Р Е Ш
Е Н И
Е
№
27.11.2018г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 06.11.2018година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 229 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №34/22.07.2016г.,
постановено по гр.д. №211/2013г., поправено
с Решение №153/10.02.2017г., по предявените искове по чл.200 от КТ Елховският
районен съд е осъдил Я.М.Г., в качеството му на ЕТ "Астро-Я.-Я.Г."***
да заплати: на Г.В.Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
4988,80лв., ведно със законната лихва от 28.01.2011г., като е отхвърлил иска за
разликата до пълния размер от 87 000лв.; на М.Р.Р. - обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7988,80 лв., ведно със законната лихва от
28.01.2011г., като е отхвърлил иска до предявения размер от 87 000лв.; на В.Р.Р.
- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4988,80лв., ведно със
законната лихва от 28.01.2011г., като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 87 000лв. и на П.А.Р.-
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10500лв., ведно със
законната лихва от 28.01.2011г., като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 100 000 лв.
Решението на ЕРС е обжалвано от
двете страни по спора и е въведено изцяло в предмета на въззивното обжалване.
Ищците Г.Р., В.Р., М.Р. и П.Р.,
действащи чрез адв. А.Г., са обжалвали решението на първата инстанция в
частите, с които са отхвърлени претенциите им до пълните предявени размери.
Оплакването е за неправилност на съдебния акт в оспорените му части, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Според
въззивниците, районният съд е достигнал до правилни и съответстващи на
събраните в процеса доказателства изводи относно осъществяването на елементите
на фактическия състав на чл.200 КТ и квалификацията на процесното увреждане
като трудова злополука. Неправилна била преценката на съда относно тежестта на
вредоносния резултат, при която определените обезщетения били ниски и
несъответстващи на конкретните измерения на търпените неимуществени вреди -
ненавременната смърт на най-близък човек, предизвикания шок, емоционалния срив,
трайното усещане за невъзвратимост и трагедия. Решението било и необосновано,
доколкото съдът не изложил мотиви защо при обезщетяването третира по различен
начин близките на загиналия, които са от кръга на най-близките лица и логично
понасят еднакви по тежест вреди от неговата смърт, като особено драстична била
несправедливостта по отношение на въззивницата П.Р., майката на загиналия, за
която определеното обезщетение е в размер на 35 000лв. Също неправилно съдът
приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като неправилни били съжденията му относно "грубата
небрежност" по чл. 201, ал.2 КТ,
приравнявайки я на "самонадеяността" по смисъла на чл. 11, ал. 3,
предл. 2 НК, без да съобрази практиката
на ВКС относно "грубата небрежност" в гражданското право по смисъла
на чл.201, ал.2 КТ. В нарушение на процесуалните правила - чл. 154 ГПК съдът
приел наличието на "груба небрежност" от страна на загиналия, при
липса на проведено от работодателя пълно и главно доказване на кръга от факти:
конкретното поведение на пострадалия към момента на настъпване на трудовата
злополука; че това поведение нарушава нормативни изисквания и правила за
безопасност, което е довело до трудовата злополука и че нарушенията са резултат
именно на неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни
обстоятелства. В резултат на неправилно прилагане на института на "грубата
небрежност", съдът неправилно определил и съотношението на отговорностите
- 70% за работника и 30% за работодателя, което на практика било равносилно на
отхвърляне на исковете, не водело до постигане на целите на обективната
отговорност на работодателя по чл. 200
КТ и било в нарушение на принципа на справедливостта, установен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По тези съображения въззивниците
- ищци молят за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от тях
части и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените
искове да бъдат уважени изцяло в заявените размери, с присъждане на законовата
лихва от 28.01.2011г.
Работодателят Я.М.Г., в
качеството си на ЕТ "Астро- Ян- Я.Г."***, е депозирал отговор на
въззивната жалба на ищците, в който е посочил, че първоинстанционният съд е
формирал правилни изводи относно проявената "груба небрежност" от
страна на пострадалия, който не е положил грижа, каквато и най- небрежният би
приложил в подобна ситуация, поради което отговорността на работодателя следва
да бъде не повече от 10% или да бъде изключена.
Решението на първата инстанция е
обжалвано и от работодателя Я.М.Г., упражняващ търговска дейност като ЕТ
"Астро-Ян-Я.Г." в частите, с които са уважени частично ищцовите
претенции. Оплакването е за неправилност на решението в посочените части,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че
приемайки наличието на "груба небрежност", съдът неправилно е
преценил особената фактическа обстановка и събраните доказателства - че се касае
за професионален шофьор, който е нарушил грубо правилата за преминаване през
неохраняем ж.п.прелез и е станал причина за ПТП на територията на друга
държава, без намеса на работодателя и разпореждания от негова страна, като
самото качество на професионален шофьор е достатъчно, за да се презюмира знание
и адекватно поведение, при което неправилно съдът е разпределил приноса на
пострадалия, който следва да е в порядъка между 90% и 100%. Поради това моли за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло или уважени до размера на 10%, с присъждане на разноските
пред въззивната инстанция.
С депозирания писмен отговор
ищците са оспорили въззивната жалба на работодателя като неоснователна,
преповтаряйки съображенията си за липса на установена по делото "груба
небрежност" от страна на пострадалия и неправилно определено от съда
съотношение на отговорностите между работник и работодател.
В о.с.з. жалбата на въззивниците
Г.Р., В.Р., М.Р. и П.Р. се поддържа от пълномощника им адв.Г., който оспорва
жалбата на работодателя и моли за присъждане на разноските по делото.
Въззивникът Я.Г. в качеството на
ЕТ"Астро-Ян-Я.Г." не се явява в с.з., като от процесуалния му
представител адв.К. е постъпило писмено становище, с което заявява, че поддържа
жалбата на работодателя и отговора на жалбата на насрещните страни.
ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадени от надлежни
страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен
акт, поради което могат да се разгледат по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявените
от ищците против ответника Я. М.Г. в качеството му на ЕТ"Астро-Ян-Я.Г."***
субективно съединени искове по чл.200, ал.1 КТ за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на Р. В. Р., б.ж. на гр.Е., пострадал от трудова
злополука. Ищците Г.Р., В.Р. и М.Р., съответно съпруга и деца на починалия, са
претендирали по 87 000лв. обезщетения за неимуществени вреди, а ищцата П.Р. -
майка на починалия, е поискала присъждане на обезщетение в размер на сумата 100
000лв.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил правопогасяващо отговорността му възражение - за умишлено
причиняване на увреждането от пострадалия Р.Р., както и второ възражение по
чл.201, ал.2 КТ за намаляване на обезщетенията, тъй като Р.Р. е допринесъл за
настъпването на вредите, допускайки груба небрежност.
Фактическата обстановка по делото е
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и от заключението на вещото лице, изготвило авто-техническата
експертиза, и правилно е
разкрита от първоинстанционния съд:
Установено е, че Р. В. Р., б.ж. на гр.Е., е работил по трудово правоотношение при ответника ЕТ"Астро-Ян-Я.Г."***, като
изпълняваната от Р. длъжност е била "шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12т.". На 25.01.2011г., при изпълнение на на трудовите си задължения, Р.Р. е изпълнявал международен курс от гр.Волос, Република
Гърция до гр.София, Република България. На същата дата, около 15.08ч., при пресичане на неохраняем ЖП прелез в
Република Гърция, на линията Лариса - Волос,
е настъпил сблъсък между управляваното от Р. ППС - влекач с рег.№ **** и прикачено към него ремарке *** и влакова композиция с №1578 на Организацията на
гръцките железници, при което ПТП на Р. са причинени тежки телесни увреждания и
същият е бил настанен
за лечение в Интензивното
отделение на Многопрофилна болница - Лариса. На
28.01.2011г. Р.Р. е
починал в болницата
в гр.Лариса, като причината за смъртта е
установена от съдебномедицински
протокол за аутопсия - тежки телесни повреди,
главно на главата - хеморагичен шок при пътнотранспортно произшествие. С разпореждане №4/31.01.2011г. на РУ „СО“ –
Ямбол при НОИ, смъртта на Р. В. Р. е призната за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
От представените
удостоверение за наследници и удостоверение за родени деца е установено, че ищцата Г.Р. е съпруга на починалия Р.Р., ищците В.Р. и М.Р. са негови син и дъщеря, а ищцата П.Р. е майка на Р. Р.. По сключените от работодателя застраховки „Живот“ и „Злополука“, на
наследниците на Р.Р. - на ищците Г.Р.,
В.Р. и М.Р. са заплатени обезщетения в размер на по 13011.20лв. за всеки от тях.
С показанията на
разпитаната пред първата инстанция свидетелка Г.П. е установено, че научавайки за смъртта на Р.Р., близките му - ищците, изпаднали в шок, изпитали ужас, не спирали да
плачат. Според свидетелката, Р. Р. бил силно привързан към семейството и съпругата си, грижел се за децата си и за майка си, всички много
го обичали. Близките на Р. много трудно приели смъртта и загубата му, много
тежко преживявали периода след смъртта му на Р., съпругата му била стресирана, плачела непрекъснато, половин година
отказвала да влезе в стаята, където бил ковчега на починалия.
За установяване
механизма на ПТП, настъпило в РГърция, в резултат на което е настъпила смъртта
на Р.Р., по искане на ответника районният съд е събрал писмени доказателства по
реда на Регламент (ЕО) №1206/2001г. на Съвета (чл.614-чл.618 ГПК), изискани от Втори
полицейски участък гр.Лариса, Железопътната организация на Гърция - гр.Лариса,
Служба ДИКАМ и от Районен съд гр.Атина.
Видно е от протокола за оглед на пътно транспортно произшествие от 25.01.2011г., съставен от полицай при полицейски участък на област Лариса,
Република Гърция, на 25.01.2011г. в 15.08 часа
товарен автомобил с рег. № ***, с ремарке с
рег.№***, управляван от българския гражданин Р.Р.,
преминавайки през неохраняем ЖП прелез на железопътна линия Лариса –
Волос, се е сблъскал с влакова композиция №1578
на Организацията на гръцките железници,
при което е причинено тежко нараняване на Р.. Железопътната линия се е
пресичала с перпендикулярен анонимен път, като асфалтът е бил сух, а видимостта
- добра, при хубаво време. При огледа не са констатирани
следи от спирачен път и от странично плъзгане. Машинистът на влаковата
композиция е дал показания, според които, по успоредния на ж.п.линията път,
който пресича линията на неохраняемия прелез, той е видял движещия се товарен
автомобил на 200м. пред влака. Машинистът задействал спирачките на влака и
започнал да свири, очаквайки камиона да намали скоростта, но шофьорът на
камиона продължил и последвал сблъсъка. Във взетата на 25.01.2011г. от Р.Р. кръвна проба за
употреба на алкохол не е установено наличие на алкохол, съгласно доклад
за изследване на кръвта за алкохол от 15.02.2011г. на отдел „Химически и физически изследвани“ към Подуправление криминологични изследвания
северна Гърция.
От писмо на
прокурор на Първоинстанционен съд гр.Лариса до прокурор на Апелативен съд
гр.Лариса се установява, че образуваната преписка за смъртта на Р.Р. и за
престъпление за нарушаване безопасността на железницата е била внесена в архив,
поради това, че не са разкрити достатъчно доказателства за наказателно
преследване. По преписката прокурорът е установил, че ПТП е настъпило на неохраняем ж.п. прелез, пред който е имало
указваща табела на гръцки език "Внимание влакове", като управляващият
товарния автомобил шофьор се е опитал да пресече прелеза, без въобще да спре
превозното средство или дори да намали скоростта му и да провери движението по
железопътната линия. Машинистът на влака е забелязал товарния автомобил от
разстояние около двеста метра и е обозначил с предупредителни изсвирвания присъствието
на влака, които може би не са били чути от шофьора на камиона, като
задействаната от машиниста на влака спирачка не е била в състояние да го спре и
така е настъпил сблъсъка между товарния автомобил и влака. Според заключението
на прокурора, смъртта на Р.Р. се дължи единствено на собственото му небрежно
поведение, който е нарушил от небрежност сигурността на железопътния път, като
се е опитал да пресече неохраняем, но обозначен ж.п. прелез, без да провери
дали преминава влак (след като въобще не е намалил скоростта на превозното си
средство), като от това не произтича вина на трето лице и особено на машиниста
на влака. Същото заключение - под №833/17.02.2011г. е направила е четиричленна
комисия при Организация на гръцките железници - че за инцидента от 25.01.2011г.
изключително отговорен е шофьорът на камиона Р.Р., който не е изпълнил
задълженията си по чл.27 от Правилника за движение по пътищата, не е взел под
внимание предупредителните знаци "Внимание влакове", не е спрял на
безопасно разстояние за проверка на линиите преди да навлезе на прелеза, а е
навлязъл неконтролируемо и така е станал виновен за сблъсъка. Разглеждайки
предявения от Организацията на гръцките железници иск против Бюрото за
международни застраховки гр.Атина, Едночленен първоинстанционнен съд на Атина е
постановил решение по дело №2574/2013г., в което е приел, че е налице споделена
отговорност за произшествието от 25.01.2011г. между водача на товарния
автомобил Р.Р. и гръцките железници, при съотношение 60% към 40%. По отношение
на шофьора съдът е прел, че е нарушил чл.12, параграф 1 и чл.27, параграф 1 от
Правилника за движение по пътищата, като не е проявил грижа и особено внимание,
което е трябвало и е могъл да направи като всеки средно предпазлив шофьор, така
че да провери внимателно и да се увери , че не е имало опасност от влака, който
е наближавал, преди да се опита да пресече ж.п.прелеза с автомобила. По
отношение на железниците е прието, че същите не са се погрижили за ж.п.
прелеза, като поставят подвижни бариери, светлинна сигнализация в близост до
предупредителните знаци за опасност, така че своевременно да се предупреждават
шофьорите на превозни средства, които приближават неохраняем ж.п. прелез.
По делото е изслушано
заключението на в.л. инж.М., извършило на база изпратените от
гръцката държава писмени доказателства назначената автотехническа експертиза.
Според заключението, сблъсъкът
между товарната и влаковата композиция е настъпил
на неохраняем ж.п. прелез, позициониран на около 7,5 км след гр.Лариса, в посока
гр.Волос (Република Гърция). За влаковата композиция ударът е бил съсредоточен в челните десни
състави, а за товарната композиция - фронтално отляво. Скоростта на движение на
влаковата композиция към момента на ПТП е била 78 км/ч., а скоростта на движение на товарната композиция,
управлявана от Р.Р. към момента на ПТП не е опредена от
вещото лице, поради липсата на конкретни данни в тази насока, като технически допустимата
скорост на движение на управляваното от Р. ППС е в диапазона 20-30км/ч.
