гр.Ямбол........8.01........2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................единадесети...декември….......................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството пред ЯОС е образувано по въззивни жалби
на „Виденов Груп“ ООД гр.Ямбол и на К.Д.Д. чрез пълномощника му адв.Н.К. САК против
решение № 479/13.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 22/2018 г. по описа на РС
Ямбол. С това решение ЯРС:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „ВИДЕНОВ ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК 128621398 да заплати на К.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , претърпяна на 18.09.2017 год., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.09.2017 год. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД , като иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от К.Д.Д., ЕГН ********** против
„ВИДЕНОВ ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК 128621398
иск с правно основание чл. 200,ал.3 от КТ за заплащане на сумата от 1147, 79
лв., представляващи имуществени вреди в следствие на трудова злополука от 17.09.2017 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 от ГПК К.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „ВИДЕНОВ ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК 128621398 сумата от 259,99 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК „ВИДЕНОВ ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК 128621398 да заплати по сметка на ЯРС сумата от 600 лв. – държавна такса и 524,52 лв. – разноски за вещи лица, сторени от бюджета на съда.
Депозирана е и частна жалба от „Виденов Груп“ ООД гр.Ямбол против определение № 2326/30.08.2018 г., постановено по същото дело за присъждане на адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца в размер 643,20 лв.
„Виденов Груп“ ООД гр.Ямбол във въззивната си жалба счита, че съдът е постановил неправилно решение и се желае същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде намалено присъденото обезщетение и се присъдят направените разноски. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалият Д. не е нарушил грубо трудовата дисциплина и няма груба небрежност от негова страна, въпреки представените от дружеството инструкции за безопасна работа. Размерът на присъденото обезщетение се счита недоказан, тъй като съдът не е взел достатъчно под внимание обстоятелството, че ищецът няма да бъде лишен от възможността да работи, да се издържа или да бъде лишен от социални контакти вследствие липсата на пръста и липса на трудоустрояване. При определяне размера на обезщетението съдът не е взел под внимание наличието на изплатена на Д. застраховка, с което дружеството счита, че е изпълнило ангажимента си за този вид събития. В тази връзка се представят писмени доказателства – удостоверение от застраховател, издадено след постановяване на решението на районния съд. Налице са също доказателства за зачислени на Костов лични предпазни средства – обувки, които той не е носил по време на инцидента, а този факт не е отчетен като наличие на съпричиняване.
В законоустановения срок ищецът по делото Д. не е депозирал отговор на въззивната жалба, но е депозирал своя въззивна жалба. От своя страна Д. е недоволен от постановеното от районния съд решение и счита, че същото следва да бъде отменено в частта на присъдения размер обезщетение и искът да бъде уважен в пълен размер от 30 000 лв. ведно с разноските по делото. Присъдения размер от 15 000 лв. на обезщетението се счита за занижен и неотговарящ на критериите на чл.52 от ЗЗД след като от събраните доказателства е установено, че в резултат на трудовата злополука на ищеца е ампутиран пръст на долен крайник, довело до средна телесна повреда. Съдът е следвало да съобрази характера и тежестта на всяко от претърпените от ищеца увреждания и оперативни интервенции, довели до многобройни болки и страдания и да стигне до извод за по-висок размер на техния паричен еквивалент.
По въззивната жалба на Д.,*** е депозирал отговор, с който счита същата за неоснователна и изразява несъгласие с посочените в нея пороци. Иска се въззивната жалба да не бъде уважавана.
С въззивната си частна жалба „Виденов Груп“ ООД гр.Ямбол изразява недоволство от произнасянето на съда допълнително по разноските и присъдения размер адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца. Според жалбоподателя съдът не е следвало да присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като в представения договор за правна помощ адвокатът и ищеца са се договорили, че адвокатското обслужване ще е безплатно на основание чл.38 ал.2 т.1 от ЗА. Съдът е тълкувал различна съдебна практика, която е в противоречие на правосъдието.
Въззиваемия по частната жалба Д. е депозирал отговор,
с който желае потвърждаване на атакуваното определение за разноски и излага
подробни съображения за неправилност на оплакванията на въззивника.
В съдебно заседание страните
редовно призовани чрез своите пълномощници поддържат становищата си.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
Производството пред районен съд е образувано по искова молба на К.Д.Д., с
която се претендира да бъде осъден работодателят му «Виденов Груп» ООД да
заплати сумата от 40 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди резултат от трудова злополука от 18.09.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука до
окончателното изплащане, както и сумата от 1147, 79 лв. /след допуснато изменение на иска/ –
пропуснати ползи за периода 19.09.2017 г. – 15.01.2018 г. Ищецът твърди, че на 18.09.2017 г. по време на
изпълнение на трудовите си задължения, които изпълнявал на
длъжност „водач, мотокар“, претърпял трудова злополука. Бил с колегата си Д., който управлявал електрическа
палетна количка, като ищецът слязъл от количката, за да провери наименование на
продукт, за което предупредил водача. Въпреки това, при стъпване на пода с
десния крак, Д. минал през крака му с управляваната от него количка. На Д. била
установена разкъсно-контузна рана на 4 и 5-ти пръсти на десен долен крайник,
претърпял същия ден операция. Следоперативния период протекъл с усложнения и на 26.09.2017 г. пети
пръст се наложило да бъде ампутиран. Причинената на Д. травма довела
до остри болки, стрес, смут, увеличени нивата на кръвната захар. Интервенциите
били свързани с изключителни болки. И
към настоящия момент ищецът не можел да стъпва на дясното си ходило, изпитвал
болки, трудно пазел равновесие и щял да има затруднения при шофиране. Злополуката попречила на ищеца да се
грижи за двугодишното си дете, както и наложило преместване на майка му в дома му, за да се грижи за него. С разпореждане на НОИ от 25.09.2017 г. злополуката
била призната за трудова.
Ответникът „Виденов Груп“ ООД оспорва допустимостта и основателността на исковете. На първо място ищецът
не бил спазил вътрешните инструкции за работа на неговата длъжност. Излагат се
подробни доводи по отношение кръвната захар, болката фантом други обстоятелства
по експертизата се посочва, че липсвали приложени документи установяващи
същите. Освен това лицето не било трудоустроено, т.е. не следвало да му се
заплащат исканите обезщетения, нито да се променя длъжността му. Оспорва се
разпореждането на ТП на НОИ като нищожно, т.к. нямало приложена заповед за
откриване на производство по разследване на злополуката, а и дружеството
ответник не било получавало заповед в оригинал на НОИ. Направено е възражение по чл. 201 ал.2 от KT за допусната от страна на
работника груба небрежност, за което се излагат подробни съображения. Дружеството било сключило застраховка за “рента
живот“, по която ежемесечно на всеки от
служителите се начислявала и заплащала съответната сума, с която сума
дружеството счита, че е погасило своето задължение за неимуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че към датата на твърдяната трудова злополука - 18.09.2017 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. е изпълнявал в предприятието на ответника длъжността – „водач мотокар“.
По делото е приложено
разпореждане
№ 5104-28-42/25.09.2017 г., с което НОИ на основание чл. 60, ал.1 от КСО приема за
трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, декларираната такава на 21.09.2017 г. от осигурителя „Виденов Груп“
ООД, станала
с К.Д.Д. на 18.09.2017 г. Няма данни
разпореждането да е обжалвано, поради което е влязло в сила. В производството пред районен съд разпореждането е оспорено от ответника като нищожен административен акт, но не е приет за такъв от съда и в тази част
липсват оплаквания във въззивната жалба.
За установяване на обстоятелствата около процесната трудова злополука и претърпените от ищеца болки и страдания по делото са разпитани свидетели, посочени от двете страни. Свидетелят И. Ж. Д. е служител при ответника, работил в склада на „Виденов груп“ и е колегата на ищеца, с когото са били заедно когато е станала злополуката. Свидетелят заявява, че с колегата били в склада и извършвали нормалната си дейност - транспорт на готова продукция като свидетелят управлявал високоповдигач-ричтрак, а Д. ел.количка. Свидетелят тръгнал с машината, а ищецът слязъл да види наименованието на стока и тогава станал инцидента. Колелото на машината, която управлявал Д. минало през крака му. Д. взел да подскача и вика. Двамата били с личните си обувки - маратонки. Всички имали зачислени работни обувки, някои ги носели, други не. Дженков бил виждал бележка, че носенето на предпазни обувки не е задължително, била напечатана на бял лист, без подпис и печат. След инцидента дошли и други хора и началника. Видели, че тече кръв, промили раната и свидетелят закарал ищеца в спешното. Свидетелят заявява, че при слизането си от количката ищецът не го предупредил. Не всеки слизал както си иска, всички трябвало да следят какво правят другите в склада. Ако се наложело слизане от машината имало звукова сигнализация и водача трябвало да свирне.
