РЕШЕНИЕ

№ /22.11.2018 г. гр. Ямбол

Ямболският окръжен съд граждански състав в открито заседание на 25.10.2018 г. в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.КЮЧУКОВ

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков гр.д. № 37/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила искова молба от „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД, В.Д.А. и Е.М.А. , с която същите са предявили установителен иск, с който се иска прогласяването за нищожен договор за паричен заем № *************г., на осн.чл.26 ал.1 пр.1 пр.2 и ал.2 пр. 4 и пр. 5 от ЗЗД, като противоречащ на закона /ЗБ и Наредба № 21 - ответникът не притежава необходимия лиценз за извършване на банкова дейност, накърнява добрите нрави и договорното -налице е неравностойност на насрещните престации, недовършен фактически състав - предаването на уговорените в заем пари не осъществено. Договорът е нищожен и поради заобикаляне на закона - чрез сключване на няколко сделки се заобикаля закона с цел постигане на непозволен от закона резултат. Твърди се, че на основание клаузата на чл.6 от договора за паричен заем ответниците, в нарушение на правилото на чл.294 ал.2 от ТЗ, са начислявали лихви върху лихви по "предоставения " заем, за което ищците не са давали съгласието си. В условията на алтернативност се иска договорът за заем да се приеме за унищожаем, на осн.чл. 29 ЗЗД и чл.289 ТЗ , тъй като ищците са били подведени да го сключат чрез умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ответника, злоупотребил с право и действал недобросъвестно при сключване на търговската сделка с намерение за увреждане и постигане на забранени от закона резултати.

Ответникът „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София оспорва допустимостта и основателността на предявените с исковата молба искове. Счита, че не е налице правен интерес от завеждане на установителния иск, тъй като атакуваният договор за заем е приключил действието си още през 2011 г., и искането за унищожаемост на сделката е погасено по давност. Твърди се, че ищците по тази търговска сделка нямат качеството на потребители по смисъла на ЗП и не могат да се ползват от привелегията на "потребител" по ЗП. Договорът за заем не е нищожен. Сключен е с цел преструктуриране на старо задължение по договора за лизинг и споразумението за заместване в дълг без промяна на характеристиката, срока, размера на дълга и остатъчната стойност на лизинговата вещ. Сделката не е "банкова" по смисъла на ЗКИ, тъй като касае новация/преструктуриране/ на дълга по договора за лизинг. Договорът за

заем е търговска сделка за която се прилагат нормите на ТЗ, а само за

неуредените с ТЗ случаи субсидиарно се прилага ЗЗД. Не е налице капитализация на уговорените с договора за заем лихви, въпреки, че ТЗ не установява такава забрана при търговските сделки. Страните по договора, с факта на подписването му, са се съгласили да заплащат уговорените погасителни вноски със съответните лихви, поради което няма въвеждане в заблуждение или липса на съгласие, като основание за унищожаемост на договора. Не е налице твърдяната с исковата молба противоправност със закона и добрите нрави клауза за неустойка.

За да се произнесе съдът установи следното:

