Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.12.2018г.
гр.Ямбол
На 12 ноември
2018 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№15 по описа на 2018 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на "Юробанк България"АД гр. София, с ЕИК-000694749 против Р.Г.Д. *** и Н.П.Д. ***, с която се претендира да бъде постановено решение, с
което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
банката ищец, частично дължимите се
от тях суми, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL42315 от 11.08.2008г.,
и Допълнително споразумение от 11.09.2012г., в размер на 25131,34 CHF- сума
представляваща непогасена главница по договора за банков кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, и сума
в размер на 252лв.- нотариални такси.
Твърди се, че в между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛАРИЯ"АД гр. София /понастоящем
"Юробанк България"АД гр. София/ и ответниците - Р.Г.Д. и Н.П.Д., е бил сключен Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г.,
по силата на който банката е предоставила на ответниците- кредитополучатели,
кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към
лева на банката в деня на усвояване на кредита, като кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Твърди се , че банката е превела с банково бордеро №5929873/14.08.2008г.
по банковата сметка на Р.Г.Д. в Юробанк И Еф Джи България АД сумата от 46
465,00 CHF и по този
начин е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит. Сочи
се че за обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателите са учредили в
полза на „Юробанк И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД договорна ипотека върху недвижим
имот с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№109 том VI per. №8225
дело №775 от 2008г. върху недвижим имот, а именно: Апартамент представляващ
обект в сграда с идентификатор 87374.540.266.8.6 по кадастрална схема
3750/24.07.2008г. на гр. Ямбол разположен в сграда с идентификатор
8734.540.266.8, находяща се в гр. Я., ул. ********** № *, ет. * ап. *
идентичен с имот подробно описан в Договор за продажба на жилищен имот на
жилищен фонд при МНО от 03.01.1971г.
Сочи се, че съгл. чл. 28, ал. 1 от договора, Банката и
Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, Банката има право
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на
дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД или на други
финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято
дейност включва секюритизация. Във връзка с това, на 02.10.2008г. между
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД
е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по
силата на който "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД встъпва в правата на
удовлетворения кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г.,
посочен в Приложението, представляващо неразделна част от него. Посочено е, че към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. има сключено Допълнително споразумение от
11.09.2012г., което е неразделна част от Договор за кредит, както и че Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното
прехвърляне, при сключване на Допълнително споразумение, а също така и с 2бр.
нотариални покани от 12.02.2018г. до всеки ответник.
Твърди се, че с подписване на Допълнително споразумение,
страните са се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за
периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дават своето
съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора. Сочи
се,че след така извършените реструктурирания по кредитната сделка общият размер
на кредита се е увеличил до размер от 45271.47 CHF, поради предоставените преди всяко едно споразумение суми за
погасяване на просрочията.
Твърди се, че с доп. споразумение страните са предоговорили и дължимите лихви и
начина и сроковете за връщане на кредита.
Сочи се, че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
24.07.2015г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №1, неразделна част от договора, „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ"АД, е прехвърлило на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, всички
свои вземания от Р.Г.Д. и Н.П.Д., произтичащи от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. и Допълнително споразумение от
11.09.2012г. Посочено е, че Банката е
уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне с 2бр. нотариални
покани от 12.02.2018г. до всеки ответник. Твърди се, че с нотариалните покани,
ответниците са били уведомени, че поради
непогасяване на погасителна вноска с падеж 10.11.2014г., на основание чл. 18 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. и с изпращане на нотариалните покани
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД обявява целия остатък от задължението по
банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо.
Сочи се, че поради нарушаването
от страна на солидарно задължените лица на сключения между тях и банката, Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. и Допълнително споразумение от
11.09.2012г., същите към дата на депозиране
на ИМ дължат, както следва: Главница:
44 951,09 CHF, ведно
със законната лихва върху главницата считано от подаване на настоящата искова
молба; Договорна лихва: 11358,32 EUR; Такси:
203,79 CHF; Застраховки 87,48 CHF и
нотариални такси: 252,00 лв. Сочи
се, че предвид изложеното и неплащането и към настоящия момент на изискуемия и
ликвиден дълг, за банката се поражда правен интерес от предявяване на иска.
В законоустановения
срок, ответниците са депозирали отговори на ИМ.
