Мотиви на присъда № 139 от 08.11.2018г.по НОХД № 313/2018г.по описа на Окръжен съд - Ямбол:

Окръжна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия П.С. /S.P./ от Република М., б.и м.гражданин с ЕГН ********** за престъпление по чл.343 ал.3, буква "б" , вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на *****год., около 00.30 ч., на път *****, между с.К.и с.О., двете в община Т.а, обл.Ямбол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „*******", с ДК№ ******, с посока на движение към с.О., гр.Е.и ГКПП-Лесово и скорост на движение от 78 км.ч. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1; чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на П. К.Т. *** с ЕГН **********, след което избягал от местопроизшествието.

По искане на защитника на подсъдимият П.С. , адвокат А. *** съдът постанови определение, с което на основание чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните.

На основание чл. 372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия С. без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК от три години лишаване от свобода , което при условията на чл.58а от НК да бъде редуцирано на две години.Изтърпяването на същото следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години , като на основание чл.343 Г от НК подсъдимият С. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

При определянето на вида и размера на наказанието на подсъдимия С. се сочат смекчаващи вината обстоятелства - младата му възраст , чистото му съдебно минало изразеното съжаление за извършеното , както и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец , който е нарушил чл.108 ал.1 предл.2-ро от ЗДвП.

Повереника на частните обвинители граждански ищци К.К.К. , С.К.П. и А.К.Т. - адвокат М.А. *** пледира , че фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин и на подсъдимия С. следва да му се наложи наказание от четири година и шест месеца лишаване от свобода , като по реда на чл.58а от НК бъде редуцирано на три години лишаване от свобода , изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. за изпитателен срок от пет години.Настоява се да бъдат уважени предявените граждански искове за неимуществени вреди като основателни и доказани в пълен размер ведно със законнната лихва от датата на увреждане - *****.

Повереника на частните обвинители и граждански ищци Т.К.К. и Н.К.С. - адвокат И. *** пледира , че фактическата обстановка е безспорно установена.На подсъдимия следва да се наложи наказание от четири години и шест месеца , което на основание чл.58а от НК да се редуцира до три години лишаване освобода , изтърпяването на което да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК.На основание чл.343Г от НК подсъдимия да се лиши от право да управлява МПС за срок от три години.Настоява се да бъдат уважени предявените граждански искове за неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждане.

Повереника на частните обвинители и граждански ищци К.К.Т. и Т.К.Т. - адвокат С.Г. *** пледира, че фактическата обстановка е безсдпорно установена.Придържа се към казаното от адвокат А. и адвокат Г. досежно наказанието на подсъдимия.Настожява се да бъдат уважени предявените граждански искове за неимуществени вреди в пълен размер ведно със законната лихва от датата на увреждане.

Подсъдимият П.С. участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат А. ***, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се, че на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства като се вземе предвид и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия .Настоява се да му бъде наложено наказание на минимума предвиден в закона , като се редуцира на основание чл.58а от НК и се отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години.

Настоява се да бъдат уважени исковите претенции до хиляда лева на предявен граждански иск като се отчетат съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия и наличието все пак на емоционална привързаност между пострадалия техните брат и сестри.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият П.С. (S.P.) от с.Д., район К., Р.М., гражданин на Р.М.и Р.България бил водач на МПС от кат. „А", „В" и „С" от месец ноември ****г. Притежавал последно свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ******, издадено на ******год. от ASP (Агенция за публични услуги) в Р.М., валидно до ******год. Не се водел на отчет като водач на МПС на територията на страната. Като водач на МПС не са му били налагани административни наказания за извършени от него административни нарушения на правилата, установени за движение по пътищата в страната.

На ******год., във времето от 19,01 ч. до 19,35 ч., подсъдимият П.С. (S.P.) влязъл в пределите на страната през ГКПП-Силистра, от Р.Румъния в Р.България с управляван от него лек автомобил (микробус), марка и модел „*******", с ДК№ ******, негова собственост. Същата вечер преминал през територията на страната от гр.С.в посока ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, с намерението да напусне Р.България през граничния пункт на страната с Р.И.Т, с крайна цел на пътуването си гр.И., Р.И.Т.

