Р Е Ш Е Н И Е
№ 90 08.11.2018 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести
септември две хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар И. Златева
прокурор Д. Дойчев
като разгледа докладваното от
съдия Петков
ВНОХД
№ 156 по описа на ЯОС за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Т.В. срещу Присъда №
70/24.04.2018 г., постановена по НОХД № 136/2018 г. по описа на ЯРС с която въззивникът
е признат за виновен в това, че в периода от м. юли 20** г. до м. декември 20**
г. включително, в гр. Я., след като е осъден влязло в сила Решение по
гражданско дело № ***/**** г. по описа на РС - Я. да издържа свои низходящи –
децата си С. А. В., родена на *** г., и Т. А. В., роден на *** г., като заплаща
на М.С.Г. ***, в качеството и на майка и законен представител на всяко едно от
децата, месечна издръжка в размер на 77.50 лв. за всяко дете или в общ размер
155.00 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - 6 месечни вноски, като деянието е извършено в условията на
повторност – престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от
НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК ЯРС е наложил наказание от
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание обществено порицание, което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред трудовия колектив по
местоработата на подсъдимия. На основание чл. 66, ал. 1 от НК ЯРС е отложил от
изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в
сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ЯРС е осъдил подсъдимия да заплати
направените по делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 100 лева,
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР гр. Я..
Във
въззивната жалба и допълнението към нея се сочи, че така постановената присъда е
незаконосъобразна и необоснована, постановена при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Настоява се за нейната отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ЯРС. Защитникът адв. А. *** развива доводи, че от материално-правна страна
подс. А.В. е признат за виновен по неповдигнато
фактическо обвинение, тъй като в обвинителния акт не се излагат никакви
обстоятелства, сочещи на възможностите на подсъдимия да изпълни задължението си
за издръжка. Сочи, че в ДП има данни, че за същото задължение за издръжка още
през 20** г. е образувано изп. дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ И.М. гр. Б. и
това дело не е приложено по наказателното производство от където да се установи
материалното състояние на длъжника и не е изискана справка от НОИ дали наистина
подсъдимият е бил безработен в този период и това да е причината за
невъзможността му ритмично да плаща периодичното си задължение и дали
издръжката не е била заплащана от Община Я.. Сочи, че в хода на наказателното
производство обвинителната теза не е доказана по несъмнен начин, като за
съставомерност на деянието е необходимо доказване на обективна възможност за
изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество,
препятстващи заплащането на месечната издръжка, като извършителят на
престъпното посегателство на инкриминираното неизпълнение на алименти, следва
да извърши това съзнателно. Твърди, че в мотивите към атакуваната присъда ЯРС не
е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото
решение. В съдебно заседание депозираната въззивна жалба и допълнението към нея
се поддържат. Излагат се съждения, че гражданския съд вече е осъдил подсъдимия да
плаща издръжка и решаващият състав не е изследвал възможността подсъдният да
плаща издръжка и съзнателно да не я плаща, като за да бъде ангажирана
наказателна отговорност не е достатъчно да има такова гражданско решение. Пледира
подс. В. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление
по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Въззивникът А.В. се
присъединява към становището на защитника.
Частният обвинител не
участва в съдебното заседание и не взема становище по въззивната жалба.
Прокурорът счита, че първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото,
при анализа на доказателствата и при постановяване на съдебния акт. Поддържа, че
фактическите изводи на ЯРС са обосновани и кореспондират със събрания доказателствен
материал по делото и правилно подсъдимият правилно е бил признат за виновен по
повдигнатото обвинение. Намира наложеното наказание за законосъобразно,
съобразено с фактите по делото, с личността на подсъдимия и с целите на личната
и генерална превенция. Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Бивши съпрузи подс. А.Т.В.
и свид. М.С.Г. имат от брака две деца – непълнолетната към настоящия момент С.
А. В., родена на *** г., и малолетният Т. А. В., роден на *** година. Бракът
между тях бил прекратен с влязло в сила на **.**.**** г. Решение № ****-****/**.**.****
г. постановено по гр.д. № ****/**** г. по описа на РС – Б., като родителските
права по отношение на децата С. и Т. били предоставени на свид. Г., а
подсъдимият бил осъден да й изплаща, в качеството й на майка и законен
представител на децата, месечна издръжка в размер на по 60 лева. С Решение № ***/**.**.****
г. по гр.д. № ***/**** г. на ЯРС, влязло в сила на **.**.**** г., размерът на
присъдената издръжка бил увеличен от 60 на по 77.50 лева за всяко от децата.
За периода от месец юни
до месец декември 20** г., включително, подс. А.Т.В. не платил издръжка на децата
си, като извършил забавени плащания както следва: издръжката за месец юни и юли
20** г. подс. В. заплатил на три пъти през месец септември и октомври 20** г.,
като на **.**.**** г. платил 120 лева (с посочено основание „издръжка деца
месец юни“), на **.**.**** г. – 100 лева (с посочено основание „издръжка деца
месец юни и юли“) и на **.**.**** г. – 90 лева (с посочено основание „издръжка
за две деца месец юли 20** година“); на **.**.**** г. – издръжката за месец
август 20** г. (с посочено основание „издръжка за две деца за месец август“) и
на **.**.**** г. – издръжката за месец септември 20** г. (с посочено основание
„издръжка за две деца за месец септември 20** година“). Издръжката на децата за
месеците октомври, ноември и декември 20** г., подсъдимият изплатил след **.**.****
година. Към **.**.**** г. изцяло изплатил издръжка на двете деца за периода от м. май до
м. декември 20** година.
Подсъдимия А.Т.В., към
момента на извършване на деянието е осъждан с влезли в сила присъди за други
такива престъпления, както следва:
– с присъда по НОХД № ****/****
г. на ЯРС, в сила от **.**.**** г., е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК, извършено в периода от м.12.20** г. до м.10.20** г., като му е наложено
наказание Пробация;
– със споразумение по
НОХД № ***/**** г. на ЯРС, в сила от **.**.**** г., е осъден за престъпление по
чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено в периода от м. юли
20** г. до м.12.20** г., като са му наложени наказания Пробация и Обществено
порицание;
– със споразумение по
НОХД № ****/****г. на ЯРС, в сила от **.**.**** г., е осъден за престъпление по
чл.183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като са му наложени наказания Пробация
и Обществено порицание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че
законосъобразно РС – Я. е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свид. Г.,
както и от писмените доказателства по делото, в т. ч. удостоверение изх. № ****/**.**.****
г., справка изх. № ****/**.**.**** г. от ЧСИ М. рег. № *** с район на действие
Окръжен съд – Б., които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни.
Правилно ЯРС не е дал вяра на
показанията на свид. Г. в частта им, че за инкриминирания период издръжка на
децата не е изплатена изцяло, като е установил, че в тази им част същите се
опровергават от приложените по делото удостоверение и справка от ЧСИ И. М.,
видно от които към **.**.**** г. задължението за издръжка на двете деца е платена
изцяло.
Правилно ЯРС не е градил фактическата
обстановка и на база изготвената на ДП Съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) от **.**.**** г., както и СИЕ изготвена
от Н. К. – в.л. при БОС. Решаващият състав е изложил убедителни аргументи,
споделени изцяло от ЯОС – СИЕ от **.**.**** г. не обхваща целия инкриминиран
период и е съобразена само с плащанията, извършени до момента на изготвянето й,
а представената от защитата СИЕ е изготвена по друго дело – и.д. № **************
на ЧСИ М..
Всички доказателствата,
кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви,
допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват главния факт
по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
ЯОС счита, че при тази фактическа
обстановка, може да се направи еднозначен правен извод, че подсъдимият А.Т.В. от обективна и субективна
страна е извършил престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
от НК, като в периода от м. юли 20** г. до м. декември 20** г., включително, в
гр. Я.,след като с влязло в сила решение по гр.д. № ***/**** г. на ЯРС е бил
осъден да издържа свои низходящи – децата си С. А. В., родена на *** г. и Т. А.
В., роден на *** г., като заплаща на М.С.Г. ***, в качеството й на майка и
законен представител на децата, месечна издръжка в размер на 77,50 лева за
всяко дете, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски – шест, като деянието е извършено в условията на повторност.
В
случая безспорно е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние
по посочения текст на наказателния закон, а авторството на деянието е
безсъмнено. Правилно ЯРС е отбелязал, че се касае за
престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не
е необходимо настъпването на вредоносен резултат за издържаното
лице – обществените отношения са увредени с неплащането на повече
от две месечни вноски за издръжка. Изпълнителното деяние по чл. 183 от НК се
осъществява чрез бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни
вноски от присъдена на низходящ на подсъдимия издръжка.
ЯОС споделя изложеното от ЯРС, че от обективна страна подс. В. не е изпълнил
задължението си за плащане издръжка на децата С. и Т. през инкриминиран период
от м. 07.20** г. до м. 12.20** г. (вкл.), т.е. за 6 месеца. Също така решаващият
състав е прав в извода, че подсъдимият е извършил горното деяние в условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, като за това е достатъчно, че
процесното деяние е извършена след като с присъда по НОХД № ****/**** г. на
ЯРС, влязла в сила на **.**.**** г., вече е бил осъден за друго такова
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено в
периода м.02.20** г. – м.09.20** г., и преди изтичане на петгодишния срок по
чл. 30, ал. 1 от НК. Правилно ЯРС е съобразил, че факта на погасяване към **.**.****г.
изцяло на размера на издръжката, както и частичните плащания през някои от
месеците от инкриминирания период, не променят извода за неговата съставомерност.
Същността на издръжката е да задоволява ежедневните и бъдещи нужди на лицата,
които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества,
като съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за
който се отнася и неплащането й тогава, е забавеното плащане, което заедно с лошото изпълнение в количествено отношение на паричното задължение (частичното му изплащане) се
приравнява на пълно неизпълнение.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Задължението за плащане на
дължимата издръжка, вменено с цитираното решение по гр.д. № ***/**** г. на ЯРС, е било известно на подсъдимия, който е съзнавал ясно в
какво се изразява същото – изпълнение на парична престация ежемесечно за
издръжката на своите деца, с цел предоставяне на средства за задоволяване на потребностите за физическото и духовното им развитие.
С трайното осъществяване на бездействие, което се е изразило в неплащане на
дължимите месечни вноски, подсъдимият е съзнавал, че не изпълнява своето
задължение и по този начин лишава децата си от необходимите материални
средства, определени по съответния гражданско правен ред. В тази насока
районният съд правилно е анализирал интелектуалния и волевия момент на
деянието, за да достигне до законосъобразния извод за наличието на пряк умисъл
– подсъдимият е съзнавал, че е осъден да
заплаща посочената издръжка на непълнолетите си деца, съзнавал е, че вече три
пъти е осъждан от наказателен съд за престъпление по чл. 183 от НК (вкл. и с присъдата по НОХД № ****/****
г. на ЯРС), както е съзнавал и обстоятелството, че за процесния период
отново не е плащал издръжката на децата си. Като е имал представи за всички
обективни елементи от престъпния състав, с бездействието си за процесния период
относно неплащане на издръжката, подсъдимият на практика е обективирал желание
да настъпи престъпния резултат, тоест той е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
ПО НАКАЗНИЕТО
Настоящият
състав намира, че правилно първата инстанция, при определяне на
наказанието на подсъдимия,
не е приложила разпоредбата на чл. 55 от НК. В
конкретния случай, при определяне на наказанието на въззивника са взети предвид
всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче не нито са
многобройни, нито изключителни. Имайки предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства, настоящата инстанция приема, че
първоинстанционният съд правилно е наложил на подсъдимия наказание от шест
месеца лишаване от свобода и кумулативно с това – наказание обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред колектива по
местоработата на подсъдимия. ЯОС напълно споделя изложеното от първата
инстанция, че санкциониране на подсъдимия следва да е по-тежката алтернатива,
предвид: сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното;
броя на неплатените вноски; това че се касае за неизпълнение на задължението за
издръжка на двама низходящи; съдебната обремененост на подсъдимия (извън
осъждането му водещо до квалифициране на деянието като повторно), осъждан два
пъти с влезли в сила присъди за други такива престъпления – по НОХД № ****/****
г. на ЯРС и по НОХД № ***/****г. на ЯРС; факта че деянието е извършено пет
месеца след влизане в сила на присъда за друго такова престъпление – налице е престъпна упоритост и трайно неглижиране на
родителските му задължения; налаганите му до момента наказания пробация
не са изпълнили целите по чл. 36 НК. Правилно също така ЯРС е отмерил размера
на наказанието лишаване от свобода, съобразявайки наличните смекчаващи
отговорността му обстоятелства: дадените и в двете фази на процеса подробни
обяснения; приносът му за разкриване обективната истина по делото; признанието
на вината и обстоятелствата, че е бил без работа и към момента е изплатил
изцяло дължимите за издръжката суми за целия инкриминиран период.
ЯОС
счита, че наказанията наложени от първата инстанция, като комплекс за
пенитенциарно въздействие, са необходими и достатъчни за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Правилно също така, като е
преценил, че са налице всички материално-правни предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подс. А.Т.В. и че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода, ЯРС е отложил от изтърпяване това наказание, за
минималния изпитателен срок.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС е присъдил в тежест на подс. А.Т.В. направените в ДП разноски за
изготвяне на СИЕ в размер на 100 лева, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я..
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС намира за
неоснователни всички поддържани от защитата възражения, по следните
съображения:
Решаващият съд не е
допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и не е
тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
без да е опорочен доказателствения анализ. Обвинителната теза е доказана по
несъмнен начин, и съображенията изложени от първата инстанция в мотивите
на атакувана присъда относно доказаността и
средствата за установяване, дават възможност на страните и на ЯОС да проследи
формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в
обхвата на чл. 102 от НПК. По отношение на възраженията, че подс. А.В. е признат за виновен по неповдигнато фактическо обвинение, тъй
като в обвинителния акт не се излагат никакви обстоятелства, сочещи на
възможностите на подсъдимия да изпълни задължението си за издръжка ЯОС ще
посочи, че съгласно чл. 143,
ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е приоритетно и безусловно,
като това е основния социален и правен аспект на родителското задължение, свързано
с конституционните принципи за особени грижи за децата. За съставомерността на процесното
деяние е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения
лице. Съгласно съдебната практиката липсата на работа и нереализирането на
доходи, не е деквалифициращо престъплението обстоятелство. Независимо дали за
инкриминирания период дееца не е имал доказани доходи, той не е освободен от
задължението да доставя издръжка. Законодателят в чл.
150 от СК е предвидил, че възникване на
обстоятелства като затруднено материално положение, могат да имат за
последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Тези
обстоятелства сами по себе си обаче не освобождават дееца от задължението да
дава издръжка на нуждаещи се от нея близки (вкл. непълнолетните си деца) в
случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила
съдебно решение декларира действително положение, с което всеки субект, към
който е насочено, е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде
постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските
права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка,
подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение. Задължението
за плащане на издръжка на низходящ е безусловно, особено след като е
постановено с влязло в сила съдебно решение, като за съставомерността на
деянието е без значение, че издръжката може да се заплаща от общината (в случая
Община Я.). Още повече по делото е установено, че
подсъдимият е в работоспособна възраст, и въпреки постановените спрямо него
присъди, той не е променил отношението му към алиментното му задължение да
издържа своите низходящи и не е положил усилия да си осигури доходи за това,
след като очевидно успешно е издържал себе си.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
70/24.04.2018 г., постановена по НОХД № 136/2018 г. по описа на РС – Я..
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
______________________
ЧЛЕНОВЕ:
______________________
______________________