На 24.03.2010 г. между ответника лизингодател „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София, първоначалния лизингополучател "ДИ ЕВ" ООД гр. Ямбол,наречен ПРЕХВЪРЛИТЕЛ и ответниците „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД гр. Ямбол,наречен ПОЕМАТЕЛ, В.Д.А. и Е.М.А., наречени СЪДЪЛЖНИЦИ, е сключено споразумение № **********г. за заместване в дълг по договор за финансов лизинг с предмет булдозер Comatsu. С договора страните се съгласяват ПОЕМАТЕЛЯТ „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД гр. Ямбол да замести ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ "ДИ ЕВ" ООД гр. Ямбол, в качеството му на лизингополучател по договора за лизинг с прехвърляне на всички права и задължения, произтичащи от договора за лизинг. ПОЕМАТЕЛЯТ „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД гр. Ямбол се задължава по целия дълг по договора за лизинг, така както е уговорен в договора и неговите приложения, в това число за дължимите лизингови вноски, лихви, неустойки, застраховки, всички разноски, свързани със собствеността и ползване на веща, данъци .обезщетения, правила за предсрочна изискуемост и т.н.. Към споразумението е подписано приложение - нов погасителен план по договора за лизинг. В т.18 от подписаното споразумение страните са се съгласили, че към датата на подписването му просрочените и дължими суми по договора за лизинг са в размер на 43 958,06 евро. С оглед погасяването на просрочената сума страните са се съгласили между „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София и поемателят на дълга „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД гр. Ямбол да бъде сключен договор за заем за просрочената сума със срок на погасяване от 12 месеца, считано от 20.03.2010 г.. В изпълнение на тази клауза от споразумението за поемане в дълг на същата дата - 24.03.2010 г. между ответникът „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София, наречен ЗАЕМОДАТЕЛ, и ответниците „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД гр. Ямбол, наречен ЗАЕМАТЕЛ, В.Д.А. и Е.М.А., наречени СОЛИДАРНИ СЪДЪЛЖНИЦИ, е сключен договор за заем № **********г., според който ЗАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя НА ЗАЕМАТЕЛЯ за срок от 12 месеца сумата 43 958,06 евро., която заемателят се задължава да върне в уговорените срокове, като плати на заемателя като възнаграждение уговорената лихва, съгласно подписаното към договора приложение -погасителен план. Страните са се съгласили, че с подписването на договора за заем се погасяват просрочените суми по договора за лизинг, съобразно подписаното споразумение № *****г .. С клаузата на т.8 от договора страните са се съгласили, че ако заемателят е в забава за връщане на заеманата сума и/или за плащане на уговорената лихва, той да дължи неустойка в размер на 0,2% за всеки ден забава върху просрочената сума. При частични плащания на задълженията същите се погасяват в следната поредност: неустойки, начислена лихва, главница. Видно от

заключението на назначената от съда счетоводна експертиза отпуснатата по договора за кредит сума в размер 43 956,06 евро е осчетоводена от ответника „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София в счетоводните му книги за погасяване на просрочените задължения по договора за лизинг, така както е уговорено със сключено споразумение № 012132-RF- 001 от 07.05.2008 г. за заместване в дълг по договор за финансов лизинг. От заключението на счетоводната експертиз , което не бе оспорено от страните, и което съдът приема, като компетентно и обосновано, е видно, че погасителните вноски направени от заемателят по договора за кредит са осчетоводяване от ответника като погашения по този договор, съобразно подписаните между страните споразумения, в реда в който са уговорени /неустойки, начислена лихва главница / и липсва начисляване на лихви върху лихви за просрочени задължение на ищците по договора за заем.

По допустимостта на предявените искове

Предявяният, на осн.чл.26 ал.1 пр.1 пр.2 и ал.2.пр. 4 и пр. 5 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ***********г., е допустим.

Предявеният, на осн. чл. 29 ЗЗД и чл.289 ТЗ, иск за унищожаване на договора за паричен заем, тъй като ищците са били подведени да го сключат чрез умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ответника, злоупотребил с право и действал недобросъвестно с намерение за увреждане, е недопустим. Процесуалното средство, чрез което се упражнява правото да се унищожи една сделка, е предявяването на конститутивен иск, какъвто е и предявения от ищците в настоящото производство. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска това. Това е страната с опорочената воля, докато при нищожните сделки всеки има право да се позовава на нищожността. Съгласно чл.32 ал.2 от ЗЗД унищожението може да се предяви в тригодишен срок. Този срок по изрично разпореждане на закона е давностен, следователно за него са в сила общите положения на давностните срокове. В случая давностният срок по чл.32 ал.2 ЗЗД е изтекъл и предявеният иск за унищожаване на договора за заем, на осн. чл. 29 ЗЗД и чл.289 ТЗ , е недопустим. Разбира се, разпоредбата на чл. 32 ал.З ЗЗД предоставя възможност на ответника по иск за изпълнение на унищожаем договор да поиска унищожаването му и чрез възражение. Възражението представлява насрещно субективно право, с което може да се отблъсне една неоснователна претенция. Дори и след изтичането на давностния срок за предявяване на конститутивен иск за унищожение на определена сделка страната с опорочената воля може да използва като процесуално средство за защита перемпторно възражение в хода на съдебно производство за изпълнение на унищожаем договор, за да предяви унищожаемостта на сделката. При уважаване на възражението съдът унищожава сделката и правните последици се приравняват на унищожаването по исков път. В настоящият случай ищецът е избрал пътя на предявяне на конститутивен иск за обявяване нищожността на договора за заем, който поради изтичане на давностния срок по чл.32 ал.2 ЗЗД е недопустим. По тази причина производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

По основателността на предявения, на осн. чл.26 ал.1 пр.1 пр.2 и ал.2 пр. 4 и пр. 5 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на договора за заем

Основната правна уредба на търговските сделки се съдържа в чл. 286-606 от Търговския закон. За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредОите на гражданското законодателство и по-точно нормите на Закона за задълженията и договорите относно сключването, недействителността, изпълнението и неизпълнението на договорите, погасителната давност и други. Законът за задълженията и договорите е субсидиарен източник на търговското право (чл. 288 от ТЗ). При непълноти и в гражданското законодателство като втори субсидиарен източник се прилагат търговските обичаи. На последно място като субсидиарен източник на правната уредба на търговските сделки следва да се посочат правилата на морала (добрите нрави) и на справедливостта (арг. от чл. 9 от ЗЗД и чл. 46 от Закона за нормативните актове). Особеност на тази правна уредба е, че се прилага и за двете страни по сделката, когато за едната от тях тя е търговска, въпреки че за другата страна тя не е търговска и не следва друго от този закон (чл. 287 от ТЗ). Съгласно чл. 286 ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката сключена от търговец, свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват (чл. 286, ал. 2 ТЗ). Изхождайки от правната уредба на търговската сделка следва, че сключените между страните договор - споразумение № ************г. за заместване в дълг по договор за финансов лизинг и договор за заем № 0117759-RLo-OOI/24.03.2010 г. представляват търговски сделки, тъй като и двете сделки са сключени от „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София, в качеството му на търговец, свързани са с упражняването на стопанска (търговска) дейност по занятие и дефинирането им като търговски не е свързано с качеството на лицата, които ги сключват (чл. 286, ал. 1 и 2 ТЗ). В контекста на изложеното следва и извода, че ищците като страни по търговската сделка не могат да се ползват от особената защита на "потребител" по смисъла на Закона за защита на потребителя и Директива 93/1 З/ЕИО. Ищецът „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД гр. Ямбол не притежава качеството на „потребител", тъй като всички сключени от него сделки, обуславящи интереса му от оспорването на цитираните клаузи от договора за заем, са сключени в рамките на неговата търговска и професионална дейност и са свързани с придобиването на лизингова вещ, чрез която ищецът основно е осъществявал стопанската си дейност по занятие. Съзадължеността на ищеца Е.А. в лично качество произтича от основния договор за финансов лизинг и по същността си служи като допълнително обезпечение на главното задължение, т.е. единствено и само във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, по повод, на която е сключен и договорът за заем . Поради това ищецът не попада в приложното поле на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Същото се отнася и за ищцата В.А.. В този смисъл е и константната съдебна практика /напр. № 84/20.07.2017 г. по т.д. № 1934/2015 г. на ВКС, I т.о.А

Неоснователно е твърдението на ищеца, че сключения между страните договор за заем не е търговска, а банкова сделка противоречаща на закона, тъй като е сключена в нарушение на Закона за Банките/отм/, Закона за кредитните институции и Наредба № 2 за лицензните, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции. Оттук се прави и извода за нищожността на този договор на осн. разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 ЗКИ банковата дейност е тази, изразяваща се в публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и

