Р Е Ш
Е Н И
Е
№
08.11.2018г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 06.11.2018година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 287 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Г.К. ***, против
Решение №486/16.07.2018г. на ЯРС по гр.д. №1438/2017г. в частта, с която по
предявения срещу него иск по сметките по чл.346 ГПК, вр. с чл.30, ал.3 ЗС е
осъден да заплати на М.Г.К. ***, сумата 878.39лв., представляваща
равностойността на припадащата й се част от рентата за стопанската 2011/2012г.,
съответстваща на нейния дял от делбените земи, както и в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати д.т. в размер на 70.27лв.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция в обжалваните му части, поради
нарушение на материалния закон. Сочи, че ищцата е предявила исковете по
сметките след 01.10.2017г., когато вземанията й са били погасени по давност и
той като ответник по тези искове своевременно се е позовал на изтеклата
давност. Неправилно съдът смесил институтите на чл.31, ал.1 ЗС и на чл.116 ЗЗД
и приел, че давността е прекъсната с получената на 07.07.2017г. покана за
изпълнение. За прекъсването на давността от значение са признанието на
вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение или предприемане на
действия по принудително изпълнение, каквито обстоятелства в случая не били
налице. По тези съображения въззивникът счита, че вземането на ищцата е
погасено по давност, предявеният от нея иск следва да бъде отхвърлен, като не е
налице и основание на него да бъде възложено заплащането на д.т. Моли за отмяна
на решението в обжалваните части и за постановяване на ново решение от
въззивния съд, с което искът по сметките за сумата 878.39лв бъде отхвърлен, с
присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В срока за отговор въззиваемата М.Г.К.
не е депозирала такъв и не е изразила становище по жалбата.
В о.с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника на въззивника адв.А..
Въззиваемата М.К., чрез
процесуалния си представител адв.М., оспорва жалбата с доводи, че дори
изпратената на ответника покана да не е прекъснала давността, то същата е
започнала да тече от 31.12.2012г. - последния
ден от посочения от арендатора период на извършеното от него плащане на
рентата за стопанката 2011/2012г., съгласно служебна бележка №64/30.11.2017г.,
като до предявяване на иска давността не е изтекла.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Производството е делбено.
С Решение №617/02.10.2017г. по
гр.д. №1348/2017 г. на ЯРС е допусната делбата между М.Г.К. *** и К.Г.К. *** на
четири земеделски имота - ниви в землището на с.П., общ.С., обл.Я., и на една движима вещ - при равни за страните квоти, по 1/2 ид.ч. за
всеки съделител.
В първото по делото открито
съдебно заседание на 30.11.2017г. след влизане на решението по допускане на
делбата, ищцата М.К. е предявила претенции по сметките - за осъждането на
ответника да й заплати сумите: 366 лв. - получена от него рента за 2010/2011г.
за делбените земеделски имоти и 878.39лв. - получена от него рента за 2011/2012г.
за делбените земи, които суми съответстват на частта на ищцата от съсобствените
имоти.
Ответникът не е оспорил факта, че
за посочените години е получил изцяло рентата за делбените имоти, но е
възразил, че исковете на ищцата са погасени по давност.
Видно е от представените служебна
бележка №63/24.11.2017г. и служебна бележка №64/30.11.2017г., двете издадени от
"Агротех Импекс - 98"АД гр.Ямбол, че този арендатор е изплатил на
ответника К.К. рента за делбените имоти - 731.99лв. за 2011г. и 1756.77лв. за
2012г., като плащането за 2011/2012г. е извършено в периода
22.08.2012г.-31.12.2012г. Представени са и паричните ведомости за аренда от
2011г. и 2012г. и ведомостите за аренда в натура за двете години, установяващи
получаването на рентата за тези стопански години от страна на ответника К.К..
На 05.07.2017г. ищцата М.К. е изпратила писмена покана на ответника К.К., с
която го е поканила да й заплати сумата общо 2000лв., представляваща полагащата
й се част от получената от него рента за делбените земи за стопанските
2010/2011г. и 2011/2012г. Поканата е получена на 07.07.2017г.
При тези данни, с обжалваното
решение районният съд е квалифицирал претенциите по сметките по реда на чл.30,
ал. 3 ЗС и е приел, че ответникът дължи на ищцата припадащата й се част от
получената от него рента за стопанските 2010/2011г. и 2011/2012г. Разглеждайки
възражението за изтекла погасителна давност, съдът е приел, че при липса на
данни кога ответникът е получил плащането на рентата за 2010/2011г. и за
2011/2012г., то това е посоченият в чл.8, ал.5 от ЗАЗ падеж, а именно първият
работен ден след изтичане на стопанската година, или 01.10. на следващата
година. С оглед на това е приел, че за стопанската година 2010/2011г. давността
е изтекла на 01.10.2016г., а за стопанската 2011/2012г. - че изтича на
01.10.2017г. Съдът е отхвърлил иска за сумата 366 лв. - частта от рентата за
2010/2011г. като погасен по давност, като е уважил претенцията за сумата 878.39
лв. - рента за 2011/2012г., тъй като е приел, че връчената на ответника покана
от 07.07.2017г. е прекъснала петгодишната давност за това вземане, изтичаща на
01.10.2017г.
Решението в отхвърлителната част
на иска по сметките не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната му осъдителна част
решението е неправилно и следва да се отмени.
Вземането на ищцата по сметките
за сумата 878.39лв. се квалифицира по чл.30, ал.3 ЗС, тъй като всеки от
съсобствениците има право на дял от ползите (в случая доходите), получени от
отдаване ползването на общите делбени имоти.
С разясненията на ТР №7/2012г. на
ОСГК на ВКС е прието, че когато претенцията на неползващия съсобственик на
общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от събирани
граждански добиви (наем, рента) по реда на чл. 30, ал.3 ЗС, то писменото
поискване по чл. 31, ал.2 ЗС не е необходимо, след като се касае до възмездно
предоставяне на общата вещ за ползване на трето лице, а действията на
съсобственика, сключил договорите за наем/аренда, са действия по обикновено
управление на общата вещ. От момента на получаване на доходите за ползване на
общия имот от третото лице, в полза на съсобственика, неполучил припадащата се
на дела му част, възниква вземането за тази част срещу съсобственика, събрал
тези доходи, без необходимост от писмено поискване.
Съгласно постоянната съдебна
практика на ВКС, вземането по чл.30, ал.3 ЗС се погасява с петгодишна давност. Вземането
се основава на идеята за забрана на неоснователно обогатяване, поради което
става изискуемо от момента, когато от имуществото на едно лице преминат блага
към имуществото на друго лице, съгласно т.7 от ППВС №1/1979г. по някои въпроси
на неоснователното обогатяване.
В случая не са представени
договорите за отдаване под аренда на делбените имоти за установяване падежа на
плащането на дължимата рента. Няма и данни кога ответникът К.К. е получил
рентата за 2011/2012г. за делбените имоти, включително частта от нея,
съответстваща на дела на ищцата в размер на сумата 878.39лв. В служебна бележка
№64/30.11.2017г. арендаторът "Агротех Импекс - 98"АД гр.Ямбол е
посочил, че е извършил плащането на рентата в периода
22.08.2012г.-31.12.2012г., което сочи на периодичност на плащането, но това
обстоятелство се опровергава от представените парична ведомост за рентата и рентата
в натура за 2012г., видно от които плащането е извършено еднократно. При това
положение не е налице основание да се приеме, че плащането е извършено в
последния ден на периода, посочен в служебна бележка №64/30.11.2017г., а именно
31.12.2012г. С оглед на всичко изложено и липсата на данни за датата на извършеното плащане на рентата за 2011/2012г.,
правилно районният съд е приел, че плащането е извършено на посочения в чл.8,
ал.5 от ЗАЗ, във вр. с §2, т. 3 от ПЗР на ЗАЗ падеж - в първия работен ден след
изтичане на стопанската година, а именно на 01.10.2012г. От този момент е
започнал да тече петгодишният давностен срок за вземането на ищцата за дела й
от рентата за 2011/2012г., който срок е изтекъл на 01.10.2017г. Искът по
сметките, с който е предявено това вземане е заявен на 30.11.2017г., т.е. след
изтичане на давностния срок. Поради това искът за вземането на ищцата е погасен
по давност и следва да се отхвърли като неоснователен.
В нарушение на материалния закон
е изводът на районния съд, че давността е била прекъсната. Основанията за
прекъсване на давността са изброени лимитативно в разпоредбата на чл.116 ЗЗД и
те са: с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение или на искане и започване на помирително производство, или с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Изпратената от ищцата на ответника
покана от 05.07.2017г. не може да се подведе под нито една от хипотезите на
чл.116 ЗЗД. Поканата за плащане не е равнозначна на предявяване на иск, нито
представлява действие за принудително изпълнение. В случая не се твърди и не се
доказва ответникът да е признал вземането на ищцата. С оглед на това давността
за вземането на ищцата за сумата 878.39лв. не е била прекъсната и е изтекла на
01.10.2017г.
С оглед горните съображения,
решението на ЯРС в обжалваната му част следва да се отмени и се постанови ново
в гореизложения смисъл, като се отхвърли претенцията на ищцата по сметките са
сумата 878.39лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати държавна такса в размер на 70.27лв., като държавната такса за
иска по сметките в размер на 50лв. (изчислена в размер на 4% върху цената на
иска, но не по-малко от 50 лв.), следва да се възложи за заплащане на ищцата М.К..
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, на въззивника К.К. следва да се присъдят разноските пред
въззивната инстанция в размер на сумата 225 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №486/16.07.2018г. на Ямболски районен съд по гр.д. №1348/2017г. в частта, с която К.Г.К. *** е осъден
да заплати на М.Г.К. *** на основание чл.346 ГПК, вр. с чл.30, ал.3 ЗС сумата 878.39 лв.,
представляваща равностойността на припадащата се на М.К. част от рентата за
стопанската 2011/2012г., съответстваща на дела й от делбените земи, както и в частта, с която К.Г.К. е
осъден да заплати в полза на ЯРС държавна такса в размер на 70.27лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Г.К. ***, с ЕГН **********, против К.Г.К. ***, с ЕГН **********
иск по сметките по чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата
878.39 лв., представляваща равностойността на припадащата се на М.К. част от
рентата за стопанската 2011/2012г., съответстваща на дела й от делбените
земеделски имоти.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
с посочени данни, да заплати по сметката на ЯРС, по бюджета на съдебната власт
ДТ в размер на 50лв.
В останалата му част, решението
на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
с посочени данни, да заплати на К.Г.К., с посочени данни, направените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 225лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.