След полунощ, около 00,30 ч., на *****год., подсъдимият с управлявания от него автомобил се движил по път 1-7, между селата К.и О., двете в община Т.а, обл.Ямбол, с посока на движение към с.О., гр.Е.и ГКПП-Лесово.

При км.260+500 пътното платно в посока на движението на подсъдимия представлявало прав, хоризонтален пътен участък с широчина от 7,2 м., разделен симетрично на две ленти за движение с хоризонтална маркировка - единична прекъсната линия МЗ по чл.63, ал.2, т.З от ППЗДв.П. Пътното платно било ограничено двустранно от затревени банкети с широчина от 1,5 м. На това място, отдясно на пътното платно и на 0,7 м. вдясно от десния край на асфалтовото покритие, по посока движението на обвиняемия бил изграден еластичен предпазен парапет (мантинела).

Подсъдимият се движил в дясната за него лента за движение на пътното платно. Движението на водения от подсъдимия автомобил се осъществявало в условията на намалена, нощна видимост (в тъмната част на денонощието), по суха, запазена, асфалтова настилка на пътното платно, при неинтензивно движение и ниско натоварване на пътя.

Заедно с подсъдимия, в управлявания от него автомобил, като пътници, от Р.М.за Р.И.Т, пътували девет негови сънародника, сред които свидетелите И.К.и В.К.и двете им деца. Всички пътували в автомобила, с изключение на подсъдимия, към този момент били заспали.

В този момент и на това място (около 00,30 ч. на *****год., на път *****, между с.К.и с.О., двете в общ.Т.а, обл.Ямбол), подсъдимият П.С. (S.P.) управлявал водения от него автомобил, с включени къси светлини на предните фарове на автомобила, десният от които осигурявал за подсъдимия реална видимост напред от 70 м. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост на движение от 78 км./ч., непозволявала му да спре при необходимост в зоната на своята видимост, като не следил неотклонно пътната обстановка пред водения от него автомобил.

По същото време и на това място от пътя, в десния край на платното за движение, на разстояние до 1 м. навътре в него, облечен в тъмни дрехи и след употреба на алкохол се движил пеш П. К.Т. ***.

Поради невнимателното следене на пътното платно, подсъдимият не възприел , макар да имал възможност да стори това, намиралия се на пътното платно в неговата лента за движение пешеходец. Поради тази причина не реагирал по никакъв начин за предотвратяване на сблъсък между пешеходеца и управлявания от него автомобил. Невъзприел опасност за движението му, каквато опасност била намиралия се на пътното платно пешеходец, подсъдимият не задействал спирачната уредба на управлявания от него автомобил в опит да намали скоростта му или да спре и не отклонил движението на автомобила встрани, така че траекторията му на движение да не пресече тази на пешеходеца (да го заобиколи). Продължил да се движи напред.

При непроменена скорост на движение на автомобила от 78 км./ч. последвал сблъсък между управлявания от подсъдимия автомобил и тялото на движилия се пеш по пътното платно П. К.Т.. За автомобила, управляван от подсъдимия, ударът бил челностраничен, обособен в десния фар на автомобила. За пешеходеца ударът бил страничен, отдясно, под масовия център на тялото на пострадалия. От удара тялото на пострадалия било повдигнато от земята, прохлузило се по десните предни състави на автомобила, като последвал втори удар между главата на пострадалия и дясното странично огледало за обратно виждане на автомобила, след което тялото на пострадалия паднало върху асфалтовата настилка на пътя с лице надолу към пътя, като пренесено било незначително напред спрямо мястото на удара му с автомобила. Тялото на пострадалия останало разположено частично върху десния край на платното за движение и десния банкет. В резултат на станалото пътнотранспортно произшествие (ПТП), П. К.Т. получил тежки несъвместими с живота травматични увреждания, вследствие на които починал на място.

От удара с тялото на пострадалия разрушен (повреден) бил десния преден фар на автомобила, който преустановил да осветява пътя напред според предназначението си. Разрушено било и дясното странично огледало за обратно виждане на автомобила, основна част от което -заден метален капак (кожух) с липсваща вследствие на удара негова предна огледална част с идентификационен код 010902, както и принадлежали му ел.устройства с идентификационни кодове НЕ0Т0020К и НЕ0Т0021К били изхвърлени напред от породилите се от удара инерциони сили и паднали на пътното платно на метри (около 12 м.) след мястото на удара между автомобила, управляван от подсъдимия и тялото на пострадалия.

При удара на главата на пострадалия в страничното дясно огледало за обратно виждане на автомобила, по същото оставени били биологични следи от пострадалия (кръв и др.)

Пътувалите спящи в управлявания от подсъдимия автомобил пътници възприели шума от станалия удар между автомобила и тялото на пострадалия, вследствие на което част от тях се разбудили.

Възприел удара между автомобила, управляван от него и пострадалия, намирал се на пътното платно по посока на движението му в неговата лента за движение, след станалото ПТП, подсъдимия П.С. (S.P.) не преустановил внезапно или непосредствено след мястото на удара движението на водения от него автомобил. Разбрал, че е ударил на пътя движил се по него пешеходец, подсъдимият продължил да се движи напред и след около три-четири минути спрял плавно автомобила на пътното платно. Слязъл от автомобила, установил че от удара с пострадалия предния десен фар на автомобила не светил и че било разрушено дясното странично на автомобила огледало за обратно виждане. Осъществил пеш кратко движение назад след автомобила в посока обратна на движението му, след което се върнал, влязъл в автомобила си и съобщил на пътувалите в него, които се били разбудили, че вероятно е ударил преминавало през пътя животно, след което потеглил и продължил в посока на първоначалното си движение към ГКПП-Лесово, обл.Ямбол. Така подсъдимия П.С. (S.P.) избягал от местопроизшествието, като напуснал мястото на станалото с негово участие пътнотранспортно произшествие.

По-късно същата вечер, на *****г., във времето от 01,33 ч. до 01,39 ч., подсъдимия П.С. (S.P.) напуснал пределите на страната с управлявания от него автомобил и пътувалите с него лица, като преминал границата на Р.България с Р.И.Т през ГКПП-Лесово, обл.Ямбол.

В гр.И., Р.И.Т, подсъдимият отстранил повредите по автомобила си, получени вследствие на станалото ПТП. Вечерта на ******г., обратно, на път от Р.И.Т за Р.М.подсъдимият се завърнал в страната отново през ГКПП-Лесово, обл.Ямбол. При завръщането му в страната и след като извършеното от него престъпно деяние и авторството му в негово лице били разкрити и установени, подсъдимия бил задържан от органите на реда.

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза, при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на пострадалия П. К.Т. е установено: Автомобилна травма - травма, вследствие блъскане като пешеходец от движещ се лекотоварен микробус с последващо падане със значителна сила и удряне на дясната предностранична повърхност на лицето и слепоочнотеменната област на главата върху повърхността на терена, при което пострадалият е получил несъвместима травма на главата и лицето, изразила се в наличието на масивна разкъсно-контузна рана в дясната слепоочнотеменна област на главата, продължила нагоре, наляво и назад и достигнала до лявата теменнотилна област на главата с натрошаващи счупвания на подлежащите черепни кости и размачквания на мозъчното вещество, като през раздалечените ръбове на раната и натрошените черепни кости част от мозъчното вещество се е пръснало по повърхността на пътното платно около мястото на падането и удрянето на главата пострадалия. Установена е и масивна разкъсно-контузна рана в областта на дясната очница и дясната половина на лицето и челото с натрошаващо счупване на лицевите кости, с дефицит на тъкани. Носните кости са намерени също с натрошаващи счупвания. Установени са счупвания на всички кости на лицевия и мозъчния череп.

Установено е и счупване на дясната ключица по средата, с умерено изразени кръвоизливи около мястото на счупването.

Установени са масивни разкъсвания и размачквания на меките тъкани на десния горен крайник, като размачканата напречнонабраздена мускулатура е полепнала по пътното платно. Подлежащите кости са намерени надробени на малки фрагменти. За тези (последно описани) травми е заключено, че нямат признаци на прижизненост.

Установено е и повърхностно охлузване на кожата в областта на десния глезен. Други травматични увреждания не са установени.

Дадено е заключение, че причина за настъпването на смъртта на пострадалия е получената тежка, несъвместима с живота, черепномозъчна травма с натрошаване на костите на лицевия и мозъчния череп и размачквания на мозъчното вещество.

Заключено е, че установената тежка черепно-мозъчна травма се дължи на действието на твърди тъпи предмети и добре отговаря да е получена при падане на пострадалия на повърхността на терена със значителна сила и силно удряне на главата в дясната слепоочночелнотеменна област на главата по повърхността на терена на местопроизшествието. Предвид и останалите данни, установени при извършения по делото оглед на местопроизшествие, огледа и аутопсията на трупа, вещото лице посочва, че уврежданията добре отговарят да са били получени вследствие рязко удряне на горната половина на тялото, завъртане на същото, падане и удряне на дясната половина на главата и лицето по асфалтовото покритие на пътя. Посочено е, че уврежданията в областта на десния горен крайник са послесмъртни, при тях не са установени признаци за прижизненост и са получени след падането и удрянето на главата на пострадалия на пътното платно, след настъпването на смъртта му, като резултат от последващо прегазване на десния горен крайник от други преминали покрай трупа автомобили. Обобщено, вещото лице заключава, че настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие. Смъртта на пострадалия е настъпила за сравнително кратко време, но не е била мигновена, видно от установеното анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи, образувалата се на местопроизшествието локва кръв, за настъпването на които е посочено, че е необходимо известно време.

В заключение трупната картина е намерена за отговаряща на смърт в първото денонощие, като смъртта добре отговаря да е настъпила около 6-8 часа преди времето на първоначалния оглед на трупа по време на огледа на местопроизшествието.

Видно от заключението по Протокол № ******год. на НТЛ при ОД на МВР-Ямбол за извършената по делото физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв, в кръвната проба, взета от трупа на пострадалия П. К.Т., към момента на настъпване на смъртта му се е съдържал етилов алкохол в концентрация от 1,91 %.

Видно от заключението по Протокол № ******г. на група „ДНК анализ" към БНТЛ при ОД на МВР-Бургас за назначената и изпълнена по делото ДНК експертиза, при изследване на вдлъбнатина на гърба на кожуха на автомобилно огледало (предно дясно ветроупорно огледало за обратно виждане с метален капак в задната му част, с основно липсваща огледална част), иззето при извършения по делото оглед на местопроизшествие (Протокол от *****г.), е доказано наличието на клетъчен материал, чийто ДНК профил показва пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалия П. К.Т.. Посочено е, че вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен от П. К.Т. е 1:455 822 000 000 000 000 000. Заключено въз основа на това е, че този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният материал по изследваната вдлъбнатина на гърба на кожух за автомобилно огледало произхожда от пострадалия П. К.Т..

Видно от заключението по назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, намерените при извършения по делото оглед на местопроизшествие (протокол от *****г.), в близост до трупа на пострадалия П. К.Т., части от пътно превозно средство - капак (кожух) на огледало с идентификационен код 010902, ел.устройство с идентификационен код НЕ0Т0020К и ел.устройство с идентификационен код НЕ0Т0021К съответстват да са били поставени на автомобили (микробус) марка и модел: *********, тип ***, производство след ****г. или *******, производство от ****г. до ****г. От този вид е управляваният от подсъдимия автомобил.

От заключението по Протокол № *******год. на НТЛ при ОД на МВР-Ямбол в изпълнение на назначената по делото видеотехническа експертиза се установява, че при влизане в пределите на страната през ГКПП-С.(от Р.Румъния в Р.България) на ******г., във времето от 19,01 ч. до 19,35 ч., управляваното от подсъдимия П.С. (S.P.) моторно превозно средство -лек автомобил (микробус), марка и модел „*******", с ДК№ ****** е било с налично (монтирано) предно дясно ветроупорно огледало за обратно виждане с метален капак в задната му част.

От заключението по Протокол № *******год. на НТЛ при ОД на МВР-Ямбол в изпълнение на назначената по делото видеотехническа експертиза, се установява, че при напускане пределите на страната през ГКПП-Лесово (от Р.България към Р.И.Т) на *****г., във времето от 01,33 ч. до 01,39 ч., управляваното от подсъдимия П.С. (S.P.) моторно превозно средство -лек автомобил (микробус), марка и модел „*******", с ДК№ ****** е било със липсващо предно дясно ветроупорно огледало за обратно виждане и с несветещ преден десен фар. На място на липсващото огледало, в този момент е стърчало единствено парче тъмна (черна) пластмаса.

Видно от заключението по назначената по делото съдебна тройна автотехническа експертиза, технически съобразената скорост, при която автомобилът е имал техническа възможност да спре в зоната на реалната за водача видимост при движение на автомобила на къси светлини при осветеност напред от десния фар на автомобила - 70 м., при конкретните условия е 67 км./ч. Разстоянието от 70 м. е прието от вещите лица на база средностатистически данни, взети от справочна и специализирана литература, като посочено е че при зона на осветеност от 2 lux, това е разстоянието от което се възприема тъмен обект (отчетено е, че пострадалият е бил облечен в тъмни дрехи). При липсата на спирачни или странично прохлузни следи, които да са били оставени от гумите на автомобила по асфалтовото покритие е изведено, че подсъдимият не е следил неотклонно пътната обстановка пред водения от него автомобил, тъй като при определена от вещите лица скорост на движение на автомобила към момента на удара между автомобила и пострадалия от 78 км./ч., е имал техническа възможност да възприеме пострадалия пешеходец в предходен на сблъсъка момент. Заключено е, че водачът на автомобила в лицето на подсъдимия е имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако неотклонно е следил пътната обстановка пред автомобила и същевременно с това го е управлявал със скорост, която би му позволила да преустанови движението му в зоната на осветеност на десния му фар, т.е е би следвало да се движи със скорост от около 67 км./ч.

Посочено е, че при фактическата скорост на движение на автомобила от около 78 км./ч. и навременна реакция от страна на водача в момента, в който пешеходецът е попаднал в осветената зона от десния му фар, ударът би бил непредотвратим, т.к. пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на автомобила. В този случай ударът би настъпил с по-малка интензивност, а автомобилът би преустановил движението си на около 16,41 м. след мястото на удара.

Дадено е и заключение, че при движение на автомобила с включени дълги светлини, пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, определена на 86,41 м. и водачът му е имал техническа възможност при своевременно виждане на пешеходеца (минималната зона на реална видимост е определена на 180 м.) да спре и да предотврати произшествието.

Изложената фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените и събрани по делото писмени и веществени доказателства и от заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебни експертизи, всички, преценени в съвкупност, единство и взаимовръзка. Конкретно, изложената фактическа обстановка е установена въз основа на анализ поотделно и в тяхната съвкупност на писмените, гласни и веществени доказателства, събрани по делото чрез обясненията на подсъдимия П.С. (S.P.); показанията на свидетелите В.К.(V.C.), И.К.(I.C.) и Р.К.В.; писмените материали: протокол за оглед на местопроизшествие от *****г. и фотоалбум към него; докладна записка рег.№ *******.****г.; докладна записка *******/*****г.; протокол за оглед на местопроизшествие от ******г., одобрен с Определение № *******г. на ОС-Ямбол, постановено по ЧНД № ***по описа на съда за 2018 г. и фотоалбум към него; заверен препис от оригинал на талон за лек автомобил, марка и модел „*******", с ДК№ ****** с рама WDB***********; справка рег.№ ********г. на ОД на МВР-Ямбол; разпечатка от АИС „Пътна карта" за регистрирано движение на МПС с рег.№ ******; фиш за спешна медицинска помощ от *****г.; писмо рег.№ ********г. на Началника на Митница-Русе; справка за нарушител/водач; писмо УРИ ********г. на Началника на ГПУ-Елхово; удостоверение за наследници изх. № ********г. на общ.Ямбол; заверен препис на свидетелство за управление на МПС на П.С. (S.P.), оригинал; справка за съдимост рег.№ ********год. на БС при PC-Ямбол; писмо изх.№ ********. на „Магазин Шипка Фуат Гювен" ООД-София; справка от НБД Население ПОЯМ02 ********г.; справка от НБД Население ПОЯМ02 ********г. и справка от НБД Население ПОЯМ02 ********г.; писмените заключения по назначените по делото автотехническа, тройна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и тези по Протоколи с №№ 158 и 159, двата от ********год. на НТЛ при ОД на МВР-Ямбол за назначените и изпълнени по делото видеотехнически експертизи; по Протокол № ******г. на НТЛ при ОД на МВР-Ямбол за назначената и изпълнена по делото физикохимическа експертиза и по Протокол № ******г. на група „ДНК анализ" към БНТЛ при ОД на МВР-Бургас за назначената и изпълнена по делото ДНК експертиза и веществените материали: капак (кожух) на огледало с идентификационен код 010902; ел.устройство с идентификационен код НЕ0Т0020К; ел.устройство с идентификационен код НЕ0Т0021К; пластмасови отломки; части от мобилен телефон; джапанка 45-ти номер; синьо яке с надпис „ТЕЦ Марица", всички иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от *****г.; лек автомобил, марка и модел „*******", с ДК№ ****** с рама WDB***********; парче от стъкло, иззето от предна дясна врата на лек автомобил, марка и модел „*******", с ДК№ ******; влакно със светъл цвят с дължина 5-6 см., иззето от предна дясна врата на лек автомобил, марка и модел „*******", с ДК№ ******, всички иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от ******г.; марля, напоена с кръв от трупа на П. К.Т., иззета при извършеното по делото медицинско изследване на трупа на пострадалия; оптичен носител CD-R Maxell 52x-CD-R-80min/700MB, сребрист на цвят, с надпис „ПТП-*****г.; с.К.-с.О.; снимки", съдържащ снимки от местопроизшествието на път ***** (с.К.-с.О.); оптичен носител CD-R Ridata 52x-CD-R-80min/700MB, сребрист на цвят, без надпис, съдържащ видеозаписи от камери за наблюдение на ГКПП-С.от дата ******г. за преминаването на автомобил марка „******" с рег.№ ****** и оптичен носител CD-R Maxell 52x-CD-R-80min/700MB, сребрист на цвят, без надпис, съдържащ видеозаписи от камери за наблюдение на ИНС на ГКПП-Лесово от дата *****г. за преминаването на автомобил марка „******" с рег.№ ******.

Подсъдимият при управлението на автомобила е нарушил следните правила за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:

чл.20 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява на подсъдимия задължението като водач на моторно превозно средство да контролира непрекъснато автомобила, който управлява - разположението му върху пътната лента, по която се движи, положението и разстоянието му спрямо останалите участници в движението, движещи се попътно пред него, в резултат на което не е забелязал своевременно движещия се попътно пред него пешеходец и

чл.20 ал.2 от ЗДП, тъй като не е намалил скоростта и не е спрял управляваното от него МПС, непосредствено след възприемане на възникналата опасност за движението - неправилно движещия се пешеходец.

Пострадалият П. К.Т. от своя страна е нарушил разпоредбата на чл. 108 ал.1 предл.2-ро от ЗДвП, която го задължава като пешеходец да се движи по банкета на пътното платно.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 373 ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.

Самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание напълно кореспондира със събраните доказателства на досъдебното производство, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В.К.(V.C.), И.К.(I.C.) и Р.К.В. , от заключенията на съдебно-медицинска експертиза на труп, тройна автотехническа експертиза, техническа експертиза, физикохимическа експертиза, както и от приложените към делото писмени доказателства - протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт, справка за съдимост.

Всички събрани гласни и писмени доказателства са безспорни и напълно кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло, като същите не се оспорват от страните.

Авторството на деянието е безспорно установено. Подсъдимият С. в качеството си на водач на МПС и в конкретната пътна обстановка е бил длъжен да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил, така че да не допусне удар с него в движилия се пред него, на платното за движение и в неговата лента за движение пешеходец. Противно на това, подсъдимият не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, като не е следил неотклонно и с необходимото внимание пътната обстановка, в резултат на което не е забелязал движилия се макар и неправилно по пътното платно пешеходец (движението на последния е в разрез с разпоредбата на чл.108, ал.1, пр.2-ро от ЗДв.П, съгласно която пешеходците са длъжни да се движат по банкета на пътното платно).

Макар да е имал възможност да възприеме присъствието на пострадалия на пътното платно, в неговата лента за движение, поради отклоненото или недостатъчно внимание при управление на водения от него автомобил, подзсъдимият не е възприел пешеходеца и не е сторил нищо по силите и възможностите си, за да предотврати удар на автомобила в него - да намали или да спре пред възникналото пред него препятствие, или да го заобиколи. Бил е длъжен да намали скоростта на автомобила и при необходимост да спре, но да не допуска удар на воденото от него МПС в движилия се на пътното платно пешеходец, оказал се в случая опасност за неговото движение. Нещо повече, подсъдимият е управлявал автомобила със скорост на движение от 78 км./ч., на къси светлини, по неосветен участък от път между две отстоящи недалеч едно от друго населени места - селата К.и О. в общ.Т., обл.Ямбол, при несъобразяване с характера и интензивността на движението; с условията на намалената (нощна) видимост; с възможното присъствие на други насрещно движили се на него моторни превозни средства, движили се поради нощта също с включени предни светлини (къси или дълги), както и с обективно възможното друго присъствие на или в близост до пътното платно на животни и хора, в т.ч.пешеходци или други уязвими участници в движението. При това, конкретно избраната скорост на движение от 78 км./ч. не е позволявала на подсъдимия да спре в зоната на осигурената му от фаровете на автомобила видимост и като такава е била несъобразена с изискванията за безопасно движение. Така избрана, скоростта за движение на водения от подсъдимия автомобил (с 11 км. в повече от технически съобразената скорост от 67 км./ч., при която автомобилът е имал техническа възможност да спре в зоната на реалната за водача видимост при движение на автомобила на къси светлини при осветеност напред от десния фар на автомобила - 70 м. и при конкретните условия), не е позволявала на подсъдимия да спре пред всяко (което и да е) предвидимо препятствие за неговото движение, каквото предвидимо препятствие, в случая, се е оказал пострадалият П. К.Т..

При определяне механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че вина за произшествието имат както подсъдимия така и пострадалия пешеходец съдът кредитира напълно заключението на тройната авто-техническата експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При изготвянето на експертизата вещите лица са използвали наличните обективни данни отразени в протокола за оглед на местопризшествие, както и останалите събрани гласни , писмени и веществени доказателства.

Нарушенията на правилата за движение по пътищата от подсъдимия визирани в чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият в качеството си на водач на МПС е длъжен да контролира непрекъснато автомобила, който управлява, така че да не допусне сблъсък с попътно движещия се пешеходец, както и че е длъжен своевременно да предприеме мерки за спиране на автомобила при поява на опасност на пътното платно. нарушението на пострадалия пешеходец визирано в чл.108 ал.1 от ЗДП също е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като същия е длъжен при наличие на банкет да се движи по него.

От така установената фактическа обстановка обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият П.С. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 буква "б", пр.1, вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, тъй като на *****год., около 00.30 ч., на път *****, между с.К.и с.О., двете в община Т.а, обл.Ямбол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „*******", с ДК№ ******, с посока на движение към с.О., гр.Е.и ГКПП-Лесово и скорост на движение от 78 км.ч. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1; чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на П. К.Т. *** с ЕГН **********, след което избягал от местопроизшествието.

Деянието е осъществено от подсъдимият от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата е управлявал МПС лек автомобил марка и модел "*******" с ДКН № ******, нарушил е посочените по- горе разпоредби уреждащи правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, като се е блъснал в попътно движещия се пешеходец. В следствие на този сблъсък пешеходеца Т. е получил травми несъвместими с живота и е починал мигновено.

Последвалата смърт на Т. е в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението на съдебно- медицинската експертиза изготвена от д-р Чаушев.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност , тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По изложените по- горе съображения съдът приема, че е налице и съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като той също в качеството си на пешеходец е нарушил посочената разпоредба на ЗДП и това негово нарушение има основен дял в ПТП и респективно в неговата смърт.

Безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на ал.3 буква "б" на чл.343 НК, тъй като е избягал от местопроизшествието. Съгласно трайната съдебна практика избягване от местопроизшествието по смисъла на закона е налице , когато дееца знае, че от ПТП, в което има участие е настъпила смърт, но умишлено не остане там, с цел да укрие участието си в произшествието, състоянието си или други обстоятелства, които имат значение за отговорността му. По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият спрял след сблъсъка и виждайки, че пострадалия е починал потеглил в посока към ГКПП- Лесово за да напусне Република България и съответно да се укрие.

За да се осъществи квалифицирания състав на ал.3 буква "б" НК не е необходимо дееца в прекия смисъл да бяга, а се изисква същия да напусне произшествието без основателна причина.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимия деяние е с със сравнително висока степен на обществена опасност в предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат санкционирани по- строго. От друга страна съдът отчете като смегчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, големия процент на съпричиняване от страна на пострадалия. Смекчаващо вината обстоятелство е и критичното му отношение към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към това, че е лишил от живот човек. От изложеното съдът счита, че личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения и след като взе предвид и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия , съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК при преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото на четири години и шест месеца, като на основание чл.58а от НК го редуцира на три години лишаване от свобода.С наказание в този размер биха се постигнали целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК. От изложеното съдът прави извод, че не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова.Така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността на извършителя.

Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното осъждане биха се постигнали в пълна степен целите както на индивидуалната така и не генералната превенция.

Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 3 години. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по - горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът оправда подсъдимия за нарушаването на правилата по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП , тъй като не е налице пряка причинна връзка между посоченото нарушение и настъпилото пътно транспортно произшествие.

Съдът уважи предявените граждански искове за неимуществени вреди в радзмер на по 30 хиляди лева за всеки един от гражданските ищци по делото ведно със законната лихва от датата на увреждане - *****.до окночателното изплащане на сумите като отхвърли същите за разликата до 50 хиляди лева като неснователни и недоказани. При уважаване на гражданските искове в посочения по-горе размер съдът взе предвид , че между гражданските ищци К.К., С.П. , А.Т., Т.К., Н.С., К.Т. и Т.Т. от една страна и починалия при ПТП П. К.Т. е съществувала силна емоционална привързаност.Сестрите и братът на пострадалия са преживели много трудно и болезнено неговата смърт .Същите са изпитвали и продължават да изпитват нескончаеми болки и страдания от загубата на брат си.Приживе същите са помагали на пострадалия , както и той на тяхПоследният не е бил ж. и всички те са били неговото задружно семейство.

При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 2 791,72лв. в приход на републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР Ямбол, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 8 400лева.

Причини за извършване на деянието са проявената престъпна небрежност от страна на подсъдимия.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: