О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  03.12.2018г.                                гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд,                                           гражданско отделение, втори състав

На 03.12.2018 година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: НВАНОВ  ИВАНОВ

                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.ч.гр.дело № 323 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.122 ГПК по повдигнат спор за подсъдност от Ямболски районен съд по повод изпратеното му от Сливенски районен съд за разглеждане гр.д. №5017/2018г.

Ямболският окръжен съд, който е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съобразно нормата на чл.122, изр.2 ГПК, намира следното:

Производството по гр.д. №5017/2018г. по описа на Сливенски районен съд е образувано на 20.09.2018г. по исковата молба на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД гр.Сливен, с която против В.И.В. с адрес ***, е предявен иск по чл.422 ГПК - за установяване вземането на ищеца за сумата 341.09лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода в периода 01.05.2015г.-31.03.2018г. и сумата 45.79лв. - мораторна лихва върху главницата към 02.05.2018г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2789/2018г. по описа на Районен съд - гр.Ямбол.

Сезираният с иска Районен съд - гр.Сливен е изискал заповедното производство - ч.гр.д. №2789/2018г. по описа на ЯРС, видно от което същото е образувано по заявление от 13.06.2018г. на "В и К - Сливен" ООД гр.Сливен срещу длъжника В.И.В., като заявлението е било подадено пред Районен съд - гр.Нова Загора. Съдът, пред който е било подадено заявлението - Районен съд - гр.Нова Загора, в изпълнение на задължението си по чл.411, ал.1 ГПК е извършил служебна справка за постоянния адрес на длъжника, съгласно Наредба №14/18.11.2009г., от която е установил, че постоянният адрес на длъжника е в с.М., общ.Т., обл.Я., а настоящият адрес - в с.Б., общ.С., обл.С. С оглед правилото на чл.411, ал.1 ГПК, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника, Районен съд - гр. Нова Загора е прекратил образуваното пред него ч.гр.д. № 924/2018г. и е изпратил същото на местнокомпетентния съд - Районен съд -гр.Ямбол, в чийто съдебен район е постоянния адрес на длъжника В.Василев. ЯРС е образувал пред себе си ч.гр.д. №2789/2018г. и е издал заповед за изпълнение, срещу част от която в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение от длъжника.

След постъпване на заповедното производство, сезираният с иска по чл.422 ГПК съд - Районен съд - гр.Сливен, е извършил служебна справка на 12.10.2018г. по Наредба № 4/18.11.2009г. в НБД - Население, при която е установил, че считано от 27.08.2018г. длъжникът В.В. е с настоящ адрес ***. Съдът е постановил Определение №3185/15.10.2018 г., с което е приел, че длъжникът В.В. е потребител на услугите водоснабдяване и канализация, а съгласно новата редакция на чл.113 ГПК искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя. Извършвайки служебно проверката за местна подсъдност на делото на основание чл.119, ал.3 ГПК, Районен съд - гр.Сливен е прекратил образуваното по описа му гр.д. №5017/2018г. и е изпратил делото на Районен съд -гр.Ямбол, в чийто съдебен район е настоящия адрес на длъжника.

ЯРС е образувал гр.д. №4398/2018г. по описа си и с Определение №3063/13.11.2018г. е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като е приел, че не е местнокомпетентният съд да се произнесе по спора, тъй като съгласно разпоредбата  на чл.422 ГПК искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл.120 ГПК настъпилите след предявяване на иска промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Съдът е посочил, че длъжникът - потребител е променил настоящия си адрес на 27.08.2018г., т.е. след подаване на заявлението от 13.06.2018г., към която дата настоящият му адрес не е бил в съдебния район на ЯРС и сезираният с иска по чл. 422 ГПК съд - Районен съд- гр. Сливен не е имал основание за препращане на делото.

Настоящият състав на ЯОС намира, че следва да бъдат споделени доводите на Ямболски районен съд.

Предявеният пред Районен съд - гр.Сливен иск по чл.422 ГПК срещу ответницата В.В. е в качеството й на потребител на предоставени й В и К услуги, поради което е налице иск срещу потребител по смисъла на новата редакция на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65/2018 г. в сила от 07.08.2018 г.), според която искове на и срещу потребител се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.  Съгласно  §13, т.1 от ДР от Закона за защита на потребителите, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ответницата е потребител на В и К услуги, т.к. е физическо лице и на основание сключения с ищеца договор ползва В и К услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като качеството "потребител" е налице и с оглед §1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Затова качеството на ответницата като потребител в широк смисъл, определя иска срещу нея като иск срещу потребител, съгласно чл.113 ГПК, а съобразно новата редакция на чл.119, ал.3 ГПК сезираният с този иск съд служебно проверява подсъдността по чл.113 ГПК.

Същевременно, в случая от значение е, че предявеният срещу потребителя иск е по реда на чл.422 ГПК, съгласно която разпоредба искът за установяване на вземането се смята предявен от датата на подаване на заявлението. Съобразно разясненията по т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с разпоредбата на чл. 422 ГПК е създадено изключение от общото правило на чл.125 ГПК, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба. Налице е практика на ВКС, съгласно която по отношение на иска по чл.422 ГПК са приложими процесуалните правила на общия исков процес, т.е. и разпоредбата на чл. 120 ГПК, според която настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. В Определение №71/08.02.2018г. на ВКС по ч.т.д. №224/2018г., I Т.О., е прието, че ако е налице промяна в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местнокомпетентния районен съд и преди датата на депозиране на исковата молба срещу него по чл. 422 ГПК, то промяната е настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 ГПК съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за препращане на делото с предмет установителния иск по чл. 422 ГПК.

Предвид всичко изложено, неправилна е преценката на Районен съд - гр.Сливен за местната подсъдност по чл.113 ГПК на предявения иск по чл. 422 ГПК срещу длъжника в качеството му на потребител. Тъй като съгласно чл.422 ГПК искът се смята предявен към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към този момент следва да се вземе предвид къде е настоящият адрес на ответника, който е определящ за подсъдността по чл.113 ГПК. Данните по делото установяват, че при подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.06.2018г. длъжникът В.В. е била с регистриран настоящ адрес ***, който е в съдебния район на Районен съд - гр.Сливен. Именно последният следва да разгледа иска по чл. 422 ГПК, тъй като промяната на настоящия адрес на длъжника в съдебния район на Районен съд - гр.Ямбол е на 27.08.2018г., която промяна на основание чл.120 ГПК не следва да се взема предвид, тъй като подсъдността на иска по чл. 422 ГПК е била стабилизирана.

Предвид изложеното ЯОС счита, че постановеното от Районен съд - гр.Сливен определение за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд - гр.Ямбол, е неправилно. Делото следва да се върне на Районен съд - гр.Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като този съд е компетентен да се произнесе по иска.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да разгледа подадената пред Районен съд - гр.Сливен искова молба вх. №19355/20.09.2018г. на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД гр.Сливен против В.И.В. с ЕГН ********** ***.

Делото да се изпрати на Районен съд - Сливен.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд - Ямбол по гр.д. № 4398/2018 г. - за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.