Р Е Ш
Е Н И
Е
№
06.12.2018г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 04.12.2018година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор Л.
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№297 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на прокурор
при ЯРП, който от
името на Прокуратурата на Република България е обжалвал Решение
№371/07.06.2018г. на ЯРС по гр.д. №501/2018г., поправено с Решение
№572/26.09.2018г., в частта, с
която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на П.Т.П. *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1000лв. и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 500лв., които вреди са причинени от незаконно обвинение по пр. №336/2017г. по описа на РУ Ямбол, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 02.02.2018г., както и разноски в
размер на 218,57лв.
Оплакването във въззивната жалба
е за неправилност на решението на ЯРС в оспорените части. Въззивникът изтъква,
че за да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ, е необходимо да са налице
и елементите на общата деликтна отговорност, а именно - претърпени вреди и
пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от
правозащитните органи. Твърдението е, че в случая тези елементи не са налице,
тъй като събраните по делото доказателства не установяват действително търпени
от ищеца неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу него
наказателно производство, приключило с
влязло в сила решение, с което ищецът е оправдан. Според въззивника от
доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че ищецът е
преживял отрицателни последици, стрес, притеснения, изпадане в депресия,
злепоставяне пред близки, колеги и съседи, които да са пряка и непосредствена
последица от незаконните действия на прокуратурата в резултат на повдигнатото
му обвинение по чл.296, ал.1 НК. По делото не било установено Прокуратурата да
е разпространявала данни от разследването и повдигнатото обвинение да е ставало
публично достояние, разследването приключило в разумни срокове, ищецът не бил
ограничаван в придвижването в страната и чужбина, тъй като спрямо него била
взета най-леката марка за неотклонение. Показанията на разпитаните по делото
свидетели - брата на ищеца и съпругата му, не следвало да бъдат приети
безкритично и тъй като същите не били подкрепени с други доказателства, не
следвало да се кредитират.
По тези съображения, които могат
да се приемат като оплакване за нарушение на материалния закон, въззивникът
моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция в обжалваните части и да
постанови ново решение, с което изцяло да бъде отхвърлен предявения иск или
алтернативно – да бъде определен по-нисък размер на обезщетенията, като
съответно бъде намален и размера на присъдените на ищеца разноски.
Въззиваемият П.П., действащ чрез
адв.В.К., е депозирал отговор на въззивната жалба, с изразено становище, според
което решението на първата инстанция в обжалваните части е правилно и
законосъобразно, постановено въз основа на всички доказателства по делото,
установяващи, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени
неимуществени вреди, които правилно районният съд е оценил на стойност 1000лв.
Въззиваемит е заявил претенция за присъждане на разноските пред настоящата
инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се
поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол.
Въззиваемият П.П. не се явява и
не се представлява.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
С исковата си молба
ищецът П.Т.П. ***, е предявил против Прокуратурата на Република България искове
по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.296, ал.1,предл.2 НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда. Ищецът е претендирал присъждането на
сумата 3 000в. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
обвинението, изразили се в негативни изживявания - депресия, потиснатост, страх
от наказание, влошаване на здравословното състояние от повишено кръвно
налягане, дискредитиране сред близки и съседи; притеснения, свързани с присмех
и съжаление от страна на колегите му; прекратяване на трудовото му
правоотношение, поради нетърпимо положение в работната среда, в която го
считали да престъпник. Претендираното обезщетение за имуществени вреди е в
размер на 500лв., съставляващо платеното адвокатско възнаграждение в
наказателното производство. Върху обезщетенията ищецът е поискал присъждане и
на законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, както
и разноските по делото.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е оспорил исковете изцяло като неоснователни. Възраженията
са, че липсват доказателства оправдателната присъда да е влязла в сила, че ищецът
не е представил доказателства, които да установяват действително търпените от
него вреди като пряк резултат от обвинението, както и че търсеният размер на
вредите не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Относно имуществените
вреди възражението е, че разноски в наказателното производство не са направени,
тъй като липсват доказателства адвокатското възнаграждение да е заплатено.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на
събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Безспорно
установено е, че с Постановление от 14.06.2017г. на прокурор от ЯРП е
образувано ДП №336/2017г. по описа на РУ-Ямбол срещу ищеца П.П. за осъществено от
него престъпление по чл.296, ал.1 НК за това, че на 01.06.2017г., около
21.30ч., в гр.Я., на ул."Ч."№** не е изпълнил издадената от ЯРС
заповед за защита от домашно насилие №17 по гр.д.№1141/2017г. С постановления
от 27.07.2017г. и от 10.08.2017г. на разследващия полицай ищецът
е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление, като взетата спрямо него
мярка за неотклонение е „подписка”. На 10.08.2017г. П. е разпитан като обвиняем,
