Р Е Ш Е Н И Е

 

                          31.10.2018 г.             гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       І-ви въззивен граждански състав

на       02    октомври    2018 г.

в публично заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                       2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 225  по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "Банка ДСК" ЕАД гр.София, представлявано от пълномощниците гл.юрисконсулт Р.Г. против Решение №325/23.05.2018 г., постановено по гр.д.№4034/2017 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска" №19 да заплати на С.М.С., ЕГН ********** *** по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 5 861.02 лева, представляваща дадено при начална липса на основание по Договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 г. - удържана без правно основание, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 26.10.2017 г., до окончателното й заплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2234,91 лева -обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.2014 г. - 01.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до предяве­ния размер от 2853.01 лева, като неоснователен, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1644,28 лв. съдебно-деловодни разноски.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения за неправилност на същото, поради противоречие с материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените в производството искове. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата страна С.М.С. ***, чрез пълномощника адв.В.С. *** е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността й, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на ЯРС, съответно за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Иска се потвърждаване на решението. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В о.с.з. въззиваемата, не се явява, но чрез пълномощника адв. В.С. от ЯАК поддържа становището, заявено в писмения отговор, като моли за потвърждаване на решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на разноските за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението е частично неправилно, а въззивната жалба е частично основателна. Съображенията са следните:

Производството по делото е образувано по предявените от С.М.С. *** против "Банка ДСК" ЕАД гр.София обективно съединени искове - главен по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата, след предприето увеличение, в размер на 5861,02 лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 2853 лв. - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 01.02.2014 г.-26.10.2016 г.

Според твърденията на ищцата на 27.02.2008 г. страните сключили договор за кредит, по силата на който ответника предоставил на ищцата кредит в раз­мер на 180 000 лева, който следвало да бъде издължен за срок от 360 месеца, считано от да­тата на усвояването му. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот. С  влязло в сила решение по гр.д.№349/2014 год. по описа на ЯРС, ответната банка била осъдена да заплати на ищцата сумата от 12001.16 лв., пред­ставляваща надвнесена лихва по договора за кредит в резултат на извършена едностранна промяна от страна на ответника на БЛП. Пак според ищцата по време на производството бил установен както размера на получените без правно основание парични суми, съставляващи изплащане на задължение по възнаградителни лихви в повече от визираното такова в договора за кредит и прилежащия към него погасителен план, така и изкуственото удължаване на погасителния план на задължението, както и натрупване на допълнително задължение под формата на възнаградителна лихва. Последните не били предмет на предявения иск по посоченото гр.дело №349/2014 год. по описа на ЯРС, поради което и въпреки констатираното в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, произнасяне по тези суми, получени отново без правно основание от ответното дружество, липсвало. При едностранната промя­на получените от ищцата месечни вноски са погасявали основно задължението по лихвата и не са могли да удовлетворяват задължението по вноската по главницата, в резултат на което са се натрупвали нови лихви върху непогасената част от договорните вноски по главницата. Ищцата твърди, че при окончателното погасяване на кредита през месец август 2014 год., предсрочно, задължението й било едностранно и изкуствено завишено със сумата от 5 424.10 лв., без тя да носи вина за това завишение. Твърди, че след приключване на производството по гр.дело №349/2014 год. на ЯРС на 19.03.2015 год. депозирала искане за изпла­щане на дължащата се лихва върху тези суми в размер на 2 853.00 лв., като сума получена без основание, по което искане не получила отговор от банката. Също така ответната банка отказала доброволно да й възстанови получените без правно основание суми, поради което за нея възниквал правен интерес да поиска връщането им по съдебен ред.

Ответникът оспорил предявените искове с твърдение за недопустимост и неоснователонст, като посочил, че на 28.07.2016 г. на ищцата С. са изплатени всички суми, присъдени по гр.дело №349/2014 год. на ЯРС, в т.ч. главница, лихви и разноски. Поискал е отхвърляне на иска, позовавайки се на силата на присъдено нещо на решението по цитираното гр.дело.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещи лица - икономисти /основно и допълнително/ и правилно е разкрита от първоинстанционния съд:

По делото не е спорно, че на 27.02.2008 год. страните сключили договор за кредит, по силата на който ответника предоставил на ищцата кредит в раз­мер на 180 000 лева, който следвало да бъде издължен за срок от 360 месеца, считано от да­тата на усвояването му. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот.

С  влязло в сила решение по гр.д.№349/2014 год. по описа на ЯРС, ответната банка била осъдена да заплати на ищцата сумата от 12 001.16 лв., пред­ставляваща надвнесена лихва по договора за кредит в резултат на извършена едностранна промяна от страна на ответника на БЛП. За да бъде уважен предявения иск, съответно на ищцата да бъде присъдена посочената сума, съдилищата приели, че клаузата от договора за кредит в частта относно едностранната промяна от страна на банката на БЛП не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, поради което като неравноправна, е нищожна на основание чл.143 ЗЗП. Прието е, че в резултат на нищожната клауза ищцата е платила в полза на банката в повече от първоначално договореното, което подлежи на връщане, при което е уважен иска за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Не е спорно между страните, че на ищцата С. са изплатени всички суми, присъдени по гр.дело № 349/2014 год. на ЯРС, в т.ч. главница, лихви и разноски.

По делото е представено искане, вх.№1550/19.03.2015 г., депозирано от ищцата до Банка ДСК, в което е заявила искане да й бъде изплатена сумата 5424,10 лв. и лихва върху нея в размер на 2853 лв., които суми не са били предмет на гр.дело №349/2014 год. на ЯРС, но които счита, че също следва да й бъдат възстановени от банката, като недължимо платени.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесния кредит е окончателно и предсрочно изплатен на 08.08.2014 г. Според вещите лица  ако е бил следван първоначалния погасителен план, остатъкът към 08.08.2014 год. щял да бъде в размер на общо 1 103.94 лв., като ищцата е внесла през месец август 2014 год. две извънредни вноски в размер на общо 6 397.77 лв., при което е надвнесла сума в размер на 5293,83 лв. Освен това, според вещите лица, ищцата е надвнесла лихва /договорна и санкционна/ и заемни такси в общ размер на 567,19 лв. Тази сума е изчислена към датата на окончателното погасяване на кредита и след приспадане на възстановената на ищцата сума, присъдена й по гр.д.№349/2014 г. на ЯРС. Вещите лица са посочили, че мораторната лихва върху главницата от 5861,02 лв. за периода 01.02.2014 г.-01.11.2017 г. е в размер на 2234,91 лв.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил предявения иск за главницата изцяло, като присъдил на ищцата сумата 5861,02 лв., както и уважил иска за мораторна лихва до размер на сумата 2234,91 лв., като отхвърлил тази претенция до предявения размер от 2853 лв.

Решението на ЯРС в обжалваните му части е валидно и допустимо, но частично неправилно.

В производството пред първостепенния съд са предявени иск с правно основание с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 5861,02 лв. /след извършено увеличение на цената на иска/ и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата  2853 лв. Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД всеки, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването.

В конкретния случай с  влязло в сила решение по гр.д.№349/2014 год. по описа на ЯРС, ответната банка била осъдена да заплати на ищцата сумата от 12 001.16 лв., пред­ставляваща надвнесена лихва по договора за кредит в резултат на извършена едностранна промяна от страна на ответника на БЛП. За да бъде уважен предявения иск, съответно на ищцата да бъде присъдена посочената сума, съдилищата са приели, че клаузата от договора за кредит в частта относно едностранната промяна от страна на банката на БЛП не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, поради което като неравноправна, е нищожна на основание чл.143 ЗЗП. Прието е, че в резултат на нищожната клауза ищцата е платила в полза на банката в повече от първоначално договореното, което подлежи на връщане, при което е уважил иска за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД. Решението по описаното гр.д. е влязло в законна сила на 20.05.2016 г.

Безспорно по делото е установено, че процесния кредит е окончателно и предсрочно изплатен на 08.08.2014 г., т.е преди влизане в законна сила на съдебното решение, с което е прието, че клаузата от договора за кредит в частта относно едностранната промяна от страна на банката на БЛП е нищожна.

Според вещите лица, изготвили заключенията по настоящото дело,  ако е бил следван първоначалния погасителен план /без прилагане на нищожната клауза/, остатъкът към 08.08.2014 год. щял да бъде в размер на общо 1 103.94 лв. Ищцата през месец август 2014 год. е внесла две извънредни вноски в размер на общо 6 397.77 лв., при което е надвнесла сума в размер на 5293,83 лв. Освен това, според вещите лица, ищцата е надвнесла и лихва /договорна и санкционна/ и заемни такси в общ размер на 567,19 лв.

При това положение тези платени в повече суми в общ размер на 5861,02 лв. са получени от ответната банка без основание, в резултат на приложение на нищожни клаузи от процесния договор за кредит, които поради тази причина не обвързват страните по сделката и не могат да произведат целеното с тях действие. Ето защо по отношение на тези платени в повече суми, изчислени от вещите лица, са налице елементите на фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД и затова ответника дължи връщането им обратно.

Основателността на главната претенция за сумата 5861,02 лв. обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доколкото няма определен от закона срок, в който банката следва да върне на ищцата платената в повече сума, вземането на ищцата за тази сума става изискуемо при покана (чл.84, ал.2 ЗЗД). Поканата за връщане на надплатените суми е получена от "Банка ДСК" ЕАД на 19.03.2015 г. Следователно от тази дата - 19.03.2015 г. е настъпила изискуемостта и съответно забавата за връщане на платените към 08.08.2014 г. в повече суми. Размерът на обезщетението за забава на сумата 5861,02 лв., за периода от 19.03.2015 г. до 26.10.2017 г. /датата на подаване на ИМ/, определен от съда съгласно чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, възлиза на 1552,71 лв. До този размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан, и следва да се уважи. Решението на ЯРС в частта, с която е уважен иска за горницата над 1552,71 лв. до размера на сумата 2234,91 лв. следва да се отмени и да се постанови ново, с което претенцията, в посочената част, да се отхвърли.

При този изход на производството следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта за присъдените на ищцата разноски пред ЯРС за горницата над 1472,77 лв. до присъдения размер от 1644,28 лв.

На въззиваемата С. следва да се присъдят и разноски за въззивната инстанция в размер на 595,23 лв., изчислени с оглед изхода на въззивното производство.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №325/23.05.2018 г., постановено по гр.д.№4034/2017 г. по описа на ЯРС, в частта с която „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616 е осъдена да заплати на С.М.С., ЕГН ********** *** обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за горницата над 1552,71 лв. до размера на сумата 2234,91 лв., както и в частта с която е осъдена да заплати разноски за горницата над 1472,77 лв. до присъдения размер от 1644,28 лв., вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.С., ЕГН ********** *** да бъде осъдена „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска" №19 да й заплати обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за горницата над 1552,71 лв. до размера на сумата 2234,91 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №325/23.05.2018 г., постановено по гр.д.№4034/2017 г. по описа на ЯРС, в частта с която „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616 е осъдена да заплати на С.М.С., ЕГН ********** *** на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 5 861.02 лева, както и в частта за разноските до размера на сумата 1472,77 лв.

ОСЪЖДА „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска" №19 да заплати на С.М.С., ЕГН ********** *** сумата 595,23 лв. - разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.