гр.Ямбол........6.11........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................тридесети...октомври………...................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба на П.Н.К. чрез пълномощника му адв.Ж.Г.,*** против решение № 533/28.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 1945/2018 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е изменил размера на издръжката дължима от въззивника К. на Д.М.Д. в качеството на майка и законен представител на малолетното дете В.М.Д. като издръжката е увеличена от 100 лв. на 200 лв. месечно, считано от 17.05.2018 г. Иска се изменение на този акт и изменение на определената издръжка за детето в предвидения минимален размер съгласно МРЗ.
Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е анализирал писмените доказателства в тяхната съвкупност и е направил необосновани правни изводи, водещи до порочното решение. Неправилно е прието, че жалбоподателят работи в Англия след като има сключен постоянен трудов договор от 6.10.2016 г., по който работи в България. Погрешно е прието, че е необходимо изучаването на език от детето, увеличаващо нуждата от издръжка, при положение, че това представлява прищявка на родителя, който го е записал и няма нужните средства за това. При определяне размера на издръжката за детето не следва да се взема предвид обстоятелството, че майката помага финансово на пълнолетния си син, който притежава апартамент.
В законоустановения срок ищцата по делото е депозирала
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и необоснована, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за
това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения
и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно е
обсъдил събраните доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
Безспорно е установено, че въззивникът работи освен по трудов договор и на
територията на Великобритания и получава достатъчно средства да заплаща
определения от съда размер на издръжката. Налице е трайно и съществено
изменение на обстоятелствата, при които е определен предходния размер на
издръжката.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован не се явява, а чрез пълномощника си е депозирал писмено
становище по приключване на делото, идентично със съдържанието на въззивната
жалба.
Въззиваемата страна също редовно
призована не се явява лично в съдебно заседание, а чрез своя пълномощник поддържа
становището си за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следната фактическа
обстановка:
Производството пред ЯРС по гр.д.№
1945/2018 г. е образувано по искова молба на Д.М.Д., в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете В.П.К., родена на *** г. против П.Н.К.,
с която се претендира постановяване на решение, с което бъде изменен размерът
на присъдената с решение по гр.д. № 395/2015 г. по описа на РС – Ямбол месечна
издръжка на ищцата, като същата бъде увеличена от 100 лв. на 250 лв. месечно,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 17.05.2018 г. до настъпването на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. Ищцата е
мотивирала искането си за увеличение на издръжката с обстоятелството, че от
момента на определяне размера на издръжката е изминал период от време, в който
детето е пораснало, съответно и неговите нужди, както се е променила и
нормативната база за определяне размера на месечните издръжки за деца.
Конкретни нужди на детето, водещи до увеличение на издръжката освен неговата
възраст не са посочени. Другите обстоятелства, според които ищцата желае
увеличение на издръжката са – нуждата от средства за пълнолетния син на
страните, когото тя подпомага и изтеглен кредит за ремонт на жилището. В същото
време ответникът няма задължения за издръжка към други лица, има постоянни
доходи и получава средства за свършена от него работа във Великобритания.
Ответникът П.Н.К. с отговора си е
възразил относно претендирания размер на издръжката и счита, че същата следва
да се увеличи до минималния размер, изчислен съобразно МРЗ. Отрича да работи
във Великобритания, а напротив работи по трудов договор в България с ниско
възнаграждение, а всички останали твърдения на ищцата, счита за неотносими и
недоказани.
Страните по делото Д.М.К. и П.Н.К.
са родители на малолетното дете В.П.К., родено на *** г., видно от
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №
2257/08.10.2007 г. С решение № 325/27.05.2015 г., постановено по гр.д. №
395/2015 г. на РС Ямбол е прекратен брака между родителите на детето, като е
утвърдено постигнатото между тях споразумение, с което родителските права върху
него са предоставени на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна
издръжка за него в размер на 100 лв., считано от 01.03.2015 г. От брака си
страните имат и друго навършило пълнолетие дете Н. П. К., роден на *** г., видно от представеното удостоверение за раждане на
Община Ямбол.
От служебна бележка изх.№
563/14.05.2018 г. на СУ „Св.Климент Охридски” – Ямбол се установява, че В.П.К.
посещава редовно учебните занятия през учебната 2017/2018 г. и не получава
стипендии.
За установяване размера на своите
доходи, ищцата Д. е представила удостоверение изх.№ 139/09.05.2018 г. на „Ейч
Джи-Кредит Груп” ООД за това, че работи в дружеството и е получила трудови
възнаграждения за периода 01.10.2017 г. – 01.03.2018 г. средномесечно в размер
на 1171,75 лв. бруто. Същата е подписала декларация, в която е посочила, че
получава трудови възнаграждения, които възлизат на 1589 лв. и не притежава
други.
Ищцата е представила доказателства
за това, че пълнолетния син на страните е активен състезател по спортни танци,
както и че му е превеждала съгласно извлечение от сметката си в Първа инвестиционна
банка АД различни по размер средства.
В подкрепа на своите твърдения ответникът
К. е представил трудов договор № 62/06.10.2016 г., по който е назначен в „МИЧ”
ЕООД на длъжност „шофьор” при месечно възнаграждение от 463 лв., както и
удостоверение изх.№ 10/05.06.2018 г. от „МИЧ” ЕООД за изплатените му трудови
възнаграждения, които за периода 1.11.2017 г. – 1.04.2018 г. са общо в размер
2793,39 лв., т.е. средномесечно е получил БТВ в размер 465,57 лв. Ответникът е
представил и месечните си извлечения от сметката в „Банка ДСК” ЕАД за това, че
изпълнява задълженията си за издръжка към детето В..
Представени са доказателства за това,
че ответникът е теглил кредит в размер на 6000 лв. на 02.12.2018 г., както и че
е сключил договор за мобилни услуги с „Теленор България” ЕАД от 19.03.2018 г.,
за който твърди, че е в полза на пълнолетния син Н; за това, че пълнолетния Н. притежава собствено
жилище - нот.акт № 11,том ІV, рег.№ 6296, дело № 744/23.09.1999 г. на нотариус
Т. Д..
Съгласно представената справка от
НАП, ТД Бургас от 10.07.2018 г. за актуалното състояния на всички трудови договори
на П.Н.К., към настоящия момент активното трудово правоотношение е сключеният
от него на 6.10.2016 г. трудов договор с „МИЧ” ЕООД.
Ищцата е представила в превод от английски
език на преводи за изпращани от ответника средства от Англия в периода
м.септември 2015 г. – месец март 2016 г. в различен размер.
Пред районния съд са събрани гласни
доказателства в лицето на разпитаните и от двете страни свидетели, които
обобщено твърдят неспорни по делото доказателства. Свидетелката М. Я., посочена от ищцата
заявява, че детето В. се отглежда от майка си, която продължава да се грижи и
за пълнолетния син Н. който е студент и активен състезател по спортни танци. Предстои записване
на В. в училище „Европа“, което ще увеличи нуждата от повече средства за
издръжката й.
Свидетелят, посочен от ответника – Д.С.
живее в едно село с него и твърди, че тази година детето е било един месец при
баща си, а миналата година – два. Майката се грижи за детето и живеят в жилище,
което не е нейна собственост.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена
в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от
обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за частично неправилно.
Съгласно чл.150 от СК, каквато е
правната квалификация на предявения иск, определената издръжка може да бъде
изменяна при изменение на обстоятелствата, което изменение трябва да бъде
трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на
дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално
необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има
предвид и настъпили изменение в икономическата обстановка, поскъпване на стоки
и услуги, но със съображението, че това важи и за двете страни в процеса,
порастването на детето, а от там нарастването на неговите нужди и потребности.
В настоящия случай е налице
присъдена на 27.05.2015 г. издръжка за малолетното дете В. с постигнато
споразумение при прекратяване на брака между родителите й, която е в размер на
100 лв. От този момент са изминали три години, които са безспорно изменение на
обстоятелствата предвид възрастта на детето, което е пораснало, ученичка е в
по-горен клас, а от там са нараснали и нейните нужди и потребности. В същото
време установеното относно икономическото състояние на родителите дължащи
издръжка сочи, че ищцата получава по-висок размер трудово възнаграждение от
ответника. Преценката за това съдът прави с оглед представените по делото
доказателства от страните – удостоверения за доходи от работодателите и справка
от НАП за актуалната трудова заетост на ответника, чийто данни съвпадат с
данните от представения от него трудов договор. Не се представиха по делото
доказателства за трудова заетост на ответника в чужбина и такъв извод не може
да бъде направен от преводите, направени от ответника на средства от
Великобритания за период, предхождащ сключването на трудовия договор, по който
работи сега. В тази връзка ЯОС намира за погрешен извода на районния съд, че
ответникът работи в Англия, респ. получава по-високо възнаграждение.
Поради безусловното задължение на
родителите за издръжка към техните ненавършили пълнолетие деца, какъвто е
случая, съдът намира за неотносими сочените от ищцата обстоятелства за това, че
продължава да полага грижи и да дава средства на пълнолетния син Н, както и че
има задължение по кредити, включително и тези твърдения от страна и на
ответника. В настоящото производство преценка за изменение размера на
издръжката следва да бъде направен единствено и само с оглед възрастта и
нуждите на малолетното дете В. и възможностите на дължащия издръжка неин баща.
Като взе предвид изложеното съдът
намира, че предвид доказателствата по делото е налице изменение на
обстоятелствата, относими към размера на издръжката на малолетното дете –
изминалия продължителен период от три години от предходния момент на определяне
на издръжката и израстването на детето. Доказателства за негови особени
потребности извън обичайните за възрастта, ищцата не твърди и не установява. От
друга страна не се събраха доказателства за промяна във възможностите на
дължащия издръжка, която да обоснове присъдения от районния съд размер на
издръжката със завишаването й на 200 лв. Съдът счита, че за задоволяване
потребностите на малолетното дете В. с оглед възрастта й – на 11 години,
възможностите на нейните родители и нормативната уредба за размера на дължимата
издръжка /минималния съгласно чл.142 от СК е 127,50 лв./, е необходима и
достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., от които ответникът с оглед
възможностите си следва да заплаща 150 лв., а останалата част да се поеме от
майката, която полага преките и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Искът в останалата част до присъдения от районния съд
размер следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
С оглед този резултат по спора
пред въззивната инстанция, следва да се отмени решението на ЯРС и в частта на присъдената ДТ, т.е.
за разликата над 72 лв. - ДТ, която е възложена за заплащане на П.К. върху уважения размер на иска за изменение
на издръжка.
На основание
изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 533/28.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 1945/2018 г. по описа на ЯРС в частта, в която съдът
е изменил размера на издръжката дължима от П.Н.К. на Д.М.Д. в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете В.М.Д. като издръжката е увеличена от 100 лв.
на 200 лв. месечно, считано от 17.05.2018 г.; както и в частта, с която П.Н.К. е осъден да заплати ДТ за разликата над
72 лв. до размера на 108 лв. И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен, предявения от Д.М.Д. в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете В.М.Д., ЕГН ********** против П.Н.К. иск с правно основание чл.150 СК за разликата над сумата 150 лв. до размера на сумата 200 лв. месечно.
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ЯРС в останалата му обжалвана част.
Решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен
искът по чл.150 СК за
разликата над 200 лв. до размера 250 лв. като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.