В писмен отговор
ответницата Н.П.Д., чрез своя пълномощник
адв. Р. А. *** е заявила,че искът е недопустим и неоснователен и оспорва същия,
както по
основание така и по размер. Твърди, че Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 42315 от
11.08.2008г. е нищожен поради неопределяемост на престацията, в частност
размера на сумата която ще се предостави като кредит. Сочи се, че в приложение №1 от
14.08.208г. т.2 е вписано, че „... приложимият курс
„купува" за швейцарски франк на
Банката към
евро е 1,1837, като определения по този
курс размер на предоставения и усвоен от Кредитополучателя кредитен лимит е в
размер на 46 465 швейцарски франка. В приложение № 1 липсвал
курс на швейцарския франк към лева, което прави невъзможно да се определи
размера на кредитния лимит по процесния Договор в швейцарски франкове и щом
тази сума е неопределяема, респ. липсва съгласие на страните по отношение
размера на кредита договора за кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД
поради липса на съгласие по основен елемент от договора. Твърди се също,
че клаузата в процесния Договор за
кредит според която кредита по него ще се отпусне в чужда валута и ще се
погасява в същата чуждестранна валута е неравноправна по смисъл на чл. 143,
ал.1 от ЗЗП и съгласно чл.4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и
не е уговорена индивидуално, и като такава е нищожна на осн. чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Заявено е, че в случай, че съдът не приеме
горепосочените възражения, че клаузата на чл.3, ал.1 и чл.3 ал.5, чл.12 от
договора за кредит, в които се опредяла размера на договорната лихва са
нищожни, поради
което заплатената от ответницата сума в размер на 18111,40 CHF като договорна лихва по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 42315 от 11.08.2008г. е недължимо
платена.
Направено е възражение
за недължимост на начислената от ищеца в исковата молба договорна лихва за
периода от сключване на договора за цесия от 02.10.2008г. до сключване на
последващия Договор за цесия от 24.07.2015г. с твърдения, че не се дължи изобщо договорна лихва и банкови такси уговорени
в Договора за кредит за периода, в който кредитор е било „Бългериън ритейл
сървисиз"АД, защото дружеството „Бългериън ритейл сървисиз" АД не е
банкова институция и няма право да ги начислява. Направено
е и възражение за съдебно прихващане на недължимо платените суми като договорна
лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42315
от 11.08.2008г. от прехвърлянето на задължението със сключване на договора за
цесия от 02.10.2008г. - на 27.08.2008г. до прехвърлянето на вземането със
сключване на последващия Договор за цесия от 24.07.2015г. - на 29.05.2015г. с дължимите суми по главницата
по договора.
Направено е оспорване на договора за кредит,
според който кредитополучателят получава кредит в швейцарски франкове в размер
на равностойността на 55000 български лева с твърдения, че този договор е
привидна сделка, с която се прикрива
истинската- Договор за кредит, при който сумата се предоставя в
български лева на кредитополучателите, тъй като кредитополучателите били получили сумата от кредита в
български лева, в тази валута е било плащането на закупения от тях недвижим
имот, в тази валута - български лев - е ставало и погасяването на дължимите
вноски по кредита, а Швейцарски франкове от този кредит те не били получили, не
са връщали. Твърди се, че са че са налице изискванията за действителност на
договор за кредит предоставен в български лева, поради което по отношение на Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 42315 от 11.08.2008г. следва да се приложат
правилата относно договори за кредит отпускани в български лева.
Твърди се, че
Общите условия на Банката, на които се позовава ищеца в исковата молба
не обвързват ответниците, т.к. не са им предоставяни и не са им били предадени при сключването на Договора.
Оспорва се изявлението на
Банката, с което е обявено цялото задължение по кредита към 05.02.2018г. за
незабавно изискуемо с твърдения, че с направеното с нотариалната покана от
12.02.2018г. изявление на Банката, а задължението по кредита към
05.02.2018г. не е станало незабавно изискуемо, т.к. в нотариалната покана не е
посочено какъв е размера на задължението за главница, лихва и такси, които се
обявяват за предсрочно изискуеми, което поставя кредитополучателите длъжници в
невъзможност да разберат какви задължения по процесния Договор за кредит им се
обявяват за незабавно изискуеми.
Оспорена е и истинността на представеното
с исковата молба Допълнителното споразумение към Договора за кредит от
11.09.2012г., като се твърди, че подписите положени под него не са положени от
посочените в споразумението лица -Н.П.Д. и Р.Г.Д..
В писмен отговор
ответника Р.Г.Д., чрез пълномощник адв. Р. А. ***
се съдържат същите оспорвания и възражения срещу предявения иск, като тези в
писмения отговор на Д.. Направена е искане,
в случай че съдът не уважи останалите възражения да недължимост на сумитене
уважите да бъде уважено възражението ни за
недължимост на заплатената договорна лихва към „Бългериън ритейл сървисиз" АД за
периода от 27.08.2008г. до 29.05.2015г.
и се претендира извършване с решението на съдебно прихващане на
остатъчно дължимите суми от главницата по договора за кредит HL42315 от 11.08.2008г. в
размер на 44 951,09 швейцарски франка, със заплатените от ответниците суми,
като договорна лихва за периода от 27.08.2008г.
до 18.12.2014г. в размер на общо 18 661,60 швейцарски франка.
В допълнителна ИМ, банката ищец оспорва твърденията
на ответниците за недължимост на процесните суми по съображенията наведени в
писмените им отговори на ИМ. Твърди се, че ответниците не само са били информирани за предлаганите кредитни
продукти, не само са били запознати с валутата, в която кредитът се усвоява, но
поради очевидно ниските лихвени нива за него е избран като най-изгоден.
Посочено е, че в писмен документ изрично кредитопрдучателят е вписал, че желае
с предоставената му сума в размер на 46 465,00 CHF да бъде заверена негова
сметка в лева. В този смисъл усвоената сума не само е била определена, но
кредитополучателят е признал и получаването и с отправеното до банката искане.
Сочи се, че с предоставяне на заемната
сума по сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението
си по сключения договор за кредит, така както то е договорено между страните.
Заявено е, че договора не е сключен при
общи условия, оспорените клаузите, в частност договорната лихва в него е
индивидуално договорена, определяема на база на конкретни параметри, на искания
и одобрен кредит. Сочи се, че от Искане за предоставяне на жилищно ипотечен
кредит от 14.07.2008г. се установява предварителното договаряне на условията по
кредита, неговият размер, начинът на погасяване и съответно вида продукт, за
който е кандидатствал кредитополучателя, като в представения по делото
погасителен план, обобщаващ цялото движение по кредита до подписване на
Допълнително споразумение от 11.09.2012г., са били посочени размерът на
главницата и лихва и периода на индивидуалното кредитно правоотношения, също е
описано, че посочените в погасителни план лихва, съответно месечна погасителна
вноска са изчислени на база действащия към датата на подписване на Договора БЛП
и са ориентировъчни. Твърди се, че банката е спазвала приетия погасителен план
и до подписване на първото по сделката Допълнително споразумение договорната
лихва не е променяна. Допълнителното споразумение е било осъществено след
депозиране на изрична писмена молба от клиента, в която той е описал желанието
си за предоговаряне на кредитното правоотношение и банката се е съобразила с
възможността му за погасяване и доходите му. Изразено е становище за
неоснователност на възражението за прихващане.
О отговор на ДИМ, ответниците поддържат
направените от възражения за недължимост на процесните суми и оспорват
твърденията на ищеца в ДИМ.
В доп. молба от 26.07.2018г., ответниците са заявили, че оттеглят направеното от тях оспорване на подписите си в Допълнително споразумение от 11.09.2012г., което е прието от съда с определение от 06.08.2018г.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответниците, редовно уведомени не се
явяват в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорват исковете. Направено е изявление
относно възражението за прихващане, че следва прехващането в случай на
уважаване на предявения иск за главница да бъде със сумата 20936,83 швейцарски
франка.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от представения по делото писмен Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г.,
същият е бил сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛАРИЯ"АД гр. София
/понастоящем "Юробанк
България"АД гр. София/ от една страна, като кредитор и от друга:
ответниците - Р.Г.Д. и Н.П.Д. - като
кредитополучатели.
Съгласно чл.1 ал.1 от
този Договор, банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55000лв., по курс „купува" за швейцарския
франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на
кредита, както следва: - равностойността в швейцарски франкове на 12 015 лв. по
курс „купува" за швейцарския франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, подробно описан в договора; и - равностойността в швейцарски
франкове на 42985 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита, за други
разплащания.
Страните
са подписвали приложение №1 в деня на усвояване на кредита, в което е посочен
приложимия към същата дата курс „купува" за швейцарския франк към лева /неточно
посочено е евро/ на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Сумата
по разрешения кредит е следвало да се усвоява по блокирана сметка, с титуляр Р.Г.Д. в швейцарски франкове, с IBAN: ***словията на чл.2, ал.3 и ал.4
и след представяне подробно описани в чл.2, ал.1 документи. Според чл.2, ал.4
усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в
лева по търговски дата курс „купува" за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояването, като се превежда по откритата сметка на
кредитополучателя. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за усвоеният кредит се дължи
годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент на Банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към момента на
сключване на договора БЛП е в размер на 5%, като дължимите лихви се начисляват
от датата на първото усвояване на суми по кредита. Според чл.3, ал.3 при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл.4 кредитополучателят следва
да заплаща на Банката следните такси: комисионна за управление на кредита,
платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, в
законоустановената последователност на плащането, в размер на 0,03% върху
размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата.