Заключението на експерта е, че скоростта на движение
на товарната композиция няма дял за настъпване на произшествието. Обзорната
видимост на мястото на произшествие (независимо от липсата на знакова уредба), според вещото лице е позволявала на водача да възприеме
наличието на ж.п. прелез и да предприеме мерки за намаляване на скоростта и
спиране на безопасно разстояние, преди прелеза. При създалата се аварийна
ситуация, мерки за аварийно спиране е предприел единствено машинистът, като водачът на товарната композиция не е реагирал по
никакъв начин на създалата се критична ситуация, което според вещото лице
сочи, че той не е възприел опасността - няма
находки и/или друга информация, която да подскаже реакция на водача на
създалата се пътна обстановка -спиране, завиване с волан. Експертът е посочил, че ако водачът на товарната композиция е
предприел мерки за спиране непосредствено след левия завой на пътя, пресичащ ж.п. линията, то товарната композиция
би спряла на около 10-15 метра преди ж.п. прелеза и сблъсъкът е могъл да бъде
избегнат. Водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието,
ако е съобразил поведението си с обстоятелството, че трябва да пресече
неохраняем ж.п. прелез, към който е приближавала отляво влакова композиция.
Предвид това е следвало да намали скоростта и да спре на безопасно разстояние
от ж.п. прелеза, да изчака преминаването на влаковата композиция и ако няма
друго релсово превозно средство, да премине. Мерки за недопускане на
произшествието е следвало да се предприемат от водача на товарната композиция,
същият е следвало да следи неотклонно пътната обстановка и да не допуска
създаването на аварийна ситуация, да намали скоростта на движение и да спре на
безопасно разстояние от релсовия път и да изчака преминаването на влаковата
композиция и едва след това, ако няма друго релсово ПС, да премине.
Заключението на вещото лице е, че
причина за настъпване на произшествието е навлизането на товарната
композиция в ж.п. прелеза, когато там е преминавала пътническа влакова композиция.
Според показанията
на свидетелите Ив.Иванов и Г.Андонов, които посетили мястото на
произшествието след настъпване на ПТП, пътят, по който се е движел управлявания
от Р.Р. товарен автомобил е бил успореден на магистрата Атина –
Солун, след което пътят преминавал в остър десен 90 градусов завой и
се е движел успоредно на ЖП линия, намираща на около 30 - 50 метра от пътя. На около 400 метра след
десния завой пътят отново правел завой -
ляв 90 градусов и се насочвал към ЖП прелез, като разстоянието
между левия завой и неохраняемия прелез е било около 30-40 метра, прав участък, самият прелез е бил абсолютно прав, без завои и без препятствия, без дървета покрай него, с много
добра видимост в двете посоки. Видимостта
в района на ПТП е била много голяма, нямало пречки, които да намалят
видимостта, нито сгради. Камионът бил ударен от лявата страна, в предния ляв
край на кабината. От
жена, работеща в предприятието в близост до настъпилото ПТП, св.Андонов разбрал, че
влакът е свирил продължително преди да се чуе
удара с автомобила.
При тези фактически
данни, с обжалваното решение районният съд е приел, че са налице предпоставките
на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на ответника, тъй като при изпълнение
на трудовите си задължения при ответника, Р.Р. е претърпял трудова злополука на
25.01.2011г., като в резултат на причинените му травматични увреждания е
починал на 28.01.2011г. Съдът е приел, че при настъпването на ПТП, съставляващо
трудова злополука, пострадалият Р.Р. не е съобразил поведението си с правилата,
установени за движение по пътищата - управлявал е ППС при недостатъчна
концентрация на вниманието, не е следил неотклонно пътя и пътната обстановка,
не е спрял своевременно на неохраняем жп-прелез, каквото задължение има като
водач на МПС, в резултат на това е навлязъл в неохраняемия жп-прелез, по който
в същото време се е движела влакова композиция и така е настъпил сблъсък между
управляваното от него ППС и влаковата композиция. Поради това ЕРС е заключил,
че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като при осъществяване на трудовите си функции същият е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал. 2 КТ, с което е допринесъл за
настъпване трудовата злополука, което съпричиняване е определил на 70%. Съдът е
ценил гласните доказателства за причинените на ищците болки и страдания от
смъртта на Р.Р. и съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД е приел, че на съпругата и на пълнолетния син на
починалия - на ищците Г.Р. и В.Р. следва да се определят обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв., на непълнолетната дъщеря М.Р. -
70 000 лв., а на майката П.Р. - 35 000 лв. Съдът е приспаднал процента на
съпричиняване и платените застрахователни обезщетения и е присъдил на ищците Г.Р.
и В.Р. по 4 988.80 лв., на ищцата М.Р. - 7 988.80 лв. и на ищцата П.Р. - 10 500
лв., като е отхвърлил претенциите за разликата до пълните предявени размери.
Решението на
първата инстанция е валидно, допустимо и правилно, а подадените въззивни жалби
- неоснователни.
Въззивната
инстанция споделя извода на районния съд, че са налице предпоставките на чл.200,
ал.1 КТ за ангажиране обективната отговорност на работодателя за обезщетяване
на причинените на ищците неимуществени вреди. По делото е установено, че
пострадалият Р.Р. е работил по трудово правоотношение при ответника на
длъжността "шофьор на товарен автомобил над 12 тона". При изпълнение
на трудовите си функции - управление на товарния автомобил, извършвайки
международен курс, на 25.01.2011г. Р.Р. е претърпял ПТП - при пресичане на
неохраняем жп-прелез в Република Гърция, на линията Лариса - Волос е настъпил
сблъсък между управлявания от Р.Р. товарен автомобил и влакова композиция на
гръцките железници, вследствие на което шофьорът е претърпял сериозни
травматични увреждания, довели до смъртта му на 28.01.2011г. Установено е, че
посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Съгласно съдебната
практика, имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ за
обезщетяване на работника, респ. наследниците му и неговите близки от трудова
злополука, има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично
увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на
труда и злополуката - съгласно чл.200, ал.2 КТ работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и
когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не
може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл.201, ал.1 КТ. В случаите,
когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност,
размерът на обезщетението може да бъде само намален (чл.201, ал.2 КТ), дори и
при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
В случая
работодателят е възразил за умишлено причиняване на увреждането от пострадалия
Р.Р. и за съпричиняване на вредите при условията на груба небрежност. Първото
възражение е неоснователно априори, т.к. съгласно чл.55, ал.3 КСО умишленото причиняване на
увреждането изключва възможността злополуката да бъде определена като трудова,
а въпросът за характера на настоящата злополука е разрешен с влязъл в сила
административен акт. Ето защо жалбата на работодателя с искането му за
отхвърляне на исковете изцяло, е неоснователна.
Второто възражение
на работодателя е основателно и доказано. Актуалната съдебна практика на ВКС
определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и
най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В Решение
№62/24.02.2015г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. №2798/2014г. е
прието, че грубата небрежност не може да се основава на предположение, като
доказателствената тежест за наличието й е на работодателя. В Решение №19/18.09.2018г.
на ВКС по гр.д. № 4842/2016г. е посочено, че работодателят е длъжен да
инструктира работника за установените за извършване на съответната работа
правила, с изключение на тези, установени с изрични императивни правни норми,
които трябва да са известни на всички правни субекти и те са длъжни да ги
спазват, независимо дали са инструктирани или не, като допуснатите нарушения от
работника на нормативни актове, с които той е длъжен да се съобразява при
изпълнението на работата, могат да послужат като основание за намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение, в случай, че нарушението е допуснато при
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. С Решение №18/08.02.2012г. на
ВКС, III г.о., по гр.д. №434/2011г. е
прието, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали
причина за ПТП, при което е пострадал работникът или служителят, представляват
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал. 2 КТ.
Имайки предвид
посочената практика на ВКС, въззивният съд намира, че в случая работодателят е
изпълнил възложената му в процеса доказателствена тежест и е установил
допуснатата от Р.Р. груба небрежност. Пътно-транспортното произшествие, което е
причинило смъртта на Р.Р. и съставлява трудова злополука, е настъпило на
територията на друга държава - Р.Гърция.
В кръга на възложените им задължения, компетентните в тази държава органи са
извършили своите проверки и разследване и са се произнесли относно механизма на
настъпване на ПТП. Компетентният прокурор в първостепенния съд в гр.Лариса,
комисията при Организацията на гръцките железници, а също и първоинстанционния
съд в гр.Атина еднозначно са приели, че ПТП е настъпило в резултат на
навлизането в неохраняемия ж.п.-прелез на товарния автомобил, управляван от Р.Р.,
който не е взел под внимание предупредителния знак "Внимание
влакове", не е намалил скоростта, не е спрял на безопасно разстояние за
проверка на линията преди да навлезе в прелеза, а е навлязъл неконтро-лируемо в
него и така е станал причина за сблъсъка. Действително, на основание чл. 300
ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, но в случая посочените изискани по съответния процесуален ред актове на
гръцките власти не са оспорени и не са опровергани фактите и констатациите,
удостоверени в мотивите на тези актове. Т.е. макар тези актове да не обвързват
съда с доказателствена сила, няма причина същите да не бъдат кредитирани.
Поради това ЯОС приема, че ПТП е настъпило на територията на чужда държава,
като компетентните в тази държава органи са установили, че причина за ПТП е
поведението на българския шофьор Р.Р., който в нарушение на правилата за
движение по пътищата не е проявил внимание, не е установил приближаващата се
влакова композиция, не е спрял на неохраняемия ж.п.-прелез и е навлязъл
безконтролно в него. Съгласно разпоредбата на чл.51 от Закона за движението по
пътищата, всеки участник в движението трябва да проявява внимание при
приближаване към железопътен прелез и преминаване през него; водачът на ППС при
приближаване към ж.п.-прелез трябва да се движи с такава скорост, която да му
позволи при необходимост да спре пред прелеза, като спирането на ППС е
задължително пред ж.п.-прелез, който няма бариери. Нормата на чл. 53 от ЗДвП
задължава всеки участник в движението, преди да премине през ж.п.-прелез,
независимо от състоянието на бариерите, на светлините и на звуковата
сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно
средство и че преминаването през прелеза е безопасно. Починалият Р.Р. е бил
професионален шофьор, знаел е и е бил длъжен да спазва тези императивни правни
норми. Същите са установени от българската държава в изпълнение на Виенската
конвенция за движението по пътищата от 1968г., благодарение на която общите
правила на пътя са еднообразни и обвързващи всички държави - страни по
конвенцията, като гръцката държава е също страна по тази конвенция и очевидно е
въвела в законодателството си правилата на чл.19 от Конвенцията - че всеки
ползващ пътя е длъжен да повиши вниманието си при приближаване и ползване на ж.п.-прелез;
че водачът на превозно средство е длъжен да се движи с умерена скорост; че при
липса на бариери или сигнализация преди да премине, водачът на превозното
средство е длъжен да се увери, че не преминава релсово превозно средство. В
случая и от неоспорената автотехническа експертиза е установено, че причината
за ПТП е навлизането на управлявания от Р.Р. товарен автомобил в ж.п.-прелеза,
когато там е преминавала влакова композиция, като мерки за предотвратяване на
произшествието е следвало да вземе водачът на товарния автомобил - да следи
неотклонно пътната обстановка, да намали скоростта на движение и да спре на
безопасно разстояние от релсовия път, каквато техническа възможност е била
налице. Безконтролното навлизане в неохраняемия ж.п.-прелез, при наличие на
предупредителен знак и при приближаваща влакова композиция, без да е предприето
спиране на товарния автомобил от страна на водача му, сочат на тежко нарушение
на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия Р.Р., който се е
поставил в ситуация на повишен риск. Работодателят е доказал по безспорен
начин, че пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата, което
нарушение според практиката на ВКС съставлява груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ - работникът не е проявил грижата, каквато и най-небрежният
би положил в подобна ситуация. С оглед данните по делото, настоящият състав на
въззивния съд отчита високата степен на съпричиняване на вредите, настъпили
изключително в резултат на проявената груба небрежност от страна на работника,
поради което дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск
за травматичното увреждане, следва да бъде намалено със 70%, което съотношение
съответства на съпричиняването от страна на пострадалия.
За определяне
обезщетенията на ищците за причинените им неимуществени вреди, съдът изходи от критерия за справедливост, заложен в
нормата на чл.52 ЗЗД. Принципът "справедливост" изисква в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на всеки един от ищците,
като се имат предвид множеството обстоятелства и взаимовръзки. Изхождайки от
този критерий и от събраните гласни доказателства, по делото е установено, че
между пострадалия Р.Р. и неговата съпруга и деца е съществувала силна
емоционална връзка, че пострадалият е бил глава и опора на семейството, като
несъмнено внезапната му смърт ги е поставила в състояние на шок, лишила ги е от
обич, морална и материална подкрепа и им е причинила болки и страдания. На
ищцата М.Р., която към момента на смъртта на баща й е била непълнолетна, на 15
години, тази смърт е причинила допълнителни неимуществени вреди, тъй като тя се
е намирала във възраст, в която е имала нужда от родителска обич, сигурност и
подкрепа, за да се чувства спокойна и щастлива, а загубата на нейния баща я е
лишила от неговите грижи, любов и материална издръжка, което е причина за
непреодолимо страдание. Ето защо въззивната инстанция намира, че съпругата и
пълнолетният син на пострадалия - ищците Г.Р. и В.Р. е справедливо да бъдат
обезщетени със сумите по 60 000лв. за всеки от тях, а ненавършилата към момента
на смъртта дъщеря М.Р. - със сумата 70 000 лв.
Така определените
размери на обезщетенията за неимуществените вреди на основание чл.201, ал.2 КТ
следва да бъдат намалени с приетия от настоящата инстанция процент на
съпричиняване от пострадалия от 70%, при което обезщетенията за ищците Г.Р. и
В.Р. възлизат на по 18 000лв., а на ищцата М.Р. - 21 000 лв. Тези размери
следва да бъдат намалени и с изплатените застрахователни обезщетения от по 13
011.20 лв. (чл. 200, ал.4 КТ), като размерът на дължимите от работодателя
обезщетения са: по 4 988.80 лв. за Г.Р. и за В.Р. и 7 988.80 лв. за М.Р..
Родителите на
починалия като най-близки родственици, също имат право на обезщетения за
понесените морални вреди (ППВС №4/1961г.). В случая майката на пострадалия-
ищцата П.Р. е такъв родственик, която тежко е преживяла смъртта на сина си, той
е бил нейна морална опора и подкрепа в живота. Починалият Р.Р. обаче е имал
отделно семейство и деца, при което на майката П.Р. следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., което след
приспадане процента на съпричиняване от страна на пострадалия (70%) възлиза на
10 500лв.
За разликата над
посочените размери, до пълните предявени размери, исковете на ищците са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед приетото
по-горе, въззивната инстанция констатира, че фактическите и правните й изводи
по спора съвпадат с крайния резултат, постановен от първата инстанция.
Обжалваното решение на ЕРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да
се потвърди изцяло. Въззивните жалби са неоснователни и се оставят без
уважение, тъй като не са налице наведените от въззивниците пороци на съдебното
решение - нарушения на материалния и на процесуалния закон, и необоснованост.
При този изход на
спора пред настоящата инстанция, никоя от въззивните страни няма право на
разноските за тази инстанция и същите остават в тяхна тежест.
Водим от изложеното
и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №34/22.07.2016г. по гр.д. №211/2013г. на
Елховски районен съд, поправено с Решение №153/10.02.2017г. на ЕРС по същото
гражданско дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧРЕНОВЕ: 1.
2.