Р Е Ш
Е Н И
Е
№
11.12.2018г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 04.12.2018година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№283 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.Н.Ч. ***, Ж.Н. ***
и Д.Н. ***, подадена от пълномощника им адв. П.М., срещу Решение
№81/05.09.2018г. на ЕРС по гр.д. №341/2017г., с което по предявения иск по
чл.97,ал.1 ГПК/отм/,вр. с § 2, ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията на
страните, че ищецът Т.Д.Т. ***, е собственик по наследство и давностно владение
от Д.С., поч. на***., на дворно място с площ 1010 кв.м, находящо се в с.Бояново, община
Елхово, обл.Ямбол, съставляващо ПИ Х-61 в кв.39 по плана на с.Бояново, зедно с
построената в южната част на имота полумасивна жилищна сграда, означена по
плана на селото като ПЖ на един етаж със застроена площ от 35.10 кв.м, както и
допълващо застрояване - пристройка - ПЖ
на един етаж от външна тоалетна и навес - салма с площ от 36.50 кв.м и покрито
преддверие, лятна кухня, паянтова постройка на един етаж със застроена площ
35.10 кв.м, като на основание чл.431,ал.2 ГПК /отм/ е отменен нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка
№ 63, том II, дело № 496/1992г. на ЕРС относно дворно място от 1010кв.м в с.Бояново,
съставляващо неурегулиран парцел Х - 61 в кв.39 по плана на селото, заедно с
построената в него полумасивна жилищна сграда.
Оплакването на въззивниците е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Излагат, че от събраните по делото доказателства е установено,
че в процесния недвижим имот - ПИ Х - 61 в кв.39 по плана на с.Бояново, има
построени две сгради - в южната част, ползвана от ищеца Т.Т. и в
североизточната част, ползвана от наследодателката им Д.С.. Установено било, че
на място в имота има изградена оградна мрежа, която разделя дворното място
между двете сгради, като северната част се владее и ползва от въззивниците, а
преди това от тяхната наследодателка, при което ищецът не е доказал по
безспорен начин, че той и неговият наследодател са осъществявали владение върху
целия имот. Твърдението на въззивниците е, че тяхната наследодателка Д.С. и съпругът
й са влядяли процесния имот повече от 20 години, а след смъртта на Д.С.
въззивниците с баща си са продължили това владение, като общото присъединено
владение е повече от 40 години. Неправилно при тези установени факти районният
съд уважил предявения иск, като неправилно отменил и констативния нотариален
акт №63/92г. в частта относно построената в дворното място полумасивна жилищна
сграда, тъй като същата не е идентична със сградата, за която ищецът има
претенции.
По тези съображения въззивниците
молят за отмяна на обжалваното решение и
за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което ищцовите претенции
бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Т.Д.Т. ***, чрез
пълномощника си адв.Ч., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който, при
споделяне мотивите на районния съд, е поискал обжалваното решение да бъде потвърдено.
На основание чл.265, ал.2 ГПК като
въззивник е конституиран Н.С. ***. въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на
въззивниците адв.М..
Процесуалният представител на
въззиваемия Т.Т. пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани
страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
Ищецът Т.Д.Т. *** е
предявил против Д. Д. С.,***, поч. на****., заместена в хода на процеса от наследниците й - дъщерите
Р. Н.Ч., Ж.Н.М., Д.Н.С. и съпруга Н.Н.С., положителен
установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК (отм.), вр. с §2, ал.1 ПЗР
на ГПК на недвижим имот - дворно
място с площ от 1010кв.м., находящо се в с.Бояново, общ. Елхово, обл Ямбол, съставляващо ПИ- Х-61 в кв.39 по плана на с.Бояново, заедно с построената в
южната част на имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от около 50
кв.м. За правото си
на собственост ищецът се е позовал на наследство от неговия баща Д.С., поч. на***. и изтекла в негова полза
придобивна давност, текла в периода от 1957/58г. до смъртта му. Обосновал е правния си интерес от предявяване
на иска
с това, че наследодателката на ответниците Д.С. се е снабдила с
констативен нот.акт по обстоятелствена проверка за
имота, като е направено искане за отмяна на този нотариален акт.
Ответниците са оспорили
иска изцяло като неоснователен с твърдението, че спорният имот е придобит от
наследодателката им на основание давностно владение, към което е присъединено и
тяхното владение, като общият срок на владението е повече от 40години.
От фактическа страна по делото е установено,
че ищецът Т.Т. е единственият наследник по закон, син на
Д. Т. С., б.ж. на
с.Б., поч. на****. Ответницата Д.С. е починала на ***. в РК. и е
оставила четирима наследници по
закон - ответниците Н.С. –
съпруг и Р.Ч.,
Ж.М. и Д.С. - дъщери.
С нотариален акт на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка №63, том II, д.№ 495/1992г. на
съдия при РС – Елхово, на основание чл.483,ал.2 ГПК(отм.) Д.С. е призната за собственик по давностно владение на невижимия имот - дворно място от
1010кв.м., находящо се в с.Бояново, съставляващо неурегулиран парцел
Х-61 в кв.39 по плана на селото, заедно с построената в него полумасивна
жилищна сграда.
