Р Е Ш
Е Н И
Е
№
25.10.2018г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 02.10.2018година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор Л.
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 253 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №454/06.07.2018г. по
гр.д. №4708/2017г., поправено с Решение №500/20.07.2018г., по предявените от А.Д.Д.
*** обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ Ямболският
районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А.Д.
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №371/2014г. по
описа на РПУ "Тунджа" - Ямбол в размер на 4000 лева, ведно със
законната лихва от 09.03.2016г., като е отхвърлил иска за разликата до 13 000
лева, както и обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно обвинение в
размер на сумата 1200 лева, ведно със законната лихва от 09.03.2016г., като е
отхвърлил иска за разликата до 2000 лева; обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение по ДП №811/2013г. на РПУ - Ямбол в размер на сумата 1500
лева, ведно със законната лихва от 14.12.2014г., като е отхвърлил иска за
разликата до 10 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди от същото
незаконно обвинение в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва от
14.12.2014г. Със същото решение съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на ищеца Д. и разноски в размер на 552,27 лева.
Решението е обжалвано от двете
страни по спора - от Прокуратурата на Република България и от А.Д.Д..
Прокурор при ЯРП, от името на
Прокуратурата на РБългария е обжалвал първоинстанционното решение в частите, с
които са уважени исковете за неимуществени и имуществени вреди от двете
незаконни обвинения. Оплакването е за неправилност на решението в тези части,
поради нарушение на материалния закон. Въззивникът изтъква, че за да бъде
присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ, е необходимо да са налице и елементите
на общата деликтна отговорност, а именно претърпени вреди и пряка причинна
връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от правозащитните
органи. Твърдението е, че в случая тези елементи не са налице, тъй като
събраните по делото доказателства не установяват действително търпени от ищеца
неимуществени вреди, които да са в пряк резултат от водените срещу него две
наказателни производства, приключили с прекратяване на едното производство и с
оправдателна присъда по второто. Според въззивника, от доказателствата по
делото не може да се направи обоснован извод, че ищецът е изживял негативни
емоции, стрес и притеснения, които да са пряка и непосредствена последица от
повдигнатите му обвинения по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26 НК
и по чл.346б, ал.1 НК. По делото не било установено по категоричен начин, че
водените срещу ищеца наказателни производства са придобили публичност и
обвиненията са станали достояние на широк и неограничен кръг лица, не били
доказани изживяните от ищеца психически страдания, стрес и притеснения, промяна
в поведението му и компрометиране на доброто му име пред семейството, приятели
и познати. Показанията на разпитаните свидетели не следвало да бъдат приети
безкритично, а и същите не посочили конкретни данни за увреждането на доброто
име и престиж на ищеца, не посочили конкретни лица, които са променили
отношението си към ищеца, а поднесли фактите изключително общо. На следващо
място въззивникът счита, че определените размери на обезщетенията са завишени и
не съответстват на критерия за справедливост, дефиниран в разпоредбата на чл.52
ЗЗД, като не е съобразен и периода на разследването по двете производства,
който е в разумни срокове.
По тези съображения прокурорът
моли за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново
решение от въззивния съд, с което исковете за имуществени и неимуществени вреди
да бъдат отхвърлени изцяло или алтернативно - да бъде определен по-нисък размер
на обезщетенията.
Ищецът А.Д., чрез адв. А. Д., е
подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата на прокурора като
неоснователна, с искане решението на районния съд в осъдителните му части да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Решението на първата инстанция е
обжалвано и от ищеца А.Д.Д. ***, представляван от адв. А. Д., който е останал
недоволен от решението в частите, с които предявените от него искове за
неимуществени вреди са отхвърлени: за разликата над 4 000 лева до 13 000 лева
за обвинението по ДП № 371/2014г. на РПУ "Тунджа" - Ямбол и за
разликата над 1 500 лева до 10 000 лева за обвинението по ДП № 811/2013г. на
РПУ - Ямбол. В посочените части решението е оспорено като неправилно, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че при
присъждане на обезщетението от 4000 лева за обвинението по ДП № 371/2014г., ЯРС
е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като не е отчел вида и тежестта на
обвинението и продължителността на наказателното производство от 14 месеца,
който срок седем пъти надвишава законовия срок. Неправилно съдът приел, че не
са представени доказателства за претърпени от ищеца вреди над техния обичаен
характер, тъй като с показанията на свидетелите А., С. и Г. било установено как
наказателното производство се е отразило на душевното и здравословното
състояние на ищеца, на авторитета му като човек и професионалист, на
търговските му отношения и че обвинението го е "сринало психически и
физически". Гласните доказателства за понесените вреди не били оценени
правилно от съда, а от друга страна от решението не ставало ясно съдът отчел ли
е влошеното здравословно състояние на ищеца, тъй като от една страна приел, че
ищецът е започнал да страда от безсъние и високо кръвно налягане, а от друга
страна посочил, че не са събрани доказателства за вдигане на високо кръвно и
безсъние. За да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500
лева от незаконното обвинение по ДП № 811/2013г., ЯРС изложил лаконични мотиви,
равняващи се на липса на мотиви. Съдът не отчел факта на причинените на ищеца
притеснения, безпокойство, страх от осъждане, че е разрушен безвъзвратно
авторитета му като човек и професионалист, че е бил лишен от право да управлява
МПС. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът игнорирал събраните
писмени и гласни доказателства за тези факти, не ги обсъдил и не ги отчел при
постановяване на решението, което процесуално нарушение следвало да се изправи
от въззивната инстанция. В обобщение ищецът сочи, че при определяне на
дължимите обезщетения за неимуществени вреди съдът е следвало да отчете
тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателните
преследвания - общо 23 месеца, негативното отражение на обвиненията върху
физическото и психическото му здраве, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, на работата, както и факта, че по досъдебните
производства е бил с чисто съдебно минало. По тези съображения моли за отмяна
на решението в обжалваните части и за постановяване на друго решение от
окръжния съд, с което исковете за неимуществени вреди бъдат уважени изцяло в
предявените размери, с присъждане на всички разноски пред двете съдебни
инстанции по същество.
В о.с.з. всеки от
въззивниците поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.
ЯОС намира, че
въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани
страни и в срока по чл.259 ГПК, поради което следва да се разгледат по
същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
С исковата си молба
ищецът А.Д. *** е предявил против Прокуратурата на Република България обективно
съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за присъждане на сумите: 13 000лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление по ДП№371/2014г. на РУП "Тунджа"-Ямбол, за което
образуваното наказателно производство по отношение на ищеца е прекратено с
влязло в сила постановление; сумата 2 000лв. - обезщетение за имуществени вреди
от същото незаконно обвинение; сумата 10 000лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение за престъпление по БП № 811/2013г. на РУП-Ямбол,
за което престъпление ищецът е оправдан и сумата 1 400лв. - обезщетение за
имуществен вреди от същото незаконно обвинение. Според ищеца, двете незаконни
обвинения са му причинили неимуществени вреди, изразили се в притеснения, неудобства, тревоги от
продължителността на производствата, уронване на доброто му име като човек и
търговец и на авторитета му сред неговите служители, клиенти и приятели,
влошаване на здравословното му състояние, трус в отношенията с родителите му и
с жената, с която живее на семейни начала, ограничаване на правата му с оглед
мярката за неотклонение "задържане под стража" по досъдебното
производство и "лишаване от право да управлява МПС" по бързото
производство. Имуществените вреди съставляват изплатените по двете производства
адвокатски възнаграждения на упълномощените защитници. Върху обезщетенията
ищецът е претендирал законната лихва, считано от влизане в сила на акта, с
който съответно е прекратено наказателното производство и ищецът е
оправдан.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е оспорил исковете като неоснователни и недоказани с
възраженията, че липсват доказателства за наличието на твърдяните неимуществени
вреди като пряк резултат от водените срещу ищеца наказателни производства, че
обезщетенията за неимуществени вреди са завишени с оглед принципа на чл.52 ЗЗД,
както и че е изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди в размер на съответно
10 000лв. и 1400лв.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на
събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл.272 ГПК.
