумата 1850 лв. От
свидетелските показания на Р. се установява, че сумата от 1850 лв. е дължима от
М. на Д. поради това, че е купувала от магазина, в който последната е продавала,
стоки на вересия, както и че тази сума е платена реално от Д.А. на нейния
работодател при напускането й. М.А. надлежно е уведомена отново за задължението
си към ищцата вече на сумата 1800 лв. с нотариална покана, но не е платила сумата.
При тези категорично установени
обстоятелства, въззивният съд счита, че районният съд е достигнал да правилните
изводи за това, че са изпълнение фактическите предпоставки за уважаване на
иска, а именно: налице е имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца; има връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липсва правно основание за имущественото
разместване и липсва друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
След като обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение като решението на първоинстанционния съд
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата направените пред
настоящата инстанция разноски в размер 300 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 682/7.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 1895/2018 г. по описа
на РС Ямбол.
ОСЪЖДА М.Д.А., ЕГН ********** да заплати на Д.Т.А., ЕГН ********** разноски
направени пред настоящата инстанция в
размер 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.