От заключението на в.л.инж.Ф.Д., извършило назначената пред първата инстанция
съдебно-техническа експертиза е установено, че по плана на с.Бояново, одобрен
със заповед №199/08.07.1968г., в ПИ Х-61 в кв.39 има нанесени две жилищни
сгради - ПМЖ в североизточния край на ПИ Х-61, собственост на Д.С., и ПМЖ в
югоизточната част на ПИ Х-61, собственост на Т.Т., като и за двете сгради
липсват издадени строителни разрешения. Вещото лице е установило, че по
разписен лист към плана от 1968г., като собственик на дворното място - ПИ Х-61 е
записан Д. Т. С. - наследодателят на ищеца.
Заключение в същия смисъл са дали
и вещите лица инж.М., инж.С. и инж.З., извършили тройната
съдебно-техническа експертиза - че към момента на изготвяне на
експертизата в процесния поземлен имот ПИ Х61 в кв.39 по плана на село Бояново
има две жилищни сгради, като в южната
част от имота се намира ползваното от ищеца Т.Т. застрояване, а в
североизточната част от имота, на уличната регулация, е разположена жилищната сграда, ползвана от ответниците. Според вещите лица, площта на сградата, ползваната в настоящия
момент от ищеца Т.Т. е: ПМЖ на
един етаж със застроена площ от терена 35,10 кв.м, както и допълващо
застрояване -
пристройка, означена на плана
на селото като ПЖ - на един етаж от външна тоалетна и
навес-салма със застроена площ от терена 36,50 кв.м и покрито преддверие, лятна
кухня, паянтова постройка - на
един етаж със застроена площ от терена 35,10кв.м. Ползваната в настоящия момент от ответниците полумасивна жилищна сграда, означена на плана на селото ПМЖ е на
един етаж със застроена площ от терена 50,30кв.м. Според заключението на вещите лица, изследваните жилищните сгради са построени
преди 1987г. и отговарят на условията за същите да бъде издадено удоставерение за търпим строеж. Експертите са посочили, че не е налице идентичност на застрояването в имота понастоящем и това, посочено в нот. акт № 63 по дело
495/1992г. на ЕРС.
Според вещите лица в акта е
описана сградата, ползвана от наследодателката
на ответниците, тъй като сградата на ищеца по
плана от 1968г. е означена като паянтова жилищна сграда, като е налице идентичност относно дворното
място.
С удостоверение от 14.02.2018г.
на Главния архитект на Община Елхово сградата на ищеца Т.Т. - ПЖС в ПИ Х-61 в
кв.39 по плана на с.Бояново е призната за търпим строеж по см. на §16, ал.1
ЗУТ.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Л.К., Г.Я. и Ж.Ж. е установено, че процесното
дворно място е било закупено от родителите на ищеца през 1958г., които го
застроили в периода 1960-1962г. с жилищна сграда и стопански постройки - в южната част на двора и
владяли имота несмущавано до смъртта им, като след това и
понастоящем имотът се владее от ищеца и съпругата му. Според тримата свидетели
в имота била и къщата на наследодателката на ответниците, но същата била
отделена с ограда от къщата на ищеца.
Че двете къщи в процесното дворно
място - тази на ищеца и тази на ответниците, са отделени с ограда, показания са
дали и свидетелите С.И., В.Д. и С.М., които са посочили, че
ответниците ползват къщата, която е на улицата и двора около тяхната къща.
Според вещите лица, изготвили
тройната съдебно-техническа експертиза, наличната в процесното дворно място
телена ограда, разделяща къщите на ищеца и на ответниците, не разделя имота, а
има за цел осигуряване преминаването на животните до стопанските постройки за
животните.
При тези фактически
данни, с постановеното по спора решение ЕРС е уважил иска за собственост като
основателен и доказан и е отменил констативния нат.акт за собственост, издаден
в полза на наследодателката на ответниците Д.С..
Решението е валидно, допустимо и правилно. Съображенията за този
извод са следните:
Предявеният иск е с
правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм), вр. с §2, ал.1 ПЗР на ГПК - нов.
Предмет на доказване
по предявения положителен установителен иск за установяване правото на
собственост на ищеца по отношение на спорния имот, е визираното в исковата
молба оригинерно основание на правото на собственост - наследяване и изтекла в
полза на наследодателя на ищеца 10-годишна придобивна давност. Тъй като ищецът
е оспорил правото на собственост върху имота, признато на наследодателката на
ответниците с констативен нотариален акт, съгласно разясненията на ОСГК на ВКС,
дадени в ТР№11/2013г. по т.д. №11/2012г., ищецът носи тежестта да докаже и
несъществуването на признатото от нотариуса право.
