В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 13 ноември 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №272 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на РП – Елхово против Решение №147/26.07.2018г., постановено по гр. дело №67/2018г. по описа на ЕРС, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша”, №2, представлявана от Главния прокурор на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца Д.А.М., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр. Елхово, ул. „Търговска“ №4, вх.1, ап.1, действащ чрез пълномощник адвокат В. Д. ***, сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по образуваното ДП № 51/2013 г. по описа на ГПУ- Елхово, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК - поради това, че деянието не съставлява престъпление с Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 21.04.2017 г. на РП – Елхово, влязло в законна сила на 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2017г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 103,85лв. В жалбата на РП – Елхово се сочи, че постановения от ЕРС акт, в обжалваната осъдителна част е неправилен, като се излагат съображения в тази насока, а именно че по делото не било установено, въззиваемият М. да е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца за наличие на причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и причинени на М. вреди. Счита се, че е недоказано по делото, че са налице вреди причинени в резултат на незаконосъобразен акт на Прокуратурата на РБ, както и че тези вреди не са били доказани по вид и размер. Твърди се, че липсват и доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е претърпял увреждане на здравето именно поради незаконно предявеното срещу него обвинение. Претендира се отмяна на решението на ЕРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенциите за неимуществени вреди бъдат изцяло отхвърленаи или обезщетението бъде определено в по-малък размер, от размера присъден от ЕРС.

В срока за обжалване на горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба и от Д.А.М., чрез адв. В.Д. ***. Решението е обжалвано в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от М. против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, както следва: иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по образуваното ДП № 51/2013 г. по описа на ГПУ- Елхово, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК - поради това, че деянието не съставлява престъпление с Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 21.04.2017 г. на РП – Елхово, влязло в законна сила на 12.05.2017г., в разликата над 2000лв. до предявения размер от 15000лв., и иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 600лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по образуваното ДП № 51/2013 г. по описа на ГПУ- Елхово, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК - поради това, че деянието не съставлява престъпление с Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 21.04.2017г. на РП – Елхово, влязло в законна сила на 12.05.2017 г. В жалбата на Д.А.М. се твърди, че решението на ЕРС в обжалваната му отхвърлителна част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че М. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, ограничения и стрес и притеснения от воденото срещу него наказателно производство. Сочи се, че воденото срещу М. наказателно производство с повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление е повлияло негативно върху емоционалния му живот, психиката и душевния му мир. Твърди се ,че от това, че едно лице е имало предишни осъждания не може да се прави извод, че то не изпитва страх и притеснения от осъждане за престъпление, което не е извършил. Твърди се, че искът за имуществени вреди също е доказан то основание и размер, и неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване изцяло на ищцовата претенция, както и присъждане на разноски.

В с.з. въззивникът Прокуратурата на Република България, поддържа жалбата си.

Въззивникът Д.А.М. не се явява м о.с.з. и не изпраща представител.

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените пред EРС доказателства се установява, че на 14.01.2014г. е било образувано ДП №51/2013г. по описа на ГПУ – Елхово срещу неизвестен извършител, за това, че на 14.01.2013г. в района на 240 гранична пирамида в землището на село Голям Дервнет, община Елхово, превел през границата на страната от Република Турция в Република България осем лица, чужди граждани - Shahan Rashid - роден на *** г. в Сирийска Арабска Република, Yosef Hasan - роден на *** г. в Сирийска Арабска Република, Ahmad Mamo - роден на *** г. в Сирийска Арабска Република, Adnan Ismail - роден на *** г. в Сирийска Арабска Република, Zana Swed - роден на *** г. в Сирийска Арабска Република, Shekhmos Ismail - роден на *** г. в Сирийска Арабска Република, Giyan Qobat - роден на *** г. в Сирийска Арабска Република и Mohamad Khdr - роден на 20.04.1079 г. в Сирийска Арабска Република. Като обвиняеми лица по ДП са били привлечени както следва: на 15.01.2013г. -Н. Г. Д. по обвинение в престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК; на 15.01.2013г.- С. Т. А. по обвинение в престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК; на 10.07.2013г. -Р.А. М. /видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 1319 от 24.08.2015 година на община Омуртаг, се установява, че имената Д.А.М. и Р. А.М.са имена на едно и също лице/ по обвинения в престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2, и пр. 3, т.1, вр. ал.1 от НК, за това, че за времето от неустановена дата в периода от началото на 2012 година до 14.01.2013г. на територията на република България, ръководил организирана престъпна група с участници Н. Г. Д. С. Т. А. като групата е създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 280 от НК; и по обвинение в престъпление по чл. 280, ал.2, т.3 и т.5, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и ал.3 от НК, за това, че на 14.01.2013 г., в района на 240 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, действайки като подбудител и помагач, в съучастие с неустановено по делото лице - извършител, с Н. Г. Д. - помагач и със С. Т. А. - помагач, умишлено склонил (като им предложил парични суми) и улеснил (като им дал напътствия как да извършат деянието) Н. Г. Д. и С.Т. А. да улеснят превеждането през границата на страната, от територията на Република Турция на територията на Република България на група от хора - осем лица посочени по-горе, всички граждани на Сирийска Арабска Република, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведените лица не са български граждани и привеждането им е организирано от група /ОПР, образувана и ръководена от Р. А. М. в която участвали Н. Г. Д.и С.Т. А.

С Постановление от 19.09.2013г. на прокурор от Специализираната прокуратура, е прекратено частично воденото против тримата обвиняеми наказателно производство по ДП № 51/2013 година по описа на ГПУ – Елхово за престъпление по чл. 321, ал.3 от НК. Със същото постановление материалите по ДП са изпратени по компетентност на РП – Елхово.

На 30.12.2013 година РП – Елхово е внесла обвинителен акт в РС – Елхово против Н. Г. Д. по обвинение в престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК, против С. Т. А.по обвинение в престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК и Р.А. М.по обвинение в престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК за горепосоченото деяние.

По отношение на продължителността на разглеждане на наказателното производство и извършените процесуални действия по него, в неговата досъдебна и съдебна фаза, до постановяване на крайния акт по делото- Постановление частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 21.04.2017г. /влязло в законна сила на 12.05.2017г./, с което е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство и повдигнатото обвинение по ДП № 51/2013г. по описа на ГПУ – Елхово срещу Д.А.М. за престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 от НК; Н. Г. Д. за престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК и С. Т. А. за престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, ЯОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Видно от Справка за съдимост и материалите по ДП, от 11.03.2013г. до 09.07.2013г. Д.М. се е намирал в Следствен арест гр.Русе във връзка с взета спрямо него по друго ДП мярка за неотклонение „задържане под стража“, а след 09.07.2013г. е търпял наказание „лишаване от свобода“, като видно от материалите по ВНХОД №12/2015г. по описа на ОС – Ямбол /л. 50/, Д.М. е бил освободен от затвора гр. Ловеч, където е търпял наказанието, на 27.02.2015г.

Относно доказателствата по делото касаещи претенцията за претърпени имуществени вреди, както правилно е установил и първоинстанциония съд, в хода на ДП Д.М. е бил защитаван от упълномощен от него защитник – адв. Д. Р. от АК – Русе, като в приложеният на л.100 от ДП, т. II договор за правна защита и съдействие не е посочено на адв. Р. да е заплатено адвокатско възнаграждение. В хода на ДП ищецът по настоящото дело е бил защитаван и от друг упълномощен от него защитник – адв. В.Д. *** приложеният на л. 175 от ДП, т. II договор за правна защита и съдействие е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 100 лева, но не е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено от обвиняемия. В хода на производството по НОХД №1126/2013г. по описа на РС – Елхово Д.М. е бил защитаван и от адв. Я. Х. от АК – Ямбол, упълномощен от подсъдимия защитник, видно от приложения на л.385 от НОХД 1126/2013г. договор за правна защита и съдействие, при договорено възнаграждение от 100лв., като отново липсва отбелязване за заплащането му на защитника.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.

Жалбите се преценят като неоснователни, по следните съображения:

Претенцията на М. пред ЕРС се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на въззиваемия, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ, приключило с прекратяване на наказателното производство ДП № 51/2013г. по описа на ГПУ - Елхово на основание чл.243 ал.1 т.1 НПК, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление.

Останалите предпоставки за уважаване на иска са: доказване на твърдяните от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи.

Настоящия съдебен състав не споделя становището на въззивника Прокуратурата на Република България, че с оглед липсата на ангажирани от ищеца доказателства да е претърпял неимуществени вреди, като последица от воденото срещу него наказетлно производство, то искът за присъждане на такива се явява неоснователен. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, съгласно практиката на ВКС, при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Според ВКС, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Посочено е, че едва когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

От анализа на събраните доказателства следва е видно, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по НК, а именно по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, за което законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода, глоба от 10 000лв. до 30 000лв. и конфискация на цялото или на част от имуществото на дееца, прекратено с постановление на ЕРП от 21.04.2017г., влязло в законна сила на 12.05.2017г. Наказателното производство е продължило 3 години, 10 месеца и 2 дни. През този период неимуществените вреди са се проявили в нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в стрес, срам, неудобство, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството и препятстване на обичайния начин на живот и социалната среда на М.. Било е отчетено от първоинстанционния съд, че спрямо ищеца в качеството му на обвиняем и подсъдим не е била вземана мярка за неотклонение, обстоятелството, че считано от 11.03.2013г. същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго ДП, а след това до 27.02.2015г. е търпял наложено му с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода, като този период съвпада частично и с периода от време, през който е било водено наказателното производство по ДП № 51/2013г. по описа на ГПУ – Елхово, както и предходните осъждания на ищеца, възрастта и социалното му положение

Предвид изложеното, както и с оглед липсата на представени от М. доказателства за претърпени от него болки и страдания над обичайните за такъв случай, ЯОС също намира, че справедливия размер на репарация на неимуществените вреди, търпени от М., е размера от 2000лв., до който размер искът е бил уважен от първоинстанционния съд. Ето защо съдът счита, че и двете жалби, с които се атакува решението на ЕРС в частта му касаеща претенцията за неимуществени вреди са неоснователни.

По отношение на жалбата на М. против решението в частта му, с която е отхвърлен иска заобезщетение за имуществени вреди. Съдът намира жалбата за неоснователна. В тази част жалбата има бланкетен характер, без да е посочено конкретно, в каво се състои неправилността на решението в тази му част. ЕРС е отхвръллил претенцията на ищеца за имуществени вреди основавайки решението си на обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за направени от М. разходи за заплатено възнаграждение за адвокатска защита в наказателното производство срещу него. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя, без обаче да предвижда възможност лицето, което е признато за невинно да може да претендира такива. Именно липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес, обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ се явява за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия имуществена вреда, която държавата дължи да обезщети на основание чл.4 от ЗОДОВ. В случая обаче, по делото е установено, че М. в хода на наказателното производство е бил защитаван от упълномощените от него защитници – адв. Р., адв. Д. и адв. Х.. Липсват доказателства обаче той да е заплатил на адв. Д. и адв. Х. договорената като възнаграждение сума от по 100лв., а по отношение на упълномощения в хода на наказателното производство адв. Р., по делото не са налице никакви данни за размера на уговореното възнаграждение, както и за платено такова.

Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

С оглед неоснователността и на двете жалби, разноски по делото не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №147/26.07.2018г., постановено по гр. дело №67/2018г. по описа на ЕРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2