В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 13 ноември 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №300 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.М.А. *** чрез пълном. адв. К.С. от АК-Ямбол, против Решение №54/24.08.2018 по гр.д. № 168/2018г. по описа на ТРС в частта му, с която ТРС е уважил изцяло иска за неустойка, поради неизпълнение против въззивника, и съответно уважения размер на разноските по делото. В жалбата се сочи, че постановения от ТРС акт, в обжалваната си част е необоснован и противоречащ на съдебната практика. Претендира се отмяна на решението на ТРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск за неустойка да бъде уважен до размера от 2500 лв. и за разликата до 5000 лв. да бъде отхвърлен, като, със съответните законни последици, като размера на разноските да бъде съобразени с уважената част от предявения иск за неустойка. Твърди се, че в случая уговорената неустойка от 5000 лв. е обезпечавала цялото вземане в размер на 40530 лв., но към момента на завеждане на исковата молба не било изпълнено задължението за 3230 лв., а до приключване на делото пред първата инстанция сумата, която се дължала била в размер на 230лв. Твърди се, че неустойката не е средство за обогатяване на кредитора, а за неговото обезщетяване за действително претърпени вреди. Сочи се, че в първото по делото заседание въззивникът се е позовал на чл.92 ал.2 от ЗЗД и е поискал от съда да намали нейния размер. Твърди се, че уважена неустойка в размер на 2500 лв. би обезщетило кредитора в пълен размер за претърпените от него вреди и ще изпълни наказателната функция, която има по отношение на длъжника. Твърди се, че уважаването на пълния размер на неустойката от ТРС, в случая е довело единствено до неоснователно обогатяване на ищеца, което противоречи на основен принцип в правото. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.

В с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемия в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

ЯОС намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Установено е в случая, че страните са сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите с Рег.№ 1171/05.10.2017 г. на и.д. нотариус при РС – Тополовград за продажба на движими вещи – овце, шилета и кочове на обща стойност 40530 лв. Съгласно последната клауза на договора - при неизпълнение на задълженията по този договор, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 5000 лв. Според договора, въззивникът като купувач, се е задължил да изплати на продавача продажната цена до 28.02.2018г., а владението на вещите е било предадено при подписване на договора. Не е спорно, че продавачът е изплатил на два пъти част от продажната цена, а именно на 29.12.2017г. – 1500 лв. и на 12.03.2018г. – 35800 лв., или общо сума в размер на 37300 лв. За тези плащанията са били издадени разписки. Остатъка от продажната цена от 3230 лв., не е бил заплатен от въззивника до подаването на исковата молба в съда. В с.з. пред ТРС са били представени от пълномощника на ответника писмени доказателства, от които е видно, че ответника е платил на ищеца на 12.06.2018 г. и на 22.06.2018 г., след подаване на исковата молба в съда, сумите съответно – 2000 лв. и 1000 лв. Т.е. към момента на последното с.з. пред ТРС, и постановяване на решението, дължимата сума от ответника е възлизала на 230лв. /до този размер е бил уважен иска за главица по делото/.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част касаеща претенцията за неустойка в разликата над 2500лв. до размера уважен от ТРС-5000лв., настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.

Жалбата се преценя като основателна, по следните съображения:

Настоящия съдебен състав не споделя извода направен от първоинстанционния съд, че не е налице прекомерност на неустойката. Съгласно Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК, когато следва да се приложи правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Размерът на неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите, и поради това, че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала наказателната функция на неустойката, а това би обезсмислило съществуването на самата неустойка - защото вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар и това да е свързано с по-големи трудности при доказването. Ето защо при намаляване на неустойката поради прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това, че трябва да се търси границата, от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените вреди. При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.

ЯОС счита, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява прекомерност на уговорения размер на неустойка за забава. В случая уговорената неустойка е за вреди от забавено изпълнение на парично задължение. Съгласно определения в процесния договор размер и начин на начисляване, дължимия от ответника размер на договорената неустойка е 5000 лв. В конкретния случай с оглед паричния характер на вземането размерът на действителните вреди е съотносим с размера на законната лихва върху заетата сума /в този смисъл Решение №288 от 14.07.2011г. по гр.д.№771/2010г. на ВКС/, като не са твърдяни и установени други вреди от неизпълнението. Изчислена с използване на електронен калкулатор, за исковия период законната лихва върху непогасената главница, съобразена с падежа за плащане на задължението, извършените частични плащания след падежа и дължимия към настоящия момент неплатен остатък е в размер на 243,55 лв. Договорената неустойка превишава близо 20 пъти тези вреди. Преценявайки тези обстоятелства, както и размера на непогасената сума и периода на забава, съдът счита, че договорената неустойка, която се претендира от ищеца, е прекомерна и на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД следва да бъде намалена. Предвид факта че жалбата касае претенцията за неустойка само в разликата над 2500лв. до размера уважен от ТРС-5000лв.и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът счита, че размера на неустойката следва да бъде намален на 2500лв., която като неустойка освен че ще обезщети кредитора в пълен размер за претърпените от него вреди, ще изпълни и наказателната си функция спрямо длъжника. Над сумата 2500 лв. до размера на 5000 лв. неустойката би довела до неоснователно обогатяване на кредитора, което противоречи на основен принцип в правото и поради което е въведено правилото на чл. 92, ал.2 ЗЗД.

На основание изложеното искът за неустока е основателен за сумата 2500лв., в която част решението на ТРС като необжалвано е влязло в законна сила, а в останалата част над 2500лв. до размер на сумата от 5000 лв. решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен, като неоснователен. Съобразно резултата, постановен с настоящото решение, следва да се отмени решението на ТРС и в частта за разноските, присъдени на Ж.А.К., за разликата над 440,91лв. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски – сумата от 124,23лв., с оглед заявеното в жалбата искане за присъждане на такива.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №54/24.08.2018 постановено по гр.д. № 168/2018г. по описа на ТРС, в частта, с която с което е осъден К.М.А. ***, с ЕГН ********** да заплати Ж.А.К. ***, с ЕГН **********, уговорената по договора за продажба на движими вещи от 05.10.2017г. неустойка за неизпълнение, за разликата над 2500лв. до присъдените 5000лв.; както и в частта, с която К.М.А. е осъден да заплати на Ж.А.К. направените по делото разноски, над размера 440,91лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.А.К. *** против К.М.А. ***, иск за заплащане на уговорената по договора за продажба на движими вещи от 05.10.2017г. неустойка, за разликата над 2500лв. до присъдения от ТРС размер на неустойката от 5000лв.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Ж.А.К. да заплати на К.М.А. сумата 124лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.