а на 01.09.2017г. му е предявено разследването. Обвинителният акт за
престъплението е изготвен на 28.09.2017г. и е внесен в Ямболски районен съд на
29.09.2017г., който по образуваното нохд№1316/2017г. е провел едно съдебно
заседание на 06.11.2017г. и е постановил осъдителна присъда. Същата е отменена
от Ямболски окръжен съд с Присъда от 17.01.2018г. по внохд№386/17г., с която ищецът
е признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.296, ал.1 НК и е
оправдан по така предявеното му обвинение. Оправдателната присъда на въззивната
инстанция не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 02.02.2018г. Пред
ЯОС ищецът е представляван от защинтик-адвокат, с който е сключил договор за
правна защита и съдействие от 09.11.2017г., по който договореното и изплатено в
брой адвокатско възнаграждение възлиза на 500 лв.
От показанията на разпитаните
пред първата инстанция свидетели С.П. и Д.П, съответно брат и снаха на ищеца, е
установено, че в резултат от обвинението П.П. се затворил в себе си,
станал неразговорлив, не излизал от
къщи, спрял да се среща със съседи и приятели, притеснявал се, че ще влезе в
затвора. Според свидетелите ищецът получил повишение на кръвното налягане и
взимал лекарства; за обвинението му разбрали работодателят и колегите на ищеца,
които според него имали подигравателно отношение; за наказателното преследване научили
и някои съседи и роднини на ищеца, но отношението на съседите не се променило.
Представена е
Заповед от 01.11.2017г. на „Топ къмпани инвест”ЕООД, с която трудовото правоотношение на дружеството с ищеца
за длъжността „оператор на пътно-строителни машини” е прекратено по взаимно
съгласие от 31.10.2017г.
При тези фактически
данни, с постановеното по спора решение ЯРС е уважил иска за имуществени вреди
изцяло в предявения размер от 500лв., а искът за неимуществени вреди - в размер
на 1000лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от незаконното
обвинение за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразили се в обичайните
преживявания - стрес, безпокойство, затваряне в себе си, неразговорливост. За
тези вреди съдът е кредитирал
показанията на разпитаните двама свидетели, като е приел още въз основа
на данните от наказателното проидводство, че е била предизвикана промяна в
ежедневието на ищеца и ограничена личната му свобода, тъй като е се е явявал на
разпит, на привличане в качеството на обвиняем и в съдебно заседание. При определяне
размера на обезщетението по справедливост, съдът е съобразил тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство, най-леката мярка
за процесуална принуда и настъпилата негативна промяна в начина на живот на
ищеца. Върху размера на обезщетенията съдът е присъдил законната лихва, считано
от 02.02.2018г. - влизане в сила на оправдателната присъда, както и разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
С решението ЯРС е
отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 1000лв. до предявения
размер от 3 000лв., в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ЯОС намира, че в
останалата му обжалвана част решението е валидно и допустимо, а преценено с
оглед оплакванията в жалбата, същото е правилно. Съображенията за този извод са
следните:
Съгласно действащата
разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. При
определяне размера на обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът
следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно -
настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а
съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД
неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
"справедливост", съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС на
преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на
наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и
цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето,
което претендира обезщетение. Налице е и практика на ВКС, формирана с Решение
№388/2013г. по гр.д. №1030/2012г. на IV г.о.,
съгласно която при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 от
ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Според ВКС,
нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. На
поставения въпрос е даден отговор от ВКС, че когато се твърди причиняване на
болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, и личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
С оглед тези
разяснения на закона и съдебната практика на ВКС, окръжният съд намира за
правилен извода на първата инстанция, че предявеният иск за неимуществени вреди
е доказан по своето основание. От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че срещу П.П. е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от
общ характер по чл.296, ал.1 НК, за което предвиденото от закона наказание е
лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева. С влязла в сила присъда на наказателния съд ищецът е оправдан в извършване
на престъплението, което обосновава извод за незаконност на обвинението по
смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, пораждащо в полза на П.П. право на
обезщетение за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение. В случая за
присъждане на обезщетението за неимуществени вреди са изпълнени и останалите
законови условия, а именно настъпили за лицето вреди и причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и вредите. Последните са се проявили в
нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили
се в притеснение и безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание,
препятстване обичайния начин на живот на ищеца и на социалното му общуване. За тези
вреди, които са присъщи на всеки човек, са свидетелствали и свидетелите С.П. и
Д.П, като свидетелските показания са преценяват от окръжния съд като логични и
достоверни, и се кредитират, тъй като не са оборени с други доказателства.
Неоснователно е
оплакването на Прокуратурата за липса на доказателства, установяващи причинната
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените по-горе
претърпени от него вреди. Както вече се посочи, съобразно обвързващата съдебно
практика на ВКС, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи, като за
обсъжданите вреди по делото са събрани и гласни доказателства.
Неоснователно е и
оплакването, че свидетелските показания не са ценени безкритично. Напротив,
районният съд не е дал вяра на показанията на свидетелите относно влошеното
здравословно състояние на ищеца, поради липса на медицински документи за това,
не е кредитирал показанията и относно подигравателното отношение на колегите на
ищеца към него, а като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца е приел, че е резултат от субективните изживявания на самия ищец.
Досежно размера на
обезщетението, като съобрази, че повдигнатото и поддържано спрямо ищеца
обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, че
наказателното преследване е продължило в разумен срок - от около 7 месеца,
най-леката приложена мярка за неотклонение, възрастта и социалното положение на
ищеца, естествено претърпените страх и неудобство, препятстване на обичайния
начин на живот и на социалното му общуване, които не са в размери, надхвърлящи
обичайното, настоящият въззивен състав на окръжния съд приема, че за
претърпените от ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде обезщетен със
сумата 1 000лв. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и
интензитета на търпените болки и страдания и на вида на упражнената спрямо него
процесуална принуда, и се явява справедлив, съобразно изискването на чл. 52
ЗЗД. Върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва от влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая 02.02.2018г.
Като е присъдил
обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законната
лихва, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Решението следва да
се потвърди и в частта на уважения иск за имуществени вреди в размер на сумата
500лв. със законната лихва върху нея. Въззивната жалба на прокуратурата срещу тази
част на решението е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания и по нея съдът
дължи проверка по реда на чл.269 ГПК само за валидността и допустимостта на
решението, както и за правилното приложение на императивни материалноправни
норми, съгласно ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция намира, че
няма данни за пороци на решението, които да го правят нищожно, същото е
произнесено по предявената с исковата молба претенция за имуществени вреди до
предявения размер, поради което е допустимо и при постановяване на решението не
са нарушени императивни материалнаправни норми.
С оглед уважените
размери на исковете за имуществени и неимуществени вреди, правилно е решението на ЯРС и в частта на присъдените на
ищеца разноски, в която част решението също следва да се потвърди.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция, право на разноските за въззивното
производство има въззиваемата страна П.П., на който следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400лв.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №371/07.06.2018г. на ЯРС по гр.д. №501/2018г., поправено с Решение
№572/26.09.2018г., в частта, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П.Т.П. ***
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 500лв., които вреди са причинени от незаконно
обвинение в
престъпление по чл.296, ал.1 НК по пр. №336/2017г. по описа на РУ Ямбол, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 02.02.2018г., както и разноски в
размер на 218,57лв.
В останалата му част решението
на ЯРС като необжалвано, е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул. "Витоша"№2, представлявана от главния прокурор С. Ц., ДА ЗАПЛАТИ
на П.Т.П., с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, направените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 400 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.