на собствен риск, извършвана по занятие от кредитна интитуция, след получаване на лиценз от БНБ. определени банкови сделки са разновидности на познати на гражданското право сделки /напр. банковият кредит - на заема за потребление - чл. 240 от ЗЗД/, но разграничителния критерий при тези хипотези е субективният - какви са страните по сделката и извършват ли я по занятие. Безспорно ответникът не е кредитна институция. Сключената между страните сделка, наименована договор за заем, не представлява банкова сделка по смисъла на чл.2 ал.1 ЗКИ, тъй като ответникът не я извършва по занятие. От клаузата на чл. 1 от договора за заем се установява, че предоставените на единият от ищците по този договор средства са за погасяване на старо задължение по договор за лизинг, на основание клаузата на т. 18 от сключеното между страните споразумение № **********г. за заместване в дълг по договор за финансов лизинг, за което страните изрично са се съгласили с подписване на споразумението. В контекста на тези съждения настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не се касае до извършване на банкова дейност от страна на РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София , за която да е необходимо да разполага с лиценз. В случая лизингодателят РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София, като юридическо лице, в рамките на осъществяваната от него търговска дейност предоставя паричната сума на лизингополучателя за улесняване на дейността на кредитополучателя и предоставяните кредити не са основен източник на доходи за кредитодателя. От клаузите на този договор, при липса на всякакви други доказателства за осъществяване на банкова дейност от страна на ответника, не може да се направи извода, че същият, без съответно разрешение, е извършвал системно и по занятие банкови сделки като е предоставял парични средства в заем срещу уговаряне на месечна лихва, за които сделки се изисква разрешение по чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции, което да прави и сключената между страните търговска сделка, наименована договор за заем, нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. В случая се касае за новация на задължението по първоначалния договор за лизинг по смисъла на чл. 107 ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С подписването на споразумението за заместване в дълг към договора за лизинг е настъпила новация на задължението, тъй като с него са променени съществени елементи в правоотношението, като с новирането на каузалното правоотношение се е погасило и това по първоначалния договор за лизинг и е възникнал нов дълг на мястото на стария, за което страните са се съгласили. Необосновани са твърденията на ищеца за неприложимост на новацията на дълга, поради липса на валиден стар дълг, което прави договора за заем нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона- чл.26 ал.1 пр.1 и 2 ЗЗД. С клаузата на т. 18 от споразумението за заместване в дълг страните изрично са се съгласили, че при подписване на споразумението съществува стар дълг в размер на 43 958,06 евро по договора за лизинг, който ще бъде погасен посредством подписването на отделен договор за заем между "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД гр. София и поемателя „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД гр. Ямбол. Договорът за заем е подписан от страните на 24.03.2010 г. като изрично в чл.1 от договора е посочено, че заемодателят, съобразно подписаното между страните споразумение за заместване в дълг по договора за финансов лизинг, предоставя на заемателя за срок от 12 месеца сумата 43 958,06 евро, като с подписване на договора за заем се погасяват просрочените суми по договора за лизинг, съобразно подписаното към него споразумение за заместване в дълг. или новационното намерение / animus novandi/ е изрично и недвусмислено изразено в споразумението за заместване в дълг. Подписването на същото има за резултат погасяването на старото задължение и замяната му с нов дълг, различен от този по сключения между страните договор по смисъла на чл.107 ЗЗД.

Неоснователно е и твърдението на ищеца, залегнало в исковата молба, за нищожност на сключения между страните договора за заем по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие за сключването му. Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя от страните за сключването им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса на съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез сключването на договора, следва да се приеме на посоченото законово основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му. Консенсуалният характер на договора за заем предполага наличието на съгласие на заемателя за сключването му и съответно постигане на желаната цел по разместване на престациите на страните. Липсата на съгласие, на която и да е от страните, елиминира консенсуалността на договора, а оттам и действителността на същия. В случая договорът за заем носи подписа на ищците. Същите не оспорват автентичността на подписите си. Не оспорват и верността на съдържанието на сделката. Следователно не може да се приеме, че не е налице съгласие от тяхна страна за сключване на сделката, респ. за постигане визираната цел по разместване на престациите. Следователно договорът не е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД.'

Неоснователно е твърдението на ищеца, че непреминаването на паричните средства по договора за заем от заемодателя в заемателя представлява незавършен фактически състав на сделката и води до нищожност на същата по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 и 4 ЗЗД . В правната доктрина /Проф. Витали Таджер и проф. Огнян Герджиков/ като типични примери за сделки с незавършен фактически състав се приемат тези, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, при които няма предписаната от закона форма, при които липсва основание и привидните сделки (26, ал. 2 ЗЗД). Следователно фактическото непреминаването на парични средства по договора за заем от заемодателя в заемателя, по изложените по горе съображения, не представлява незавършен фактически състав на сделката, респ. не е основание нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 и 4 ЗЗД.

Не е налице и твърдяната от ищеца нищожност на договора за заем по смисъла на чл.26 ал. 2 пр.4 ЗЗД - липса на основание за сключването му. Тази причина за нищожност на сделката намира място само при каузалните сделки. Основание на договора е причината страните да се задължат. Каузата рядко е записана в договора. По-често тя трябва да се извлече по тълкувателен път от съдържанието на сделката. В случая обаче каузата за сключване на договора за заем е изрично записана в разпоредбата на чл.1 /1/ от договора за заем: "за погасяване просрочените суми по договора за лизинг". От разпоредбата на 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД следва, че основанието се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че липсва основание за сключването на сделката, ищецът по никакъв начин не ооорва установената законова презумция за наличие на кауза, респ. не установява, че записаната такава в договора е фиктивна.

Разглеждайки довода за нищожност поради противоречие с добрите

нрави, окръжният съд изхожда от смисъла на понятието „добри нрави",

изчерпателно изяснен в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на

ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по

т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по

т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК), която приема, че се касае за обща правна

категория, приложима, както към гражданските, така и към търговските

правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които

бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното

зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на

интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по

смисъла на чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,

който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е

проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в

гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на

несправедливото облагодетелстване - аргументи отчл.307 ТЗ, чл.302

ТЗ, чл.289 ТЗ. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект

съставлява действие, накърняващо „добрите нрави", злепоставящо чужди

интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във

всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните

доказателства по конкретното дело. Предвид това, с оглед събраните по

делото доказателства съдът не счита, че със сключване на процесния договор

за заем се накърняват добрите нрави, тъй като не се установи твърдяната от

ищеца недобросъвестност на заемодателят по сделката. Практиката на ВКС

по приложението на чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, /решение № 452 от 25.06.2010 г. по

гр.д.№ 4277/2008 г., на ВКС, I г.о. и Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д.№

485/2010 г., на ВКС, I г.о./ приема ,че прокламираната с чл.9 ЗЗД свобода на

договарянето е ограничена от „добрите нрави". Понятието „добри нрави"

предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното

явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на

сделката. ВКС е разяснил, че тази неравностойност би следвало да е такава,

че практически да е сведена до липса на престация. В случаите не се налага

извод за такава неравностойност на престацията по сключения между страните

договор за заем, която да съставлява нарушение на „добрите нрави" и да води

до нищожност на сделката в хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД. Налице са насрещни

престации по договора за заем, за които не може да се приеме, че са в

драстично нарушение на принципа на справедливост и добросъвестност в

търговските отношения между страните, създаващи условия за несправедливо

облрагодетелстване на една от страните, което да води до такава

недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Или, липсата на

еквивалентност не е достатъчна за прогласяването на нищожност на сделката,

а е необходимо да е налице нееквивалентност на престациите, която да е

„явна", „значителна". Те обаче не могат да бъдат единствения критерий. В

практиката се утвърждава разбирането, че като критерий следва да се

преценява действителната воля на страните - преследваната от тях цел и това

дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес, в настоящият случай сключеното между страните споразумение не накърнява

добрите нрави, тъй като не е налице неравновесие на поетите от страните

насрещни престации. Същите са адекватни и съответстващи си взаимно, разгледани в аспекта на взаимоотношенията на страните, възникнали по повод споразумението за встъпване в дълг по договора за лизинг.

Не е налице нищожност на договора за заем, поради противоречие с добрите нрави и в частта му, с която страните са уговорили неустойки за забава. С клаузата на чл.6 от договора от раздел IV „Неустойки" страните са уговорили при забава на заемодателя за връщане на заемната сума и/или за плащане на уговорената лихва, неустойка за забава в размер на 0,2% върху просрочената сума за всеки ден забава. В случая сме изправени пред т.н. договорна неустойка. Тя обезпечава изпълнението на задължението и вредите от евентуалното неизпълнение, без да е необходимо те да се доказват /чл.92 ал.1 ЗЗД/. За търсенето и не е необходимо да се доказва размера на понесените вреди и причинната връзка между тях и неизпълненото договорно задължение. Достатъчно е да се установи наличието на договор и неговото неизпълнение от длъжника. Разпоредбата на чл.309 ТЗ предлага едно по свободно използване на този вид санкция, като средство за ускоряване на издължаването. Според тази разпоредба „не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Това означава, че търгуващите са свободни да уговорят неограничено размера на дължимата неустойка за случаите на неизпълнение на търговските договори. Неустойката обезпечава изпълнение на задължението и служи като обезщетение за вредите от евентуалното неизпълнение, без да е необходимо те да се доказват. Не се установи и твърдяният от ищеца анатоцизъм, въпреки неотносимостта му към нищожността на сделката с оглед свободата на договаряне, прокламирана от закона за търговските сделки.

Не е налице и твърдяната от ищеца нищожност на договора за заем, поради неговата привидност- чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД. В Закона за задълженията и договорите действието и правната уредба на симулацията се урежда в разпоредбите на чл. 26 ал. 2 и чл. 17 ЗЗД. В правната доктрина симулативните или привидните договори се определят като договори, при които външно изразената воля от страните не се покрива със съответстваща и вътрешна воля, тъй като едновременно или в един последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория - относителна симулация, която представлява комбинация между привиден и прикрит договор. При абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност. При относителната симулация волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение. За разлика от абсолютната симулация (при която страните уговорят само една сделка - привидната), при т.нар. относителна симулация (съчетание на прикрита с привидна сделка) са налице две сделки с различен и самостоятелен правен режим - привидна и прикрита. В настоящия случай ищците, върху които лежи тежестта на доказване нищожността на сделката, по никакъв начин не установяват наличието на симулативност на договора за заем в някоя от двете и проявления - абсолютна или относителна симулация.

По изложените съображения съдът намира предявения от ищците иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за заем *********г., на осн.чл.26 ал.1 пр.1 пр.2 и ал.2.пр. 4 и пр. 5 от ЗЗД, за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото в полза на ответника "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД, следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.. За останалите,претендирани от ответника разноски, посочени в представения от него списък на разноските, по делото не бяха представени доказателства за направата им.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД ,със седалище и адрес на управление с. Завой,обл. Ямболска , ЕИК 201049568, Е.М. ***, ЕГН ********** и В.Д.А. ***, ЕГН ********** срещу „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Гогол" № 18-20, ЕИК 131206120, иск за прогласяването нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № ***********г., на осн.чл.26 ал.1 пр.1 пр.2 и ал.2.пр. 4 и пр. 5 от ЗЗД.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която е приет за разглеждане предявеният от „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Завой, обл. Ямболска, ЕИК 201049568, Е.М. ***, ЕГН ********** и В.Д.А. ***, ЕГН ********** срещу „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Гогол" № 18-20, ЕИК 131206120, иск за унищожаемост на сключения между страните договор за паричен заем № ****г., на осн. чл.29 ЗЗД и чл.289 ТЗ.

ОСЪЖДА „СТРОЙТЕХ 2010" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Завой, обл. Ямболска, ЕИК 201049568, Е.М. ***, ЕГН ********** и В.Д.А. ***, ЕГН ********** да заплатят на „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Гогол" № 18-20, ЕИК 131206120, направените по делото разноски в размер на 350 лв..

Решението в частта, имаща характер на определение, с която се прекратява производството по делото по отношения предявения, на осн. чл.29 ЗЗД и чл.289 ТЗ, иск за унищожаемост на сключения между страните договор за паричен заем № *********г., подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част решението подлежи на обжалване пред

Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: