гр.Ямбол........18.12........2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................трити...декември.……….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от „АГРО ЕКО БИО“ ЕООД гр.София против „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД с.Межда,
с която се претендира съдът да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да заплати
на ищеца сумата 82 988.80 лв. главница, съставляваща дължимо, но неразплатено
възнаграждение по чл.8 ал.1
т.2 от договор за консултантски услуги от 1.02.2012 г., от които 41 495.20 лв. по фактура
№ 2000000155/18.12.2014 г. и 41 493.60 лв. по фактура №
2000000174/17.12.2015 г.; сумата 8 298.88 лв. – договорна неустойка за забавено
плащане по чл.9 от договор за
консултантски услуги от 1.02.2012 г., от които 4 149.52 лв. – договорна неустойка за забавено плащане
на възнаграждението в размер на 41 495.20 лв., дължима за
периода от 4.02.2015 г. до предявяване на иска в размер
на 10 % от неразплатената главница, а
4 149.36 лв. – договорна
неустойка за забавено плащане на възнаграждението в размер на 41 493.60 лв., дължима за
периода от 28.12.2017 г. до предявяване на иска в размер
на 10 % от неразплатената главница; законната сума върху сумите от
датата на предявяване на иска до окончателното
им плащане, както и присъждане на направените по делото разноски,
включително и разноските направени в обезпечителното производство за обезпечаване на настоящите искове. В исковата молба се твърди, че
между страните на 1.02.2012 г. е сключен договор за консултантски
услуги, по силата на който
ищцовото дружество е предоставило на ответното услуги, свързани с възможностите за компенсаторни плащания по мярка
214 „Агроекологични плащания“
от програмата за развитие на
селските райони 2007-2013
г. срещу заплащане на възнаграждение, формирано съгласно условията на договора.
Срок за плащане
не е договорен и ищецът счита, че
същият следва да бъде съобразно
чл.69 от ЗЗД – падежът настъпва от датата
на поканата на кредитора. С помощта на предоставената
от ищеца услуга, ответникът е бил одобрен за
подпомагане по програмата и е платил възнаграждения по две фактури от
6.02.2013 г. и от 16.12.2013 г., след
което преустановил плащанията и към момента дължи претендираните
с иска суми, включително и договорената неустойка и законна лихва.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се оспорват предявените
иск като неоснователни и се желае отхвърлянето им с присъждане на разноските. Не се оспорва
наличието на процесния договор и извършените две плащания от страна
на ответника по него. Счита
се, че ищецът
в качеството си на консултант по
договора за консултантски услуги не е изпълнил задълженията
си по договора
и не е предоставил на ответника договорените
услуги за периода, за който
се твърди в исковата молба, че не му
е заплатено възнаграждението.
Няма и
приемане на изпълнената работа от страна на ответника – двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, след като работата не е
извършвана, респ. не е предавана и приемана. Претендираните
за плащане фактури не са осчетоводени от ответника. Ищецът е предоставил
по договора консултации само за първите две
години, за което му е и заплатено
от ответното дружество. След това е преустановил извършването на консултантски услуги и не е извършвал каквито и да е фактически действия, за да изпълни
договорните си задължения. Липсват доказателства, че получените от ответника
плащания е станало благодарение на получени от ищеца
консултантски услуги съгласно договора. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането,
която следва да е кратката тригодишна,
тъй като плащанията по договора
са периодични. Тъй като плащане
на главницата не се дължи,
не е дължима и претендираната неустойка.
Страните са се възползвали от възможността да депозират допълнителна
искова молба и съответно допълнителен отговор. С допълнителната искова молба ищецът
изразява несъгласието си с взетото от
ответника становище и поддържа претенциите си, а с допълнителния отговор ответникът поддържа своето становище за неоснователност
на исковете.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
1.02.2012 г. между „АГРОЗЕМ-АВ“
ООД с.Межда като възложител и „АГРО ЕКО БИО“ ЕООД гр.София като консултант е
сключен договор за консултантски услуги, които ще бъдат извършвани от
консултанта срещу заплащане относно възможностите за компенсаторни плащания по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за
развитие на селските райони 2007-2013 г. за 5188,20 дка с описани в три точки
направления, в които ще бъдат консултациите. В раздел 4 чл.7 ал.1 консултантът
се е задължил да предостави консултацията: 1. По чл.1 ал.1 т.1 в срок най-късно
до 30.03.2013 г.; 2. По чл.1 ал.1 т.2 всяка година от 5-годишния ангажимент
най-късно до 30 март; 3. По чл.1 ал.1 т.3 в срок най-късно до 30.10 от 2013 г.