В чл.5 е
уговорено кредитът да бъде издължен за 396 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение №1.
Съгласно
чл.6 кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска - съгласно погасителен план. Погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума по сметката си, но има средства
в лева или в евро, погасяването може да се извърши след превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава" на банката за швейцарския
франк към лева/евро.
Съгласно чл.18 ал.1 при непогасяване
на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита частично или изцяло предсрочно
изискуем. Съгл. ал.2 на чл.18, при не издължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата
на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва и без да е нужно
волеизявление на страните.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от договора, Банката и
Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД или на други финансови или нефинансови
институции или дружества включително такива, чиято дейност включва
секюритизация.
На 14.08.2008г.
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и ответниците е било подписано и
Приложение №1 към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL42315 от
11.08.2008г.,
от което е видно, че датата на усвояване на кредита е 14.08.2008 г.. Към датата
на усвояване на кредита , приложимия курс „купува" за швейцарския франк на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към лева е 1,1837, като определения
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит по чл.1 от договора е 46465 CHF.
На 02.10.2008г.
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит, по силата на който "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД встъпва в
правата на удовлетворения кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот
HL42315 от 11.08.2008г., посочен в Приложението, представляващо
неразделна част от него. Длъжниците са били уведомени за извършеното
прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 11.09.2012г. към Договор за банков кредит, от което е видно, че в същото като
кредитор вече е бил посочен "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД.
Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне и с 2бр. нотариални покани от 12.02.2018г. до
всеки ответник.
В Допълнително
споразумение от 11.09.2012г., представляващо неразделна част от Договор за кредит
за покупка на недвижим имот
HL42315 от 11.08.2008г., съдържащи клаузи, според които страните се съгласяват съществуващите и непогасени
просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат
реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което
кредитополучателите са дали своето съгласие, подписвайки споразумението.
Съгласно
чл.2, ал.1 от Допълнителното споразумение страните са се съгласили, че към
датата на сключване на споразумението, задълженията по договора са в размер,
както следва: 1.Просрочена главница -78,85; 2.Просрочена лихва- 524,91;
3.Просрочени такси - 29,04; и 4.Редовна главница- 44789,67. В чл.2, ал.2 е
уговорено, че освен задълженията по ал.1, т.1-5 се дължи и редовна лихва,
начислена от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа, следващ датата на същото, която все още не е
изискуема. Според чл.3 всички плащания
по чл.2, ал.1, т.1-4 се преоформят служебно чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата, в размер съгласно чл.2, ал.1, т.5. В
чл.4, ал.1 е уговорено, че кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на
облекчено погасяване на Дълга, считано от следващия падеж. Съгласно чл.4, ал.2
след изтичане на периода по ал.1 върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. Съгласно чл.4, ал.3 през
периода по чл.4, ал.1 върху дълга се начислява
годишна лихва в размер
на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута, намален с 3,20 пункта, като дългът ще се погасява на равни месечни погасителни
вноски в размер на 151 CHF, съгласно Погасителен план. Съгласно чл.5 след изтичане на
периода по чл.4, ал.1 и след натрупването на лихвата по чл.4, ал.2, се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП плюс надбавка 0,12 пункта, като погасяването се осъществява на равни
месечни вноски, съгласно Погасителен план. Към датата на подписване на
споразумението БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове на „Юробанк
България"АД е 7,20%. Според
чл.6 плащането на падеж на всяка от вноските по Погасителния план през периода
на облекчено погасяване по чл.4, ал.1 е задължително условие за начисляването
на лихвата по чл.4, ал.3. В случай че в този период не бъдат заплатени изцяло
или частично две последователни месечни вноски, Банката прекратява действието на
условията по чл.4, ал.3, преоформя дълга съгласно чл.5 и изготвя нов
погасителен план.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
24.07.2015г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №1, неразделна част от договора, „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ"АД, е прехвърлило на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, всички
свои вземания от Р.Г.Д. и Н.П.Д., произтичащи от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. и Допълнително споразумение от
11.09.2012г. Банката е уведомила кредитополучателите
за извършеното прехвърляне с 2бр. нотариални покани от 12.02.2018г. до всеки
ответник. Твърди се, че с нотариалните покани, ответниците са били уведомени,
че поради непогасяване на погасителна
вноска с падеж 10.11.2014г., на основание чл. 18 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL42315 от
11.08.2008г. и с изпращане на нотариалните покани "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД обявява целия остатък от задължението по банковата сделка за
незабавно изискуемо и дължимо. Видно
от приложените разписки нотариалните покани са били получени на 20.02.2018г.
Като доказателство по делото ищецът е
представил извлечения от счетоводни книги на банката, касаещи за задълженията
по Договор за кредит, лихвени листи, както и платежни документи за извършени
плащания от ответниците.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В коригирано заключение вх.№5955/02.11.2018г.
ВЛ-це, въз основа на находящите се по делото писмени доказателства и справка в
ищцовата банка е посочило, че предоставеният с Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. кредит е бил усвоен в размер на 46465,00 CHF, равняващи се към 14.08.2008
г. на 55000,62 лв., като на тази дата по сметката на Р.Г.Д. в швейцарски франкове в „Юробанк България"АД, с
IBAN: *** CHF, с левова равностойност 55000лв, по курс „купува" към датата
на усвояване на кредита - 1,1837 BGN/ CHF, съгласно Договор, като
плащането към продавача на недвижимия имот, посочен в чл.3 л.6 от Договора е
било направено на 14.08.2008г. в левове. Видно
от заключението, във връзка със сключеното допълнително споразумение, към
договора е налице капитализация /реструктуриране на главницата/, подробно
описани от ВЛ-це в таблица 1 към заключението, след което общо усвоената главница е в размер на 47286,23 CHF. Според ВЛ-це направените вноски по Договора са в размер на общо 21108,75 CHF/Таблица № 2, Таблица № 3,
Таблица № 4 и Таблица № 5 към ССЕ/.
Видно
от заключението,
последното плащане е било извършено на 18.12.2014г. в размер на 330,79 CHF, с които са погасени: 46,77CHF - главница към 10.11.2014 г.; 265,11 CHF - лихви към 10.11.2014 г.; 0,90 CHF - лихви към 10.11.2014г.; 0,25 CHF - такса за администриране на
просрочен кредит 31-60
дни; 4,29 CHF - такса за администриране на просрочен кредит 31-60 дни, и 13,50 CHF-такса месечно управление.
ВЛ-це е посочило, че размерът на неизплатеното задължение на
кредитополучателите за главница към датата на депозиране на ИМ в съда е 44951,09 швейцарски франка /CHF/, а размерът на
начислените и непогасени нотариални такси е 252 лв.
Посочено е, че в
Приложение №1 към Договор № HL42315/11.08.2008 г. е допусната техническа
грешка като е посочено че: „ приложимия курс „купува" за швейцарския франк
към евро е
1,1837", а действително приложения валутен курс за усвояване на кредита е
1,1837 CHF/ BGN. Според
заключението, погасяването на задълженията по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL42315
от 11.08.2008 г. е извършвано в швейцарски франкове. Част от погасителните
вноски са извършвани като кредитополучателите са купували от ищовата банка CHF по курса за деня, след което са
осъществявани операциите по погасяване на задълженията по кредита / пример: от
ред 1 до ред 17 на Таблица № 6 /. Друга част от
погасителните вноски са извършвани от ответниците и от трети лица директно чрез
вноски на каса във валута - щвейцарски франкове /пример: ред 18, 19, 21, 22, 23
и др. от Таблица № 6 /.
На въпросите на ответниците, ВЛ-це
отговорило, че към 27.08.2008
г. - датата на прехвърляне на вземането на Банката с Договор за цесия от
02.10.2008 г., размерът на задължението на кредитополучателите по процесния
Договор за кредит е общо 46 565,67 CHF, от които: Главница - 46 465,00 CHF и Договорна лихва по редовна главница -
100,67 CHF, а за периода
от прехвърлянето на вземането на 29.05.2015 г., извършено с последващия Договор
за цесия от 24.07.2015 г., до датата на нотариалната покана - 12.02.2018 г.,
начислените от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД договорни лихви и такси са с
нулева стойност.
По искане на
ответниците ВЛ-це е отговорило на въпроса: "Какъв би бил размера на договорната лихва по т.3, ал. 1 от Договора за
кредит, ако не би била променяна през годините - да се изчисли спрямо размера,
фиксиран в чл.3, ал.1. Да се изчисли на същата база договорната лихва без да се
включва периода между двата договора за цесия, като ВЛ-це е посочило, че в случай, че договорната лихва не се
променя и размерът й е фиксиран, съгл. т.3, ал.1 от Договора - 6%, общият
размер на договорната лихва би бил 60 357,55 CHF -Таблица
№7 в CHF, а ако се изключи периода между двата
договора за цесия, т.е. от прехвърлянето на вземането на 27.08.2008 г. до прехвърлянето
на 29.05.2015 г. /за този период лихвата е 18 123,72 CHF/, размерът на договорната лихва би бил
общо 42 233,83 CHF
- Таблица № 7- в CHF.
В заключението е посочено, че неплатеният остатък на главницата по кредита, ако размера на
договорната лихва не беше променяна, с платените
суми в размер на общо 21 108,75 CHF, биха се погасили следните задължения - Таблица № 7- в CHF:Главница -
3 209,50 CHF,
Договорна лихва по чл.З, ал.1 - 16
854,97 CHF, Такси- 932,27 CHF и Застрахователни премии- 112,01 CHF. Като в случай, че размерът на договорната лихва
не беше променян и за целия срок на договора е 6%, непогасената главница би бил
43 255,50 CHF,
формирана, както следва: Усвоена главница по Договор HL42315/11.08.2008 г. - 46465,00 CHF; Погасена главница-3209,50 CHF и Непогасена главница- 43255,50 CHF.
От страна
на ответника Д. е бил поставен въпрос към ССЕ:
Да се изчисли какъв би бил
размера на договорната лихва, ако за целия период размера на договорната лихва
е в първоначално уговорения в чл.3, ал.1 размер - 6%, като за периода от
27.08.2008 г. до 29.05.2015 г. /когато кредитор е било „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ"АД/ не се начислява лихва. Видно от заключението, съгласно Погасителен план, в който
договорната лихва за целия период на договора е 6%, като за периода 27.08.2008
г. - 29.05.2015 г. не е начислена лихва - Таблица № 9 в CHF, общият размер на задължението
би бил 92 519,78 CHF:Главница -
46 465,00 CHF; Договорна лихва по чл.3, ал.1- 42233,84 CHF; Такси- 3 621,45 CHF и Застрахователни
премии-начислени -199,49 CHF. В този случай договорната лихва по процесния договор е в размер на
42 233,84 CHF. С платените суми в размер на
общо 21 108,75 CHF биха се погасили следните задължения -Таблица № 9 в CHF: Главница - 19 973,63 CHF; Такси-1 023,11 CHF и Застрахователни премии -
112,01 CHF, а неплатеният остатък по кредита в този случай би бил 71 411,03 CHF, в това число: Главница - 26
491,37 CHF; Договорна лихва по чл.З, ал.1 - 42233,84 CHF; Такси- 2 598,34 CHF и Застрахователни
премии -87,48 CHF.
Заключението не се оспори от страните
по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с
чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във
вр. с Договор за кредит
за покупка на недвижим имот
HL42315 от 11.08.2008г. Искът е предявен като частичен иск,
включващ: сумата 25131,34 швейцарски франка /CHF/ -представляваща непогасена главница по договора за банков кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, и
сумата 252лв.- платени нотариални такси.
Съгл.
чл.430 ал.1 ТЗ с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По безспорен начин се установи, че по
силата на Договор за кредит
за покупка на недвижим имот
HL42315 от 11.08.2008г. сключен между „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛАРИЯ"АД гр. София /понастоящем
"Юробанк България"АД гр. София/ от една страна, като кредитор
и от друга ответниците - Р.Г.Д.
и Н.П.Д. - като кредитополучатели, банката е
предоставила договорената сума,
като на 14.08.2008г. по сметката на Д. Я. И. в швейцарски
франкове в „Юробанк България"АД, е постъпила сума в размер на 46465 CHF , с левова равностойност 55000,62 лв., по курс „купува" към
датата на усвояване на кредита - 1,1837 BGN/ CHF.
Въпреки дадената от съда възможност,
кредитополучателите, не представиха доказателства да са изправна страна по
договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си по същия и да не дължат на
ищеца сочените в исковата молба суми. От заключението
на ССЕ се установява, че по кредита във
връзка с договора и сключеното към него допълнително споразумение, са били
извършвани плащания до 18.12.2014г., като след тази дата не е установено друго
плащане. Последното
плащане е било извършено на 18.12.2014г. в размер на 330,79 CHF, с които са погасени: 46,77CHF - главница към 10.11.2014 г.; 265,11 CHF - лихви към 10.11.2014 г.; 0,90 CHF - лихви към 10.11.2014г.; 0,25 CHF - такса за администриране на просрочен кредит 31-60 дни; 4,29 CHF - такса за администриране на просрочен кредит 31-60
дни, и 13,50 CHF-такса месечно управление.
Съгласно договореното в чл.18 ал.1 при
непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита частично или изцяло
предсрочно изискуем. Съгл. ал.2 на чл.18, при не издължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата
на падежа на последната вноска.