Безспорно установено
е, че ДП №371/2014г. на РУП "Тунджа" е образувано с първото
процесуално-следствено действие на разследващия полицай - оглед на
местопроизшествие, като производството е започнало срещу неизвестен извършител,
който в периода от 18.11.2014г. до 29.12.2014г., действайки в условията на
продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи - три леки автомобила
(подробно описани) от владението на собствениците им, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1 , вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК. За това престъпление ищецът А.Д. е привлечен към
наказателна отговорност на 31.12.2014г. с постановление за привличане на
обвиняем на разследващия полицай. На същата дата - 31.12.2014г. ищецът е
задържан под стража за срок от 72 часа с постановление на прокурор при ЯРП и е
внесено предложение за вземане на постоянна мярка за неотклонение
"задържане под стража". Такава мярка е наложена с определение на ЯРС
от 02.01.2015г. по чнд №1/2015г., като с определение №3/07.01.2015г. по
вчнд№3/2015г. ЯОС е отменил определението на първата инстанция и е взел спрямо Д.
мярка за неотклонение "парична гаранция". С постановление от
23.09.2015г. на прокурор при ЯРП е изменено обвинението като такова за престъпление
по чл.215, ал.2 ,т.1 ТК, вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК - вещно укривателство на
леките автомобили. С постановление от 23.11.2015г. на разследващия полицай
ищецът е привлечен като обвиняем за престъплението по чл.215, ал.2, вр. с ал.1
и чл.26, ал.1 НК. С постановление от 18.02.2016г. прокурор при ЯРП е приел, че
деянието на А.Д. е несъставомерно от субективна страна и не осъществява състава
на престъплението по чл.215, ал.2,т.1, вр.с ал.1 НК, при което на основание
чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратил ДП №371/2015г. по описа на РУП
"Тунджа". Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на
09.03.2016г.
На 19.08.2013г.
срещу ищеца А.Д. е образувано бързо полицейско производство - БП №811/2013г. по
описа на РУП-Ямбол за престъпление по чл.343б, ал.1 НК за това, не на
18.08.2013г. в 01,54ч. в гр.Ямбол, по ул."Граф Игнатиев" до №3 е
управлявал МПС - лек автомобил "БМВ 330" с рег.№**** с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,40 на хиляда. На 18.08.2013г.
на ищеца е била наложена принудителна адм.мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление, до решаване на въпроса за отговорността. На
15.11.2013г. ЯРП е внесла обвинителен акт срещу ищеца за престъплението по
чл.343б, ал.1 НК, който е образуван в нохд№1408/2013г. по описа на ЯРС. С
постановената по делото Присъда №77/20.03.2014г. ЯРС е признал ищеца Д. за
невиновен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 НК и го е оправдал,
като присъдата е потвърдена с Решение
№105/11.07.2014г. на ЯОС по внохд№119/2014г.
Пред
първоинстанционния съд са изслушани в качеството на свидетели М.А.- защитника
на ищеца в двете наказателни производства, Д.С. - жената, с която ищецът живее
на съпружески начала и В.Г. Според показанията на св.М.А., двете наказателни производства се
отразили негативно на самочувствието и бизнеса на ищеца. Той се чувствал зле, изпитвал притеснения,
безпокойство, неудобство, нервност, преживял стрес при задържането му под
стража. Обвинението в кражба на автомобили станало известно на широк кръг лица,
при което бизнесът на ищеца с авточасти втора употреба се свил, настъпило
отдръпване на клиентелата му, а след отнемане на шофьорската му книжка за 6
месеца в резултат на второто обвинение, се наложило ищецът да ангажира шофьор,
за да върши работата си. Според св.Д.С., обвинението в кражба на автомобили
предизвикало шок у ищеца. Излизайки от ареста той бил блед, отслабнал,
недоспал, променил държанието си, спрял да се храни, бил потиснат, започнал да
вдига кръвно налягане и да приема успокоителни и сънотворни лекарства, хората
се отдръпнали от ищеца, клиентите му спрели да работят с него. Второто
обвинение за управление на лек автомобил след употреба на алкохол също
предизвикало притеснения у Д., страх от осъждане и дискомфорт, като след
отнемане на шофьорската книжка се наложило да си ангажира шофьор. При разпита св.
В.Г. също е предала впечатленията си, според които обвинението на ищеца в
кражба на автомобили се е отразило зле на личния му живот, на самочувствието и
на бизнеса му.
При тези фактически
данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил исковете за неимуществени вреди - до размера на сумата 4000 лева за
обвинението по ДП№371/2014г. на РУП"Тунджа" и до размера на сумата 1
500лв. за обвинението по БП №811/2013г. на РУП Ямбол, а за разликата до пълните
предявени размери ги е отхвърлил като неоснователни. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че от двете незаконни обвинения за ищеца са настъпили
неимуществени вреди, изразили се в психически страдания, стрес от притеснения,
промяна в поведението на ищеца, компрометиране на доброто му име пред
семейството, познати и приятели и пред клиентите на фирмата му. Приемайки, че
тези негативни последици от обвиненията са установени по делото от гласните доказателства,
съдът е определил по справедливост размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, съобразявайки продължителността на задържането под стража по досъдебното
производство, лишаването от правоуправление по бързото производство, а също и тежестта
на всяко от обвиненията и продължителността на наказателното преследване. Съдът
не е обезщетил вреди във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние
на ищеца, тъй като е приел, че тези вреди са недоказани. Присъдил е обезщетение
за имуществени вреди от обвинението по ДП 371/2014г. в размер на сумата 1
200лв., като е отхвърлил иска до предявения размер от 2 000лв., уважил е изцяло
иска за имуществени вреди от обвинението по БП№811/2013г. в предявения размер
от 1400лв. Върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от
обвинението по ДП №371/2014г. съдът е присъдил законната лихва от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство -
09.03.2016г., а върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от
обвинението по БП №811/2013г. - от 14.12.2014г., т.к. за периода от влизане в
сила на оправдателната присъда, до 13.12.2014г. законната лихва е погасена
поради изтекла 3-годишна давност.
Решението на първата
инстанция в отхвърлителната част на иска за имуществени вреди - за разликата
над 1 200лв. до размера на 2 000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
ЯОС намира, че в останалата
му обжалвана част решението е валидно и допустимо, а преценено с оглед
оплакванията в жалбите същото е правилно като резултат. Съображенията за този
извод са следните:
Съгласно действащата разпоредба на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. При определяне
размера на обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да
съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно – настъпването
на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно
препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените
вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия „справедливост”,
съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС на преценка подлежат
обстоятелствата – продължителност на наказателното производство, неговия характер,
вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и
периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на
наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е
и практика на ВКС, формирана с Решение №388/2013г. по гр.д. №1030/2012г. на IV г.о, съгласно която, при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Според ВКС, нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, което е незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. На поставения въпрос е даден отговор от ВКС, че
когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв
случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С оглед тези
разяснения на закона и съдебната практика на ВКС, окръжният съд намира за
правилен извода на първата инстанция, че предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди са доказани по своето основание. От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че срещу А.Д. са повдигнати две обвинения
за извършени умишлени престъпления от
общ характер по НК. За престъплението по чл.195, ал.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 НК, преквалифицирано по чл.215, ал.2, т.1 НК, вр. с чл.26, ал.1
НК с влязло в сила постановление на ЯРП наказателното производство срещу ищеца
е прекратено, поради несъставомерност на деянието, което означава, че същото не
е извършено от ищеца и което обосновава извод за незаконност на обвинението по
смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, пораждащо в полза на Д. право на
обезщетение за вредите, претърпени по повод това незаконно обвинение. С влязла в сила присъда на наказателния съд
ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.343б,
ал.1 НК, което сочи на незаконност и на това обвинение по смисъла на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ и също е основание за присъждане обезщетения за вредите,
претърпени по повод незаконното обвинение.
В случая за
присъждане на обезщетенията за неимуществени вреди от двете незаконни обвинения
са изпълнени и останалите законови условия, а именно настъпили за лицето вреди
и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Последните са
се проявили в нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания,
изразили се в притеснения и безпокойство от наказателната репресия, потиснатост,
страх от наказание, препятстване на обичайния начин на живот на ищеца и на социалното
му общуване. За проявите на нервност, безпокойство, притеснения, за
компрометирането на ищеца като член на обществото и за отдръпване на част от клиентелата
му са свидетелствали всички разпитани по делото свидетели, чиито показания не
са оборени. За тези вреди, които са присъщи на всеки човек, свидетелските
показания се преценяват от окръжния съд като логични и достоверни, поради което
се кредитират.
Неоснователно е
оплакването на прокуратурата за липса на доказателства, установяващи причинната
връзка между водените срещу ищеца наказателни производства и посочените по-горе
претърпени от него вреди. Както вече се посочи, съобразно практиката на ВКС
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи, като за обсъжданите вреди по делото са
събрани и гласни доказателства.
Извън тези вреди
ищецът е поддържал, че е било влошено здравословното му състояние и че е
настъпил трус в отношенията с жената, с която живее на семейни начала. Тази
жена е св.Д.С. и същата категорично е отрекла да е имало криза в отношенията й
с ищеца, при което се налага извод за липса на тези твърдяни от ищеца вреди.
Същевременно тази свидетелка единствено е поддържала, че след обвиненията
ищецът е започнал да вдига кръвно налягане, да страда от безсъние и да приема
успокоителни и сънотворни лекарства. Тези показания обаче не се подкрепят от
никакви обективни данни. Свидетелката Славова няма медицинско образование,
поради което няма как да установи с достатъчна степен на достоверност влошеното
здраве на ищеца. Също така е нелогично при твърдения за хипертонични кризи да
няма нито един представен медицински документ, издаден от компетентен лекар,
който да е установил това застрашаващо живота състояние или рецепта за
предписани медикаменти. С оглед на това и вреди, изразили се във влошено
здравословно състояние не следва да бъдат обезщетявани.
Досежно размера на
обезщетенията: Като съобрази, че повдигнатото и поддържано спрямо ищеца
обвинение по чл.215, ал.2 НК е за тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 НК,
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване,
което е приключило в разумен срок (14 месеца), най-тежката приложена мярка за
неотклонение за осем дни, при която е била осъществена най-сериозна намеса в
правата на ищеца, възрастта и социалното му положение, фактът че е бил с чисто
съдебно минало и естествено претърпените страх, срам и неудобство, накърняване
на авторитета и препятстване на обичайния начин на живот, които не са в
размери, надхвърлящи обичайното, настоящият въззивен състав на окръжния съд
приема, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди от обвинението по
чл.215, ал.2 НК същият следва да бъде обезщетен със сумата 4000 лева. Този размер в най-пълна степен съответства на
характера и интензитета на търпените болки и страдания и на вида на упражнената
спрямо него процесуална принуда, и се явява справедлив, съобразно изискването
на чл.52 ЗЗД.
Второто обвинение -
за престъплението по чл.343б НК не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, наказателното преследване е продължило в разумен срок - 11месеца,
спрямо ищеца е била приложена адм.мярка, лишила го от правоуправление и като
съобрази възрастта и социалното положение на ищеца, естествено претърпените
страх и неудобство, препятстване на обичайния начин на живот и накърняване на
доброто му име, които не са в размери, надхвърлящи обичайното, ЯОС счете, че за
претърпените от Д. неимуществени вреди от обвинението по чл.343б НК, на същия
следва да бъде присъдена сумата 1500 лева., която справедливо ще го обезщети.
Като е присъдил
обезщетенията за неимуществени вреди в посочените размери, районният съд е
постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде
потвърдено в тези му части.
Неоснователно е
оплакването на въззивника Д. за наличие на болки и страдания над обичайното за подобни
случаи, тъй като нито твърденията в исковата молба, нито събраните по делото
доказателства разкриват по-специфичен или по-тежък случай на причинени
неимуществени вреди от двете незаконни обвинения. Също неоснователно е
твърдението на този въззивник, че продължителността на двете наказателни
производства изисква по-висок размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Видно от данните по ДП№371/2014г. на РУП "Тунджа", водено за
престъплението по чл215, ал.2 НК, сроковете за разследване са продължавани от
компетентния прокурор по предвидения процесуален ред и като цяло производството
е приключило в разумен срок - 14 месеца, като в разумен срок е приключило и
второто наказателно производство за престъплението по чл.343б НК.
Неоснователна е
жалбата на прокуратурата в частта на присъдените от районния съд обезщетения за
имуществени вреди - в размер на сумата 1 200 лева – сторените от ищеца разноски
за защитата му по ДП №371/2014г. и в размер на сумата 1 400лв. - разноските за
защита в производството за престъплението по чл.343б НК. В тази й част жалбата
е бланкетна, като в нея не са посочени пороци на решението в частта на
уважените искове за имуществени вреди, а само твърдение, че решението е
неправилно и се иска отмяната му. Настоящата инстанция действа при условията на
ограничен въззив и не следи служебно за правилността на решението, освен при
неправилно приложение на императивни материалноправни норми, каквото нарушение
не е допуснато в разглеждания случай. При това положение, с оглед липсата на конкретни
оплаквания, ЯОС счита за правилно решението на първата инстанция и в частта на
уважените искове за имуществени вреди в размерите съответно 1 200лв. и 1
400лв., поради което следва да го потвърди и в тази му обжалвана част.
Като правилно,
решението на ЯРС следва да бъде потвърдено и в частта на присъдената законна
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди - считано от датата 09.03.2016г. – влизане в
сила на постановлението, с което е прекратено ДП№371/2014г., от който момент
възниква правото на обезщетение и същото става изискуемо (т.4 от ТР №3/2005г.
на ОСГК на ВКС) и от 14.12.2014г. за обезщетенията, дължими за незаконното
обвинение по чл.343б НК, предвид основателността на възражението за изтекла
погасителна давност. Правилно е решението и в частта на присъдените на ищеца
разноски, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на
делото във въззивното производство и неоснователността на двете въззивни жалба,
страните нямат право на разноски пред
въззивната инстанция и такива не се присъждат.
Водим от изложеното
и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Я О С
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №454/06.07.2018г. на Ямболски районен съд по гр.д. №4708/2017г.,
поправено с Решение №500/20.07.2018г., в
частта, с която по предявените обективно съединени искове по чл.2, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца
А.Д.Д. *** обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП
№371/2014г. по описа на РПУ "Тунджа" - Ямбол в размер на 4000 лева,
ведно със законната лихва от 09.03.2016г., като е отхвърлен иска за разликата
до 13 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно
обвинение в размер на сумата 1200 лева, ведно със законната лихва от
09.03.2016г.; обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП
№811/2013г. на РПУ - Ямбол в размер на сумата 1500 лева, ведно със законната
лихва от 14.12.2014г., като е отхвърлен ска за разликата до 10 000 лева, както
и обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно обвинение в размер на
1400 лева, ведно със законната лихва от 14.12.2014г., както и в частта на присъдените на ищеца А.Д. и разноски в размер
на 552,27 лева.
В останалата му част решението
на ЯРС като необжалвано, е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.