В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 02.10.2018 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №231 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.М.С. ***, представлявана от адв.С., против Решение №428/28.06.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4375/2017г. в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата против "Банка ДСК" ЕАД гр.София иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 3 774,03лв. до предявения размер от 17 944,54лв., в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 2 679,62лв., както и в частта относно разноските.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на районния съд, че при промяна на лихвения процент по посока спад през периода на договора, за банката не е съществувала възможност да намали лихвения процент и че ищцата не е изявила воля за промяна на лихвите по кредита. Сочи, че съгласно решение от 16.10.2008г. на Комитета за управление на активите и пасивите на Банка ДСК, е вменено в задължение на всички служители на банката да предлагат на клиентите си възможността да предоговарят кредитите си, да отразяват промените в лихвения бюлетин на банката, да актуализират погасителните планове и ги връчват на клиентите. По делото липсвали доказателства ищцата да е уведомявана за това, за преминаването към плаващ лихвен процент и за възможността за предоговаряне или рефинансиране на кредита, при което същата е била поставена в неравноправно положение да заплаща по-висок лихвен процент от актуалния такъв към момента. Заплатената от нея сума в размер на 17944,54 лв. е в повече от първоначално уговореното и е при начална липса на основание, при което банката дължи връщане на тази сума. По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД въззивницата счита, че същата е изцяло основателна, тъй като ответникът е бил поканен да възстанови дължимата главница и мораторна лихва върху нея. Като неоснователни намира съображенията на районния съд, че поканата е от 07.04.2015г. и в заключението на вещото лице не е бил конкретизиран период от тази дата, тъй като този период е в общия период и лесно би могъл да бъде отделен от общото заключение.

По тези съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и за постановаване на ново решение от въззивния съд, с което претенциите да бъдат уважени изцяло.

С отговора на въззивната жалба ответникът "Банка ДСК"ЕАД, чрез процесуалния си представител гл.юр.к. Р.Г., е изложил съображения за неоснователност на ищцовите претенции и е направил искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В о.с.з. пълномощникът на въззивницата моли за уважаване на жалбата и за присъждане на всички разноски, сторени пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата страна "Банка ДСК"ЕАД, чрез юр.к.Г., пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявените от Г.М.С. *** против "Банка ДСК" ЕАД гр.София обективно съединени искове - главен по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата, след предприето увеличение, в размер на 17 944.54лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата, след увеличение, в размер на 2 679.62 лв. - мораторна лихва върху главницата, дължима в периода 17.10.2008г.-27.05.2016г.

Според твърденията на ищцата, ответната банка се е обогатила без правно основание със сумата по главния иск, тъй като по сключения договор за кредит от 17.10.2008г., в периода от 17.10.2008г. до 25.10.2016г. банката е надвзела договорна лихва в резултат на едностранно изменение на БЛП и неправомерно е отказала да приложи корекция по намаления от банката лихвен процент по отношение на договорите за кредит във валута. Ищцата се е позовала на нищожност на клаузата на чл.7 от договора за кредит в частта, с която на банката-кредитор е дадено правото едностранно периодично да изменя базовия лихвен процент (БЛП), тъй като тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 144 от ЗЗП, представлява уговорка във вреда на икономически слабия субект по правоотношението и не отговаря на изискванията за добросъвестност и на добрите нрави.

Ответникът е оспорил исковете при позоваване на правото на банката едностранно да промени базовия лихвен процент на основание обективни фактори, като е посочил, че оспорената от ищцата клауза от договора за кредит не е нищожна, тъй като попада в изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП, при които разпоредбата на чл.143 ЗЗП относно неравноправните клаузи при сделките с финансови услуги, е неприложима.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и от заключението - основно и по поставени допълнителни задачи, на вещото лице- икономист, и правилно е разкрита от първоинстанционния съд:

Установено е, че на 17.10.2008г. между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който "Банка ДСК"ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Г.М.С. кредит в размер на сумата от 39 990 евро, като кредитополучателят е приел да погаси кредита на месечни вноски по погасителен план - Приложение №1 към договора. В чл.7 съконтрагентите са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща лихва за период от три години, считано от усвояването на кредита, в размер на базов лихвен процент (БЛП) и надбавка от 1,90 %, а за следващите години-в размер на базовия лихвен процент и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма "ДСК Уют". В чл.7 от договора е прието, че към датата на сключване на договора БЛП е 4,19 %, а стандартната надбавка -4,10 %, като е уговорено БЛП да се определя периодично от кредитора. Съгласно приложените Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма "ДСК Уют", отстъпката е 0,5%, приложима при изпълнение на изброените условия за наличие на разплащателна сметка и извършване по нея на месечни плащания минимум на две услуги (които условия ищцата е избрала с подписаната заявка от 17.10.2008 г.).

С Уведомително писмо от 16.10.2008г. изпълнителните директори на банката са уведомили регионалните й структури за взетото решение №46.1 на Комитета за управление на активите и пасивите, във връзка с изменение над 1% на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щ. долари, да бъде увеличен БЛП по кредити, като за жилищни и ипотечни кредити в евро увеличението е с 0,5 %, считано от 21.10.2008г.

Според чл.24.3 от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити в евро, които ищцата е приела като неразделна част от договора за кредит (чл.11 от договора), банката определя условията, при които се променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин, при наличие на някое от изброените условия: изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени в България/CPI/; изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка и др.

В заключението на вещото лице- икономист, извършило съдебно- счетоводната експертиза са отразени стойностите на индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR за евро и индекса на потребителските цени в България/CPI/, като според вещото лице е налице изменение от поне 1% за месец. Вещото лице е установило, че на основание увеличението на БЛП за ипотечни кредити в евро от 21.10.2008г., банката еднократно е увеличила с 0.5 процентни пункта месечните вноски по процесния кредит, без да се променя крайния срок на договора за кредит. Вещото лице не е констатирало други промени в договорните отношения през целия период на кредита.

Според заключението на вещото лице, за целия период на ползване на кредита - от месец 10.2008г. до 27.05.2016г., когато е погасен предсрочно кредитът, ищцата е извършила плащания, с които е погасена изцяло главницата в размер на 39900 EUR и лихва в размер на 22038.20 EUR. В Приложение №3 от допълнителното заключение вещото лице е изчислило разликата между фактически платеното по кредита и първоначално дължимото по договорените лихвени проценти, без едностранното увеличение на БЛП с 0,5 %, с начисляване на отстъпката по „ДСК Уют", ползвана реално от ищцата от 11.2011г., която разлика възлиза на 1929.63 EUR, с левова равностойност 3774,03 лв., представляваща платена вповече лихва. Сумата е изчислена от експерта въз основа на реално платените от ищцата вноски, надвишаващи определените по погасителния план. Мораторната лихва върху главницата от 3 774,03 лв., за периода от м.11.2008г. до м.05.2016г. , е изчислена от вещото лице в размер на 667.12 EUR, с левова равностойност 1304,77лв.

След запознаване с предоставените от ответника лихвени бюлетини, вещото лице е констатирало и отразило в допълнителното заключение, че в периода 2008 - 2016г. банката е утвърждавала различни равнища на лихвени проценти по ипотечни кредити. Почти през целия период са съществували стандартни преференциални лихвени проценти за нови ипотечни кредити в евро. БЛП като база за формиране на лихвените проценти е съществувал само в първите години след 2008г., след което банката е преминала към плаващ лихвен процент с използване на 6-месечен индекс EURIBOR. С различни решения за определяне на лихвените проценти по кредитите банката е давала възможност на кредитополучателите си след изтичане на тригодишния период /за тези които лихвените проценти са определени с твърд процент за трите години и нов за периода след изтичане на третата година/ да искат да променят условията по кредитите с цел заплащане на лихвени проценти, актуални към текущата дата. С оглед на това вещото лице е приело, че не е имало пречка след третата година страните по делото да предоговорят условията по кредита, като е предложило изчисления по Приложение №4 към допълнителното заключение, в което са посочени намалените по други кредити лихвени проценти за процесния период, като определената от вещото лице договорна лихва е в размер на 16885.12 EUR, с оглед на която величина е изчислена надвнесена разлика в размер на 5153.08 EUR, с левова равностойност 10078,55лв., която по същество би била надвнесена лихва. Мораторната лихва върху сумата е в размер на 1305,60 EUR, с левова равностойност 2553,53 лв.

Ищцата е отправила Искане вх.№ 2036/07.04.2015г. до ответника за връщане на надвнесени суми в размер на 8525,60 лв. поради едностранно и неправилно увеличение на дължимите лихви.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е приел, че клаузата на чл.7 от договора за кредит в частта относно едностранната промяна на БЛП не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал. 2 ЗЗП, поради което като неравноправна, е нищожна на основание чл.143 ЗЗП. Приел е, че в резултат на нищожната клауза ищцата е платила в полза на банката вповече от първоначално договореното, което подлежи на връщане, при което е уважил иска за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД до установения от вещото лице размер от 3 774.03лв., в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За разликата над този размер от 3 774.03лв. до предявения размер от 17 944.54лв., ЯРС е отхвърлил иска по съображения, че страните не са постигнали съгласие за намаление на договорения лихвен процент, при което е недопустимо с оглед принципа на свободата на договаряне и нормата на чл.20а, ал.2 ЗЗД да се прилагат автоматично в договорните отношения между страните клаузи от договори между други лица с договорени по-ниски лихвени проценти. За да отхвърли иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 2 679.62 лв., ЯРС е приел, че на основание чл.84, ал.2 ЗЗД банката дължи законната лихва върху главницата от датата на поканата - 07.04.2015г. до 27.05.2016г., но на вещото лице не е поставена задача да извърши изчисления за този период, при което искът е недоказан.

Решението на ЯРС в обжалваните му части е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Според практиката на ВКС, обективирана в Решение №95/13.09.2016г. по т.д. №240/2015г., II т.о., Решение № 165/02.12.2016г. по т.д. № 177/2015г., Iт.о., Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. №1899/2015г., Решение №77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на IIIг.о. и др., по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит условията, при които банката може едностранно да увеличава базовия лихвен процент, трябва да се формулирани ясно; Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективни фактори за възникване на правото на изменение; Въз основа на ясни и разбираеми критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на БЛП, което банката извършва едностранно; Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка; Методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също е елемент в договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян; Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и когато методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не може да се приложи правилото на чл. 144, ал. 3, т.1 ЗЗП.

В случая оспорената клауза на чл.7 от процесния договор, както и Общите условия на банката, не съдържат ясни и разбираеми критерии, с оглед на които банката може да упражни правото си на едностранно изменение на договорната възнаградителна лихва чрез промяна на БЛП и по които критерии кредитополучателят сам би могъл да разбере и да предвиди възможността да бъде извършено такова изменение. С оглед на това ЯОС също приема, че по отношение на спорната клауза е осъществена хипотезата на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП, което обосновава неравноправния й характер и съответно нейната нищожност.

Нищожните клаузи не пораждат правни последици и следователно не обвързват страните по сделката. Извършеното от въззиваемата банка изменение на лихвата по процесния договор за банков кредит, не може да произведе действие, поради това банката е получила без основание сумите за лихва, формирани в резултат на едностранната промяна на БЛП. Тези платени вповече суми за лихва са изчислени от вещото лице в размер на 3 774.03 лв., налице са елементите на фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД и затова кредитодателят дължи връщането им обратно.

Въззивницата, ищца в първоинстанционното производство, не твърди разликата над присъдената й сума от 3 774.03лв. до предявения размер на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД от 17944.54лв. да е формирана от платени вповече договорни лихви в резултат на едностранното изменение на БЛП. Тази разлика се претендира от нея като сума, с която банката се е обогатила в резултат на това, че е отказала да приложи към процесния договор намалените лихвени нива, които е договорила по други договори с други кредитополучатели.

Претенцията в тази й част е неоснователна. Сключеният в границите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД договор за банков кредит обвързва страните със силата на закон - чл. 20а, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая не е установено някоя от страните по договора за кредит да е отправила искане и да е постигнато съгласие за изменение чрез намаление на дължимата по договора възнаградителна лихва, чийто размер е уговорен в чл.7 от договора за кредит - за първите три години базов лихвен процент от 4.19% плюс надбавка на 1.90%, а за останалия срок на кредита - базов лихвен процент от 4.19% плюс стандартна надбавка от 4.10% с намалението по Програма "ДСК уют". Действително вещото лице е установило, че в периода на действие на процесния договор банката е утвърждавала различни лихвени бюлетини и сключвала договори с други клиенти при различни лихвени нива от процесната възнаградителна лихва. Липсва основание тези лихви да бъдат отнесени към процесния договор, тъй като такова не е предвидено в закон и страните не са постигнали съгласие за изменение на договора. Неизпълнението от страна на служителите на банката на решението от 16.10.2018г. да предлагат на клиентите си възможността да предоговарят кредитите си и да им връчват лихвените бюлетини може да обоснове вид отговорност на тези служители, но не е основание за автоматично положение на новите лихвени нива по вече сключените договори. Поради това не се обсъжда Приложение № 4 към допълнителното заключение на вещото лице- икономист, в което са направени изчисления за други размери на възнаградителната лихва по процесния договор, въз основа на приет от вещото лице процент на договорната лихва. Изплатените от ищцата лихви по договора за кредит (с изключение на сумата 3 774.03 лв.) са на правно основание и не е налице неоснователно обогатяване от страна на банката поради това, че не е приложила намалените лихвени нива, които е договорила по други кредити. Искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 3 774.03лв. до предявения размер от 17 944.54 лв., е неоснователен и правилно е отхвърлен от първата инстанция. В тази му част обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Основателността на главната претенция до размера на сумата 3 774.03 лв. обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доколкото няма определен от закона срок, в който банката следва да върне на ищцата платената вповече сума като договорна лихва, вземането на ищцата за тази сума става изискуемо при покана (чл.84, ал.2 ЗЗД). Поканата за връщане на надплатените лихви е получена от "Банка ДСК" ЕАД на 07.04.2015г. Следователно, от 08.04.2015г. е настъпила изискуемостта и съответно забавата на платените до този момент в повече суми. Видно от допълнителното заключение на вещото лице - Приложение № 3, колона 5, от м.11.2008г. до м.04.2015г. ищцата е платила вповече възнаградителни лихви в размер на общата сума 1 603.03 евро, чиято левова равностойност е 3 135.25лв. Размерът на обезщетението за забава на сумата 3 135.25лв., за периода от 08.04.2015г. до 27.05.2016г., определен съгласно чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 362.95лв. Върху всяка от надплатените вноски в периода от м.05.2015г. до м.05.2016г., в Приложение №3 от допълнителното заключение вещото лице е изчислило законната лихва, която е общо в размер на сумата 20.10 евро с левова равностойност 39,31лв. Или сборът от сумите 362.95лв. и 39.31лв., равен на 402,26 лв. съставлява обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдената главница от 3774.03лв. До този размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан, и следва да се уважи. Решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска до размера на сумата 402.26 лв. следва да се отмени и да се постанови ново в посочения смисъл, а в останалата му част решението следва да се потвърди.

При този изход на делото, в полза на въззивницата Г.С. следва да се присъдят разноски общо в размер на сумата 60.82 лв. ( в т.ч. 38.46лв. - допълнителни разноски пред ЯРС, съразмерно с уважената част от иска по чл.86 ЗЗД и 22.36 лв. - разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска по чл. 86 ЗЗД).

Съобразно резултата по настоящото решение, следва да се отмени решението на ЯРС в частта на разноските, присъдени на "Банка ДСК" ЕАД съразмерно с отхвърлената част от исковете - за разликата над сумата 916.11 лв. до размера на сумата 1 044.73 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №428/28.06.2018г. на Ямболски районен съд по гр.д. №4375/2017г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.М.С. *** против "Банка ДСК" ЕАД гр.София иск по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 402.26лв., както и в частта, с която Г.М.С. *** е осъдена да заплати на "Банка ДСК" ЕАД гр.София разноски над сумата 916.11лв. до размера на сумата 1044.73лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД гр.София, район "Оборище", ул. "Московска" № 19, с ЕИК121830616, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 402.26лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 774.03лв. за периода от 08.04.2015г. до 27.05.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №428/28.06.2018г. на ЯРС по гр.д. №4375/2017г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.М.С. *** против "Банка ДСК" ЕАД гр.София, иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 3 774.03 лв. до предявения размер от 17 944.54лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.М.С. *** против "Банка ДСК" ЕАД гр. София, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 402.26 лв. до размера на сумата 2 679.62 лв.

В останалата му част, решението на ЯРС като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД гр.София, с посочени по делото данни, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.С. ***, с посочени по делото данни, разноски пред първата и въззивната инстанция в размер на сумата 60.82 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.