В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав

на 04 декември 2018 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гр.дело № 293 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "АГРОСТАРТ 2010" ЕООД с.Генерал Тошево, обл.Ямбол, представлявано от пълномощника адв.Р.А. от ЯАК против Решение №490/19.07.2018 г., постановено по гр.д.№1262/2018 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК 201167981, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д.Д., че договор за наем от 29.09.2011 г., нотариално заверен под № 2970 на нотариус Т. П. при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под № 7948, том 8, стр.194, с наемодател Х. И. К. и наемател ЕТ „Агростарт – Николай Нецов“, е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление.

ОСЪЖДА «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК 201167981, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д. Д., да върне на С.Б.Й. с ЕГН ********** ***, фактическата власт върху следните недвижими имоти: нива - ПИ с идентификатор № 14725.28.7 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Пързулката“ с площ от 9 999 кв.м.; нива - ПИ с идентификатор № 14725.55.37 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Памуклука“ с площ от 8 500 кв.м.; нива - ПИ с идентификатор № 14725.56.8 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Чиликлий“ с площ от 17 998 кв.м.

ОСЪЖДА С.Б.Й. с ЕГН ********** ***, да заплати на «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК 201167981, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д. Д., сумата от 116,67 лв. – разноски.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения за неправилност на същото, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените в производството искове. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата страна С.Б.Й. ***, чрез пълномощника адв.Х.К. *** е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността й, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на ЯРС, съответно за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Иска се потвърждаване на решението. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника, чрез пълномощника адв.А., подържа въззивната жалба, като иска уважаването й. Подържа и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

В о.с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.К., подържа съображенията, изложени в писмения отговор. Иска потвърждаване на атакуваното решение. Подържа и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за въззивната инстанция.

След преценка на доводите по жалбата и отговора, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът "Агростарт 2010" ЕООД е страна по пет договора за наем на земеделски земи. Предмет на настоящото производство е Договор за наем от 29.09.2011 г. нотариално заверен под №2970 на нотариус, рег.№587 - Т.П. при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под №7948, том 8, стр.194, сключен с Х. И. К. чрез пълномощника му Д. И.Д., носещ неоспорените подписи на страните, правоотношенията във връзка с (не)изпълнението на който разкриват следната хронологична последователност: Първоначално наемател по договора е Н. Я. Н., като собственик на ЕТ „Агростарт – Николай Нецов“ с.Генерал Тошево, Община Тунджа. Към 04.06.2014 г. ЕТ „Агростарт – Николай Нецов“ продава търговското си предприятие на "Агростарт 2010" ЕООД, вследствие на което "Агростарт 2010" ЕООД встъпва в правата и задълженията на наемателя по процесния договор.

Видно от съдържанието на представения договор за наем от 29.09.2011 г. (л.8 по гр.д. №1262/18 г. на ЯРС), последният има за предмет отдаването за временно и възмездно ползване на три броя земеделски земи (ниви), представляващи: ПИ №28007 с площ от 10 дка, ПИ №55037 с площ от 8,5 дка и ПИ №56008 с площ от 18 дка, трите по плана за земеразделяне на с.Генерал Тошево, за период от десет стопански години, считано от 01.10.2011 г. до 30.09.2021 г., при задължение на наемателя да си служи с имотите за земеделско ползване и производство. Видно от чл.5, ал.1 от договора наемателят се задължил да заплаща годишна наемна цена в размер на 60 кг. зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или левовата им равностойност, платима за същата година, като съгласно ал.2 на чл.5 от договора, годишната наемна цена се заплаща не по-късно от края на всяка стопанска година.

От приложения НА №108/24.02.2016 г. на нотариус рег.№453 - М.Д. се установява, че ищецът е придобил собствеността върху 3/4 ид.части от процесните 3 бр. земеделски земи.

По делото е представено уведомително писмо от С.Й., изд. съгл. чл.17, ал.3 от Закона за арендата в земеделието, адресирано до управителя на "Агростар 2010" ЕООД, представляващо уведомяване за настъпилата промяна в собствеността на земеделските земи и покана за издължаване на дължимата наемна цена за имоти в землището на с.Генерал Тошево /в т.ч. и процесните/ за стопанската 2015/2016 г. Върху писмото е изписано ръкописно, че е получено, като е положен и подпис без възможност да се идентифиицира принадлежността му. Приложено е по делото и платежно нареждане за кредитен превод (л. 17), от което е видно, че ответното дружество към 17.09.2016 г. (т.е. към момента на приключване на първата стопанска година след закупуване на имотите от С.Й.) е превело на ищеца по посочената от него в уведомителното писмо сметка, по 50 лв. за 44, 40 дка и по 30 лв. за 232,32 дка в с.Генерал Тошево и по 45 лв. за 205 дка в с.Голям манастир.

По делото е представена и покана за плащане на наем за земеделски земи от ищеца до ответното дружество, от съдържанието на която се установява, че С.Й. уведомява наемателя за встъпването си в правата на наемодател по отношение на земеделските земи в землището на с.Ген. Тошево, включително процесните. Изрично е заявено желанието на ищеца да получи плащане на наемната цена в левовата равностойност на 60 кг зърно, при това в пет-дневен срок, след безрезултатното изтичане на който ще счита договорът за развален. Видно от представената товарителница от куриерска фирма, поканата е доставена до ответното дружество на 19.12.2017 г. На 22.12.2017 г. "Агростарт 2010" ЕООД е изпратило отговор на поканата, с който е призовало ищеца да конкретизира коя от посочените и закупени от него земеделски земи в кой договор за наем попада, тъй като последните се различавали в някои свои клаузи. Освен това, наемателят заявява, че изборът дали наемната цена да бъде заплатена в пари или в натура, принадлежи изключително на него. Допълва, че изискуемостта на годишната наемна цена настъпва на 30.10 всяка година и че тя се заплаща само лично на наемодателя или на надлежно упълномощено лице, каквито условия за плащане С.Й. не е осигурил, поради което възраженията за неизпълнение по договорите счита за несъстоятелни. Наемателят заявява, че предвид забавата от страна на Й. да се яви, за да получи плащане, наемното възнаграждение за 2017 г. ще му бъде изплатено през 2018 г. във вид на зърно, в периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г., ведно с наема за 2018 г.

С отговора но ИМ ответника е представил платежно нареждане (л.75) с вписано основание " Договор за наем от 29.09.2011 г.; 2016/2017 - 27,372 дка по 60 кг по 0,30 лв." с наредител - "Агростарт 2010" ЕООД и получател - С.Й., от което е видно, че ответното дружество е превело на ищеца сумата от 492,70 лв., като в отговора е направена изричната уговорка, че плащането в хода на процеса било извършено с цел "процесуална икономия", което не променяло приоритетно уговорения в чл.5 от договора за наем от 29.09.2011 г. начин на плащане - в натура.

Пред първоинстанционния съд е назначена и приета съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която е дало отговор на въпроса за цената на тон мека пшеница според официалната статистика на НСИ за 2017 г. - 287,47 лв., съотв. за 60 кг. са дължими 629,56 лв., а дължимия наем за 3/4 ид.ч. от процесните имоти е в размер на 472,17 лв.

След изслушване на заключението на в.л. и в резултат от него, искът за заплащане на дължим наем за 2016/2017 г. е бил оттеглен от ищеца, а производството по делото е прекратено в тази част.

При така установената фактическа обстановка, въззивния съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд намери следното: Съгл. чл.269, изр.2 от ГПК служебната проверка на въззивния съд има за предмет валидността и допустимостта (в обжалваната част) на първоинстанционното решение. Пред ЯРС ищецът е поискал да се приеме за установено, че договорът за наем от 29.09.2011 г. е развален поради неплащане на наемната цена, като правният си интерес е обосновал с твърдения, че наемното правоотношение било вписано в Служба по вписванията, но не съществувала възможност прекратяването или развалянето му да бъде вписано, след като подобна хипотеза не била предвидена нито в ЗС, нито в Правилника за вписванията. В този смисъл ищецът е поискал да отстрани правната несигурност, която ответното дружество създавало, невръщайки имотите, предмет на разваления договор за наем, чрез предявяването на установителен иск.

Правото да се развали/прекрати двустранен облигационен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред (чл.87, ал.3 от ЗЗД) се развалят договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящия случай безспорно не е. Установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК (арг. от Определение №391/14.09.2015 г. по гр.д. №3960/2015 г. на ВКС ; Определение №535/18.07.2013 по дело №2472/2013 на ВКС) и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор (независимо дали е правилно или неправилно прекратен), което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. При предвидената извънсъдебна възможност за упражняване на потестивното право на разваляне и при наличие на предпоставките по чл.87 от ЗЗД, съдебната ревизия би била безпредметна. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението (чл.82 и сл. ЗЗД), при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора. Следователно при създадената от законодателя, с ал.2 на чл.87 от ЗЗД правна възможност за извънсъдебно разваляне на договора за наем, то липсва правен спор, разрешаването на който да е в правомощията на съда и това изключва допустимостта на иск, както за установяване надлежно упражненото от наемодателя, като изправна страна, потестативно право на разваляне на договора, така и дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален. При всички положения въпросните предпоставки следва да са предмет на проверка в производството по претенцията за последиците от развалянето (в случая - връщането на наетите имоти).

Легитимен интерес от предявяване на иск по чл.124 от ГПК не би могъл да се обоснове и чрез твърдения, сочещи на невъзможност за вписване на прекратяването на договора за наем и произтичащата от това несигурност в оборота. Действително съгласно чл.2 от ПВ вписването в имотния регистър, с присъщите му оповестително и оповестително-защитно действие, е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи. Вписването на договора за наем, предвидено в чл.237, ал.1 ЗЗД, цели защита на наемателя и то само в хипотеза на прехвърляне собствеността върху наетия имот, т.е. с оглед евентуалната противопоставимост на правоотношението на новия собственик. Следователно тук вписването е предвидено в защита единствено на наемателя. Прекратяването на наемния договор е неотносим към интереса на наемателя от вписването факт, а друг защитен с вписването интерес, в това си качество, той не притежава. За третите лица, вкл. хипотетичен приобретател на наетия имот, е достатъчна оповестителната функция на фактическото държане на вещта, въз основа която и ако не би искал да се обвърже с обременен от договор за наем имот, за същият е достатъчно да предприеме проверка за вписването на договор за наем с наемател, който да е и държателят на вещта (арг. от Определение №613/01.12.2017 по дело №2812/2017 на ВКС).

По тези причини районният съд недопустимо се е произнесъл по претенцията за установяване развалянето на договора за наем, поради което решението му в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по недопустимата претенция да бъде прекратено.

В останалата обжалвана част, решението на ЯРС се прецени за допустимо, което от своя страна обуславя необходимостта от произнасяне по правилността му в тази част.

Съгласно чл.269, изр.2 ГПК, при произнасяне по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. При преценка по същество - атакуваното решение, в останалата обжалвана част, се прецени за правилно. Изложените от ЯРС подробни мотиви се споделят и на основание чл. 272 ГПК настоящия съдебен състав препраща към тях.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл.233, ал.1, изр.1, вр. чл.87, ал.1 от ЗЗД, за уважаването на който е необходимо установяването на следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни отношения между страните, основани на сключен договор за наем, по който договор ищецът да е предоставил за временно ползване на ответника процесните имоти срещу заплащане на уговорена наемна цена; 2. Договорът за наем да е бил развален с едностранно волеизявление от наемодателя поради виновно неизпълнение на поето от наемателя договорно задължение; 3. Ответникът да държи без правно основание наетия имот и да не го предава на наемодателя след прекратяването на договора за наем.

Правата и задълженията на страните по договора за наем са определящи за разпределението на доказателствената тежест. При доказан факт на предаване на държането на наетата вещ от наемодателя на наемателя при сключването на договора, фактът на връщането на вещта след прекратяване на наемния договор подлежи на доказване от наемателя. Развалянето на договора подлежи на доказване от страната, която се позовава на последиците от развалянето.

В конкретния случай не се спори за това, че на наемателя е било осигурено ползването на процесните имоти, в т.ч. и извличането на добиви от тях. Спорен се явява моментът, обуславящ изправността на развалящия, т.е. наемодателят. Аргументите на ответното дружество са съсредоточени в посока на това, че първи е изпаднал в забава наемодателят, като по отношение на задължението за плащане на наемната цена по договора не е оказал необходимото съдействие на наемателя, поради което кредиторовата забава освобождава длъжника от неговата забава, съотв. Й. се явява неизправна страна и като такава не разполага с правото да инициира разваляне на договора.

При доказано предаване на обекта на наема, наемателят доказва плащането на цената. Последното е уговорено в чл.5, ал.1 от процесния договор за наем от 29.09.2011 г., като е предвидено право на избор - дали годишната наемна цена да бъде платена в натура - под формата на 60 кг. зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или - левовата им равностойност, платима за същата година. В ал.2 е уговорен падеж на задължението за плащане на годишната наемна цена - не по-късно от края на всяка стопанска година, който съгл. §2, т.3 от ДР на ЗАЗ настъпва на първи октомври. Отстраняването на състоянието на неопределеност се извършва, чрез упражняване на правото на избор. В зависимост от волята на страните правото на избор може да принадлежи на длъжника или на кредитора, но ако с договора не е определено кому принадлежи избора, то съгл. чл.130, ал.1 от ЗЗД правото на избор принадлежи на длъжника. С оглед на това предвид разпоредбата на ЗЗД, правото да избере формата на изпълнение е принадлежало на ответника "Агростарт 2010" ЕООД, но до един момент. Съгласно чл.131, ал.1 от ЗЗД ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до времето когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора (в този см. Решение №837/04.01.2008 г. на ВКС по т.д.№519/2007 г.). В случая, падежът на задължението за заплащане на наемната цена за 2016/2017 г. е настъпил на 01.10.2017 г., до която дата няма данни (а и твърдения по делото) длъжникът да е бил упражнил правото си на концентрация. Първият възможен момент, в който се доказва получено от наемодателя изявление от наемателя за избор да плати наема за 2016/2017 стоп. година в натура е писмото му от 22.12.2017 г. в отговор на уведомлението на С.Й. за разваляне на договора. Следователно длъжникът е неизправна страна, която е изгубила правото си на избор в алтернативната престация, впоследствие не е погасила в срок (съгл. договора или дори поканата от 19.12.2017 г.) задължението си за плащане на годишната наемна цена. Кредиторът, в хипотезата на чл.131, ал.2 от ЗЗД, с поканата от 19.12.2017 г., а впоследствие и с предявяването на исковете за заплащане на цената по наемния договор, е избрал допустимата от закона и от договора алтернатива да претендира сумите по сделката в левовата равностойност на земеделската продукция. Следователно възражението на ответника, обосновано с неявяването лично на наемодателя или неизпращането на пълномощник, тъй като задължението за предаване на родово определени вещи съгл. чл.68, б."в" от ЗЗД било търсимо, е неоснователно, тъй като в случая и съгл. изборът, направен от наемодателя задължението е било парично и в това си качество "носимо", съгл. чл.68, б."а" от ЗЗД.

Независимо от гореизложеното и на още едно основание, предвид представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод (л.17), изборът е бил направен от наемателя още през време на първата година от встъпването на С.Й. в качеството му на наемодател по процесния договор. По своята правна същност изявлението за избор е едностранна сделка, която има обратно действие – алтернативното задължение се счита за прието от деня на възникване на облигационното отношение. Освен това изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, съгл. чл.130, ал.2, изр.1 от ЗЗД. Престирайки паричната равностойност на задължението си за заплащане на наемната цена, наемателят е направил своят избор още към 17.09.2016 г., като никъде не е предвидено, че изборът ще се извърша за всяка стопанска година, независимо от предходната. Поради това следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска, наемателят е бил в забава по отношение задължението си за заплащане на наема. Имайки предвид гореизложеното, може да се заключи, че ищецът е изправната страна по възникналата облигационна връзка, след като по последната той е изпълнил всички свои задължения и от него не се е изисквало съдействие за осъществяване на дължимата престация.

Поради това договорът за наем от 29.09.2011 г. се приема да е бил надлежно извънсъдебно развален с безрезултатното изтичане на 5-дневния срок, в който ответното дружество е било призовано да плати задълженията си, а именно - на 24.12.2017 г.

С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните, а разменените между тях престации подлежат на връщане поради отпадане на основанието за тази размяна. В конкретния случай, договорът за наем е с периодично изпълнение, поради което на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето няма обратно действие, но наетия имот се дължи от неизправния наемател на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД. При съобразяване на гореизложените правни изводи, касаещи развалянето на договора следва, че ищецът има право да получи обратно наетите земеделски земи. Следователно и както правилно е преценил първоинстанционният съд, претенцията по чл.233, ал.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана, поради което искът правилно е бил уважен, съответно въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в тази му част.

Районният съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на чл.271, ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено в частта, в която претенцията с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД е уважена. В останалата част, в която ЯРС се е произнесъл по установителния иск за развалянето на договора за наем, както вече се посочи, решението следва да бъде обезсилено.

При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта му за разноските. Ищецът е направил разноски за водене на делото пред двете инстанции общо в размер на 1100 лв. Тъй като от трите предявени кумулативно съединени искове е уважен само един от тях, ищецът има право на 1/3 от направените разноски или общо 366.67 лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Ответникът е направил разноски за водене на делото пред двете инстанции общо в размер на 725 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК той има право на разноски поради прекратяване на делото по отношение на две от общо трите кумулативно съединени претенции, т.е. на 2/3 от направените разноски пред двете съдебни инстанции или общо 483,33 лв.

По изложените съображения, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №490/19.07.2018 г. на ЯРС по гр.д.№1262/2018 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК 201167981, със седалище и адрес на управление с.Ген.Тошево, Общ.Тунджа, Обл.Ямбол, ул.«Хаджи Димитър» №2, представлявано от управителя Д. Д., че договор за наем от 29.09.2011 г., нотариално заверен под №2970 на нотариус Т.П. при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под №7948, том 8, стр.194, с наемодател Х.И. К. и наемател ЕТ „Агростарт – Николай Нецов“, е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ Решение №490/19.07.2018г. на ЯРС по гр.д.№1262/2018 г. по описа на ЯРС, в частта за разноските, в която "Агростарт 2010" ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Ген.Тошево, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул."Хаджи Димитър" №2, ЕИК 201167981, е осъдено да заплати на С.Б.Й. ***, ЕГН **********, сумата 500 лв. деловодни разноски, а С.Б.Й. е осъден да заплати на "Агростарт 2010" ЕООД сумата 116,67 лв. деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "Агростарт 2010" ЕООД, с ЕИК 201167981, със седалище и адрес на управление с.Ген.Тошево, общ.Тунджа, обл.Ямбол да заплати на С.Б.Й. с ЕГН ********** *** сумата 366,67 лв., направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА С.Б.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на "Агростарт 2010" ЕООД с ЕИК 201167981, със седалище и адрес на управление с.Ген.Тошево, общ.Тунджа, обл. Ямбол сумата от 483,33 лв. направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №490/19.07.2018г. на ЯРС по гр.д.№1262/2018 г. по описа на ЯРС в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.