до 2016 г. включително и двете години. Относно дължимото от възложителя на
консултанта възнаграждение е уговорено, че същото е в размер 9,50 лв./дка без
ДДС през първата година от одобрение за подпомагане на кандидата по чл.1 ал.1
т.1 и т.2 и 8 лв. по чл.1 ал.1 т.3 от втората до петата година /включително и
двете/ от одобрението за подпомагане на възложителя от страна на ДФЗ-РА. Според
Раздел 6 Неизпълнение, чл.9 при забава на плащане на възнаграждението по чл.8, възложителят
дължи неустойка в размер на 0,1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но
не повече от 10 % от дължимата сума.
С
исковата молба са представени фактури № 30/6.02.2013 г. с основание „първо
плащане по договор чл.8 ал.1 т.1 за консултантски услуги по „мярка 214“ при
единична цена 9,50 лв. за 5188,2 дка на стойност 49 287,90 лв. и фактура №
2000000052/16.12.2013 г. с основание „плащане по договор чл.8 ал.1 за
консултантски услуги по „мярка 214“ при единична цена 8 лв. за 5188,2 дка в
размер 41505,60 лв., както и бележките за извършените на три пъти плащания на
сумите от „АГРОЗЕМ-АВ“
ООД с.Межда, за които плащания не се спори.
Ищецът е
представил и издадените две фактури, чието плащане претендира с исковата молба.
По фактура № 2000000155/18.12.2014 г. с основание „плащане по договор чл.8 ал.1
за консултантски услуги по „мярка 214“ при единична цена 8 лв. за 5186,9 дка
стойността е в размер 41495,20 лв. За това плащане „АГРО ЕКО БИО“ ЕООД е изпратил покана до „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД сумата да бъде платена
в срок от 5 работни дни, считано от получаване на писмото, а същото е получено
чрез куриер на 27.01.2015 г. По фактура № № 2000000174/17.12.2015 г.
основанието е „плащане по договор чл.8 ал.1 за консултантски услуги по „мярка
214“ при единична цена 8 лв. за 5186,7 дка и стойността е в размер 41493,60 лв.
За това плащане „АГРО
ЕКО БИО“ ЕООД също е изпратил покана до „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД сумата да бъде платена в срок от 3 работни дни, считано
от получаване на писмото, включително е повторено искането за предходното
плащане. Писмото-покана е получено с известие за доставяне на 20.12.2017 г.
По искане
на ответника по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че фактура № №
2000000155/18.12.2014 г. и фактура № № 2000000174/17.12.2015 г. не са
осчетоводени в ответното дружество „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД, което е водило редовно счетоводството си.
Във
връзка с твърденията си, че е изпълнявало задълженията си да извършва
договорените консултации, ищецът е представил изпратените до ответника
електронни писма в периода 16.12.2013 г. – 18.12.2015 г. заедно с приложени към
тях указания за очертаване на парцелите и попълване на заявленията за плащане;
изисквания за направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите
и водите“ и др., както и изготвените за плащане на възнаграждението по договора
фактури.
Ищецът е
представил и писмо от 29.11.2018 г. от ДФЗ в отговор на негово запитване за
това, че „АГРОЗЕМ-АВ“
ООД е
кандидат по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. от 2012 г. в направление
„Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ със 518,82 ха. В
кампания 2015, която се явява 4 от поетия 5-годишен ангажимент „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД се отказва от поетия
многогодишен ангажимент поради завишени изисквания. През кампания 2013
дружеството поема ангажимент и по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. по друго
направление с друга одобрена площ – 1073,23 ха и е изпълнил изцяло поетия
5-годишен ангажимент в кампания 2017. Изчислените суми за съответната година са
получени от дружеството след административни проверки и проверки на място като
установената площ допустима за подпомагане е умножена по ставката за
съответното направление и са наложени редукции и намаления, като са приложени
изискванията на националното и европейското законодателство. Към писмото е
приложена и справка СЕБРА за получените от „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД суми.
По искане
на ищеца по делото бяха разпитани двама свидетели – С.И.М. и П.Д.К..
Свидетелката
М. е работила като юрисконсулт на ищцовото дружество
до м.август 2016 г. със задължения да
предоставя реални консултации на клиентите на дружеството, които били кандидати
по програми за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., повечето по
направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите" по Мярка 214 „Агроекологични плащания“.
Свидетелката твърди, че са имали клиент "Агрозем
АВ" ЕООД от 2012 г. докато не са се отказали в края на 2015 г. В края на
2015 г. Министерството на земеделието и храните предоставило възможност на
кандидатите по това направление да се откажат от участие по него, без да бъдат
санкционирани и "Агрозем АВ" ЕООД се
възползвали като се отказали. Когато решили да се откажат в края на 2015 година
"Агрозем АВ" ООД уведомили
г-жа И. за това по телефона. На "Агрозем
АВ" ООД от „АГРО ЕКО БИО“ ЕООД са се предоставяли услуги като например: в края
на февруари и целия март всяка година Фонд "Земеделие" проверява
кандидатите по това направление дали не са разорали площите, засети с есенни
култури. Затова от началото на февруари клиентите се предупреждавали основно по
имейл, че предстоят тези проверки и какво трябва да се съблюдава. В началото на
март се изпращали първо инструкция за очертаване на земите и подаване на
заявлението за подпомагане, после самото заявление за съответната година, като
приложение по Мярка 214, като било маркирано какво и къде трябваше да се посочи
и какви документи да се приложат, за какви специфики при очертаването трябва да
се съблюдава и инструкции за спазване на изискванията по направлението, тъй
като всяка година Министерството правело някакви корекции. Инструкциите за
спазване на направлението не се публикували на официалния сайт на
Министерството, а само наредби и заповеди на министъра. От фирмата са били
постоянно на разположение по телефона при необходимост, тъй като се е случвало
при самата проверка от Министерството да се случи да има проблем с очертаването
и клиента да звънне от мястото на проверката. Пращали са и промените в
изискванията за кръстосано съответствие, без да има такова задължение по
договор. През юли предупреждавали клиентите, че започват проверките на място от
Министерството. Консултирали как да се водят дневниците в стопанството. За тези,
които са за първа година консултирали вземането и на почвени проби. Комуникацията
основно се осъществявала по електронна поща и телефон. "Агрозем АВ" ООД предпочитали да си комуникират с г-жа И.
по телефона. Когато комуникацията с клиентите била по имейл, свидетелката
изпращах имейлите към тях. На "Агрозем
АВ"ООД им е изпращано всичко необходимо. Отчетните документи - фактурите
се съставяли след като клиентите получели плащане. След изпращане на фактурите
не са постъпвали никога възражения от "Агрозем
АВ" ООД, нито за дължимата сума като размер и основание, нито като
качеството на предоставената услуга в нейния обем предвид, че услугата се
предоставя целогодишно. Не са правили приемо-предавателни
протоколи, тъй като нямало такова задължение по договор и никой не е искал. От
естеството на работата и начина, по който се предоставя самата услуга не могат
да бъдат съставяни всеки път приемо-предавателни
протоколи.
Свидетелят П.К. живее на семейни
начала с г-жа И., която е управител на дружеството ищец. През 2012 г., началото
на пролетта свидетеля се срещнал със земеделски производители от Ямболско, като
конкретно Ч. бил препоръчан от друг да му направят проект за сеитбооборот по
Мярка 214. Било в края на срока за подаване на документи и вечерта жената на
свидетеля изработила документите и на другия ден вкарали същите във Фонд
"Земеделие", което било последния ден за подаване на такива
документи. Декември 2012 г., когато минаха плащанията, се обадил г-н Ч., за да
благодари, че са си получили парите по тази мярка. Изготвянето за документите от съпругата на
свидетеля ставало въз основа на сключен с "Агрозем
АВ" ООД договор. Г-н Ч. поддържал
връзка с жената на свидетеля, но когато Ч. не можел да се свърже с нея, звънял
на него и той й предавах въпросите му. Тук на място в Ямбол също са се виждали
на работни срещи. Ч. е ходил и веднъж в
София, за да му обяснят какви са правилата, сроковете и други технически
въпроси. Според свидетеля земеделските производители не биха се справили при
кандидатстване по програмата, ако не ползват консултантски услуги.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.258 във връзка с чл.266 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за
консултантски услуги,
както и иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка поради неизпълнение
на същия договор.
Независимо
от наименованието на процесния договор от 1.02.2012
г. като договор за консултантски услуги, съдът предвид неговото съдържание
приема, че представлява договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД,
според който с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
възнаграждение. В случая със сключения между страните договор за консултантски
услуги, ищецът като консултант е поел задължение за извършване на консултантски
услуги срещу заплащане относно възможностите за компенсаторни плащания по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие
на селските райони 2007-2013 г. за 5188,20 дка с описани в три точки
направления, в които ще бъдат консултациите. В самия договор липсва дефиниция
на това в какви точно дейности и действия се изразява консултантската услуга, а
само, че това ще става по конкретно посочени три направления. От събраните по
делото доказателства писмени – ел.писма с приложения и гласни – основно в
лицето на свидетелката М., съдът прави извод, че престираните
от ищеца-консултант по договора услуги се изразяват в следните действия: изготвяне на документи за кандидатстване по
съответното направление; проверяване на кандидатите по направлението, какъвто е
бил ответното дружество, дали не са разорали площите, засети с есенни култури;
предупреждаване на клиента за предстоящи проверки и какво трябва да се
съблюдава; изпращане на инструкция за очертаване на земите и подаване на заявлението
за подпомагане, на самото заявление за съответната година с маркиране какво и
къде трябва да се посочи и какви документи да се приложат, за какви специфики
при очертаването трябва да се съблюдава и инструкции за спазване на
изискванията по направлението и други подобни. Отново въз основа на тези
доказателства съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора да
предоставя консултантските услуги.
Налице са доказателства –
приложената към писмото на ДФЗ справка от СЕБРА и за това, че ответникът като
клиент на ищеца и възложител по процесния договор, е
получил суми от ДФЗ като кандидат по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. в направление
„Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за 518,82 ха до
края на 2015 г. Ответното дружество не представи доказателства във връзка с
възражението си, че сумите от ДФЗ не са получени от него въз основа на дадени
от ищеца консултации, още повече са налице доказателства, че такива действия по
консултиране са извършвани от ищеца за периода на финансиране.
Страните
са договорили, че дължимото от възложителя на консултанта възнаграждение е в
размер 9,50 лв./дка без ДДС през първата година от одобрение за подпомагане на
кандидата по чл.1 ал.1 т.1 и т.2 и 8 лв. по чл.1 ал.1 т.3 от втората до петата
година /включително и двете/ от одобрението за подпомагане на възложителя от
страна на ДФЗ-РА. За първата част от договореното възнаграждение не е спорно
между страните, че е платено и това се установява от представените фактури и
платежни нареждания. Претендираната втора част от
възнаграждението по чл.8 ал.1 т.2 от договора съдът счита, че също е дължимо с
оглед доказателствата, че консултантска услуга е предоставяна до края на 2015
г., както и че са получени средства въз основа на нея. Възнаграждението по тази
точка страните са обвързали с одобрението за подпомагане на възложителя от
страна на ДФЗ-РА и такова явно е получено след като са налице данни за платени
от агенцията суми на 17.12.2015 г. Както се установи в края на 2015 г. "Агрозем АВ"
ООД се е възползвал от възможността да се откаже от направление „Въвеждане
на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ и е останал кандидат по
друго направление от мярка 214, но ищецът не претендира заплащане на
възнаграждение след този момент.
Неоснователно
е възражението на ответника, че липсва приемане и предаване на работата
съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД.
Действително в тази разпоредба е предвидено плащане на възнаграждение от страна на поръчващия
за приетата работа, но в случая предвид характера на престираната
консултантска услуга е невъзможно изготвяне на приемо-предавателни
протоколи, а и това не е предвидено в никоя от клаузите на договора за
консултантска услуга. Независимо от липсата на нарочен приемо-предавателен
протокол, съдът приема, че ответникът-възложител е приел извършената работа с
получаване на плащанията от ДФЗ-РА за процесния
период. Неосчетоводяване на претендираните за плащане
фактури в счетоводството на ответника не води до извода за неприемане на работата
по договора и за недължимост на възнаграждението при
наличие на посочените по-горе фактически действия от страна на ответника по
приемане на работата.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника и за погасяване
по давност на вземането по фактура № 2000000155/18.12.2014 г., тъй като плащанията
по процесния договор са периодични и следва да се прилага кратката давност по чл. 111 от
ЗЗД. За главницата по процесния договор е приложима общата петгодишна погасителна давност, тъй като
не попада в нито една от
специалните хипотези на разпоредбата на чл.111 от ЗЗД (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС). Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Задължението за плащане на възнаграждение по договора за
консултантски услуги страните не са обвързали със срок, но същото не е погасено
от 5 годишната давност нито след изтичане на 30 дневен срок след издаване на
фактурата, нито след отправената от ищеца покана за плащане, получена на 27.01.2015 г. Исковата
молба е заведена пред СГС на 2.05.2018 г. много преди изтичане на петгодишната погасителна.
Съдът намира за основателен в пълен
размер и иска за присъждане на договорна неустойка за забавено плащане по чл.9 от договор за
консултантски услуги от 1.02.2012 г., от които 4 149.52 лв. – договорна неустойка за забавено плащане
на възнаграждението в размер на 41 495.20 лв., дължима за
периода от 4.02.2015 г. до предявяване на иска в размер
на 10 % от неразплатената главница, а
4 149.36 лв. – договорна
неустойка за забавено плащане на възнаграждението в размер на 41 493.60 лв., дължима за
периода от 28.12.2017 г. до предявяване на иска в размер
на 10 % от неразплатената главница. В чл.9 от договора за
консултантски услуги страните са постигнали договореност, че при забава на
плащане на възнаграждението по чл.8, възложителят дължи неустойка в размер на
0,1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от
дължимата сума. По отношение размера на неустойката за забавено плащане на
сумите и по двете претендирани фактури следва да се
приеме за изчисление нейния предвиден таван от 10 %, тъй като забавата за
плащане по първата фактура е над 1100 дни, а по втората 123 дни и изчисляването
на неустойката по 0,1 % надхвърля многократно максималния размер от 10 %.
Предвид
изложеното съдът намира за основателни предявените искове в пълен размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло и сумите присъдени ведно със
законната лихва върху главницата, но не и върху неустойката, което е в
противоречие със забраната за начисляване на лихва върху лихва.
При този
изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, включително и тези в производството по
обезпечаване на бъдещ иск, а именно в размер 6921,51 лв. за настоящото
производство и в размер 3880,34 лв. в обезпечителното производство.
На
основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД, ЕИК 128544973 с.Межда, ул.“Стария дъб“ № 2, представлявано от
управителя А.Д.Ч. да заплати на „АГРО ЕКО БИО“ ЕООД, ЕИК 202247478, гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 81 ет.2 ап.8,
представлявано от управителя В.П.И. на основание чл.258 във връзка
с чл.266 от ЗЗД сумата 82 988.80 лв. главница,
съставляваща дължимо, но неразплатено възнаграждение по чл.8 ал.1 т.2 от договор за
консултантски услуги от 1.02.2012 г., от които 41 495.20 лв. по фактура № 2000000155/18.12.2014
г. и 41 493.60 лв. по фактура № 2000000174/17.12.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД, ЕИК 128544973 с.Межда, ул.“Стария дъб“ № 2, представлявано от
управителя А.Д.Ч. да заплати на „АГРО ЕКО БИО“ ЕООД, ЕИК 202247478, гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 81 ет.2 ап.8,
представлявано от управителя В.П.И. на основание чл.92 от ЗЗД сумата 8 298.88 лв. – договорна
неустойка за забавено плащане по чл.9 от договор
за консултантски услуги от 1.02.2012 г., от които 4 149.52 лв. – договорна неустойка за забавено
плащане на възнаграждението в размер на 41 495.20 лв., дължима за периода
от 4.02.2015 г. до предявяване на иска и 4 149.36
лв. – договорна неустойка за забавено
плащане на възнаграждението в размер на 41 493.60 лв., дължима за периода
от 28.12.2017 г. до предявяване на иска.
ОСЪЖДА „АГРОЗЕМ-АВ“ ООД, ЕИК 128544973 с.Межда, ул.“Стария дъб“ № 2, представлявано от
управителя А.Д.Ч. да заплати на „АГРО ЕКО БИО“ ЕООД, ЕИК 202247478, гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 81 ет.2 ап.8,
представлявано от управителя В.П.И. направените по делото разноски в размер
6921,51 лв. за настоящото производство и в размер 3880,34 лв. в обезпечителното
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд
Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: