Р Е Ш Е Н И Е

№ 96 9.11.2018г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 3 октомври 2018 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар: Ив.Златева

Прокурор: Ж.И.

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 187 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г.И.В. против присъда № 40/31.05.2018г.постановена по нохд № 141/2017г.по описа на Районен съд- Тополовград.

С посочената присъда въззивникът- подсъдим В. е признат за виновен, в това че на 12.09.2015 г. в с.Синапово, общ.Тополовград противозаконно е присвоил самоходна косачка, модел „Е-302”, с двигател № *****, на стойност 2 160,00 лв., която вещ е владял в съсобственост с А.К.У. ***, поради което на основание чл.206 ал.2, вр.с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А.У. 1080лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението.

Подсъдимият е осъден да заплати както следва: на гражданския ищец и частен обвинител У. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв.; 308, 38лв. по сметка на ОД на МВР – Хасково, представляващи направени разноски по досъдебното производство за възнаграждение на вещи лица; 905лв. по сметка на ТРС – бюджета на съдебната власт представляващи разноски на съдебното производство за възнаграждение на вещи лица, както и 50лв. по сметка на ТРС – бюджета на съдебната власт, представляващи държавна такса върху уважения граждански иск.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди се, че спорът за собственост и ползване между подсъдимия и гражданския ищец е изцяло гражданско- правен и не е от компетентността на наказателния съд. В тази насока се излагат подробни съображения за липса на доказателства, от които да се направи извод, че процесната косачка е съсобствена между двете страни, тъй като приложения по делото договор за покупко- продажба не е изготвен в изискуемата от ЗРКСГТ. Оспорва се и изготвената по делото почеркова експертиза на подписа на купувач- Г.И., като се сочи, че същия не е изпълнен от подсъдимия. Излагат се подробни съображения за липса на състав на престъпление по чл.206 ал.2 от НК, като се сочи, че не е налице нито един от обективните елементи на това престъпление. Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се оспорва заключението на почерковата експертиза и се иска назначаване на повторна такава с поставяне на допълнителни въпроси към същата. По изложените съображения се прави искане въззивната инстанция да отмени изцяло присъдата и да постанови нова, с което да признае подсъдимия за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление и да го оправдае, както и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и чрез упълномощения си защитник адв.К., чрез който поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди се, че процесната самоходна косачка е собственост изцяло само на подсъдимия, поради което не би могло същия да осъществи състава на престъплението обсебване. Допълнително се пледира за противоречие в диспозитива на присъдата, тъй като съда признава подсъдимия за виновен в обсебване на съсобствена вещ, а посочва стойността на цялата вещ. Оспорва се и мястото на извършване на деянието, тъй като ако се приеме, че обсебването е извършено на 12.09.2015г., когато е подадено заявлението за регистрация на самоходната косачка, то следва да се приеме, че престъплението е извършено в гр.Стара Загора, а не в с.Синапово. Излагат се и съображения за липса на мотиви, тъй като решаващата съдебна инстанция не е изложила съображения защо не кредитира показанията на свидетелите Т., Д.Д, Т.Д и Б. Оспорва се и истинността на констативните протоколи. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени изцяло присъдата и да постанови нова, с което да признае подсъдимия за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление и да го оправдае, както и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск.

Въззиваемият граждански ищец и частен обвинител У. участва лично и с повереника си адв.Г., чрез която оспорва жалбата на подсъдимия и пледира въззивната инстанция да не я уважава. Прави се искане за потвърждаване на присъдата, както и за присъждане на направените от страната разноски за въззивната инстанция.

Участващият по делото прокурор пледира да се потвърди изцяло обжалваната присъда, тъй като не са налице основания за изменяване или отмяна.

Окръжен съд- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата и заключенията на защитника на подсъдимия, на повереника на частния обвинител и граждански ищец и на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира, че присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка.

Безспорно е установено, че подсъдимият Г.В. и гражданския ищец А.У. обработвали съвместно земеделска земя в землището на село Синапово, общ.Тополовград. За целта двамата придобили за общо ползване от „*****” ЕООД – гр.Елхово, представлявано от управителя Г И И. самоходна косачка модел „Е-302”, с номер на двигател *****, за сумата от 5000 лева. За целта е изготвен договор за покупко- продажба от 15.02.2008г., в който за продавач е вписан и подписан управителя на дружеството св.Г.И., а купувачи по договора са подсъдимия и гражданския ищец. Договорът за покупко- продажба не е съставен в предвидената в разпоредбата на чл.12 от Закона за регистрация и контрол на селскостопанска и горска техника форма, тъй като липсва нотариална заверка на подписите. След това купувачите не са изпълнили и законовото задължение да я регистрират в Контролно-техническа инспекция. Самоходната косачка съхранявали в двор, находящ се в с.Синапово, на ул.”Осми март” № 2, като подсъдимият и гражданския ищец я ползвали съвместно. През лятото на 2015 г. двамата преустановили съвместната си дейност, след което подсъдимият, без знанието и съгласието на св.У. преместил процесната самоходна косачка от двора до къщата на св.У. ***. Св.У. многократно молел подсъдимия да му предостави да полза съсобствената им вещ, но последния отказвал.

От приложения по делото договор за покупко- продажба от 08.09.2015 г. в гр.Елхово е видно, че подсъдимият е закупил от св.Г.Ч. сенокосачка марка „Е-301” с регистрационен № У 00486 и свидетелство за регистрация № ******за сумата от 1000 лева. На 12.09.2015г.същия подал пред св.Загорчев, служител в КТИ- Стара Загора заявление за регистрация с входящ № ******/1496 за регистриране на самоходна косачка. За целта представил нотариално заверения договор за покупко- продажба от 8.09.2015г., свидетелството за регистрация на предишния собственик по договора от 8.09.2015г., регистрационната табела № У***** и снимки на самоходната косачка закупена на 15.02.2008г.- модел „Е-302”, зелена на цвят, с № на рама ***** и номер на двигател *****. След представяне на посочените документи на името на подсъдимия било издадено ново свидетелство за регистрация № **** от 12.09.2015 г., в което е променен модела на косачката от Е-301 на Е-302, и са вписани техническите данни на съсобствената косачка с гр.ищец, което е видно от показанията на св.З. Свидетелството било получено от подс.В. на 15.09.2015 г.

От заключението на вещото лице по извършената по делото трасологична експертиза е видно, че няма извършена интервенция на номера на рамата 1841377 на самоходна косачка модел „Е-302” с инв.№ 875 и двигател № *****, т.е. това е същата косачка, която е била закупена от подсъдимия и гражданския ищец. Експертизата е изготвена на 10.10.2016г., след личен оглед на косачката от вещото лице.

На съдебното следствие е изготвена повторна автотехническа експертиза от вещото лице инж. М.М., който след личен оглед на процесната самоходна косачка на 17.05.2018г. От заключението е видно, че марката и модела на косачката е "Е- 302", с номер на двигателя *****. Установена е механична интервенция върху рамата където е разположен номера на шасито- заличен / изтрит/ , посредством абразивен диск. Липсва и табелката с номера на шасито, като на косачката е поставена нова табела, чиито данни не съответстват на модела на процесната косачка.

От заключението на почерковата експертиза изготвена от вещото лице К.Г. е видно, че подписът положен в графата „купувач” над името „Г.И.” в договора за покупко-продажба от 15.02.20108г.е изпълнен от подс.Г.И.В..

От заключението на оценителната експертиза изготвена от вещото лице инж.С.К.е видно, че стойността на процесната самоходна косачка към инкриминирания период е 2 160лв.

Горната фактическа обстановка е приета и от районният съд като същата е обоснована , тъй като се кредитира от събраните доказателства, а именно от показанията на разпитаните свидетели А.У., Г.И., С.В., Ч. и С.З., съдебно почерковата, трасологична, двете автотехнически експертизи и от приложените по делото писмени доказателства.

Обект на престъпното обсебване е самоходна косачка модел „Е-302”, с номер на рама ***** и номер на двигател *****, като за съставомерността на престъплението следва да се установи на първо място гражданско- правния статут на вещта. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на решаващия съд, че подсъдимият и гражданския ищец в качеството на купувачи и св.Г.И. в качеството на продавач са сключили договор за покупко- продажба на косачката на 15.02.2008г. Горното се установява от показанията на свидетелите А.У., Г.И. и С.В., които са категорични и безспорни относно факта, че на инкриминираната дата е продадена процесната косачка на посочените в договора като купувачи лица. Показанията им напълно кореспондират със заключението на почерковата експертиза, която по категоричен начин установява, че подписа за купувач- Г.И. е изпълнен от подсъдимия Г.И.В.. В тази насока не се споделя становището на подсъдимия във въззивната жалба, че почерковата експертиза не отговаря на изискванията на закона, тъй като за сравнителен материал са използвани подписи на подсъдимия дадени нарочно за експертизата. Това не отговаря на изложеното в експертизата и показанията на вещото лице К.Г., тъй като същия сочи, че е използвал за сравнителен материал подписи на подсъдимия положени върху протоколи за обяснения, констативни протоколи и подписите изпълнени за целта на експертизата. Посочената експертиза е компетентна и обективна, поради което районният съд правилно я е кредитирал изцяло.

Безспорно е установено, че подсъдимият и гражданския ищец са закупили процесната вещ с писмен договор, който не отговаря на законовоустановената в чл.12 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника форма, тъй като липсва нотариална заверка на подписите. Т.е. същите не са придобили собствеността на косачката на 15.02.2008г., когато е сключен писмения договор и е заплатена сумата от 5000лв., а това е началния момент на съвместното владение на вещта. Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 от ЗС движима вещ се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. На това основание подсъдимия и гражданския ищец съвместно са придобили собствеността на косачката предмет на обвинението, след 5 годишно непрекъснато давностно владение, т.е. на 15.02.2013г. За да приеме за установен този придобивен способ съдът кредитира освен посочения писмен договор за покупко- продажба и показанията на свидетелите У., Г.И., С.В.. От посочените гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият и гражданския ищец са "закупили" процесната косачка от "*****" ООД гр.Елхово, посредством писмен договор, като от 15.02.2008г.е началото на владението. Св.Д.Т. потвърждава обстоятелството, че подсъдимият и гражданския ищец са обработвали съвместно земеделска земя, като за целта са съхранявали земеделска техника в двор до къщата на А.У., а след 2015г. когато са се разделили сочи, че е виждал зелена самоходна косачка паркирана до двора на подсъдимия, както и че е присъствал на оглед на тази косачка от служители на полицията. Св.Т.Д.също сочи, че е виждал след 2015г.паркирана зелена самоходна косачка в съседство с къщата на подсъдимия. Безспорно е установено от заключенията на трасологична експертиза и автотехническата експертизи, че косачката паркирана до къщата на подсъдимия е съсобствената на подсъдимия и гражданския ищец, а не тази закупена с договор за покупко- продажба от 8.09.2015г.само от подсъдимия .

Умисъла да присвои процесната съсобствена вещ се извежда от действията на подсъдимия по закупуването на подобна самоходна косачка с марка "Е-301", като в договора липсва необходимата индивидуализация на МПС - номер на рама и двигател. След което на 12.09.2015г. предприел действия за да регистрира само на свое име в КТИ- Стара Загора съсобствената със св.У. самоходната косачка Е- 302, компилирайки от документите на двете косачки. За целта подал заявление за регистрация в КТИ- Стара Загора, като в същото посочва, че регистрира не закупената от св.Ч. косачка модел Е-301, а процесната съсобствена с гражданския ищец Е-302. За целта посочил на длъжностното лице в КТИ-Стара Загора св. С З снимка с номер на рама ***** и номер на двигателя *****, който номер на двигател е именно на косачка, закупена от „*****” ЕООД, в съсобственост между У. и В.. Въз основа на тези документи му е издадено свидетелство за регистрация на процесната косачка от 12.09.2015 г., в което свидетелство е бил променен модела на косачката от „Е-301” на „Е-302”. Последващите действия по заличаването на номера на шасито, установено от вещото лице М.М. при огледа на 17.05.2018г.и посочен в заключението на автотехническата експертиза следва да се приеме, като опит за оневиняване и заличаване на доказателства.

Правилно и обосновано е прието, че времето на извършване на деянието е 12.09.2015г., когато подсъдимият е депозирал заявление за регестрация на косачката в КТИ-Стара Загора, тъй като това е момента на манифестиране на намерението да присвои само за себе си съсобствената със св.У. косачка. Правилно е прието, че деянието е извършено в с.синапово, общ.Тополовград , тъй като именно там се е намирала процесната косачка.

Районният съд напълно обосновано не е кредитирал обясненията на подсъдимия, тъй като същите са негова защитна теза и са в противоречие с посочените по- горе доказателства.

При определяне стойността на процесната вещ обосновано е кредитирано заключението на съдебно оценителната експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно.

При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд намира, че подсъдимият е осъществил с деянието си както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.206 , ал.2, вр.с ал.1 НК, тъй като 12.09.2015 г. в с.Синапово, общ.Тополовград противозаконно е присвоил самоходна косачка, модел „Е-302”, с двигател № *****, на стойност 2 160,00 лв., която вещ е владял в съсобственост с А.К.У..

От обективна страна за да е осъществено престъплението обсебване е необходимо движимата вещ предмет на престъплението да се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание. В случая по съображения изложени по- горе е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесната движима вещ е съсобствена между подсъдимия и гражданския ищец, като същата се е ползвала и от двамата в процеса на съвместните земеделски дейности. В един момент от лятото на 2015г.след като двамата преустановяват съвместната дейност подсъдимият без знанието и съгласието на гражданския ищец преместил косачката на място където държи собствената си земеделска техника и отказал на св.У. да я вземе за да я използва. След това на 12.09.2015г. същия регистрирал косачката на свое име в КТИ-Стара Загора, използвайки документи от закупена от него косачка и записвайки данните на косачката предмет на престъплението.

Правилно и законосъобразно подсъдимият е признат за виновен в присвояване на съсобствена със св.У. самоходна косачка на стойност 2 160лв., а не на една втора от нея, тъй като същия не би могъл да присвои само половината от вещта.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, тъй като същия е съзнавал, че процесната вещ не е изключително негова, а е в съсобственост със св.У. и че двата са я закупили за общо ползване. Съзнавал е също така, че присвояването на съсобствената вещ излиза извън неговите правомощия.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

Съдът е определил на подсъдимия наказание в минималния размер от 1 година лишаване от свобода, което се преценява от въззивната инстанция като справедливо и законосъобразно. Отчетени са сравнително невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия и невисоката стойност на присвоеното. Споделят се и доводите за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като с така наложеното условно наказание биха се постигнали целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

В случая не са налице условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като не са налице нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства нито изключително такова.

Относно гражданския иск:

Престъплението по чл.206 ал.2, вр.с ал.1 от НК е резултатно и със същото са причинени имуществени вреди на А.У. равняващи се на половината от присвоената самоходна косачка, тъй като при липса на уговорка между тях правилно е прието, че съсобствениците притежават по една втора идеална част от съсобствената им вещ. При горния изход на делото правилно и обосновано подсъдимият е осъден да заплати на А.У. сумата от 1080лв., която сума е равна на причинените му от престъплението имуществени вреди.

При горния изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимия да заплати всички направени по делото разноски, както и държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител направените от него разноски на въззивната инстанция в размер на 750лв., представляващи сумата, която е заплатил за адвокатски хонорар на упълномощения си повереник.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/ 31.05.2018г.постановена по нохд № 141/2017г.по описа на Районен съд- Тополовград.

ОСЪЖДА Г.И.В. / с установена по делото самоличност/ да заплати на А.К. У. направените от него разноски на въззивната инстанция в размер на 750лв., представляващи сума за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.