В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 октомври 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №255 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Г. ***, чрез пълномощник адв. Г.Х. ***, против решение №481/13.07.2018г. по гр. дело №4697/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът: е признал за установено на осн.чл.108 от ЗС, по отношение на Г.Д.Г., че Р.Д.Б., Б.Д.Б., Ж.Г.И., Д.И.М., Г.М.Г. и И.Г.Н. са собственици, съответно върху : 1/9 идеална част за Р.Д.Б.; 1/9 идеална част за Б.Д.Б.; 1/18 идеална част за Ж.Г.И.; 1/36 идеална част за Д.И.М.; 1/36 идеална част за Г.М.Г.; 1/27 идеална част за И.Г.Н. върху следните земеделски земи находящи се в землището на с.Болярско, общ.Тунджа, обл.Ямбол, а именно: 1. Нива от 3,000 дка, трета категория, в местността „УЗУН ГЕРЕН” , представляваща имот № 024006 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с.Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №05308.24.6, с площ 3000 кв.м.,с номер по предходен план 024006, при съседи: имоти с идентификатори № 05308.24.131, №05308.24.7; №05308.24.624, №05308.24.5; 2. Нива от 5,200 дка, от които 1,805 дка пета категория, а 3,395 дка трета категория, в местността „ГОРНИЯ ГЕРЕН” , представляваща имот №010107 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с. Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 05308.10.107, с площ 5200 кв.м., с номер по предходен план 010107, при съседи: имоти с идентификатори №05308.10.108, №05308.10.310; №05308.10.106, №05308.10.79 и №05308.10.78; 3. Нива от 22,000 дка, трета категория,в местността „УЗУН ГЕРЕН”, представляваща имот №024014 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с.Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №05308.24.14, с площ 21996 кв.м.,с номер по предходен план 024014, при съседи: имоти с идентификатори № 05308.24.625, №05308.24.13; №05308.24.15, №05308.24.16, №05308.24.17 и №05308.24.18 ; 4. Нива от 9,999 дка, трета категория,в местността „ХАДЖИЕВА МОГИЛА”, представляваща имот №035063 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с.Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №05308.35.63, с площ 9998 кв.м., с номер по предходен план 035063, при съседи: имоти с идентификатори №05308.35.62, №05308.35.107; №05308.35.108, №05308.35.109, №05308.35.64 и №05308.35.125, и е осъдил Г.Д.Г. да им предаде владението върху гореописаните имоти, както и да им заплати направените по делото разноски в размер на 450 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано, и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че "не е разрушено" правното основание, от което въззивникът черпи правата си. Сочи се, че приетото в мотивите на ЯРС в тази посока, било извън предявеното с исковата молба и в разрез с диспозитивното начало, като ЯРС се е произнесъл по непредявен иск, което е достатъчен повод за отмяна на атакуваното решение. Сочи се, че ЯРС в нарушение на процесуалните правила не е допуснал въззивникът да се защити срещу активната легитимация - да установи, че ищците не притежават вече претендираното вещно право, и/или да докаже, че владее и държи вещта на правно основание. Оспорва се прието от съда удостоверение на ОД"ЗЕМЕДЕЛИЕ", като неотносимо по делото доказателство. Твърди, че процесните земи са били отдавани под наем с Договор от 30.10.2003г., по който макар и като наемодател да е записано друго лице- М. Г., подписка е на Д. Г.Д., но това доказателство не е било обсъдено от ЯРС. Сочи се, че въззивникът по силата на нот. акт за покупка на процесните земи е встъпил в правата по договора за аренда от 2014г., но не е владелец на земите, към момента на предявяване на иска, тъй като земите са предадени на арендатора. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

В писмен отговор, въззиваемите оспорват жалбата. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че за да стигне до този извод ЯРС е приел, че с оглед доказателствата праводателят на ответника е осъществил владение върху съсобствените земи само през стопанската 2013/2014г. Също така за времето преди 2013г. или времето от 08.11.2007г. до 24.06.2014г./2013г. стопанска година/ земите не са били владяни или обработвани от него, поради което от него не е осъществено давностно владение, което да е продължило 10 години, и той не е могъл да стане собственик на земите на осн.чл.79, ал.1 от ЗС и не е придобил идеалните части собственост на ищците по давностно владение. При деривативното прехвърляне, каквото се явява договорното прехвърляне е налице правоприемство между прехвърлителя и приобретателя, при което правоприемникът не може да придобие повече права, отколкото има неговия праводател. В настоящият случай, тъй като ответникът е придобил процесиите имоти от несобственик по отношение на идеалните части на ищците, сделката извършена с нот. акт №178, том 2, рег.№6345, дело №315 на нотариус П.Костадинов няма транслативен ефект и ответникът не е придобил собствеността върху тях, т.к. не може да има повече права от своя праводател. Оспорват се твърденията в жалбата, че ЯРС не е допуснал защита на ответника в насока установяване на правата му.Твърди се, че доказателствените искания, направени от ответника са неотносими към спора, който всъщност се свежда до това дали е налице владение, което е в състояние да направи праводателя на ответника собственик по давност, а в представения договор за наем от 2003г. е посочен като наемодател М. П. Г., а не праводателя на ответника, и дори и да е приподписан от последният, това не показва намерение имотите да се владеят като собствени от него, а единствено заместване на волята на Г.. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемите, ред уведомени, чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендират нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не се спори по делото, а и от представените пред ЯРС, Решение №0301/28.01.1999г. издадено по Преписка №154/30.08.1991г., Решение №0301/28.01.1999 г. на ПК издадено по преписка №43065/13.07.1995г. на ПК Община Тунджа и 4 бр. скици на ПИ на СГКК-Ямбол , се установява, че на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, е било възстановено правото на собственост на И. Д.Г. по отношение на процесните земеделски имоти, находящи се в землището на с.Болярско, общ.Тунджа, обл.Ямбол, а именно: 1. Нива от 3,000 дка, трета категория, в местността „УЗУН ГЕРЕН” , представляваща имот № 024006 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с.Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №05308.24.6, с площ 3000 кв.м.,с номер по предходен план 024006, при съседи: имоти с идентификатори № 05308.24.131, №05308.24.7; №05308.24.624, №05308.24.5; 2. Нива от 5,200 дка, от които 1,805 дка пета категория, а 3,395 дка трета категория, в местността „ГОРНИЯ ГЕРЕН” , представляваща имот №010107 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с. Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 05308.10.107, с площ 5200 кв.м., с номер по предходен план 010107, при съседи: имоти с идентификатори №05308.10.108, №05308.10.310; №05308.10.106, №05308.10.79 и №05308.10.78; 3. Нива от 22,000 дка, трета категория,в местността „УЗУН ГЕРЕН”, представляваща имот №024014 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с.Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №05308.24.14, с площ 21996 кв.м.,с номер по предходен план 024014, при съседи: имоти с идентификатори № 05308.24.625, №05308.24.13; №05308.24.15, №05308.24.16, №05308.24.17 и №05308.24.18 ; 4. Нива от 9,999 дка, трета категория,в местността „ХАДЖИЕВА МОГИЛА”, представляваща имот №035063 по плана за земеразделяне, която по кадастралната карта на с.Болярско представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №05308.35.63, с площ 9998 кв.м., с номер по предходен план 035063, при съседи: имоти с идентификатори №05308.35.62, №05308.35.107; №05308.35.108, №05308.35.109, №05308.35.64 и №05308.35.125 .

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ГС/02-02227/11.02.2014г. на Община Ямбол и Удостоверение за наследници изх.№ГС/02-004652/10.05.2016г. на Община Ямбол, ищците по делото и праводателят на ответника- Д. Г.Д., са част от наследниците по закон на И. Д.Г., поч. на 02.11.2001г. След смъртта на наследодателя И. Г., ищците са придобили по наследство, както следва: 1/9 идеална част за Р.Д.Б.; 1/9 идеална част за Б.Д.Б.; 1/18 идеална част за Ж.Г.И.; 1/36 идеална част за Д.И.М.; 1/36 идеална част за Г.М.Г.; 1/27 идеална част за И.Г.Н. /придобити като наследник на Г. Д.Г.- предмет на предявения иск, като получените от тази ищца ид. части по наследство от Д.Г.Д. не са предмет на делото/, от процесните земеделски земи, а Д. Г.Д. е придобил 1/27 ид. част от същите.

Не е спорно между страните, а и от представените пред ЯРС писмени доказателства се установява, че Д. Г.Д. се е снабдил с Констативен нотариален акт за право на собственост върху недв. имот, придобит на основание давностно владение и наследство №77, том ІІ, рег. № 6331, дело № 314/08.11.2017г. на нотариус рег. №170 П. К. с район на действие ЯРС, с който е бил признат за собственик по наследство и давностно владение по отношение на процесните недвижими имоти.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот- земеделска земя №178, том ІІ, рег. № 6345, дело № 315/08.11.2017г. на нотариус рег. №170 П. К. с район на действие ЯРС, Д.Г.Д. е продал на Г.Д.Г., същите имоти за сумата от 6052,95 лв.

Пред ЯРС са били представени от ответната страна: Договор за наем от 30.10.2003 г. сключен между М. П. Г. в качеството й на наемодател и „Милениум 2000”ЕООД в качеството му на наемател, с предмет временно възмездно ползване на земеделска земя, и приемно-предавателен протокол към него за зем. земя от 40,199 дка. Ответникът е представил и опис на земеделските земи в обект на договор за аренда находящи се в землището на с. Болярско сключен от М. П.Г. от с. Бяла, в който са описани 4 ниви, с обща площ от 40,199 дка.

Видно от писмо изх. №РД-16-11/13.06.2018г. на Областна Дирекция „Земеделие” -Ямбол, за процесните земеделски земи находящи се в землището на с. Болярско общ. Тунджа, в архива на регистрите на общинска служба по земеделие „Тунджа-Ямбол” - гр. Ямбол се съдържа следната информация: през периода 2003-2017г. за тези имоти в ОСЗ”Тунджа-Ямбол” – гр. Ямбол е подадено заявление за въвеждане на промени в регистъра на имотите с вх. № 404/27.06.2014г. от „Д. АСД”ООД с приложен договор за наем на земеделска земя сключен на 24.06.2014г. между Д. Г.Д., чрез пълномощник Д. Н.Г. – наемодател и „Д. АСД” ООД, чрез пълномощник С.Д. Д. – наемател. Съгласно разпоредбите на Наредба № 6/18.02.2000г. на МЗГ, договорът е регистриран в ОСЗ „Тунджа-Ямбол” гр. Ямбол на 08.07.2014г. За периода 2003-2017г. в ОСЗ Тунджа-Ямбол гр.Ямбол няма подадени декларации от собствениците на имотите по реда на чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ. За периода 2003-2017г. посочените имоти са попаднали в регистъра на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ само за стопанската 2013-2014г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията като такава с пр. осн. чл.108 от ЗС касаеща ид. части от процесните имоти, върху които ищците твърдят, че притежават право на собственост по наследство от И.Д.Г., поч. на 02.11.2001г. Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. В случая ищците са оспорили правото на собственост на ответника, с твърдения, че праводателят му не е бил собственик на процесните имоти и не би могъл да му прехвърли права каквито няма, тъй като към момента на снабдяването на Д. Г.Д. с констативен нотариален акт за собственост по отношение на нивите, не е било налице осъществявано от него владение продължило в законоустановения 10г. срок.

Съгласно приетото в ТР № 1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, какъвто е настоящия случай /предвид факта, че Д. Г.Д.- праводател на въззивника се легитимира като собственик на имотите с НА, издаден по обстоятелствена проверка, за придобиването им по наследство и давностно владение/, следва да се даде отговор на въпроса дали той е владял изключително за себе си целите имоти и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Д. Г.Д.- праводател на въззивника се е снабдил с Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, с който е бил признат за собственик по наследство и давностно владение по отношение на процесните недвижими имоти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик / ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК/. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че Д. Г.Д. не е владял 10 години назад преди 08.11.2017г., или считано от 08.11.2007г., процесните ниви.

От представените писмени доказателства е видно, че Д. Г.Д. е сключил договор за наем за земите на 24.06.2014г. В т. вр. е и писмо изх. №РД-16-11/13.06.2018г. на Областна Дирекция „Земеделие” -Ямбол. Преди този период няма доказателства за сключени договори от негово име. В представения от въззивника Договор за наем от 30.10.2003г., като наемодател е посочена М. П.Г., а не праводателя на ответника, т.е. дори договора да е подписан от Д. Г.Д., това не показва намерение имотите да се владеят като собствени от него, а единствено заместване на волята на Г..

Липсват доказателства Д. Г.Д., като един от наследниците на И. Д.Г., в периода 08.11.2007г.- 08.11.2017г., да е владял сам имотите, респ. да е отблъснал владението на ищците върху собствените им, придобити по наследство ид.части. Доказателства за действия на праводателя на въззивника, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, за да е налице преобръщане на владението, по делото също не са представени. Въпреки твърденията в жалбата, че ЯРС в нарушение на процесуалните правила не е допуснал въззивникът да се защити срещу активната легитимация на ищците и да представи доказателства за придобивна давност и владение, пред въззивната инстанция не са направени никакви доказателствени искания, в т.ч. и за събиране на недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК. /С разпоредбата на чл. 266 ал.3 ГПК законодателят е предоставил възможността на страната- жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, когато несъбирането им се дължи на допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, релевирано като основание за отмяна с въззвната жалба и искане за събирането им пред втората инстанция/.

От изложеното следва, че тъй като Д. Г.Д., не е придобил по давност право на собственост върху идеалните части на ищците, същият не би могъл да прехвърли на въззивника правото на собственост върху тях с договора за покупко-продажба от 08.11.2017г.

Относно твърденията в жалбата, че към момента на предявяване на иска имотите не се държат от ответника, тъй като земите са били предадени на арендатор по силата на договор за аренда от 2014г. Наемателят /арендаторът/ на имота е само държател по смисъла на чл.68 ал.2 ЗС и същия държи имота за собственика му. По делото няма данни, арендаторът да е променял държането си във владение за себе си. Отношение към имота като свой е демонстрирал именно въззивника Г., основавал претенцията си, че е собственик на имотите, по силата на договор за покупко-продажба. Ето защо, при наличие на двата елемента на владението-фактическа власт, чрез другиго и анимус за своене, ЯРС е правилно е приел, че Г. владее имотите и е уважил предявените искове.

Ето защо решението на ЯРС, следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 ГПК.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за сторените по делото такива в размер на 300лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №481/13.07.2018г. по гр. дело №4697/2017г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. да заплати на Р.Д.Б., Б.Д.Б., Ж.Г.И., Д.И.М., Г.М.Г. и И.Г.Н., сумата 300лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.