Свидетелката С. Д. е майка на ищеца, с когото живеят заедно. Злополуката се случила на 18.09.2017 г., обадили й се по телефона и отишла в Бърза помощ. Докторът обяснил, че пръстите на сина й са смазани, сложили му игли. След 7 дни го изписали, тя била с него като придружител. Ищецът се страхувал, че ще му отрежат ходилото. Като се прибрали в къщи, свидетелката се грижела изцяло за сина си – той не можел да се обслужва сам, не ядял, уринирал в шише. Имал болки и пиел успокоителни. Свидетелката го гледала като малко дете. Влезли и втори път в болницата, за да му извадят иглите, но извадили само първата, а кутрето го отрязали и тогава той рухнал. Пак лежал в болницата няколко дни. Бил напълно отчаян, кракът го болял много – до коляното. След месец започнал да стъпва. Три месеца след злополуката започнал да може да се обслужва, поне до банята. Започнал да излиза от къщи с патерици. Не можел да обува обувки. От злополуката не бил работел, бил все в болнични. Имал малко дете, за което не можел да се грижи. Наложило се свидетелката да си вземе болнични, а после свекърва й го гледала.
Свидетеля В. П. е началник склад при ответника и посочва, че помни инцидента. Чул вик и слязъл да провери какво се случва - бил пострадал К.Д.. Когато му свалили маратонката видели кръв. И. Д. го закарал до спешното със собствения си автомобил. След работно време свидетелят отишъл в болницата. По време на инцидента Д. бил с маратонки, а не със служебни обувки. Служителите трябвало да ги носят. На свидетеля не му е известно да е издавана заповед за отпадане на това изискване. Преди инцидента не всички си носели обувките.
Свидетелят
С. Х. е съпруг на сестрата на ищеца и също е работил до февруари 2017 г. във „Виденов
груп“ като склададжия. На него му били осигурени
предпазни обувки само за зимния период и то за шест месеца. За три години
му били дали само един чифт, никой не проверявал дали се носят. Свидетелят твърди, че е имал първоначален
инструктаж, а
следващите били само с подпис. Първоначалният инструктаж бил при постъпване на работа. Инструктажа
указвал да се носят лични предпазни средства, но такива не им били осигурени и никой не бил връщан от работа, ако не си ги
носи.
За установяване на твърденията си за
получените вследствие злополуката увреждания ищецът Д. е представил болнични листи, видно от които поради
временна неработоспособност е бил в отпуск по болест за
времето от
18.09.2017 г. до 17.10.2017 г.; от 18.10.2017 г. до 16.11.2017; от 17.12.2017 г. до 15.01.2018 г. Приложена е епикриза на К.Д.Д. от 20.09.2017 г. и от
29.09.2017 г., хоспитализирането му за периода 18.09.-20.09.2017 г. и за периода 26.09.-29.09.2017 г., като при второто му постъпване в болница е била извършена ампутация на пръст на стъпалото. На Д. е издадено ЕР на
ТЕЛК № ****г.
за освидетелстване след преглед, от което се установява, че след други
счупвания на долен крайник, състоянието на пациента след ампутация на 5 пръст
на дясното стъпало и фрактура на 4 пръст на същото стъпало е с незавършил
период на възстановяване и адаптация. Тези констатации са довели и до продължаване на
отпуска поради временна неработоспособност.
Пред районния съд е била изготвена, изслушана и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице след запознаване с медицинската документация по делото потвърждава, че при злополуката пострадалият Д. е получил счупвания на четвърти и пети пръст на ходилото на десния крак, разкъсно – контузни наранявания в областта на меките тъкани. Бил е приет в болницата и още на същия ден му е била извършена оперативна интервенция - с местна упойка разместените фрагменти са били фиксирани с Киршнерови игли, а наранените меки тъкани са били зашити. На втория ден от приемането е бил изписан. Възстановяването на четвърти пръст е протекло добре, но поради усложнения на пети пръст се наложило повторно приемане в болницата около една седмица след инцидента. Още същия ден под местна анестезия пети пръст е бил ампутиран. На третия ден пациента е бил изписан. Лечението е протекло благоприятно, но полученото увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник. След двата престоя в болнично заведение, лечението и възстановяването са били в домашна среда. Възстановяването на нормалните функции на крайника в тези случаи било за период от около три месеца. Адаптирането на пострадалия към болките и страданията и по-бавното възстановяване след травмата удължило намалената работоспособност и с решение на ТЕЛК било позволено удължаване на болничния с шест месеца. След получаване на уврежданията пострадалият получил значителни болки и страдания, по-интензивни в първите дни след травмата, като постепенно интензитетът им намалявал. Липсата на пръста е за цял живот, но това не води до инвалидизиране или да причини продължително затрудняване на функциите на крайника. Според вещото лице не се очаква настъпване на трайно намаляване на работоспособността на пострадалия. Липсата на пети пръст няма да ограничи трайно функциите на крайника или други системи и органи. Усещането за болка не може да се измери, тъй като е строго индивидуално при всеки човек.
В съдебно
заседание вещото лице е допълнило, че поставените игли пречели, т.к. не можело да се
стъпва на крака, да се обуват обувки. По отношение завишената кръвната захар, вещото лице счита, че
първоначалното леко завишаване се дължи
на нещо изядено, тъй като в последващите
изследвания се е нормализирала. Няма медицински данни пострадалият да е развил
диабет вследствие на инцидента.
Във връзка с възраженията си за
това, че работодателят е изпълнил своите задължения, ответното дружество е представило Инструкция за безопасна работа на работното място за длъжността
„склададжия“ и Инструкция за безопасна работа на работното място за длъжността
„мотокарист“, както и книги за
първоначален, периодичен и извънреден
инструктаж на работното място. По повод оспорвания на ответника е открито производство по реда на
чл. 193 от ГПК и назначена
съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е
посочило, че подписите на документите, находящи се в книга за периодичен
инструктаж - 17.08.2017 г. и в книга за първоначален инструктаж-23.02.2016 г. са положени от ищеца. Подписа на документа,
находящ се на л. 36 от делото не може да бъде отговорено дали е положен от
ищеца, а подписите на документите от книга за периодичен инструктаж на работното място не са положени от ищеца.
Ответникът е представил също личен картон за облекло от 25.02.2016 г., от който
се установява, че на ищеца Д. са зачислени на 7.08.2017 г. предпазни
обувки, със срок
на износване една година. Видно от преведения от
английски език сертификат, характеристиките на модела обувки, зачислени на Д.
са: ниски обувки, изработени от кожа и други материали, с неметално бомбе,
неметална вложка устойчива на пробождане и изваждаща се стелка. От същия
сертификат става ясно, че обувката отговаря на стандартите за устойчивост на
плъзгане на подметката и други, но не и за понасяне на тежести или удари от
тежки предмети.
При разглеждане на въззивната жалба
във връзка с твърдението си, че е изпълнил своите задължения да обезщети
пострадалия Д., въззивника „Виденов Груп“ ООД е представил писмо от „Дженерали застраховане“ АД
от 3.08.2018 г. за това, че на К.Д. е изплатено застрахователно обезщетение за
временна неработоспособност поради трудова злополука в общ размер 844,90 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими,
подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат
правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира въззивната
жалба на „Виденов Груп“ ООД за частично основателна, а тази на К.Д. за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за частично неправилно.
Предявеният иск е с правно
основание чл.200 от КТ така, както е квалифициран от районния съд и с него се
претендира заплащане на ищеца Д. от неговия работодател „Виденов Груп“ ООД на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука,
претърпяна от ищеца на работното му място на 18.09.2017 г. Съгласно
разпоредбата на чл.200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност или смърт, работодателят отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването й.
Между странете не са спорни
обстоятелствата за това, че към този момент са били в трудови правоотношения,
че злополуката е с характер на трудова – за последното липсват оплаквания във
въззивната жалба на „Виденов Груп“ ООД, както и за причинената на работника травма - счупвания на четвърти и пети пръст на ходилото на десния крак,
разкъсно – контузни наранявания в областта на меките тъкани и ампутиране на петия пръст и наложилото се лечение и ползване на отпуск
поради временна неработоспособност.
Съображенията на работодателя за
неоснователност на иска, които се поддържат и пред въззивния съд, съдът
определя в едната им част – за неспазване инструкциите за безопасност и
неносене на предпазни обувки, като възражения за проявена от Д. груба
небрежност при изпълнение на служебните задължения и следователно съпричиняване
на злополуката. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, тъй като
категорично в случая не може да се приеме, че е налице груба небрежност по
смисъла на КТ. Съгласно чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да
се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал
груба небрежност. Според правната доктрина не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда обосновава приложението на чл.201 ал.2 от КТ, а следва да
е налице подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до
осъществяване на грубата небрежност. Като терминология в теорията се прави
аналог между грубата небрежност по КТ със самонадеяността по наказателното
право. Прието е, че с груба небрежност действа този, който е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той
няма да настъпи или че ще успее да предотврати неговото настъпване.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция за това, че Д.
не е нарушил инструкциите за безопасност на работа, с които безспорно е бил
запознат, както и с дейностите по длъжностна характеристика. Съгласно т.3.8 от
инстукцията за безопасна работа на
работното място за длъжността мотокарист, е отразено,
че при извършване на съвместна дейност, водачът на мотокара и останалите
работници следва да спазват безопасна дистанция помежду си, като за целта да се
използват подходящи начини за сигнализация и от двете страни. От обясненията пред работодателя по
повод станалия инцидент, дадени от другия водач на високоповдигач-ричтрак И. Д., става ясно, че той
е знаел местонахождението на пострадалия Д. – „аз тръгнах с машината, след това колегата слезе да види
наименованието и къде се намира и тогава стана инцидента“. Възможно е Д. да не е предупредил Д., че слиза
от своята машина, както Дженков твърди като свидетел пред съда, но така или
иначе той е знаел, че слиза и е следвало да премине на безопасно разстояние от
него. В тази връзка съдът възприема и обясненията по
повод трудовата злополука на друг
работник Н. Д., който
посочва, че „Д. слиза от количката , а в същото време Д. тръгва с ричтрака и става едно неразбирателство между
двамата“.
Предвид установените по
делото обстоятелства и механизма на случилата се трудова злополука, въззивният
съд не приема като проява на груба небрежност неносенето на предпазни обувки от
страна на пострадалия по време на инцидента. Погрешен е извода на районния съд
за това, че предпазните обувки на Д. са му зачислени на 25.02.2016 г. и към
момента на злополуката на 18.09.2017 г. са били извън срока на едногодишната им
годност. В действителност предпазните обувки, видно от личен картон за облекло от 25.02.2016 г. на ищеца Д., са зачислени около месец
преди инцидента на 7.08.2017 г. Тези предпазни обувки обаче дори и да бяха
носени в този момент от пострадалия не биха предотвратили причинените му травми
на ходилото на десния крак. Съгласно характеристиките на модела обувки,
зачислени на Д. същите са с неметално бомбе, неметална вложка устойчива на
пробождане и отговарят на стандартите за устойчивост на плъзгане на подметката
и други. Липсват посочени характеристики в сертификата на модела работни обувки
за понасяне на тежести или удари от тежки предмети. В случая Д. е бил обут с
маратонки, които в горната си част също не са с метално бомбе, както и
работните му обувки и за това съдът приема, че неносенето им не би
предотвратило или намалило ефекта от преминаване на ричтрака през дясното
ходило.
Неоснователно е възражението на
работодателя по въззивната му жалба във връзка с липсата на трудоустояване на
пострадалия, тъй като такова условие за обезщетение при трудова злополука
законодателят не е предвидил. Единствено основателно и доказано е възражението,
че обезщетението за трудова злополука следва да бъде намалено с изплатените на Д.
суми от застраховка. Действително разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ предвижда
намаляване на дължимото обезщетение по ал.3 с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. От
представеното пред въззивния съд от въззивника „Виденов
Груп“ ООД писмо от „Дженерали застраховане“ АД се
установява, че на К.Д. е изплатено застрахователно обезщетение за временна
неработоспособност поради трудова злополука в общ размер 844,90 лв. Това
изплатено застрахователно обезщетение се отнася до сключен застрахователен
договор от работодателя за настъпила нетрудоспособност поради трудова
злополука, поради което изплатената застрахователна премия следва да бъде
приспадната от общия определен размер на обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ. При
това положение обезщетението определено в размер 15 000 лв. следва да бъде
намалено със сумата на застрахователната премия от 844,90 лв. и крайният
размер, за който искът на Д. е основателен е 14 155,10 лв. Въззивната
жалба на „Виденов Груп“ ООД в тази част е основателна и решението следва да
бъде отменено в частта над 14 155,10 лв. до уважения размер от 15 000
лв.
