Р Е Ш Е Н И Е
№ 93 01.10.2018
г. гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд,
I-ви въззивен наказателен състав
на 26 септември 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАН ИВАНОВ
2. Т.МАРХОЛЕВА
Секретар:
Ив. Златева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева
ВНЧХД
№ 254 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред настоящия
състав е образувано по повод въззивни жалби, подадени съответно от : адв. С.В.,
със съдебен адрес ***, Адвокатска палата, кант. ***, ул. "*******" №**,
повереник на частния тъжител И.К.Т.
с ЕГН **********,*** и от адв. П.М. *** като защитник
на подсъдимия И.Н.И.,
ЕГН **********,*** против Присъда № **/15.03.2018 г. постановена по НЧХД № 528/2017 г. по описа
на РС-Е..
С присъдата подсъдимият И.Н.И. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че на ******година в гр. Е., обл.Ямбол, в И.з.на
града и на улица „Л.“,
пред дом № **, при условията на
продължавано престъпление, чрез удар в областта на лицето и удари в областта на
главата, причинил на И.К.Т., с ЕГН **********, временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в контузия на лицето с болезнен
травматичен отток на тъканите в областта на лявата половина на лицето, петнисти
синкавоморави кръвонасядания, обхващащи лявата слепоочна област и сътресение на мозъка, с изразени вегетативни
прояви, поради което и на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 200лв.
С присъдата подсъдимият И. е признат за
невиновен в това на ******година в гр. Е., обл. Ямбол, в И.з.на града, в присъствието
на И.К.Т., с ЕГН **********, да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на И.Т., с ЕГН ********** – да го е напсувал на майка, поради което и на основание чл. 304
от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.**6, ал. 1
от НК.
С присъдата подсъдимият И. е
осъден да заплати на частния тъжител Т. сума в размер на 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от последния в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - ******г. до окончателното й изплащане, като искът за
разликата над 2 000лв. до 7 000лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С обжалваната присъда е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявеният от частния тъжител против подсъдимия
граждански иск в размер на 1000 лв., представляващи обезщетение за причинените
на тъжителя в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. **6,
ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - ******г. до окончателното й изплащане.
В тежест на подсъдимия И. са
присъдени всички направени по делото разноски, включително и тези, направени от
частния тъжител.
В подадената от частния тъжител И.Т.
въззивна жалба се изразява недоволство от присъдата в нейната
гражданско-отхвърлителна част и се иска постановяване на решение, с което
присъдата да бъде изменена в тази й част, като бъдат уважени предявените от Т.
срещу подсъдимия граждански искове в пълният им размер.
С въззивната жалба подсъдимият И.И.
изразява недоволство от присъдата в наказателно-осъдителната й част като
претендира последната да бъде отменена, а той признат за невиновен по така
повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК. Претендират се
направените от подсъдимия разноски по делото.
В съдебно заседание въззивникът - частен тъжител И.Т. участва
чрез упълномощения от него повереник-адвокат от АК-Ямбол. Последният поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Оспорва основателността на депозираната от подс. И.И. въззивна жалба и моли
съда да я остави без уважение. Претендират се направените от частния тъжител
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивникът – подс. И.И. участва
лично и с упълномощения от него защитник-адвокат от АК-Ямбол. Поддържат
депозираната въззивна жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея
съображения. Оспорват основателността на въззивнната жалба, депозирана от
частния тъжител И.Т. и молят съда да я остави без уважение. Претендират се
направените от подсъдимия разноски по делото.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните
жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени
от лица имащи право на жалба и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледани
по същество въззивните жалби се преценят като неоснователни по следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. На базата на анализ на тези доказателства решаващият съд
е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Според проверяващата
инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено
следното:
Подсъдимият
И.Н.И. е роден на *** ***, с настоящ адрес:***, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********,
б.г.,
със с.о., ж., о.р.на МП – Л., н..
Тъжител и
граждански ищец по делото е И.К.Т., с настоящ адрес: ***, п..
На ******г.
тъжителят И.Т. отишъл до стопанисвания от него имот, находящ се в И.з.на гр. Е., между бившата „В.г.“ и „Т.“
АД, където с помощта на сина му, свид. К.Т., отглеждали пчели и се грижели за
8-9 кошера. Между 18-18.30 ч. на същия ден вече се свечерявало и тъжителят тръгнал на път
за дома си, като се придвижвал по улицата между бившата „В.г.“ и „Т.“ АД с лек автомобил „****“, модел „****“, собственост на сина му, свид. К.Т.. По пътя тъжителят бил пресрещнат
от подсъдимия И.И., който имал имот в близост до стопанисвания от Т., където
отглеждал животни. Подсъдимият, който се придвижвал със своя мотопед, препречил
пътя на автомобила, управляван от Т.. Тъжителят свалил прозореца на колата,
като призовал подсъдимия да го пусне да мине, като му обяснил, че се връщал от
пчелина му, който се намирал в близост. Започнало пререкание между двамата по
повод това, че подс. И. се усъмнил в това, че тъжителят би могъл да е крадец,
тъй като наскоро в района били извършвани кражби на селскостопанска продукция.
В тази връзка подс. И. се опитал да извлече тъжителя през отворения прозорец на
колата, но като не успял, отворил вратата, издърпал го вън от автомобила, при
което скъсал връхната дреха на тъжителя по шевовете и започнал да му нанася
удари в областта на главата. В
резултат на тези удари тъжителят паднал на земята и започнал да вика за помощ,
като на виковете му се отзовал свид. В.Я., който обработвал място в съседство. Свид Я.първоначално чул
мъжки гласове да
разговарят на нормален тон, който впоследствие ескалирал до степен на викове
под формата на призив за помощ, при които викове свидетелят разпознал гласа на „с.“
си, тъжителят Т.. Свид. Я.пристигнал на пътя, от където идвали виковете, като
възприел И.Т. изправен, отстрани на автомобила и И.И. пред колата, осветен от
фаровете, на разстояние от около 10 м. един от друг. В същото това време на мястото дошли и свидетелите П.М.и
А.М., които се прибирали с велосипедите си от
намиращото се в района стопанство на свид. М., когато чули силните викове, поради което се върнали до мястото на
инцидента. Когато
свид. М.и свид. М. пристигнали на пътя и в присъствието на свид. Я.и подс. И.,
тъжителят Т. се оплакал, че е
бил бит от подсъдимият, който го извлякъл от автомобила, скъсал
му дрехите и го ударил в лицето, като тези
негови оплаквания били възприети и от подсъдимия, който не реагирал по никакъв
начин. Последният напуснал мястото на инцидента, свидетелите Я., М.и М. се разотишли, а тъжителят също се качил в автомобила си и потеглил към дома си на ул. „Л.“ №** в гр. Е.. След като отворил гаража, който
се намирал срещу къщата, тъжителят видял подсъдимия И., който отново му нанесъл удар в областта на главата,
вследствие на което Т. се почувствал зле и се прибрал в дома си, а подсъдимият си тръгнал
от мястото. Същата вечер около 21.30 часа Т. разговарял с дъщеря си, свид. М.Т., по телефона, като й споделил за
инцидента, оплакал се от
световъртеж и гадене. Свид. Т., която работела като медицинска сестра във Филиала за спешна медицинска помощ – Е.,
изпратила линейка, за да вземе баща й,
повикала брат си, свид. К.Т. и по настояване на баща й се обадила в полицията,
от където били изпратени двама служители на РУ-Е., на които тъжителят разказал
за случилото се между него и подс. И.. По случая била образувана преписка № ЗМ
- *****година по описа на РУ – Е.. Срещу
подсъдимия И.И. е съставен протокол за
предупреждение по ЗМВР да се въздържа от отправяне на закани за извършване на
престъпление против личността на И.Т.,
както и да не нанася телесни повреди на същото лице.
Видно от приложения по делото Фиш
за спешна медицинска помощ на същата дата – ******г. тъжителят Т. бил откаран в
болницата в 22.** ч., като му била взета анамнеза: "ударен в лицето, световъртеж и болки в гърдите". След извършения преглед Т. е бил върнат в
дома си от свид. К.Т.. На следващия ден подс. И. отишъл
до къщата на тъжителя, за да се извини, но последният го отпратил и не приел извиненията. След инцидента в продължение на няколко дена тъжителят Т. изпитвал болки и затруднения
при движение на челюстта и при хранене, поради
това се хранел само с кисело мляко. Променило се и психическото му състояние - бил притеснен, стресиран, често асоциирал случилото се на ******г. при сходни новини или филми по телефизията. Продължил да посещава стопанството, но не оставал там
до късно, както правил това преди инцидента. За случилото се пред дома му
тъжителят разказал и на свид. Я., когато го срещнал на *****г. в свора на училище
„Паисий Хилендарски“, по време на провеждане на избори.
На *****г. на тъжителя са извършели прегледи от трима
лекари – хирург,
невролог и психиатър, за което
са били издадени амбулаторни листи, приети като доказателства по делото, както
следва:
Видно от амбулаторен
лист 000744/07.11.2016г., издаден
от д-р С.Г./хирург/
на тъжителя е поставена
диагноза „повърхностна травма на други части на главата и повърхностни травми
на друга и неустановена част на гръдния кош“. В снетата анамнеза е установено,
че Т. се е оплаквал от болки
главата и гръдната кост, вследствие нанесен побой с юмруци. При
прегледа е установена „палпаторна болка в двете зигоматични области и лявата
париетална, кръвонасядане по кожата на лява
зигоматична област, болки при
отваряне на устата, в двете темпоро–мандбуларни стави, по силно изразена в лявата, а в гръдния кош - палпаторна болка в областта на стернума”
Видно от амбулаторен
лист № 001745/*****г., издаден от д-р З.- Е./невролог/
при снемане на анамнезата пациентът е съобщил, че на ******година около 18.30
часа е преживял нападение и побой, и от
тогава бил силно неспокоен, напрегнат,
възбуден, не се храни и не спи, оплаквал
се от болки в лицето, световъртеж и замъглено виждане. Лекарят е
поставил диагноза „остра стресова
реакция“ и е предписал медикаментозно
лечение.
Видно от амбулаторен
лист № 00**76/*****г., издаден от д-р М.Р. /психиатър/ пациентът съобщил, че
„преди 4 дни е преживял остър стрес, бил му нанесен побой от непознат извън града в
промишлената зона, който го изкарал от колата, заплашил го че ще го убие и му
нанесъл множество удари по гърдите,
главата, а след това, прибирайки се в къщи, същото лице го причакало и му
нанесло няколко удара“. Оплаквал
се от главоболие, гадене, залитане, замайване, липса на сън. Поставена е диагноза „остра
стресова реакция“ и му е предписана медикаментозна терапия.
На същия ден
тъжителят е посетил и съдебен лекар в гр. Сливен,
д-р Т.Ч.. Видно от съдебно–медицинско удостоверение № 654/*****г., при прегледа
на Т. са установени следните травматични увреждания – „умерено изразен болезнен
травматичен отток на тъканите в областта на лявата половина на лицето,
непосредствено в лявата скулна област, като на същото място се виждат петнисти
синкавоморови кръвонасядания с размер около
2-3 до 4-5 см., болките са засилват при опипване с ръка и при отваряне и
затваряне на устата, уврежданията обхващат и лявата слепоочна област“. Съдебният лекар е
дал заключение, че Т. е получил и „сътресение
на мозъка, което протича с изразени вегетативни прояви“. Описаните
увреждания според СМУ отговарят да са получени по начин и време,
както посочва освидетелствания, а именно - чрез удари с юмруци. На последно
място от лекаря се
констатира, че уврежданията са причинили на освидетелствания временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Прокурор от РП – Е. е отказал да образува
наказателно производство за престъпление от общ характер, видно от постановление от 25.11.2016 г., тъй като е приел, че при
констатирана съгл. СМУ лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, наказателното преследване за това
деяние е от частен характер, поради което следва да бъде инициирано по тъжба на
пострадалия.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка
по делото въззивният съд намира за безспорна.
Решаващият съд при установяването на
фактическата обстановка е изложил подробни аргументи в посока кои доказателства кредитира и кои не, които
аргументи въззивния съд споделя изцяло, поради което намира за ненужно да ги
преповтаря. В допълнение само следва да се отбележи, че правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите В.Д. Я., М.И. Т. и К.И. Т., които са последователни и непротиворечащи помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал. С основание първоинстанционният съд е дал частично вяра
на показанията на свидетелите Д.А.И., П.Д.М., А.В.М. и С.и Т.Х.. В тази връзка съдът прецени за
неоснователен довода на защитата, че районният съд е взел предвид показанията на сина и дъщерята на тъжителя,
които само косвено очертавали предмета на доказване по тъжбата. Последните, както и показанията на свид. Я./роднина по сватовство на тъжителя/ са
подложени на критичен анализ, без да е открито каквото и да е противоречие с останалия доказателствен
материал. Правилно
първоинстанционният съд им е дал вяра, при това в тяхната цялост, при
все че в съпоставка и във взаимовръзка с останалите писмени доказателства по
делото (документи издадени от болницата в
деня на инцидента и от отделните лекари-специалисти в следващите дни)
пресъздават една хронологически последователна и логически достоверна
фактическа обстановка. СМУ както и амбулаторните листи представляват официални
свидетелстващи документи, тъй като материализират изявление на длъжностно лице
(извършващият прегледа лекар) в това му качество, в рамките на неговата
компетентност и по установения ред и форма, поради което се ползват с
материална обвързваща сила. Медицинската диагноза и предписаните мерки са
поставени след извършен личен преглед на лицето и увредената област, което е
видно от отбелязаното в полето „терапия“ от лекаря специалист. В този смисъл
следва да се отбележи допълнително, че възражението на защитата във връзка с
липсата на свидетели очевидци /преки доказателства/ и обръщането на
доказателствената тежест в процеса също се явява без основание. Действително
липсват преки свидетели както на нанесения побой на пътя в И.з.на гр. Е., така
и пред дома на тъжителя. В случая обвинителната функция, както и
доказателствената тежест в процеса се носи от тъжителя Т.. Когато доказването
има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е
главно. Главното доказване трябва винаги да създава сигурно убеждение у съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. В слуая доказването на
главния факт – нанесеният побой на две места в рамките на няколко часа, е
осъществено чрез верига от косвени доказателства. За да се постигне чрез
косвени доказателства пълно доказване, е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индикиран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил,
като процесната верига включва следните безспорни обстоятелства: че подс. И. и
тъжителят са се намирали на едно и също място; че между тях е възникнал конфликт,
който е ескалирал; че още на пътя тъжителят се е оплакал на свидетелите от
физическа агресия от страна на И., който не е проявил ответна реакция; че
констатираните три часа по-късно травматични увреждания съответстват на
описания от тъжителя механизъм на нанасянето им.
В тази връзка следва да се обсъди логичната
и житейска необоснованост на тезата на защитата, че физическа саморазправа липсвала, тъй като
тъжителят не потърсил веднага помощ от полицията или от свидетелите, които се
отзовават на призивите му за помощ. Сигнал към полицията е отправен и преписка е образувана в местното районно
управление 3ч. по-късно, поради което не може да става дума за несвоевременност
на реакцията. Нелогично би било също така усърдието на тъжителя да сигнализира органите на МВР, а впоследствие и да инициира наказателно производство срещу
подсъдимия (всичко това при положение, че не го е познавал и не се твърди
да са имали какъвто и да е личен конфликт преди инцидента) без последният да е
убеден в извършеното от И. посегателство срещу ичността му. Действително показанията на свид. В.Я., П.М.и А.М. не сочат конкретно възприемане на удари,
нанасяни от И. на Т., но
следва да се има предвид, че в тази част е безспорно обстоятелството, че
подсъдимият към 18,30
ч. се е намирал на процесния път в И.з.на гр. Е.. Не е
разместена и доказателствената тежест, тъй като травматичните увреждания се
доказват пряко от приложената по делото медицинска документация, а не от
свидетелските показания, които предвид тъмната част на денонощието, не са
съдържателни в тази им част. При тези данни правилно и в съответствие с чл. **
от НПК първоинстанционния съд е извършил преценка на системната
свързаност на отделните косвени доказателства в една обща и непрекъсната
доказателствена верига, която е довела до един възможен извод за авторството на
деянието.