Придобивната давност,
съгласно чл.79 ЗС е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68,
ал.1 ЗС) в продължение на определен от закона период от време (10 години за
недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от
владелеца за същото. Правото на позоваване може да се обективира и от
наследниците на лицето, доколкото то преминава в наследството, какъвто е
настоящия случай с предявения от ищеца иск (ТР №7/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г.
на ОСГК на ВКС).
В разглеждания
случай ищецът се е позовал на осъществения фактически състав на оригинерния
придобивен способ за собственост на процесния имот, като е посочил, че началото
на установеното от наследодателя му владение датира от началото на 50-те години
на 20 век и е продължило до смъртта му през 2004г. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, е установил
при условията на главно пълно доказване фактическия състав на придобивната
давност. От вписването в разписния лист към плана на с.Бояново от 1968г. и от
показанията на свидетелите К., Я. и Ж., ценени съвкупно със
заключенията на вещите лица по съдебните експертизи, се установява твърдяното
от ищеца явно, необезпокоявано и непрекъснато господство върху процесния имот
от баща му Д.С. - от закупуването на дворното
място през 1958г. и построяването в южната му част на жилищната сграда в
периода 1960-62г., до смъртта му през 2004г. И тримата свидетели са местни
жители и като такива имат преки и постоянни наблюдения върху имота през
продължителен период от време, като същите са установили владението на
наследодателя на ищеца върху имота - дворното място и къщата в южната му част,
което владение е продължило повече от 10 години - необходимия според чл.79,
ал.1 ЗС срок за придобиване на имота по давност при недобросъвестно владение.
Като единствен наследник на своя баща, ищецът е придобил правото на собственост
върху изследвания имот, като ищецът продължава да осъществява фактическата
власт върху имота и понастоящем.
Неоснователно се
твърди от въззивниците във въззивната им жалба, че наследодателката им и те са
владяли процесния имот в период повече от 40 години. Доказателства за такова
осъществено владение по делото не са събрани. Както свидетелите на ищеца - К., Я. и Ж., така и водените от ответниците свидетели - И., Д. и М., са установили, че наследодателката на ответниците и съпругът й са владяли
само сградата, намираща се в северната част на процесното дворно място, на
уличната регулация, която страда е извън предмета на настоящия спор, съгласно
изричното изявление на ищеца в подадената от него молба-уточнение на исковата
молба (л.50 от делото). Нито един от разпитаните свидетели не е посочил
наследодотелката на ответниците и те самите да са упражнявали фактическата
власт върху дворното място и сградата в неговата южна част, построена от
наследодателя на ищеца, поради което оплакването в жалбата е неоснователно.
Неоснователно е и
оплакването на въззивниците, че в имота има налична ограда, която го разделя и
въззивниците ползват северната част от дворното място. Действително,
разпитаните свидетели са посочили, че около къщата на ответниците в северната
част на дворното място има ограда, но от една страна вещите лица по тройната
съдебна експертиза са установили, че тази ограда не разделя дворното място, а
има за цел да осигури преминаването на животни до стопанските постройки в
дворното място. От друга страна, с показанията на свидетелите е установено
владението върху цялото дворно място от наследодател на ищеца и упражняваната
от самия ищец фактическа власт понастоящем върху целия имот.
В обобщение, ищецът
Т.Т. е установил своята материалноправна легитимация на собственик на
твърдяното от него придобивно основание, доказал е правото си на собственост,
противопоставимо на ответниците като наследници на титуляра на констативния
нот.акт по чл.483 ГПК (отм.), поради което предявеният иск по чл.97, ал.1 ГПК
(отм.) правилно е уважен от районния съд, като правилно е уважено и искането на
ищеца за отмяна на нотариалния акт на основание чл.431, ал.2 ГПК(отм.).
Като неоснователно
се прецени твърдението на въззивниците, че констативният нот.акт не подлежи на
отмяна в частта на построената в дворното място полумасивна жилищна сграда, към
която няма претенция ищецът. След като ищецът е установил правото си на собственост върху целия имот -
дворното място и построената в южната му част полумасивна жилищна сграда - право,
което е противопоставимо на ответниците, то на отмяна подлежи констативния
нот.акт изцяло, който признава права върху имота на ответниците. Заключението
на вещите лица по тройната съдебна експертиза в частта, че в констативния нот.
акт е посочена сградата на ответниците, не се възприема от настоящия състав на
въззивния съд, тъй като в акта не е описано местоположението и площта на
полумасивната жилищна сграда в дворното място, следователно заключението на
вещите лица, базирано само на вида строителство на сградите в имота, отразено
по плана на с.Бояново от 1968г., в тази му част е необосновано.
По горните
съображения, решението на ЕРС като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди
изцяло. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на
делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има
въззиваемият Т.Т., на който следва да присъдят разноски в размер на 400лв.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №81/05.09.2018г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д.№341/2017г.
ОСЪЖДА Р. Н.Ч., Ж.Н.М., Д.Н.С. и Н.Н.С., всички с посочени по делото данни, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.
Д.Т. ***, с
посочени данни, направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер
на сумата 400лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 30 дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.