Неоснователна е въззивната жалба и
на К.Д. за това, че размерът на обезщетението е занижен и неотговарящ на критериите на чл.52 от ЗЗД, а съдът не е съобразил характера и тежестта на всяко от претърпените от ищеца увреждания и
оперативни интервенции, довели до многобройни болки и страдания. Въззивният съд счита, че определяйки размера на
обезщетението, първата инстанция е
съобразила всички обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите, съобразявайки се с ППВС № 4/68 г. Взети
са предвид интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства от страна на ищеца, младата му възраст. Оздравителния процес, съобразно
медицинската документация по делото е сравнително продължителен, свързан освен
с болка и с неудобства и не на последно място – касае се до ампутиране на пръст
на ходилото, което е за цял живот. От свидетелските показания на майката на
ищеца става ясно, че по време на оздравителния период той е променил, както
обичайния си начин на живот, така и своето поведение, налагало се е да се
грижат за него, вместо той да полага грижите на баща за своето дете. Съобразявайки
всички относими към процесния случай обстоятелства, първоинстанционният съд е
приложил правилно принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетяване, а
присъденият размер на обезщетението, както се посочи по-горе следва да бъде
намален по съображение, че е основателно възражението на работодателя за
приспадане на изплатените застрахователни суми.
Този изход на спора
води до неоснователност на частната жалба на „Виденов
Груп“ ООД против
определението за допълване на решението за присъдените разноски. Въззивният съд
не споделя становището на ответника за това, че разноски на ищеца не следва да
бъдат присъдени, тъй като такива няма отразени в договора за правна помощ и
пълномощно. Налице е хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА, а именно - ищецът е представляван от адвокат безплатно,
искът му е уважен и е направено искане за присъждане на разноски съгласно чл.78
и чл.80 от ГПК. Както твърди и ответникът, съдът би следвало да извърши
преценка за материална затрудненост при присъждане на разноски по този начин,
но дължащата разноските страна е длъжна да установи, че не са налице
предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Подобни доказателства
„Виденов Груп“ ООД не е представил, поради което частната му жалба не следва
да бъде уважена.
Следва да бъде
променено решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска като се имат предвид посочените в
списъка по чл.80 от ГПК направени такива за експертизи и за юрисконсулт, който
е представлявал дружеството в последното съдебно заседание с размер, определен
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК от 300 лв. Пресметнати съгласно чл.78 ал.3 от ГПК
разноските, дължими от ищеца на ответника в производството пред районен съд са
в размер на 159,25 лв. Следва да бъде редуциран и размера на дължимата ДТ от
ответника в полза на ЯРС, определен върху уважената част от иска, която следва
да е в размер 566,20 лв.
В настоящото въззивно производство при уважаване на въззивната жалба на „Виденов Груп“ ООД, разноски в негова полза следва да бъдат присъдени в размер 300 лв. – платената за въззивно обжалване ДТ, а за юрисконсултско възнаграждение разноски не се дължат, тъй като не са налице доказателства да е бил представляван от юрисконсулт.
Предвид изхода на производството по
въззивната частна жалба против определението за допълване на решението в частта
на разноските, въззивникът по нея -„Виденов Груп“ ООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Д.
разноски отново в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА в размер 300 лв. съгласно чл.7
ал.1 т.7 във връзка с чл.11 от Наредба № 1/2004 г.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 479/13.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 22/2018 г. по
описа на РС Ямбол в частта, в която на основание чл.200 ал.1 от ГПК „ВИДЕНОВ ГРУП“ ООД, ЕИК 128621398 гр. Ямбол е осъден да заплати на К.Д.Д.,
ЕГН ********** сумата над
14 155,10 лв. до размера на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна
на 18.09.2017 г., както и в частта на разноските по чл.78 ал.3 от
ГПК и присъдената ДТ, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.Д., ЕГН ********** иск
с правно основание чл.200 ал.1 от КТ против „ВИДЕНОВ
ГРУП“ ООД, ЕИК 128621398 гр. Ямбол за сумата над 14 155,10 лв. до размера на
15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от трудова злополука, претърпяна на 18.09.2017 г.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на „ВИДЕНОВ ГРУП“ ООД, ЕИК 128621398 гр. Ямбол направените пред ЯРС разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 159,25 лв.
ОСЪЖДА „ВИДЕНОВ ГРУП“ ООД, ЕИК 128621398 гр. Ямбол да заплати по сметката на ЯРС ДТ 566,20 лв. за воденото
производство.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2326/30.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 22/2018 г. по описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати на „ВИДЕНОВ ГРУП“ ООД, ЕИК 128621398 гр. Ямбол направените по въззивното производство разноски в размер 300 лв.
ОСЪЖДА „ВИДЕНОВ ГРУП“ ООД, ЕИК 128621398 гр. Ямбол да заплати на К.Д.Д., ЕГН ********** направените по въззивната частна жалба разноски в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.