Р Е Ш Е Н И
Е
№ 02.11.2018 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 02.10.2018 година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар:Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.дело №
244 по описа за 2018 година
на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна
жалба от Д.И.Д. ***, срещу решение № 351/01.06.2018г. на ЯРС по гр.д.№
3612/2017г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Д.И.Д. ***, ЕГН **********, дължи на етажната собственост на двуетажна
многофамилна вилна сграда с идентификатор 67800.5.238.2 в гр.Созопол, местност
„Буджака”, ул. „Созополски манастири” № 4, представлявана от управителя С.Т. Д.,
сумата от 2500 лв. въз основа на решение на общото събрание на собствениците,
проведено на 08.08.2015 г., мораторна лихва за периода от 01.10.2015 г. до
18.07.2017 г. в размер на 456,54 лв. и
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2017 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1620/21.07.2017 г. по
ч.гр.д. № 2523 /2017 г. на ЯРС; ОСЪЖДА Д.И.Д. да заплати на етажната
собственост на двуетажна многофамилна вилна сграда с идентификатор
67800.5.238.2 в гр.Созопол, местност „Буджака”, представлявана от управителя С.Т.
Д., направените по делото разноски в размер на 530.87 лв. както и разноски по
заповедното производство в размер на 496,13 лв.. Въззивникът обжалва решението
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е допуснал
нарушения на процесуалния и материалния закон, не е установил правилно
фактическата обстановка и е направил неправилни правни изводи. Въззивникът
излага съображения за недопустимост на исковата претенция, с оглед проведено
общо събрание на 16.09.2017г., на което е направен избор на нов управител на
етажната собственост. Счита, че вилна сграда с идентификатор 67800.5.238.2 в
гр.Созопол, обл.Бургаска. м.Буджака, ул."Созополски манастири" 4, е
функционално отделен обект от съседната вила „Дима" обект с идентификатор
- съответно 67800.5.238.1. Възразява, че от първоинстанционния съд не са
обсъдени и разгледани всички възражения на ответницата за нищожност и относно
точното изясняване на кворума на собствениците, участващи в общите събрания от
06.08.2011г и от 08.08.2015г.. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение изцяло
като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да постанови друго, с което
да отхвърли исковата претенция срещу ответницата, ведно със законните
последици, както и да ù бъдат присъдени направените разноски пред всички
инстанции и заповедното производство.
В срока за отговор на въззивната
жалба е постъпил такъв от ищеца, чрез адв.Д.Ц. ***, с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЯРС е
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при правилно прилагане и
тълкуване на закона. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение като
правилно със съответните законни последици. Претендират се разноските пред
въззивната инстанция.
След като прецени оплакванията в
жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а е видно и от Нотариален акт
за дарение № 12, том V, рег.№ 6985, д.№705/2014 г. и Справка по лице от
26.09.2017 г. от Службата по вписвания –Бургас, приложена по делото, относно
вписването по персонална партида № 212011 на дарение на недвижимия имот, че
въззивницата-ответница е собственик на недвижими имоти в гр.Созопол - мезонет 3
в сграда с идентификатор 67800.5.238.2, апатамент №7 в същата сграда и ½
ид.ч. от дворното място.
Видно от Протокол от 08.08.2015г.
за проведено общо събрание на собствениците на двуетажната жилищна сграда,
източна половина и западна половина, в режим на етажна собственост, на
събранието е взето решение, с което собствениците на апартаменти №2, 3 и 5,
вкл. ответницата, са задължени да заплатят по 2500 лв. за извършване на
неотложен ремонт на източната половина от сградата - направа на покрив, улуци и
обшивки, топлоизолация на цялата източна половина, както и вертикална
планировка - направа на стълбище и подходи, цокли на сградата, настилка от
камък, озеленяване на двора, направа на огради. Определен е срок за внасяне на
сумите до 30.09.2015г. от всеки собственик. С решение по т.7 ОС упълномощава управителят
на етажната собственост С. Т. Д. да завежда дела за събирането на сумите по
ЗУЕС и представлява ОС на собствениците по реда на чл.41 от ЗУЕС, както и да
упълномощава процесуални представители (адвокати).
От представения Протокол по чл.16,
ал.7 от ЗУЕС е видно, че е изготвено и поставено (залепено) съобщение за
изготвянето на протокол за общото събрание, на 09.08.2015г. в 13.00ч. на двата
входа на сградата - източен и западен. Провеждането на събранието е установено
и от показанията на свидетелите Г. и К. - леля на въззивницата, която е
присъствала на провеждането му.
По делото е представен и Протокол
от 06.08.2011г. за проведено общо събрание на собствениците на двуетажната
жилищна сграда, видно от който за управител на етажната собственост в сградата
е избран С.Т.Д.
Ответницата-въззивница е
представила Протокол от 16.09.2017г. за проведено общо събрание на собствениците
на обекти във вход 2 на вилна сграда в гр.Созопол, м.”Буджака”, според който е
взето решение поради изтичане на двугодишния период от избора на С.Т. Д. за
управител, той да бъде сменен и за управител да бъде избрана Д.Д.. Решенията по
този протокол са оспорени по гр.д.№ 7534/2017г. на БРС, като с Определение от
04.12.2017г. съдът е спрял изпълнението им. Видно от решение №
1429/02.07.2017г., постановено по гр.д.№ 7534/2017г. по описа на БРС,
влязло в сила, са отменени оспорените решения на общо събрание на етажната
собственост.
По делото е назначена и изслушана
техническата експертиза, съгласно заключението по която двуетажната
многофамилна вилна сграда с идентификатор 67800.5.238.2 в гр.Созопол, местност
„Буджака” конструктивно представлява самостоятелно стояща една сграда. Налице е
обща единна конструкция, като на място е изпълнен общ единичен зид. Налице е
общ покрив, обща плоча и носещи стени. Състои се от самостоятелни вилни обекти:
западна част - вила „Дима“ и източна част, съдържаща няколко самостоятелни
обекти, собственост на различни лица. Двете половини са със самостоятелни
стълбища, не са функционално свързани.
От приложеното ч.гр.д.№
2523/2017г. на ЯРС е видно, че въз основа на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца срещу длъжника Д.Д. и приложения
протокол на ОС от 08.08.2015г., ЯРС е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по приложеното ч.гр.д.№ 2523/2017г., с която е разпоредил на
длъжника да заплати на кредитора сумата от 2500 лв.-главница, 456.54лв. - лихва
за забава за периода от 01.10.2015г. до 18.07.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението - 19.07.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, както и разноски по делото в общ размер 496.13лв., от които 59.13лв.
- заплатена държ.такса, и 437лв. - адв.възнаграждение. Длъжникът в срок е
подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. С нарочна молба, подадена в срока, предоставен от съда, ответницата
е потвърдила действията на адвоката по заповедното производство. Заповедният съд по чл.415 от ГПК е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед. В указания едномесечен срок заявителят е предявил иска за
съществуване на вземането си против длъжника.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:
ЯОС намира въззивната жалба на
ответницата за допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в
чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение. По същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка
по чл.269 от ГПК ЯОС намери решението за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД. Същият е допустим,
тъй като е предявен в указания едномесечния срок от заявителя в заповедното
производство по ч.гр.д.№2523/2017г. по описа на ЯРС. Настоящият състав намира за неоснователни
възраженията по активната процесуална легитимация на ищеца. Възражението, че С.
Д. не притежава представителна власт е неоснователно. От представения протокол
от 06.08.2011г. на проведено общо събрание на собствениците, се установява, че
е взето решение за избор на С. Т. Д. за управител на етажната собственост. С
решение на общо събрание от 08.08.2015г. управителят на етажната собственост С.
Т. Д. е упълномощен да завежда дела за събиране на дължимите суми, както и да
упълномощава процесуални представители (адвокати) за това. Освен това, с
решение №1429/02.07.2017г., постановено по гр.д.№ 7534/2017г. по описа на
БРС, влязло в сила, са отменени решенията на общо събрание на етажната
собственост по представения от ответницата-въззивница протокол за ОС от 2017г.,
според който е взето решение поради изтичане на двугодишния период от избора на
С. Т. Д. за управител, той да бъде сменен и за управител да бъде избрана Д.Д.. ЯОС
счита, че представителната власт на управителя на етажната собственост С. Д. е
налице съгласно чл.41 от ЗУЕС.
Според чл.38 от ЗУЕС решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен,
решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16,
ал.7. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в
определения срок, управителят може да подаде заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК като към заявлението се
прилага препис от решението на общото събрание (чл.38, ал.2 от ЗУЕС). По този
ред управителят на ЕС С. Д. е подал заявление пред ЯРС, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. № 2523/2017г. на ЯРС.
Вземането на ищеца-въззиваем от въззивницата се основава на решение на общото
събрание на етажната собственост, в която тя участва като собственик. ЯОС
намира, че решенията на общото събрание на ЕС, взети на 08.08.2015г., са
основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като не са
оспорени по предвидения в ЗУЕС специален ред за атакуване на решения на общо
събрание на ЕС.
Според чл.16, ал.9 от ЗУЕС, всеки
член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително
достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено
пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по чл.16, ал.7,
но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или
обитателят отсъства. По делото е установено, че в изпълнение на чл.16, ал.7 от
ЗУЕС на 09.08.2015г. в 13.00ч. на двата входа на сградата е поставено съобщение
за изготвянето на протокола на общото събрание на ЕС, проведено на 08.08.2015г..
По делото няма данни, а и не се твърди да е направено такова оспорване съдържанието
на протокола на общото събрание. По делото
също така няма данни въззивницата да е искала отмяна на решението на общото
събрание по реда на чл.40 от ЗУЕС. Контролът за законосъобразност на решенията
на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който срок като процесуален е преклузивен. Съгласно чл.40 от ЗУЕС, всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл.16,
ал.7 от ЗУЕС. При тези обстоятелства настоящият състав не следва да разглежда
възраженията на въззивника срещу законосъобразността на решенията на общото
събрание, проведено на 08.08.2015г.. Съществуването на самостоятелно уредено
съдебно производство по отношение на конститутивния иск за отмяна на решенията
изисква упражняване на това право само по този ред.
Наведените възражения, че
сградата, в която е апартаментът на въззивницата, е отделна от тази на Д.М.,
която е участвала в общото събрание, са неоснователни и недоказани по делото.
Със заключението по назначената строително-техническа експертиза се установи,
че се касае за една сграда, с обща единна конструкция, общ покрив, обща плоча и
носещи стени, а не две отделни сгради, както твърди въззивницата. Следователно,
всички собственици на самостоятелни обекти са имали право да участват в общото
събрание като форма на управление по чл.9 от ЗУЕС.
Тъй като решенията на общото
събрание на ЕС, проведено на 08.08.2015г. не са отменени и пораждат правни
последици, въззивният съд намира, че протоколът на ОС от 08.08.2015г.
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу въззивницата като собственик
в сградата в режим на ЕС, за сумата 2500 лв.- разноски за ремонт на общи части,
които същата не е платила.
Правилно ЯРС е уважил предявените
искове, включително и претенцията за установяване на дължимостта на мораторна
лихва върху вземането за периода от 01.10.2015г. до 18.07.2017г., в размер на 456.54лв., както и претенцията за
разноски.
Предвид изложеното, ЯОС следва да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение като препрати и към мотивите му,
на основание чл.272 от ГПК.
При този изход от делото, на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски в тази инстанция
в размер на 400лв.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №
351/01.06.2018г. на ЯРС по гр.д.№ 3612/2017г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.И.Д. *** да заплати на
етажната собственост на двуетажна многофамилна вилна сграда с идентификатор
67800.5.238.2 в гр.Созопол, местност „Буджака”, представлявана от управителя С.
Т.Д., направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 400
лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване пред ВКС, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.