Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........20.11........2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................тринадесети...ноември….........................................

През две хиляди и осемнадесета година,..........в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 289

по описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от Т.Т.М. чрез пълномощника му адв.М.А.,*** против решението, постановено по гр.д.№ 3545/2018 г. по описа на РС Ямбол. С това решение съдът: НАЛАГА мерки за защита на М.Т.М., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо него домашно насилие от страна на Т.Т.М., ЕГН **********, като: ЗАДЪЛЖАВА Т.Т.М., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Т.М., ЕГН **********; ЗАБРАНЯВА на Т.Т.М., ЕГН ********** да приближава М.Т.М., жилището, местоработата и местата му за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м за период от девет месеца; НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на Т.Т.М., ЕГН ********** глоба в размер на 250 лв. Иска се отмяната на този акт и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли молбата за защита от домашно насилие на М.М. и заповедта за защита бъде обезсилена. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Счита се, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и несъвкупна преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото, а фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина. По делото не е установено по несъмнен начин, че на 26.08.2018 г. въззивникът е упражнил твърдяното физическо и психическо насилие спрямо молителя в първата инстанция. Не е доказан механизма на извършване на акта на домашно насилие, а установените действия на ответника по делото не съставляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Изложени са подробни съображения за това, че събраните по делото доказателства не сочат на извода за осъществено домашно насилие, което дава основание за налагане на мерките по ЗЗДН.

В законоустановения срок ищецът по делото не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа становището по жалбата, а пълномощника на въззиваемия оспорва същата и желае потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред ЯРС по реда на чл. 8 от ЗЗДН е подадена молба от М.Т.М. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на него домашно насилие от страна на брат му Т.Т.М.. В молбата е изложено, че отношенията между страните са влошени от известно време, а на 26.08.2018 г. на улицата пред домовете им в с.Роза, ответникът започнал да обижда и заплашва молителя, преследвал го и хвърлял камъни върху автомобила му. Молителят се уплашил за живота и здравето си, страхувал се и се притеснявал да се придвижва спокойно, тъй като очаквал ответникът да го причака и изпълни заканите си.

Твърденията, изразени в становището на ответника Т.Т. са за изцяло различна фактическа обстановка. Същия твърди, че действително на 26.08.2018 г. с брат си М. са имали скандал пред домовете си, при който М. е тръгнал срещу Т. и го заплашвал с ловната си пушка, да го обижда. М. се качил в колата си и с форсиране се засилил срещу брат си, който успял да се скрие зад друга кола. Т. се обадил на 112, дошли полицаи и съставили предупредителен протокол на брат му, който не бил първия. Родителите на двамата са станали за пореден път свидетели на техни скандали и също са подложени на психически тормоз от М.Т.. Поради това се желае отхвърляне на молбата.

Не се спори, а и от представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че страните М. и Т. Т. са братя.

В подкрепа на твърденията си М.Т. е представил декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН със съдържание идентично на описаните факти по молбата му за защита. По негово искане съдът е изискал и от РУ „Тунджа“, ОД МВР Ямбол са представили справка за това, че около 15,00 часа на 26.08.2018 г. двама полицейски служители са посетили сигнал в с. Роза, подаден от М.Т.М., по случая е образувана преписка и след обстойна проверка е изпратена по компетентност в ЯРП. Представено е и разрешително на М.Т.М. за индивидуален лов за периода 11.08.2018 г. – 31.08.2018 г .

Пред районния съд са събрани и гласни доказателства в лицето на свидетелите, посочени от двете страни. Свидетелката Г. М. – съпруга на молителя посочва, че на 26.08.2018 г. си е била в къщи. Съпругът й тръгнал да излиза от къщи и чула говорене на висок тон между двамата братя, имало псувни, закани – това свидетелката само е чула, но не е видяла. Свидетелката видяла съпругът й да тръгва с колата, а Т. ударил с юмрук задната част, после тръгнал след колата, а в последствие замерил с камък. Съпругът й отивал на лов, поради което и носел пушка, която била в калъф. Не е чула съпругът й да заплашва Т., че ще го застреля или нещо такова. След около половил час дошли служители на полицията, свалили обяснения и писали протокол на М..

Свидетелите, посочени от ответника са родителите им Ц. Т. и Т. Т.. Тези свидетели посочват, че първата на 26.08.2018 г. е видяла М. да форсира колата към Т., който се дръпнал като преди това нищо не чула и видяла, а вторият, че на процесната дата чул приказки на висок тон, че двамата братя се конфронтират. Големият позасилил колата към малкия, който се скрил между комшийските коли и после М. си заминал по улицата. После видял как съпругата на М. внася пушката в дома им, която била в калъф. Дошли полицаи, които снемали обяснения.

По делото са разпитани и полицейските служители А. А. и В. В., посетили сигнала на 26.08.2018 г. Свидетелите са категорични, че сигналът е подаден от Т.М. за това че брат му го заплашил с пушка. При посещението си не заварили да има скандал, снели обяснения от двамата братя, съпругата на М. и родителите им. Извършили проверка и на пушката на М., която била законна, съхранявала се в калъф и същият имал разрешително за лов. Съставили предупредителен протокол по ЗМВР на М.М., който имал превантивна функция.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за основателна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.

В производството, образувано по молба за защита от домашно насилие, молителят М.М. следва да докаже своите твърдения, че на посочената дата - 26.08.2018 г. е налице извършен по отношение на него акт на домашно насилие от страна на брат му Т.М.. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, а съгласно ал.2 психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

От събраните по делото гласни доказателства пред първата инстанция, въззивният съд счита, че не са налице доказателства, установяващи извършено в горния смисъл домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителя М.. Твърденията на молителя в молбата му, повторени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за това, че брат му го е обиждал с конкретно посочени изрази, ударил му колата и го мерил с камъни, въззивният съд не приема за напълно доказани. За тези обстоятелства, твърдени в молбата за защита свидетелства единствено съпругата на молителя в качеството си на свидетел и то частично – че е чула да се карат и после видяла как брата на съпруга й го замерва с камък и удря по колата с юмрук. Тази свидетелка добавя и обстоятелството, че съпругът й бил с ловната си пушка, което не е споменато от него в молбата.

От друга страна са налице доказателства, че на тази дата ответникът Т.М. е подал сигнал до 112 за това, че брат му го заплашва с пушка и са били посетени от дежурни полицаи. Двамата полицаи потвърждават, че са посетили адреса по сигнал на ответника, не са заварили скандал, но са снели обяснения и са издали на молителя протокол за предупреждение. В същата насока са и показанията на родителите на страните, които са чули караницата, но са видели, че по-големия брат – молителя форсира колата си срещу по-малкия брат – ответника, който успял да се предпази.

При така обсъдените доказателства не може да бъде направен извод за осъществено от ответника домашно насилие спрямо молителя. Безспорно е единствено, че двамата са в конфликтни отношения и на тази дата е било поредното им скарване, но не се установи по категоричен начин ответникът да е извършил спрямо брат си действия на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН. Данните в представената с молбата декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН не могат да бъдат приети безкритично при наличието на опровергаващите я доказателства, а показанията на свидетелката М., които са другото доказателство в подкрепа на твърденията на молителя, остават изолирани от останалите събрани по делото доказателства.

От заявеното от страните и от събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд са за влошени и изострени отношения между М.М. и Т.М., които следва да бъдат разрешени, но не в това производство.

Като е достигнал до други изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а молбата за защита от домашно насилие отхвърлена. При този изход на делото ДТ за воденото производство пред районния съд се дължи от молителя М. и тя е в размер 25 лв. Въззивникът М. следва да бъде осъден също така да заплати и направените по делото разноски в размер 412,50 лв. на въззиваемия Т.М..

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 587/2.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 3545/2018 г. по описа на РС Ямбол и издадената заповед № 71/2.10.2018 г. по същото дело и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на основание чл.4 от ЗЗДН от М.Т.М., ЕГН ********** *** против Т.Т.М., ЕГН ********** *** за защита от домашно насилие.

ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН ********** *** на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН да заплати ДТ 25 лв. за воденото производство по ЗЗДН.

ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Т.М., ЕГН ********** *** направените пред въззивния съд разноски в размер 412,50 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.