В случая е установено от представените по делото доказателства, че
кредитополучателите, не са изпълнили свои задължения към банката ищец,
като са спрели плащанията по дълга след
18.12.2014г. Ответниците са били уведомени от банката,
че креда е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.18 от договора- установено
е по делото, че на 20.02.2018г., на всеки от ответниците е било
връчено уведомление с информация за размера на задължението му към банката към
12.02.2018г., както и за причините, поради които банката е обявила кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. и Доп.
споразумение от към същия за изцяло и
предсрочно изискуем, чрез връчване на Нотариални покани,
чрез нотариус Д.Л.с рег.№ 322, РД-ЯPC. В
тази връзка е неоснователно възражението на ответниците, за липса на валидно
изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем.
От заключението на
изслушаната ССЕ е установено, че размерът на
неизплатеното задължение на кредитополучателите за главница към датата на
депозиране на ИМ в съда е 44951,09 швейцарски франка /CHF/, а
размерът на начислените и непогасени нотариални такси е 252 лв.
Относно релевираното възражение за
нищожност при хипотезата на чл.26 ал.2 ЗЗД – липса на съгласие и
неопределяемост на престацията. Липсата на съгласие на първо място се
аргументира с липсата на конкретизация относно съществени, според ответниците,
елементи от договора за банков кредит. Като такива те сочат, приложимият курс
„купува“ за швейцарски франк, размерът на кредитния лимит, предоставен на
кредитополучателите в швейцарски франкове – с оглед съдържанието на Приложение
№1 към договора, както и размерът на погасителните вноски. Съгласно чл.1 ал.3
от договора в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение №1 към
договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия
към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Вярно
е соченото в отговора на исковата молба, че във въпросното Приложение №1 от
14.08.2008г., неточно е посочен курс на швейцарския франк към евро, но видно от
заключението на ССЕ, се касае единствено за техническа грешка при изписването,
ката не е спорно, че цифровите означения вписани в приложението касаят курс на
швейцарския франк към лева, относно посочения курс „купува“ за швейцарски франк
и предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит. Съгласно
заключението от ССЕ, кредитът е усвоен чрез
заверяване на сметката на кредитополучателя на дата 14.08.2008г. със сумата от 46 465,00 CHF, която е равностойността на 55
000,62 лв., то именно този текст в Приложение №1 съответства на
договорните клаузи – чл.1 от договора да се предостави кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността 55000 лв. по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева, в деня на усвояване на кредита, като не се спори,
че именно - 1,1837 е приложимият курс „купува“ за швейцарски франк към
лева към датата на усвояване на кредита – 14.08.2008г. Т.е. усвоения от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 46 465,00 CHF, сума която кредитополучателите са усвоили изцяло и без
възражения.
Съгласието /волята/ е един от елементите
на фактическия състав на сделката. Липсата на съгласие е налице, когато такова
формално липсва и когато има волеизявление, което не почива на нормалната воля
на лицето, а е резултат от външно влияние – обективни или субективни фактори.
Сами по себе си твърденията на ответниците не сочат на порока нищожност, поради
липса на съгласие относно съществени елементи на договора за банков кредит. Според дефиницията на чл.430 от ТЗ, с
договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането
на срока. Според ал. 2 заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Или съществените и задължително изискуеми
елементи на договора за банков кредит са: страните, паричната сума –
предмет на договора, целта, за която е отпусната паричната сума, условията,
при които е отпусната заемната сума, с оглед възмездния характер на договора –
възнаградителна и санкционна лихва, срок на ползване, съответно – връщане на
отпуснатия и усвоен кредит. Процесният договор съдържа съгласие досежно всички
съществени елементи на типичния договор за кредит. Съгласно чл.2 ал.2 от
договора срокът за усвояване на кредита е до три месеца от подписване на
договора. С оглед характера на договора за банков кредит на консенсуален такъв
и необходимостта от определени банкови операции, конкретната дата на усвояване
на сумата не е задължителен елемент от съдържанието на договора. Паричната сума
– предмет на договора е определена –55000 лв. и е определяем еквивалентът й в
предвидената за усвояване валута - по курс „купува“ за швейцарския франк
към лева, в деня на усвояване на кредита.
Изцяло несъстоятелен е доводът за наличие
на привидна сделка прикриваща договор за кредит в български лева- изрично от
представените по делото писмени доказателства се установява, че желанието на
ответниците е кредитът да им бъде предоставен именно в процесната валута-
швейцарски франкове. Сключеният договор би бил привиден, когато страните са се
съгласили, че няма да си дължат посочените престации.
Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е
абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е
относителна. Предвиденото в договора превалутиране на
договорената в лева сума и предоставяне на равностойността й в швейцарски
франкове не осъществява порока нищожност при хипотезата на чл.26 ал.2 пр.последно от ЗЗД – привиден договор, при
условието на абсолютна симулация, тъй като не може да се приеме, че страните са
се договорили, че няма да си дължат нищо. Не се касае и за хипотезата на
прикрита сделка по смисъла на чл.17 от ЗЗД – относителна симулация, тъй като е
несъстоятелно да се приеме, че договорът за банков кредит, с оглед специфичните
му характеристики, прикрива друга сделка. При тълкуване волята на
страните по смисъла на чл.20 от ЗЗД, съвпадението на насрещните им
волеизявления е явно и ясно изразено: Размерът на кредита е договорен в лева,
предоставен и усвоен в швейцарски франка и
ответниците по иска - кредитополучатели са се задължили да го върнат в тази
чужда валута. Съгласно чл.1 от договора кредитът се предоставя в размер на
равностойността в шв. франкове на посочена
в лева сума 55000лв. В същата клауза е посочен
начинът, по който се определя тази равностойност - по курс „купува“ на шв. франк към евро, на Банката - кредитор към деня на
усвояване на кредита. В чл.2 ал.4 е посочено, че усвоеният в шв. франкове кредит се превалутира служебно
от Банката в лева по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към лева на
Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
открита в Банката сметка на кредитополучателя. По този начин - в шв. франкове, е определена и дължимата възнаградителна
лихва по кредита - чл.3 ал.1 от договора. В чл.6 ал.2 е предвидено, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове. В договора за кредит е предвидена възможността по
искане на кредитополучателите, предоставеният им в шв.
франкове кредит да бъде превалутиран в лева
или евро, съгласно чл.21 от договора.
Като неотносими към спора се преценят възраженията на ответниците
за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, а именно чл.3, ал.1 и чл.3 ал.5, чл.12 и лихва не се дължи в размера определен от
банката в т.ч. и през периода между двата договора за цесия. Доколкото
предмет на исковата претенция е само предявен частичен иск за главница в размер
на 25131,34 швейцарски франка, и с оглед заключението на ССЕ, в най-
благоприятния за ответниците вариант, че ако за целия период
размера на договорната лихва, е в първоначално уговорения в чл.3, ал.1 размер -
6%, като за периода от 27.08.2008 г. до 29.05.2015 г. /когато кредитор е било
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД/ не се начислява лихва, то с платените суми в размер на
общо 21 108,75 CHF биха се погасили: Главница - 19 973,63 CHF; Такси- 1 023,11 CHF и Застрахователни премии -
112,01 CHF, но отново би бил налице неплатен остатък по кредита -71 411,03 CHF, в това число: Главница - 26
491,37 CHF; Договорна лихва по чл.3, ал.1 - 42233,84 CHF; Такси- 2 598,34 CHF и Застрахователни
премии -87,48 CHF. Т.е. дори и в този случай,
е налице задължение за връщане на главница в размер по- голям от тази, предмет
на исковата претенция и не е налице недължимо плащане на суми, което от своя
страна води и до неоснователност на направеното от ответниците възражение за
прихващане, като последното следва да бъде отхвърлено.
Ето защо, съдът счита, че предявения по
делото иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен до
предявения размер, като бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на
ищеца, както следва: сумата 25131,34 швейцарски франка /CHF/ - предявена като частичен иск, представляваща част от непогасена главница по
договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.03.2018г. до
окончателно й изплащане, и сумата 252лв.- платени нотариални такси.
При този изход на делото в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в
размер на 4297,15лв.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Г.Д., с ЕГН-**********,*** и
Н.П.Д., с ЕГН-**********,***, к-с"**********" бл.** вх.* ет.* ап.** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр. София, с
ЕИК-000694749, на основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.287 и
чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във вр. с Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г., както следва: сумата 25131,34 швейцарски франка /CHF/- предявена като частичен иск, представляваща част от непогасена главница по
договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.03.2018г. до
окончателно й изплащане, и сумата 252лв.- платени нотариални такси.
ОТХВЪРЛЯ направеното от Р.Г.Д. и Н.П.Д.,
възражение за прихващане със сума в размер на 20936,83 швейцарски франка /CHF/, представляваща недължимо платена
от тях сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. и
Н.П.Д.
да ЗАПЛАТЯТ на "Юробанк
България"АД гр. София, с ЕИК-000694749 сумата 4297,15лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: