№ 5.11.2018 г.
гр.Ямбол
Производството пред ЯОС е образувано по частна
жалба на Д.Г.Г. чрез пълномощника му адв.Д.Ц.,*** против определение №
2563/25.09.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 1591/2018 г. по описа на РС Ямбол,
с което съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за присъждане на
направените от него разноски в разликата над присъдените 50 лв. Иска се
отмяната на този акт и определяне на дължимите разноски в пълен размер от 370
лв., както и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В частната жалба се твърди, че районният
съд неправилно е приел в случая, че подаването на възражение от пълномощника на
длъжника по заповедта за изпълнение се вмества в хипотезите на чл.6 т.3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно проучване на дело с даване на мнение и т.5 – изготвяне на други молби.
Според жалбоподателя основната цел на възражението е прекратяване на
заповедното производство и обезсилване на издадената заповед и при определяне
на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид разпоредбата на чл.7
ал.2, респ. чл.9 от Наредбата – според материалния интерес. В подкрепа на
становището си жалбоподателят представя преписи от издадени съдебни актове по
сходни казуси, включително и от настоящия съд.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК,
заявителят в заповедното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София е депозирал
отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна, а
определените от районния съд разноски в размер на 50 лв. за справедливи. В
случая претендираните от пълномощника на длъжника разноски в размер 400 лв. са
прекомерни, тъй като извършените процесуални действия не са съразмерни с
уговореното адвокатско възнаграждение и не отговарят на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Също се представят копия на съдебни
актове, постановен по сходен казус в подкрепа на становище по отговора на
частната жалба.
ЯОС, след като се запозна със
становищата на страните по частната жалба и отговора на същата, с представените
съдебни актове в подкрепа на тези становища, както и с приложеното заповедно
производство, намира частната жалба за допустима и по същество – основателна.
Ч.гр.д.№ 1591/2018 г. по описа на ЯРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София против длъжника Д.Г.Г. за сумата 2000 лв. –
частично от дължима главница 5 908,56 лв. по договор за издаване на
кредитна карта и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед №
595/2.05.2018 г. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Д.Г.Г. чрез пълномощника
адв.Д.Ц.,*** е депозирал възражение, че не дължи изпълнение по вземането по
издадената заповед за изпълнение. Към възражението е представено пълномощно за
адв.Ц. да подава възражение по смисъла на чл.414 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
400 лв. С определение № 2058/12.07.2018 г. ЯРС е прекратил производството по
делото и обезсилил издадената заповед за изпълнение, тъй като в срока по чл.415
от ГПК заявителят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е представил доказателства за заведен
установителен иск. След прекратяване на делото длъжникът Г. е поискал съдът да
се произнесе допълнително като му присъди направените при подаване на
възражението по чл.414 от ГПК разноски. С определение № 2563/25.09.2018 г.
районният съд е допълнил определението си прекратяване на делото като е осъдил
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати на Г. разноски в заповедното производство в
размер на 50 лв. и е отхвърлил искането му за разликата до 400 лв.
Действително по случая с определяне
размера на адвокатското възнаграждение при депозиране на възражение по чл.414
от ГПК е налице съдебна практика съобразно исканията и на двете страни, но
настоящият съдебен състав споделя установената вече в ЯРС и ЯОС практика за
определяне на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не се спори от страните, че длъжникът в
заповедното производство е бил представляван при подаване на възражение по
чл.414 от ГПК от адвокат, на каквото процесуално представителство има право
съгласно чл.32 ал.1 от ГПК, както и му е заплатил за това представителство
възнаграждение в размер 400 лв. Действието по подаване на възражение за
недължимост в заповедното производство следва да се окачестви като основно
средство за защита на длъжника в заповедното производство с цел прекратяване на
производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Т.е. за
определяне възнаграждението на процесуалния представител в този случай следва
да е относима разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. – въз основа
защитавания материален интерес. В конкретното заповедно производство
материалният интерес е 2000 лв. и съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде 370 лв. това
обстоятелство води до основателност на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от заявителя, но в разликата над 370 лв.
до 400 лв. Предвид това ЯОС счита, че районният съд неправилно е определил
размера на разноските за адвокатско възнаграждение в размер 50 лв., поради
което атакуваното определение следва да се отмени и дължимите на длъжника
разноски в заповедното производство се определят в размер 370 лв.
При този изход на делото въззиваемия по
частната жалба следва да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател
разноски в настоящото производство в размер 15 лв.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2563/25.09.2018 г. по ч.гр.д.№
1591/2018 г. по описа на ЯРС, с се допълва в частта за разноските определение №
2058/12.07.2018 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 2563/25.09.2018 г. по ч.гр.д.№
1591/2018 г. по описа на ЯРС като
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София да заплати на Д.Г.Г. чрез
пълномощника му адв.Д.Ц.,*** разноски в заповедното производство в размер на
370 лв.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.