В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав,

в закрито съдебно заседание на 19.12.2018година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Кр.Тагарева

Възз. гр. дело №352 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.1 ГПК.

Образувано е по жалба на П.Б. *** - взискател по изпълнително дело № 20178780400146 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ, срещу Постановление от 24.10.2018г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т.3 ГПК е прекратено изпълнителното производство.

В жалбата се поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като определението на Софийски градски съд по гр.д.№487/2018г. за обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, не e влязло в сила. Освен това в определението на съда било посочено, че заявителят П.Б. не е изразил становище по възражението на длъжника, което било невярно, съдът постановил определението си по недопустимо възражение по чл.423 ГПК и се произнесъл по въпрос, който бил вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт на СГС от 24.06.2014г.

Длъжникът по изпълнението, чрез особения си представител адв.А., е подал писмено възражение с изразено становище за законосъобразност на обжалваното постановление.

В писмените си мотиви съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага аргументи за спазване от негова страна на императивната разпоредба на чл.433, ал.1, т.3 ГПК.

ЯОС, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20178780400146 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. №***в КЧСИ, е образувано по реда на чл.427, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ГПК, след препращане от ЧСИ Р.А. с рег.№*** в КЧСИ, тъй като по искане на взискателя изпълнението е насочено върху недвижим имот в гр.Ямбол. Изпълнителното производство пред ЧСИ Р.А. - изп.д.№1406/2014г. е било образувано по молба на взискателя П.Б. *** въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2014г., издаден по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.09.2013г., постановена по гр. д. №3647/2013г. по описа на СРС, с който И.С.К. *** е осъдена да заплати на П.Б. сумата 6291,12лв. – главница, представляваща неизплатен остатък от направени разноски в периода от м.09.2012г.- м.01.2013г. за изпълнение на договор за поръчка от 31.08.2012г., заедно със законната лихва от 29.08.2013г. до изплащане на вземането, лихва в размер на сумата 366,23лв. за периода 01.02.2013г. - 28.08.2013г. и 694,87лв. разноски по делото, от които 133,15лв. ДТ и 561,72лв. възнаграждение за адвокат.

Поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20178780400146 по описа на ЧСИ И. Х. е връчена на 23.11.2017г. на особения представител на длъжника - адв.А., назначена по реда на чл430 ГПК с Определение на ЯРС по ч.гр.д.№2525/2017г.

С молба от 24.10.2018г. особеният представител на длъжника е поискал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като с влязло в сила определение са обезсилени заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Към молбата е представен заверен от съда препис от Определение №20666/03.10.2018г. на СГС по ч.гр.д.№478/2018г., с което е прието възражение по чл.423, ал.1 ГПК от длъжника И.К. и са обезсилени издадената по ч.гр.д.№36471/2013г. по описа на СРС заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Видно от удостоверяването върху определението, същото е влязло в сила на 03.10.2018г.

С обжалваното Постановление от 24.10.2018г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп. дело №20178780400146 по описа на ЧСИ И. Х. на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК.

При тези факти съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата.

Обжалваното постановление е връчено на взискателя на 14.11.2018г., а жалбата срещу него е подадена по пощата с клеймо от 21.11.2018г. Следователно жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице, което разполага с признат от закона интерес и е насочена срещу акт, който подлежи на контрол за законосъобразност от съда.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.3 ГПК, съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато изпълнителният лист, въз основа на който то е образувано, бъде обезсилен. В случая фактическият състав на цитираната разпоредба е осъществен. С Определение №20666/03.10.2018г., постановено от СГС по ч.гр.д.№478/2018г. са обезсилени заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №№36471/2013г. по описа на СРС срещу длъжника И.К., както и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. В определението е посочено, че същото не подлежи на касационно обжалване, което е в съответствие с даденото с т.8 от Тълкувателно решение №4/2013г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС задължително за съдилищата разрешение за необжалваемост на въззивните определения, постановени в заповедното производство. С оглед на това, определението на СГС е влязло в сила от деня на постановяването му при условията на чл.296, ал.1, т.1 ГПК и доводът на жалбоподателя, че определението не е влязло в сила е неоснователен, а отделно от това пред съдебния изпълнител е представен заверен препис от определението на СГС, с нарочно удостоверяване, че същото е влязло в сила на 03.10.2018г.

Не се обсъждат оплакванията на жалбоподателя, че в производството по чл.423 ГПК, развило се пред СГС не е взето предвид становището му, както и че в това производство е пререшен въпрос, разрешен с друг влязъл в сила съдебен акт, тъй като в настоящото производство по чл.435-чл.438 ГПК съдът не преразглежда въпросите, относими в производството по обезсилване на изпълнителния лист, нито осъществява инстанционен контрол по отношение на съдебния акт, с който е обезсилен изпълнителния лист. За прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.3 ГПК е необходимо единствено наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който изпълнителния лист е обезсилен, което условие в случая е осъществено.

Следователно, изп.д. №20178780400146 по описа на ЧСИ И. Х. е прекратено при правилно приложение на нормата на чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Б. ***, ЕГН ********** - взискател по изпълнително дело № 20178780400146 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ, срещу Постановление от 24.10.2018г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т.3 ГПК е прекратено изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл.разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.