О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 09.11.2018г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав

На 09 ноември 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №311 по описа на ЯОС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.121 от ГПК, образувано по жалба на „МАРВИН"ООД, с ЕИК-119603928, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, пл."Александър Стамболийски", офис 102, представлявано от управителя К.Л.М. против Определение №2760/10.10.2018г., постановено по гр.д.№1981/2018г. ЯРС, в частта му в която съдът е оставил без уважение направеното от ответника – „МАРВИН"ООД гр.Сливен, с ЕИК-119603928 възражение за местна подсъдност, като неоснователно.

В жалбата се твърди, че съдът е оставил без уважение възражението за подсъдност, като е приел, че правната квалификация на заведения иск е чл.45 ЗЗД, без да изложи мотиви защо приема, че правната квалификация на предявения иск е чл.45 ЗЗД. Сочи се, че в случая се претендират вреди от неизпълнение на сключен между страните договор и от фактическите твърдения, изложени в исковата молба, ставало ясно, че се претендира заплащане имуществени вреди, настъпили поради твърдяно лошо стопанисване, представляващо неизпълнение на сключен между страните договор за аренда на земеделска земя. Поради това и предвид, че седалището на ответното дружество е в гр. Сливен, жалбоподателят счита, че делото следва да бъде разгледано от компетентния Сливенски районен съд, а не Ямболски районен съд. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение на ЯРС и прекратяване на производството по делото пред същия съд, и изпращане на делото по подсъдност на РС Сливен.

В срока по чл.276 от ГПК ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор.

ЯОС след преценка на доводите изложени от страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

В конкретният случай, видно от петитума на ИМ,  ЯРС е бил сезиран със следните искове: Да бъде осъден ответника "МАРВИН"ООД гр.Сливен, с ЕИК-119603928, при условията чл.45 и сл. от ЗЗД да заплати на ищците по делото сумата от 25000 лева представляваща частичен иск от 139777,20 лева, формирана от претърпените имуществени вреди в размер на 24000 лева и пропуснати ползи в размер на 1000 лева , ведно със законна лихва, считано от деня на предявяване на иска до окончателното плащане, както и да заплати на ищците сумата от 2500лева, представляваща процентно изчисление на дължимата рента върху 200 декара, арендувана площ, за периода от 01.11.2017г. до 06.04.2018г., включително ведно със законна лихва, считано от деня на предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените деловодни разноски по списък изготвен по реда на чл.80 от ГПК.

При размяна на книжата по делото, съгласно разпоредбите на ГПК, с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото пред ЯРС, като е направил искане делото да се изпрати по компетентност на РС-Сливен, в чийто район е седалището на дружеството ответник. Наведени са твърдения, че исковете за обезщетение не следва да се квалифицират като такива с пр. осн. чл.45 ЗЗД, тъй като от твърденията в обстоятелствената част в ИМ, било видно, че вредите са настъпили от неизпълнение на договорно задължение.

Районният съд е оставил без уважение искането и  е приел, че са предявени ОСИ, два от които са по чл.45 от ЗЗД, и изричната разпоредба на чл.115, ал.1 от ГПК предоставя възможност за предявяването им и по местоизвършване на деянието, което в случая е в района на ЯРС.

Тези изводи на съда настоящият съдебен състав намира за неправилни.

Предявените искове пред ЯРС за сумата от 25000 лева представляваща частичен иск от 139777,20 лева, формирана от претърпените имуществени вреди в размер на 24000 лева и пропуснати ползи в размер на 1000 лева, неправилно са били квалифицирани, като такива с пр. осн. чл.45 и сл. ЗЗД.

С постановените по реда на чл.290 ГПК решение №547/31.07.2010г. по гр. д. №1025/2009 г., IV г. о. и решение №188/15.06.2012г. по гр. д. № 1122/ 2011 г., III г. о. на ВКС е прието, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорното правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта - нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму.

В случая видно от обстоятелствената част на ИМ, ищците са посочили: "Съгласно приложения договор за аренда от чл.12 до чл.14 от него арендаторът е поел задължения да ползва арендувания имот с грижата на добрия стопанин. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗАЗ след прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин. В чл.63 ЗЗД се определя, че всяко задължение трябва да се изпълни с грижата на добър стопанин, същият следва да полага онова напрежение и настойчивост, които са обичайни и нормални за точното и добросъвестно изпълнение на задължението. Ответникът е проявил небрежност, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай". Твърди се също, че "ответникът е проявил небрежност при арендуването на площите, което е и основание за предявяване на иска за обезвреда. Настъпилото увреждане на лозята е в пряка причинна връзка с пълното и/или частично, лошо или неточно изпълнение на задължения по договор, което ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за изправната страна".

Т.е. от изложеното е видно, че между страните е бил налице сключен валиден договор за аренда, а претенцията се основава именно на неизпълнението на клаузи от този договор. Ищците претендират вреди от ответното дружество, настъпили в резултата от твърдяно лошо стопанисване на имотите, предмет на договора за аренда. От изложеното в исковата молба и уточнението към нея, следва че се претендира обезщетение на основание неизпълнение на договор, което изключва правната квалификация дадена от ЯРС- непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. Респ. не може да намери приложение разпоредбата на чл.115 от ГПК, съгласно която иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието, което в случая е било в района на ЯРС. ЯОС след като констатира /в т.ч. и след справка в ТР-р/, че седалището и адресът на регистрация на ответника е в гр.Сливен, намира че възражението за изпращане на делото по подсъдност на РС-Сливен е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.105 ГПК, искът следва да бъде предявен в онзи съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, тъй като установената в чл.115 от ГПК изборна местна подсъдност е неприложима в конкретния случай.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира определение на ЯРС в обжалваната му част за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено  и делото изпратено за разглеждане на РС Сливен /в т. см. Опр. №566/11.10.2013 по ч. гр.д. №457/2013г. на Апелативен съд Варна/.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ   Определение №2760/10.10.2018г., постановено по гр.д.№1981/2018г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е оставил без уважение направеното от ответника – „МАРВИН"ООД гр.Сливен, с ЕИК-119603928 възражение за местна подсъдност като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.121 ГПК за компетентен да се произнесе по исковете на К. Д. Р.- Б. и И.Д.Р. против „МАРВИН"ООД гр.Сливен, с ЕИК-119603928 по гр.д.№1981/2018г. по описа на ЯРС- РАЙОНЕН СЪД гр.Сливен, на когото следва да се изпрати делото за разглеждане по подсъдност.

ПРЕКРАТЯВА производството пред ЯРС, по гр.д.№1981/2018г. по описа на същия съд.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ЯРС за сведение.          

Определението, на основание чл.274 ал.2 от ГПК, подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.