В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 декември 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №320 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от И.С.П.,***. чрез пълномощник адв.Г.Х. *** против Решение №534/31.08.2018г. по гр.дело №1610/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът отхвърля предявеният от И.С.П., иск по чл.222,ал.1 от КТ за сумата от 54.53лв. против „КОНТИНВЕСТ” ООД с ЕИК 040967273 със седалище и адрес на управление обл.София, общ.Столична, гр.София, п.к.1111, район Слатина, ж.к.”Гео Милев”, ул.”Хубавка” №6 представлявано от управител В.С.Ц., като неоснователен и осъжда И.С.П. на осн.чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на „КОНТИНВЕСТ” ООД направените от него разноски по делото в размер на 31.58лв. В жалбата се сочи, че постановения от ЯРС акт, е неправилен, като се излагат съображения в тази насока, а именно че неправилно ЯРС отхвърля предявения иск по чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 54.53 лева против ответника, като неоснователен, след като в тази част производството е било прекратено с оглед своевременното изявление по чл.233 от ГПК. Твърди се, че ЯРС се е произнесъл извън рамките на поддържания от ищцовата страна размер на иска, което е в нарушение на процесуалния закон. Сочи се също, че неправилно П. е бил осъден на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответника направени от него разноски в размер на 31,58 лева и неправилно не са му присъдени направените и поискани разноски съобразно представения списък на разноските с молба вх. № 11583/03.07.2018г. Твърди, че е бил процесуално изряден и надлежно е десезирал съда в хода на процеса, веднага щом искът стане неоснователен изцяло или отчасти, тоест - стеснил е пределите на търсената защита и те/тя е съвпаднала с преценената от съда като дължима такава. Иска се отмяна изцяло на първоинстанционното решение, с изключение на осъдителния диспозитив по отношение на ответника и се претендира пълно възстановяване на разноските по делото.

Депозирана е от „КОНТИНВЕСТ" ООД, с ЕИК: 040967273, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Хубавка" № 6, представлявано от В.С.Ц.- управител, чрез адв. С.С. от БАК, насрещна въззивна жалба против същото решение в частта му, с която разноските по делото са възложени в тежест на дружеството. В насрещната жалбата се твърди, че неправилно ЯРС е приел, че с поведението си дружеството е дало повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесе своята част от разноските и този правен извод не кореспондира с констатациите изложени в решението, а именно -позоваването на TP № 3/19.03.1996г. по гр.д. № 3/1995г. на ОСКГ на ВС, че е нужна покана до кредитора за заплащане на претендираното от страна на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ и констатацията, че преди подаване на исковата молба в съда ищецът не е отправал такава покана до кредитора.

Твърди се в случая, че са налице предвидените в чл.78, ал.2 кумулативни предпоставки за възлагане на разноските в тежест на ищеца, а именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, и като е възложил разноските в тежест на ответника, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който като такъв следва да бъде отменен. Претендира се отмяна на обжалваното решение на, и постановяване на ново, с което да се приеме, че ответника не е дал повод за завеждане на настоящото производство и да се възложат направените по делото разноски изцяло в тежест на ищеца.

В писмен отговор на насрещната въззивна жалба И.С.П. оспорва същата и претендира оставянето й без уважение.

В с.з. И.С.П., чрез своя пълномощник поддържа жалбата си, претендира присъждане на разноски по делото.

„КОНТИНВЕСТ” ООД, не изпраща представител в о.с.з..

След преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ЯРС е било образувано по ИМ на И.С.П., и искане да бъде „КОНТИВЕСТ”ООД да му заплати сумата от 828,69лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнение си, а именно за срока от 15.03.2018г. до 15.04.2018г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Не е спорно, а и от представените па делото доказателства се установява, че ответникът е признал иска до определен размер и в хода на производството е изплатил обезщетение в размер на 680,34 лв. по банковата сметка на ищеца на 07.06.2018г.

В о.с.з. на 26.07.2018г., по молба на ищеца, съдът на осн. чл.214 ал.1 ГПК е приел изменение на предявения по делото иск, след което предмет на спора е останала сума в размер на 54,53лв., да която сума ищецът е заявил, че поддържа претенцията си по делото.

В о.с.з. на 21.08.2018г., по молба на ищеца, съдът на осн. чл.233 ГПК е приел направения от ищеца отказ и от иска за размера 54,53лв. и е постановил, че прекратява делото в тази му част.

Въпреки изложеното с атакуваното решение, съдът отново се е произнесъл по претенцията на ищеца в размер на 54,53лв., като е отхвърлил същата, като неоснователна и се е произнесъл относно разноските, като е присъдил в полза на ответника разноски в размер на 31,58лв., и е осъдил ответника да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 50лв., както и 100лв. направени от съда разноски за вещо лице.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за недопустимо в частта му, в която се е произнесъл по претенцията на ищеца в размер на 54,53лв., като е отхвърлил същата, и за неправилно в частта му за разноските.

С оглед предприетите от ищеца процесуални действия в хода на първоинстанционното производство- изменение на цената на иска в о.с.з. на 26.07.2018г и последвал отказ от иска за останалия размер от 54,53лв. в о.с.з. на 21.08.2018г., които са били приети от съда, ЯРС е бил десезиран с правния спор между страните и е следвало да прекрати производството по делото и да се произнесе по въпроса за разноските. Постановявайки решение по иска с правно основание чл.222 ал.1 ГПК, съдът е постановил един недопустим съдебен акт, нарушавайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и произнасяйки се по спор, за който е бил десезиран. Ето защо жалбата на П. се явява основателна и Решението като недопустимо, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от И.С.П. против „КОНТИНВЕСТ”ООД, иск по чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 54,53лв., следва да се обезсили, а производството по делото да бъде прекратено.

Що се отнася до въпроса с разноските дължими от страните по делото, решението на ЯРС, имащо характер на определение в тази му част, е неправилно.

Съдебният акт, с който в случая е следвало да приключи първоинстанционното производство е определение за прекратяване на същото, поради отказ от иска. В този случай, единственото което постановява закона в чл.78, ал. 4 ГПК е дължимостта на разноските на ответника от страна на ищеца. Законът не регламентира изключения от тази разпоредба съобразно причините довели до отказа от иск. И това е така, тъй като това действие на ищеца довежда до десезиране на съда от търсената съдебна защита на нарушено правоотношение с последиците от това, включително и относно разноски по осигуряване на тази защита. На вниманието на съда остават само разноските на ответника, които вече са неоснователно направени и поради това следва да бъдат понесени от ищеца. Хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК, приложима в случаите, когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение, е относима и към процесния случай на прекратяване на производството поради отказ от иска /с предхождащо изменение предприето от ищеца за намаляване на иска по размер/. Ето защо в случая на ищеца не следва да се дължат разноски в първоинстанционното производство, а за същото следва да се присъдят разноски на ответника в пълен размер. Последния с оглед изложеното не дължи и ДТ и направените по делото разноски за възнаграждение на ВЛ-це. Определението на съда по този повод не може да бъде съвместено със съображения на ищеца по повод поведение на ответника относно иска /плащане след завеждане на иска/, тъй като с отказа такъв не е налице и той не може да бъде предмет на обсъждане от съда.

На двете страни с оглед основателността на жалбите им, следва да се присъдят разноските направени пред въззивната инстанция, във връзка със същите.

Предвид изложеното, на И.С.П., следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на 150лв. във връзка с въззивната му жалба/ разноските направени във връзка с насрещната жалба на „КОНТИНВЕСТ”ООД не му се дължат с оглед основателността на последната/.

„КОНТИНВЕСТ”ООД, е направил разноски пред ЯРС в размер на 480лв., от които са му били присъдени 31,58лв., т.е. с въззивното решение следва да му бъде доприсъдена разликата до пълния размер, а именно 448,42лв. На тази страна, с оглед изхода на делото и основателността на насрещната жалба се дължат разноски пред въззивната инстанция в размер на 25лв.

По изложените съображения, ЯОС

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №534/31.08.2018г. по гр.дело №1610/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът отхвърля предявеният от И.С.П., иск по чл.222,ал.1 от КТ за сумата от 54.53лв. против „КОНТИНВЕСТ”ООД гр.София, с ЕИК 040967273, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОТМЕНЯ Решение №534/31.08.2018г. по гр.дело №1610/2018г. по описа на ЯРС, в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил „КОНТИНВЕСТ”ООД гр.София да заплати по сметката на РС-Ямбол държавна такса в размер на 50лв., както и 100лв. направени от съда разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА „КОНТИНВЕСТ”ООД гр.София да заплати на И.С.П. сумата от 150лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА И.С.П. да заплати на „КОНТИНВЕСТ”ООД гр.София сумата 448,42лв., неприсъдени разноски пред първата инстанция, както и сумата 25лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.