Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.10.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 11.09.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 182 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от К. В. Г. с ЕГН **********, В.К. С. с ЕГН **********, К.К.Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.П.М. ***, срещу решение № 8/12.03.2018г. по гр.д.№ 414/2017г. на ЕРС. С решението си първоинстанционният съд, на основание чл.124 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците К.В.Г. с ЕГН - ********** ***, В.К. С. с ЕГН - ********** ***, К.К.Г. с ЕГН - ********** ***, Д.П.Д. с ЕГН – **********,***, П.Д.Д. с ЕГН – **********,*** и Н.Д.Д. с ЕГН – **********,***, че всеки от ищците Т.В.П. с ЕГН - ********** *** и Г.В. Г. с ЕГН ********** ***, притежава по наследство от общия за част от страните наследодател С.К.С.,***, починала на ***** година, право на собственост върху 1/5 идеална част или общо 2/5 ид. части от следния недвижим имот, находящ се в с.Ж., общ.Е., обл.Я., ул.„*******“, № **, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1440 кв.м. /хиляда четиристотин и четиридесет кв.м./, съставляващо поземлен имот I-134 /едно римско, сто тридесет и четири арабско/, в квартал 48 /четиридесет и осем/, по плана на с.Ж., общ.Е., заедно с построените в това дворно място двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна СГРАДА със застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици; ПИ II-132 и ПИ IV-133; ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 116 от 02.03.2007г., т.II, рег.№ 1245, н.д. № 200/2007 г. на нотариус К.К.с рег. № 451 на НК, вписан в Служба по вписванията при PC Елхово с вх.рег.№ 780/02.03.2007 г., акт № 87, т.III, дело 495/2007 г., за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, с който ответникът К.В.Г. с ЕГН - ********** ***, е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Ж., обл. Я., ул. „*********" № **, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1440 кв.м., съставляващо поземлен имот I-134, в квартал 48, по плана на с. Ж., общ.Е., заедно с построените в това дворно място двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна СГРАДА със застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици; ПИ II-132 и ПИ IV-133, В ЧАСТТА над 3/5 /три пети/ идеални части от този имот /или за 2/5 идеални части, притежавани от ищците по делото – Т.П. и Г.Г./; ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на ищците Т.В.П. с ЕГН - ********** *** и Г.В.Г. с ЕГН - ********** ***, договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 185 от 04.09.2015г., т.VIII, рег. № 6209, дело № 1057/2015 г. на нотариус К. К. с рег.№ 451 на НК, вписан в СВ с вх.рег. № 3010 от 07.09.2015 г., акт № 98, т.Х, дело 1447/2015 г., с който К. В.Г. с ЕГН-********** и П. Г. В. с ЕГН-********** са продали на С. К.Д. с ЕГН - ********** *** /наследодател на отв. Д., П. и Н. Д./, В.К. С. с ЕГН - ********** *** и К.К.Г. с ЕГН - ********** ***, следния недвижим имот, находящ се в с.Ж., обл. Я., ул.„********“, № **, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1440 кв.м., съставляващо поземлен имот I-134, в квартал 48, по плана на с.Ж., общ.Е., заедно с построените в това дворно място двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна СГРАДА със застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици; ПИ II-132 и ПИ IV-133, до размер на 2/5 идеални части от този имот, притежавани от ищците по делото – Т.П. и Г.Г.; осъжда на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците К. В. Г. с ЕГН - **********, В.К. С. с ЕГН - **********, К.К.Г. с ЕГН - **********, Д.П.Д. с ЕГН – **********, П.Д.Д. с ЕГН – ********** и Н.Д.Д. с ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците Т.В.П. с ЕГН - ********** и Г.В. Г. с ЕГН - **********, направените по делото разноски в общ размер на 1208.20 лева.