На следващо място следва да се има предвид, съгл. СМУ и останалите документи, издадени
от лекари-специалисти, че травматичните увреждания по главата на тъжителя
включват травматичен отток на тъканите в областта на лявата половина на лицето,
непосредствено в лявата скулна област, като и петнисти синкавоморови
кръвонасядания с размер около 2-3 до 4-5
см., болки при отваряне и затваряне на челюстта и увреждания в лявата слепоочна
област, както и общо състресение на мозъка с вегетативни прояви. С други думи, не може да се говори за „хирургическа точност“ при нанасяне на
ударите единствено в лявата скула, която защитата изтъква като възражение, при
все че нараняванията са обхванали областта от слепоочието до челюстта на лявата
половина на главата на тъжителя, като е констатирано и предизвикано от ударите
мозъчно състресение.
Съдът е кредитирал частично
показанията и на останалите свидетели, в това число свид. Т.и С.Х.и свид. Д.И.(по
отношение на това, че подсъдимият същата вечер на ******г. около към 21ч. е бил
на гости в дома на Х.на ул. „Ч.м.“ №*). Последните дават последователни показания за събитията,
следващи инцидента, които не влизат в противоречие с обвинителната теза, при
положение че домът на тъжителя, работното място на съпругата на подсъдимия и
домът на Х.са на разстояние от две пресечки един от друг, което разстояние и
предвид начина на придвижване на И.И. (посредством мотопед) не обуславя наличие
на достоверно алиби за подсъдимия.
При
правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно
обосновани правни изводи, като е
приел, че подс. И.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.130, ал.1, вр. чл.26 от НК,
тай като на ******година в гр. Е., обл.Ямбол, в И.з.на града и на улица
„Л.“, пред дом № **, при условията на
продължавано престъпление, чрез удари в областта на лицето и удари в областта
на главата, причинил на И.К.Т., лека телесна повреда - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяваща се в контузия на лицето с болезнен
травматичен отток на тъканите в областта на лявата половина на лицето, петнисти
синкавоморави кръвонасядания, обхващащи лявата слепоочна област и сътресение на
мозъка с изразени вегетативни прояви.
Разстройство на здравето по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции
извън болката и страданието.
Авторството на престъпното деяние и
причинените от подсъдимия на частния тъжител увреждания са безспорно доказани
от събраните по делото доказателства в тази насока, а именно – показанията на
свидетелите В.Я., М.Т., К.Т., П.М., А.М. и частично на Д.И.и С.и Т.Х., които се
подкрепят от писмените доказателства - съдебно медицинското заключение и
другите медицински документикакто, всички преценени в своята съвкупност и
взаимовръзка.
Тъй като подсъдимият е извършил две отделни деяния, при все че след първото деяние е преустановил
действията си и си е
тръгнал - въз основа на взето от него ново решение е нанесъл още удари в
областта на лявата скула на тъжителя пред дома му, то деянието правилно е квалифицирано като едно продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1
от НК. След
първият нанесен побой, пристигналите на място свидетели не възприемат видими
охлузвания по лицето на Т., освен това последният успява да се качи в автомобила
си и да шофира до дома си. Именно след второто нападение над тъжителя,
осъществено пред дома му, когато ударите отново са насочени към главата му,
последният получава световъртеж и гадене. Следователно на лице са признаците на
продължавано престъпление, тъй като двете нападения осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, а именно това по чл.130, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като е на лице и функционална връзка
между тях.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл. Същият ясно е съзнавал, че чрез действията си пряко
засяга телесната неприкосновеност на отделния индивид, причинявайки телесни
увреждания на тъжителя и е искал и предвиждал тяхното настъпване. Подсъдимият е
разбирал противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните
последици на същото, но въпреки това е искал настъпването им.
Районен съд – Е. е приел, че
подсъдимият И. не е осъществил престъпният състав на чл. **6, ал.1 от НК, тъй
като не е била изложена никаква конкретика по повод нанесените обиди, нито са
били доказани отправени ругатни от подсъдимия, поради което на основание чл. 304
от НПК го е оправдал по това обвинение, като присъдата не е била обжалвана в
тази й част.
Правилно първоинстанционният съд е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК, като е
преценил наличието на предпсотавките : За деянието се предвижда
наказание лишаване от свобода до две
години или пробация; не са настъпили имуществени вреди и подсъдимият не е бил
осъждан за престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК. В тази връзка настоящият
състав намира за адекватен размера на наложеното административно наказание
глоба в размер на 1200 лв. с оглед постигане целите,
предвидени в чл. 36 от НК, които подсъдимият следва да заплати в полза на
държавата.
Присъдата на първоинстанционният
съд е обжалвана в гражданско-правната
й част от частния тъжител, който претендира да му бъде присъдено обезщетение в
размер от 7 хил. лв. за причинените му болки и страдания, остра стресова
реакция и сътресение на мозъка. Гражданската претенция се основава на
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, като критерият обуславящ обема на претърпените
вреди е предвиден в чл. 52 ЗЗД, който въвежда принципа за репарирането им по
справедливост. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания – физически и/или душевни е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, възрастта, семейното и обществено положение на пострадалия,
трудовата му заетост, интензитета и продължителността на болките и/или
страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
В настоящия случай, съдът
съобразно с гореизложените правни доводи, настоящият състав взе предвид
следните обективни обстоятелства – 1. възрастта на тъжителя обуславя по тежко
лично възприятие на негативните последици свързани освен с болка и страдание,
също така и с засегнато лично достойноство и чест, тъй като се касае за
възрастен мъж - глава на семейство; 2. тъжителят е п., който има място, където
отглежда пчели в непосредствена близост до инцидента, което ежедневно
предполага срещата му със спомена за случилото се, което безспорно също засилва
негативните му психически изживявания, свързани с видимите следи от удара в
областта на лицето му, и произтичащите от това унижение, засегнати чест и
достойнство и емоционален стрес в личен аспект; 3. Обстоятелството, че
процесният деликт е осъществен посредством две деяния, които единствено поради
нормата на чл. 26 от НК се третират и за целите на гражданската отговорност за
вреди като едно общо продължавано такова.
Съдът съобрази и субективните
особености в оздравителния процес при тъжителя, който според показанията на децата
му е протекъл непродължително (около 5 дена) по обичаен начин за такива травми,
вкл. и в психически аспект, свързан с приемането на медикаменти за депресивни
състояния и относителна промяна в досегашното му ежедневие, произтекла от
причиненият от инцидента стрес.
Предвид изложените съображения, съдът намира,
че с оглед конкретиката на казуса се налага извод за необходимост от
обезщетение на тъжителя в размер от 2 000 лв. за конкретната проявна форма
на деликта, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Поради това обосновано като неоснователен първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от 2000 лева до 7000
лева.
Правилно предявеният граждански иск по
чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1000.00
лева, представляваща обезщетение за
причинени на тъжителя Т. неимуществени вреди от
престъпление по чл.**6, ал.1 от НК е счетен за неоснователен, поради липсата на
осъществен от подсъдимия деликт от престъпление по чл.**6, ал.1 от НК.
При горния изход на
делото, правилно съдът се е произнесъл относно направените по делото разноски и
дължимата държавна такса.
При този изход на
делото и на основание чл. 317 вр. чл. 189, ал. 3 от НПК въззивникът И. следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия Т. направените от него разноски по
делото пред настоящата инстанция в размер на 770 лв. адвокатско възнаграждение.
От цялостната
проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи
до изменение или отмяната му, поради което и на осн. чл. 338 вр. чл. 334, т. 6
от НПК, Ямболски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ **/15.03.2018 г. постановена по НЧХД № 528/2017 г. по описа на РС-Е..
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********,*** да заплати на И.К.Т.
с ЕГН **********,*** направените от последната разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция в размер на 770 лв. /седемстоти н и седемдесет
лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.