С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано като се излагат съображения. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява категорично, че двуетажната масивна жилищна сграда в процесния имот е изградена само от ответника К.В.Г. и покойната му съпруга П.Г. В. през периода от 1963г. до 1966-67г. с техни личен труд и лични средства като след изграждането на къщата К.Г. заедно със съпругата си П. В. са единствените владелци на тази сграда повече от 40 години като са владяли спокойно и никой не е оспорвал собствеността и владението им. След смъртта на С.С. само К.В.Г. и съпругата му П.Г. В. са продължили да владеят и своят цялото дворно място явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 20 години. С всичките си действия К.Г. и съпругата му са манифестирали пред ищците открито, явно и несъмнено намерението си за своене на целия имот като техен собствен. Ищците не са се противопоставяли, а са зачитали тяхното вещно право. Възразява се, че К.Г. е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, тъй като е владял на правно основание по нот.акт 116/2007г. и е придобил собствеността върху процесния имот по кратката придобивна давност, изтекла на 02.03.2012г. в негова полза като е владял през периода 02.03.2007г. - 02.03.2012г. добросъвестно и без прекъсване. Моли се въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло като неправилно и се претендират разноските по делото в двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от Т.В.П. и Г.В.Г., чрез адв.Я.П. ***, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, че изводите на ЕРС са въз основа на събраните доказателства и са правилни, като презумпцията на чл.92 от ЗС не е оборена от въззивниците-ответници. Възразява се срещу прилагане на кратката придобивна давност с аргумент, че К.Г. и съпугата му не са добросъвестни владелци. Молят ЯОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират разноските пред въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ 38/02.09.2015г., издадено от кметство с.Ж., обл.Я., е видно, че Т.П. и Г.Г. - ищците, и К.Г. - ответник, са три от петте деца наследници на С. К.С., починала на ***., като същата е оставила още двама сина законни наследници - С. Г. и Г. Г.. Ответниците В.К. С. и К.К.Г., както и починалата в хода на процеса отв.С. Д., са деца на ответника К.Г. и починалата на ******. негова съпруга - П. В.. Наследници на ответницата С.К.Д., починала на ******., са Д.П.Д. - съпруг, и децата ù П.Д.Д. и Н.Д.Д..

Видно от заверено копие от нотариален акт № 66, том.II, дело №454/1663, издаден на 08.07.1963 година от Елховски народен съдия Д. Я., е, че с този констативен нотариален акт след извършена обстоятелствена проверка майката на двамата ищци и ответника-въззивник К.Г. – С. К.С. /А., от с.Ж., е призната за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.Ж. - дворно място от 1440 кв.м. – неурегулирано, съставляващо парцел I-134 в кв.48 по плана на селото, заедно с построената в същото къща, при граници на дворното място - от двете страни улици, Т. А.И. и И. А. И..

Видно от нотар. акт № 116, том II, рег. № 1245, н. д. № 200/02.03.2007 г. на нотариус рег.№ 451 - К.К., с район на действие РС - Елхово, вписан в СВ – Елхово с вх.рег. № 780/02.03.2007 година, акт № 87, том. II, дело № 495/2007 година, след съставено постановление № 1245/02.03.2007г. на нотариус К.К., К.Г. е признат за изключителен собственик на основание изтекла в негова полза по време на брака му с П. В. придобивна давност върху целия недвижим имот - предмет на иска - дворно място с площ от 1440 кв.м., съставляващо поземлен имот I-134 в квартал 48 по плана на с. Ж., заедно с построените в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици; ПИ 11-132 и ПИ IV-133.

Представена е скица на имота от 21.01.2016 г.. По делото не се спори, че в имота понастоящем има две сгради - двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда, че към момента на снабдяване на наследодателката С. А. с нот. акт през 1963г. в имота е имало стара жилищна сграда, че в имота са построени в периода 1963 - 1985г. нова двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, които са вписани в издадения по обстоятелствена проверка н.а. № 116 от 02.03.2007г. на К.Г., а съществуващата стара къща е била разрушена. По делото няма представени доказателства да е имало учредено право на строеж, съответно разрешение за строеж или други строителни книжа за двуетажната жилищна сграда. Видно от приложеното по делото удостоверение за търпимост № АОУ – 82/10.11.2015 г. на Главния архитект на Община Елхово Е. Р., издадено на основание пар.16 от ПЗ на ЗУТ, същата е призната за „търпим строеж“ и не подлежаща на премахване и забрана за ползване.

Видно от представеното копие от Приложение № 1 за недвижими имот към Декларация по чл.14, чл.27 и §2 ПЗР на ЗМДТ с вх. № 71892/15.05.1998г., подателят на декларацията - въззивникът К.Г., е декларирал пред Данъчна служба – Ямбол процесния недвижим имот в с.Ж., ул. „*****“ №**, представляващ имот № I–134 в кв.48 по плана на селото като придобит по наследство, и е посочил, че собственици на имота са той, сестра му Т.В.П. - ищца, братята му Г.В.Г. - ищец, и Г.В.Г. и неговата съпруга П.Г. В., като всеки от съсобствениците притежава по 1/5 ид.част от правото на собственост. В същото Приложение към декларация е посочено от К.Г., че в имота има две сгради - жилище, построено през 1963г. и навес, построен през 1985г., като правото на собственост върху сградите е декларирано като собствено на същите лица, при същите идеални части - по 1/5 идеална част за всеки.

Видно от нотариален акт № 185, т.VIII, рег.№6209, дело № 1057/2015 г. на нотариус К. К. с рег.№ 451, вписан в СВ с вх.рег.№ 3010 от 07.09.2015 г., акт № 98, т.Х, дело 1447/2015 г., на 04.09.2015г. ответникът-възивник К.В.Г. и неговата съпруга П. Г. В. са продали с равни права на трите си дъщери - отв.В.К. С., отв. К.К.Г. и С.К.Д. (починала в хода на делото), по време на брака на последната с Д.П.Д., процесния недвижим имот в с.Ж., ул. „********“ №** - дворно място с площ от 1440 кв.м., съставляващо поземлен имот I-134 в квартал 48 по плана на с. Ж., заедно с построените в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици; ПИ 11-132 и ПИ IV-133.

По делото са разпитани като свидетели В. И. - син на Т.П., посочен от ищците, и Н. А. - без родство, и С.М. - втори братовчед на В. С. и К.Г., посочени от част от ответниците. В показанията си свидетелите сочат, че дворното място в с.Ж. е оставено в наследство С. С. - майка на ищците и на отв.К.Г.. В дворното място е имало първоначално една стара жилищна сграда, собственост на С.С., в която нейното семейство живеело, но 1963-1964 година започнало изграждането в същото дворно място на нова жилищна двуетажна сграда. След построяването на новата жилищна сграда там заживели С. С. – до смъртта й през ***г., и семейството на отв.К.Г..

Не се спори, а и от свидетелските показания се установява, че ищците Г.Г. и Т.П. са напуснали процесния имот, заживели са в други населени места, но са посещавали имота периодично до 2015г., когато разбрали, че още през 2007г. брат им К.Г. се снабдил с нотар. акт за собственост за целия наследствен имот.

В показанията си свид. В. И.сочи, че като дете редовно през почивните дни заедно с родителите и брат си отивали при баба му в с.Ж.и там цялото семейство работело, събирали на храна за животните - царевица, слънчоглед, беряли грозде, гледали и тютюн. Никой от наследниците не е имал пречки при ползването на имота. Никой не заявявал, че къщата в имота е само негова, разбирали са се като роднини. През м. август 2015 г. по молба на майка си Т.П. *** в О„МДТ“ - Елхово, за да плати дължимия от майка му данък за имота в с.Ж., и разбрал, че въззивникът К.Г. има нотариален акт за целия имот, а няколко дни по-късно К. Г. прехвърлил имота на дъщерите си. Свидетелят заявява, че изграждането на къщата знае от родителите си, че е започнало преди 45-50 години, когато той още не е бил роден, че родителите му са вадели камъни за строежа, а къщата е изградена от дядо му В., който починал ******., като всеки от семейството е помагал. Свидетелят сочи, че в къщата живели постоянно само баба му С. - до смъртта й през 1993г., и семейството на вуйчо му К.Г.. До 2015г. не е имало никога спор за тази къща, че е наследствена и съсобствена между петте деца на баба му С.. До 2007г. свидетелят държал в навеса в процесния имот 13 тона зърно, което му било необходимо за стопанисвания язовир в с.Дъбово и нямал никакви проблеми при ползване на имота.

Свидетелят Н. А. - съсед на имота, в показанията си сочи, че дворът е бил собствен на баба С. и дядо В.и семейството им живеело в старата къща. През 1963-64 година ответникът К.Г. и съпругата му П.В. започнали да строят новата къща и строежът продължил 7-8 години. След това отишли да живеят в новата къща С. и семейството на сина ù К.. К.Г. бил миньор 10 години и той купувал дървен материал, цимент и керемиди за къщата. Свидетелят не бил виждал сестра му и братята му да помагат при строежа на къщата. Посочва, че те идвали на гости много често и К. ги посрещал когато идвали, но никой от братята и сестра му не са имали собствена стая в къщата. Не знае баба С. като собственик на двора да е дала документ на сина си К. да построи къщата.

В показанията си свид.С. М. сочи, че живял в с.Ж. до 1973г., а след това го посещавал периодично до 1998г., когато отново се върнал и заживял там. В процесния имот е имало стара къща, която е на майката С.. Новата къща я правил К.Г. и семейството му живеело в нея. Свидетелят сочи, че когато бил малък имало ги двете къщи, и старата, и новата къща.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявени са следните искове: установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че всеки от двамата ищци притежава право на собственост върху 1/5 идеална част по отношение на описания в исковата молба недвижим имот в с.Ж., придобит по наследство от С. К.С., починала на ****., и иск по чл.76 от ЗН - да се обяви за относително недействителна по отношение на ищците прехвърлителната сделка, обективирана в н.а. № 185/2015г. на нотариус К. К. с рег.№451, до размер на 2/5 ид. части от правото на собственост върху процесния имот, колкото са идеалните части, собственост на ищците. Направено е искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК за частична отмяна на констативен нотариален акт №116/2007г. на нотариус К.К. до размера на 2/5 ид.ч. от процесния имот.

ЯОС намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за допустим и основателен.

На основание чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Искът е допустим, тъй като за ищците съществува правен интерес да установят спрямо ответниците правото си на собственост всеки върху 1/5 ид.част от процесния имот, находящ се в с.Ж., общ.Е. - дворно място с площ от 1440 кв.м., съставляващо поземлен имот I-134 в квартал 48 по плана на с.Ж., заедно с построените в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици; ПИ II-132 и ПИ IV-133, по наследство от С.К.С., починала на ******., което право е оспорено с оглед снабдяването на ответника-въззивник с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, както и с оглед направено възражение в отговора на исковата молба, че в полза на ответника К.Г. е текла 10-годишна придобивна давност като само той е владял и ползвал непрекъснато и необезпокоявано процесния имот, а новоизградената жилищна сграда е построена изцяло със средства и труд от К.Г. и съпругата му П.В..

По делото е установено, че с нотариален акт № 66, том.II, дело №454/1663, издаден на 08.07.1963г. след извършена обстоятелствена проверка С. К. А., от с.Ж. (майката на двамата ищци и ответника-въззивник К.Г.), е призната за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.Ж. - дворно място от 1440 кв.м. – неурегулирано, съставляващо парцел I-134 в кв.48 по плана на селото, заедно с построената в същото къща, при граници на дворното място - от двете страни улици, Т.А. И. и И. А.И..

По делото се установява, че построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда по приращение са били собственост на С. С. като собственик на дворното място, съгласно чл.92 от ЗС, според който собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая по делото не е установено друго. Не се установи С.С. да е учредила вещно право на строеж в полза на сина си К.Г. и съпругата му, което би ги направило собственици на построените сгради. Към момента на смъртта на С. С. в дворното място са били построени процесните жилищна сграда и второстепенна сграда. Строежът на жилищната сграда е започнал след 1963 и завършил 1968г. (свидетелските показания и декларацията на К.Г. по ЗМДТ), а второстепенната сграда е изградена през 1985 г., т.е. преди смъртта на С. С., видно от декларацията на К.Г. по ЗМДТ. ЯОС намира, че по делото се доказва, че С. С. към момента на смъртта си е била собственик на процесния имот, находящ се в с.Ж., общ.Е., а именно: дворно място с площ от 1440 кв.м., съставляващо поземлен имот I-134 в квартал 48 по плана на с.Ж., заедно с построените в това дворно място двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда. Всичките пет деца наследници на С. С. са придобили по наследство съобразно чл.5 от ЗН този имот при равни квоти - по 1/5 идеална част. Всеки от двамата въззиваеми-ищци, в качеството си на наследници на майка си С. К.С., са придобили по наследяване собствеността върху 1/5 ид. част от процесния имот за всеки, или общо 2/5.

В ТР № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че в отношенията между съсобственици презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът владее веща като своя, намира приложение на общо основание, но се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху веща, показва съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да завладее и техните идеални част. Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, съгласно чл.79, ал.1 ЗС.

Правото на собственост на ищците-въззиваеми, след като е възникнало по наследство, не може да бъде изгубено, освен ако не бъде придобито по оригинерен или деривативен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва следните два елемента: владение и определен срок от време. Владението представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ (чл.68, ал.1 ЗС). За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя собствена. Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по наследство, за да бъде придобита по давност наследствената част на другите сънаследници, не е достатъчно само целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници. В случая въззивникът-ответниик К.Г. също е наследник на майка си С. С. и като такъв е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собственост върху целия имот по силата на давност, въззивникът Г. следва да докаже, че е отблъснал владението на останалите съсобственици-сънаследници, т.е. да е довел до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги е уведомил, че отказва да признае правата им, като не оставя у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Необходимо е да установи не само, че е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че намерението му да го държи за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите сънаследници. Промяната в намерението следва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. От доказателствата по делото не се установява К.Г. да е демонстрирал пред ищците-сънаследници намерението си да свои целия имот, оставен в наследство, и да е отблъснал по някакъв начин тяхното владение. Ищците са били допускани и приемани в имота без възражения. Необезпокояваното ползване на имота от въззивника К.Г. не доказва той да владее за себе си целия имот. Освен това, не без значение е и обстоятелството, че въззивникът К.Г. е декларирал м.май 1998г. пред Данъчна служба – Ямбол процесния имот в с.Ж. - дворно място и две сгради в него, като придобит по наследство, като е посочил, че освен него и ищците са собственици на по 1/5 ид.част от имота. Предвид липсата на фактически действия, чрез които да е манифестирал спрямо другите сънаследници - ищците, промяна в намерението си в насока за своене на процесния имот, както и предвид това, че няма доказателства ищците като сънаследници да са разбрали за променено намерение на Г. да упражнява фактическата власт само за себе си, ЯОС намира, че не е установено по делото явно и необезпокоявано владение от страна на въззивника К.Г. по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност.

ЯОС намира, че дори и да се приеме снабдяването с нот.акт за собственост за действие на обективиране на намерението за своене, то предвид обстоятелството, че нотариалният акт е издаден на 02.03.2007г., към момента на предявяване на иска - 16.09.2015г., не е изтекъл изискуемия от чл.79 ЗС срок за придобиване по давностно владение, не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна придобивна давност. Възражението на въззивника Г., че е упражнявал добросъвестно владение, за да намери приложение разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС за петгодишно непрекъснато владение за придобиване право на собственост по давност, е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 70 от ЗС, според който владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

По изложените съображения, ЯОС намира, че предявеният установителен иск за собственост иск по чл.124, ал.1 ГПК от Т.П. и Г.Г. е основателен, и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на ответниците, че ищците в качеството им на наследници на С. С. са собственици на по 1/5 идеална част от процесния имот, находящи се в с.Ж., община Е..

Предвид уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, основателно е искането по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение констативния нотариален акт № 116 от 02.03.2007г., т.II, рег.№ 1245, н.д. № 200/2007 г. на нотариус К.К. с рег. № 451 на НК, вписан в Служба по вписванията при PC Елхово с вх.рег.№ 780/02.03.2007 г., акт № 87, т.III, дело 495/2007 г., и същият правилно е отменен по отношение на собствената на ищците 2/5 ид.част.

ЯОС намира за допустим и основателен иска по чл.76 от ЗН да се обяви за относително недействителна по отношение на ищците прехвърлителната сделка, обективирана в н.а. № 185/2015г. на нотариус К. К. с рег.№451, с която К.Г. и неговата съпруга П. Г. В. са продали с равни права на трите си дъщери - В.К. С., К.К.Г. и С. К.Д. (починала в хода на делото), по време на брака на последната с Д.П.Д., процесния недвижим имот в с.Ж., ул. „*********“ №** - дворно място с площ от 1440 кв.м., съставляващо поземлен имот I-134 в квартал 48 по плана на с. Ж., заедно с построените в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна сграда, до размера на 2/5 ид. части от правото на собственост, колкото са идеалните части, собственост на ищците.

Съгласно чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени права са недействителни, ако те не се падат в неговия дял при делбата.

Според ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК искът по чл.76 ЗН не е обвързан от образувано производство по съдебна делба. Относителната недействителност по чл.76 ЗН е особен вид недействителност. Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение.

Въззивникът К.Г. и съпругата му са се разпоредили в полза на техните дъщери С. К.Д., В.К. С. и К.К.Г., с имот, който не е изключителна собственост на прехвърлителите и по отношение на който К.Г. има съсобствени права по наследство заедно с ищците, които имат по 1/5 ид.част от имота. За имота няма извършена делба, при която имотът да се е паднал в дял на К.Г.. Поради изложеното извършеното разпореждане с посочения нот.акт е относително недействително. Сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците на акта на разпореждане не се зачитат. Сделка по силата чл. 76 от ЗН не поражда действие спрямо двамата ищци като съсобственици на имота по наследяване. Ето защо, следва искът по чл.76 от ЗН да бъде уважен като се обяви за относително недействителна по отношение на ищците прехвърлителната сделка, обективирана в н.а. № 185/2015г. на нотариус К. К. с рег.№451, до размер на собствените на ищците 2/5 ид. части от правото на собственост върху имота.

Като е стигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон. Поради това, същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, ЯОС следва да присъди на въззиваемата Т.П. сторените във въззивното производство разноски в размер на 400лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018г..

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 8/12.03.2018г. по гр.д.№ 414/2017г. по описа на ЕРС.

Осъжда въззивниците К. В. Г. с ЕГН **********, В.К. С. с ЕГН **********, К.К.Г. с ЕГН **********, ДА заплатят солидарно на въззиваемата Т.В.П. с ЕГН - ********** ***, направените по делото във въззивната инстанция разноски от 400лв. платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.