Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.10.2018
год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , IІІ-ти граждански състав
На 18
септември 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар М.К.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
гражданско дело № 382 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен
съд е образувано по искова молба на „***БГ" ЕООД с ЕИК 201518859 със седалище и адрес на управление:
с.Дряново, обл.Ямбол, представлявано от пълномощника адв.Х.К. от ЯАК против ***гр.София
и "***" ООД с ЕИК 201729137 със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул."Янко Комитов" №30, с която е предявен иск с посочено
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЛОД да бъдат осъдени ответниците солидарно да
заплатят на ищеца сумата 168633 лв., представляваща обезщетение за вреди от
нанесена щета за унищожени на 100% площи от дива свиня, собственост на
ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда.
В исковата молба ищеца
твърди, че обработва земеделска земя в землището на с.Коневец, която се намира
в близост до резерват "Горна топчия", поддържан и стопанисван от
ответниците - ***гр.София и "***"
ООД. През
стопанската 2016/2017 г. нивите били засети с рапица. При посещение на
11.11.2016 г. се установило, че посевите са изровени от диви прасета, а
засятата продукция е напълно унищожена. По реда на чл.117 от ППЗЛОД, ищеца
подал заявление, като назначената комисия установила увреждане на посевите. В
производство по реда на чл.207 ГПК, по ч.гр.д.№449/2017 г. на ЯРС, било
назначено вещо лице, което извършило оглед на засегнатите площи и установило
100% унищожение на площ от 1165,3 дка. Вложените от ищеца средства за
обработката на един дка са в размер на 144,75 лв., предвид което за общо
унищожената площ, претърпяната от ищеца вреда е в размер на 168633 лв., което
обусловило и правния му интерес от предявяване на иска за солидарно осъждане на
ответниците, тъй като не са изпълнили задължението си за осъществяване на достатъчно
мероприятия по подхранване, охрана и наблюдение на дивите животни и са
допуснали излизането им от обичайната им среда - гората, за да търсят храна в
полето.
С
разпореждане от 15.12.2017 г. съдът е изпълнил задълженията си по чл.131 от
ГПК.
В определения
законов срок ответниците са
депозирали писмени отговори, с които са заявили становище по допустимостта и
основателността на иска.
В отговора на ответника "***" ООД на първо място е заявено становище за недопустимост на
предявения иск, обосновано с твърдения, че липсват доказателства за обособен
ловностопански район, който да се стопанисва от тях, както и доказателства
относно твърденията на ищеца, че обработва земеделска земя в непосредствена
близост до резерват "Горна Топчия". Заявени са твърдения за липса на
предпоставки за ангажиране солидарна отговорност на двамата ответници, тъй като
нямат отношения, нито договорни, нито произтичащи от закона с ответника МОСВ.
Сочат още, че не притежават
в собственост животни, още по-малко „диви свине", които съгласно чл.2,
ал.1 ЗЛОД са частна държавна собственост. Считат, че от ИМ не става ясно, каква е връзката
между твърдяното „унищожение от диви свине" и посочената местност и/или
резерват „Горна Топчия", както връзка му с
местността „Дюзлюка", в която се твърди, че се намира зем.земя
обработвана от ищеца. Не е посочено от кой район/респект. от коя популация са
дивите животни/респект. дивите прасета, както и установено ли е наличие и брой
диви животни /диви свине/, които да могат да нанесат подобни увреждания. Сочат,
че няма твърдения, а и доказателства за причинна връзка между увреждането и
щетата, съответно причините за увреждането, лицата ответници и твърдените
вреди. Не на последно място, считат, че не е спазен реда и няма доказателства
за надлежно провеждане на административното производство по чл.82 от ЗЛОД и
чл.117 от ППЗЛОД, чието провеждането съставлявало положителна законова
предпоставка за предявяване на иск по реда на чл.79, ал.1 от ЗЛОД.
По същество на предявения иск е
заявено становище за неоснователността му. Считат, че в конкретния случай не е
установено наличие на ловностопански район, както и факта, че обработваната от
ищеца земеделска площ попада в такъв. Не е установено ответното дружество да
стопанисва ловностопански район, в който попада месността „Дюзлюка" в
която се намират зем. земи, обработвани от ищеца, както и липсват доказателства
относно твърдението, че „местност Горна Топчия" се „стопанисва" от
ответното дружество. Сочат още, че не е спазен реда по чл.117 от ППЗЛОД, както
и не е изпълнено изискването на чл.82 от ЗЛОД. Считат, че не е установена
причинна връзка между увреждането и щетата, както и не е установен размера на
твърдяната от ищеца щета. Навеждат се и доводи за съпричиняване на щетата от
страна на ищеца, тъй като не е положил дължимата грижа и не е предприел
действия по охрана и опазване на засетите култури, тъй като липсват
доказателства да е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД. Заявяват, че дори да
се приеме, че ответното дружество стопанисва дивеч в дивечовъден участък „Т.",
в рамките на периода на 2016 година, дружеството е предприело, извършило и
изпълнило необходимите, допустими и предвидени от ЗЛОД мерки и действия по
организиране и извършване подхранване на дивеча в участъка. За дивеча е
създадена и поддържана фуражна база, в участъка са изградени и поддържани
необходимите ловностопански съоражения, включително огради и охрана на участъка
с цел опазване на дивеча, а установения за участъка действителен запас от диви
свине, не е причина за твърдените от ищеца щети, тъй като броя на дивеча,
установен при ежегодната таксация е недостатъчен, за да е причинил щетите.
При тези и другите подробни
изложени в отговора съображения, ответното дружество намира предявения иск за
неоснователен и иска отхвърлянето му изцяло. Заявява и претенция за присъждане
на сторените по делото разноски.
В отговора на ответника ***гр.София на първо място е заявено становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на пасивна
процесуална легитимация. Обосновават се, че съгласно разпоредбата на чл.79 от
ЗЛОД „обезщетенията за щети, нанесени
от дивеча в
ловностопанските райони на земеделски култури, се заплащат от
лицата, стопанисващи дивеча", а съобразно чл.4, ал.1 от ЗЛОД „организацията
на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по
стопанисването на дивеча се осъществяват от Министъра на земеделието, храните и
горите. ***не е пасивно легитимиран ответник, като този извод се налага освен
от горецитираните разпоредби, така и от изрично сочените изключения в ал.2 на
чл.79 от ЗЛОД, в който се предвижда, че единствено обезщетения за щети,
нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от Министерството на
околната среда и водите. Водени от така сочените обстоятелства считат, че по
отношение на ***производството следва да бъде прекратено, като недопустимо.
По същество на предявения иск е
заявено становище за неоснователността му. На първо място сочат на липса на
доказателства относно твърдението на ищеца, че в непосредствена близост до
земеделските земи, които обработва и които са обект на пълно унищожаване на
посевите от дивите прасета се намира местността „Горна Топчия", която се поддържа
и стопанисва от МОСВ. Сочат, че Резерват „Горна Топчия" е обявен за такъв
през 1951 г., като в последствие /през 1993 г./ със заповед на ***е включен в
списъка на защитените природни обекти с национално значение. Съгласно чл.4,
ал.1 от Закона за защитените територии, каквато се явява Резерват „Горна
Топчия" защитените територии са предназначени за опазване на биологичното
разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в
тях....". За Резервата „Горна Топчия" има и утвърден План за управление.
Съгласно режима на Резервата, определен със Закона за защитените територии и
Плана за управление в границите му се забраняват всякакви дейности, с
изключение на неговата охрана, посещения с научна цел, преминаване на хора по
маркирани пътеки, вкл. с образователна цел, събиране на семенен материал, диви
растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в
количества, начини и време, изключващи нарушение на екосистемите, потушаване на
пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени в следствие на природни
бедствия и каламитети. Съгласно режима на защитената територия, определен със
Закона за защитените територии и Плана за управление, в границите на резервата
„Горна Топчия" не се допускат действия, свързани с регулиране числеността
на популацията на животинските видове, включително на популацията на дивата
свиня. Съгласно чл.14 от Закона за защитените територии собствениците и
ползвателите на гори и земи в защитените територии не могат да ограждат имотите
си в защитените територии. Защитена местност „Лонгозите" е обявена като
буферна зона на резерват „Горна Топчия" още през 1984 г. от Министъра на
околната среда и водите, като съгласно режима на защитената местност, определен
със Закона за защитените територии и заповедта за обявяване, в границите на
защитената местност се забранява строителство на сгради, пътища и канали,
разкриване на кариери и мини, изменяне на водния режим и корекция на реката,
замърсяване с химически вещества, промишлени и битови отпадъци, създаване на
лични и помощни стопанства, ловуване, събиране на яйца и разваляне гнездата на
птиците. При тези фактически положения, считат, че ***независимо, че управлява
и стопанисва Резерват „Горна Топчия" и защитена местност „Лонгозите"
няма правомощия да извършва действия по регулиране на популацията на
животинските видове, в това число и дива свиня и няма правомощия да поставя
огради. В този смисъл, дори и в настоящия процес да се установи по безспорен
начин, че вредите, нанесени на посевите на ищеца са причинени от диви животни,
обитаващи Резерват „Горна Топчия" и защитена местност „Лонгозите", то
отговорност на ***не следва да бъде вменявана.
Считат, че твърдението на ищеца,
че ***не е изпълнило свои задължения, в резултат на което дивечът е нанесъл
вреди на посевите му не отговаря на фактическата и правна действителност, тъй
като дори и да се установи, че ***стопанисва дивеча в Резерват „Горна
Топчия" и Защитена местност „Лонгозите", то отново следва да се има
предвид особеният статут на тези местности и пълната забрана на провеждане на
каквато и да било дейност, освен изрично посочената в цитираните нормативни
актове - нито едно от сочените от ищеца мерки за изпълнение на задълженията на
лицата, стопанисващи дивеча не е в кръга на дейности, допустими за извършване в
защитените територии.
Направено е и позоваване на
разпоредбата на чл.80, т.3 от ЗЛОД, според който обезщетения за щети, нанесени
от дивеча, не се изплащат в случаите, когато не са изпълнени мерките по чл.78,
ал.2 от същия Закон, тъй като не е установено от ищеца да са предприети мерките
по ЗОСИ.
На следващо място е оспорено
твърдението на ищеца, че е налице пълно унищожаване на посева и числовото изражение
на претърпяната вреда са вложените разходи по отглеждане на културата рапица в
размер на търсеното от ищеца обезщетение в размер на 168 677,17 лв., както и че
причината за нанесената щета е изравянето на посева от дива свиня, в следствие
отъпкване, което води до невъзможност на растенията да се развиват по правилен
начин.
При тези и другите подробни
изложени в отговора съображения, ответното дружество намира предявения иск за
неоснователен и иска отхвърлянето му изцяло.
В
о.с.з. по същество ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа иска,
така както е предявен по съображенията в ИМ и допълнителни такива, изложени в
депозирана писмена защита.
В
о.с.з. по същество ответниците, всеки чрез процесуалния си представител,
оспорват иска по съображенията в писмените отговори и допълнителни такива, изложени
в депозирани писмени защити.
Всяка
от страните по делото е заявила и претенция за присъждане на сторените в
производството разноски. Ответниците са представили и списъци на разноските по
чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за аренда от
25.08.2016 г., сключен между ОД "Земеделие" гр.Ямбол и "***БГ"
се установява, че ищецът в качеството на арендатор е взел за временно и
възмездно ползване зем.земя от ДПФ в размер на 1215.120 дка в землището на
с.Коневец, обл.Ямбол, представляваща имот №300009 с площ от 61.742 дка, имот
№039011, с площ от 234.937 дка, имот №039012 с площ от 36.441 дка, за срок от
пет стопански години, с начало от 2016/2017 стопанска година, като земеделската
земя, предмет на договора, е предоставена за отглеждане на едногодишни посевни
култури по преценка на арендатора. Със Заявление по чл.117 от ППЗЛОД, отправено
от ищеца до директора на РДГ гр.Сливен, ищецът е заявил, че при посещение на
обработваните от него масиви в земл. на с. Коневец на 11.11.2016 г. установил,
че посевите разположени в непосредствена близост в резерват "Горна Топчия"
са изровени от диви прасета. В заявлението е посочено, че нивите са засети с
рапица. Унищожените посеви възлизат на 540 дка, като част от тях са частично
унищожени в размер на 60%, а 40% от посочените площи са унищожени напълно. Със
заявлението е поискано да бъде назначена комисия, която да установи причинените
от дивеча щети.
Видно от протокол на Комисия за
проверка по жалба на "***БГ", назначена на основание Заповед
№РД-10-198/01.12.2016 г., на 06.12.2016 г. комисия в състав, посочен в
протокола, е извършила проверка по жалбата на ищеца за унищожаване на посев от
рапица в землището на с.Коневец, причинено от диви свине, като при оглед на
терена комисията установила следното: В БЗС №11 с площ 230.02 дка увреждането
(изравяне и утъпкване) е 80%, а неизползваемостта на културата е 100%; Част на
БЗС №9 с площ 487.87 дка увреждането е 80%, а неизползваемостта на културата е
100%, а в останалата част от 98.92 дка увреждането е 20%, а неизползваемост
40%; Част на БЗС №12 с площ 229.11 дка, увреждането е 80%, а неизползваемостта
на културата е 100%, а в останалата част от 128.58 дка увреждането е 20%, а
неизползваемост 40%. В протокола е
посочено, че нивата обект на проверка, граничи с част от резерват "Горна
топчия", собственост на МОСВ, а в останалата част граничи с дивечовъден
участък "Т.", собственост на ТПДГС "Тунджа", стопанисван в
ловно-стопанско отношение от "***" ООД г. Бургас. Посочено е още, че
по данни от пролетната таксация на дива свиня в ДУ "Т." е 64 бр.,
като увреждането на посева е причинено от значително по-голям брой диви свине.
В обща оценка комисията е посочила, че масивът от посев "рапица",
съставляващ БЗС № 9, 11 и 12 като цяло е невъзможно и икономически необосновано
да се стопанисва като такъв вследствие на нанесените щети от дива свиня. Посоченият
протокол е подписан с особено мнение от П. Г., представител на концесионера на
ДУ "Т." "***" ООД, като същият е посочил, че задълженията
на концесионера по стопанисване и ползване на дивеча ДУ "Т." са ясно
формулирани в договора от 05.10.2012 г. и се изпълняват стриктно, като не
включват задължения по опазване на посевите, нивите в близост до концесионната
площ. Посочено е още, че дивечът е общодържавна собственост и неговото движение
не би могло да се ограничи от концесионера. В същия район освен концесионната
площ има и площи, управлявани от ***като резерват и не е ясно дали животните от
концесията или резервата са нанесли щети върху посевите. Посочено е още, че
европейската и световната практика е земеделските стопани да застраховат
посевите си от загиване.
За обосноваване размера на
претенцията си ищецът е представил писмени доказателства (фактури, справки за
извършени агротехнически услуги, извлечения от банкова сметка ***), находящи се
на л.10-54 от делото.
Ответникът ***е представило
писмени доказателства (л.119-145), от които се установява, че имотите,
обработвани от ищеца, граничат от едната страна с резерват "Горна
Топчия" и защитена местност "Лонгозите". Резерват "Горна Топчия"
е обявен за такъв с ПМС №1171/24.09.1951 г., разширен впоследствие със заповеди
от 1984 г. и 2007 г. Със Заповед №988/04.11.1993 г. та Министъра на околната
среда и водите, резерватът е включен в списъка на защитените природни обекти с
национално значение. Защитена местност "Лонгозите" със Заповед
№755/19.07.1984 г. е обявена за буферна зона на Резерват "Горна
Топчия". Със Заповед №РД-619/27.07.2007. на Министъра на околната среда и
водите е прекатегоризирана в защитена местност. По делото е представен и План
за управление на резерват "Горна Топчия" и защитена местност
"Лонгозите", утвърден със Заповед №РД-799/02.12.2015 г., съгласно
който е определен режима на резервата в съответствие със Закона на защитените
територии. В плана сред всички обсъждани въпроси са посочени и дейностите
забранени на територията на резервата и защитената местност, като изрично е
посочено, че се забранява ловуването.
По делото ответникът ***е
представил писмо от МЗХГ-ОДЗ - Ямбол, изх. № 16163/15.02.2018 г., изпратено до
МОСВ, в съдържанието на което е посочено, че до момента "***БГ" ООД
не е представил в ОДЗ - Ямбол застрахователна полица и платежни документи, с
които да са застраховани добивите на арендувания обект за общо приети рискове.
От Писмо
изх.№02-281-1100/155/24.04.2018 г. на ДФЗ, изпратено във връзка с изискана от
съда информация, се установяват заявените за подпомагане от "***БГ"
ООД площи за стопанската 2016/2017 г., сред които са и процесните три имота, заявени за подпомагане
като засети със слънчоглед.
Видно от Договор за предоставяне
стопанисването и ползването на дивеча в ДУ "Т." в района на дейност на
ТП "ДГС Тунджа" - Ямбол от 05.10.2012г., се установява, че същият е
сключен на осн. чл.36л, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, между Югоизточно
държавно предприятие гр.Сливен в качеството на възложител и "***" ООД
в качеството на изпълнител. По силата на този договор възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва стопанисване и ползване на дивеча в ДУ "Т."
в района на дейност на ТП "ДГС Тунджа" гр.Ямбол, одобрен със Заповед
№РД-4969 от 27.03.2012 г. на Министъра на МЗХ. Според чл.2 от договора, същият
е сключен за срок от петнадесет години. Към договора е приложен и
приемо-предавателен протокол, в който е описано общото състояние на ДУ "Т."
и на дивечовите запаси.
Видно от приложено по делото
заверено копие на Писмо изх.№АСД-09-141/03.07.2017 г. от директора на
"Югоизточно държавно предприятие" гр.Сливен до управителите на "***"
ООД, е отправено едностранно писмено предизвестие за прекратяване на договора
от 05.10.2012 г., поради виновно неизпълнение на задължения по договора от
страна на изпълнителя. От приложеното към писмото известие за доставяне се
установява, че същото е доставено на адресата на 04.07.2017 г.
По делото съдът е изслушал комбинирана агро-икономическа експертиза, изготвена от вещи лица икономист и агроном, които на поставените въпроси отговарят следното: 1. За стопанска година 2015-2016 г. от „***БГ" в ОД „Земеделие" Ямбол са заявени следните земеделски земи в землището на с. Коневец: № 039009 - нива - под наем - с площ 61.5700 хектара; № 039011 - нива - под наем - с площ 23.4900 хектара; № 039012 - нива - под наем - с площ 36.4400 хектара. С мека пшеница са засети площи в размер на общо 117.230 хектара. В счетоводството на ищцовото дружество начислените и получени субсидии по заявените схеми и мерки за директни плащания от ДФ „Земеделие" са в размер на 76 661,16 лв. За стопанска година 2016-2017 г. „от „***БГ в ОД „Земеделие" Ямбол са заявени следните земеделски земи в землището на с. Коневец: № 039009 - нива - под наем - с площ 61.5740 хектара; № 039011 - нива - под наем - с площ 23.4940 хектара; № 039012 - нива - под наем - с площ 36.4440 хектара. Със слънчоглед са засят площи в размер на общо 115.77 хектара. В счетоводството е отразено, че полученото субсидиране по заявените схеми и мерки за директни плащания от ДФ „Земеделие" е в размер на 138 826,75 лв.: начислени - 142 451,95 лв.; получени- 138 826,75 лв.; неполучен остатък - 3 625,20 лв. 2. Съгласно Технологични карти по отглеждане на зимна рапица за региона от ЗП, разходите за агротехнически мероприятия възлизат в размер на общо 134-145 лв. за 1 дка. В агротехническите мероприятия са включени материални и трудови разходи. В дневника на стопанството на „***БГ„ ЕООД са отразени извършените агротехнически мероприятия по отглеждането на зимна рапица - хибрид ДК иминент cL до 11.11.2016 г., в размер на общо 79.94 лв. В счетоводните регистри на ищеца е отразено, че за стопанската година 2016-2017 г. средният размер на разхода за всички агротехнически мероприятия, извършени в периода м.07.2016 г. - м.11.2016 г., за обработката на 1180 дка рапица в с.Коневец, местност Дюзлюка, е 144,75 лв. За довършване на производството на рапица, следва да се извършват следните мероприятия през пролетта на 2017 г. в размер на общо 100.20 лв./дка. 3. Необходимите агротехнически мероприятия по отглеждането на зимна рапица за региона от ЗП до 11.11.2016 г. са в размер на 64.00 лв./дка. Извършените агротехнически мероприятия от „***БГ" ЕООД до 11.11.2016 г. са в размер на 79,94 лв./дка. Вложени са средства в размер на 79.94 лв./дка. Вложените средства за цялата площ от 1 157.70 дка са в размер на общо 92 546.54 лв. 4. В дневника на стопанството на „***БГ" ЕООД е записано, че са проведени мероприятия на 28.03.2017 г., свързани с третиране на процесиите земи с хербицид НАСА с норма 400 мл. на дка - общо 1 180 дка, с цел да се елиминират останалите растения от зимната рапица и израсналите житни и широколистни плевели. 5. В дневника на „***БГ„ ЕООД е отразена датата на засяване 10-11.04.2017 г. като с маслодаен слънчоглед - хибрид N - X 443 са засети 168.000 дка, а с ихибрид N - X 4367 са засети 1012.000 дка или общо - 1 180.000 дка. В подаденото заявление за подпомагане до ДФ „Земеделие" по схемите и мерки за 2017г. са заявени 1 157.700 дка с маслодаен слънчоглед. 6. По данни от ИМ и вещото лице са нанесени поражения на рапицата на площ 1 165.300 дка. Настоящата експертиза приема, че съгласно подадените заявления до ДФ „Земеделие" с маслодаен слънчоглед са засети площи в размер на 1 157.700 дка, респективно са нанесени поражения на рапицата на площи в размер на 1 157.700 дка. 7. Причината за унищожаване на засетите култури в процесната земеделска земя са: смачкана листна маса и кореновата шийка на растението; кореновата система е изровена, следствие на което растението ще измръзне при зимни условия; на 11.11.2016 г. Комисията е установила 80% унищожение на растенията; хибрида се засява при гъстота от 35-45 растения на кв.м. или има наличие от 7 до 9 растения на кв.м., икономически неизгодни за по-нататъшното отглеждане на рапицата; при двата огледа и приложения снимков материал на вещото лице по предходната експертиза са установени от 3 до 5 броя растения на кв.м., които са недостатъчни да покрият разхода на фирмата.
По делото съдът е изслушал
заключение на ловно-стопанска експертиза,
изготвена от вещо лице инженер по горско стопанство, в която на поставените
въпроси е отговорил следното: Посочените обработваеми
площи попадат в ловище №1 - Коневец на ДУ „Т.". В тях е предвидено
провеждане на ловни излети за заек, яребица и фазан. Не е разрешавана паша в
тези площи. През спокойните дни в своите местообитания дивата свиня може да
измине до 7, 12 километра. В рамките на 24 часа животните - диви свине, могат
да покрият територия която обитават цял сезон/около 1.3 квадратни километра/,
което е 45% от територията, която обитават през годината. Ако в района е
провеждан лов могат да изминат и над 20 км. ДУ
„Т." имат взаимодействие с 14 бр. ловни дружини в които според
проектите допустимите запаси на диви свине са малки /общо 20 бр./, При
проведените таксации в тях са отчетени 82 бр., отстреляни са 63 бр. Това
показва, че районът е предпочитано местообитание за дивата свиня. В резерватите
„Горна топчия", "Долна топчия" и техните буферни зони ловът е
забранен и това предоставя спокойствие
на дивеча в района. Според свидетелските показания при направените проверки
щетата е нанесена от диви свине. Точната цифра не мога да посоча. Вероятно
става въпрос за голям брой диви прасета, включително и преминаващи. В
ловоустройствения проект от 2014 г. в ДУ „Т." е предвидено бъдещо стопанисване
на елен лопатар, сърна, заек, яребица и колхидски фазан. Там не е предвидено да
се стопанисва дивата свиня. Не е изчисляван допустим запас на дивата свиня
според Проекта от 2014 г. През 2015 г. са отстреляни 31 бр. диви прасета, а
през 2016 г. - 50 бр. През 2017 г.
няма отстрел. Дивата свиня не е приоритетен вид за ДУ „Т." и затова
отстрелът е с високи стойности. През ловен сезон 2016/2017 от 09.10.2016 до
08.01.2017 г г. са отстреляни 50 бр. диви свине, в това число - от 09.10.2016
г. до 11.11.2016 г. са отстреляни 22 бр. диви свине. Във връзка с чл.78, ал.2
от Закона за лова и опазване на дивеча и по-точно, предвидените в Закона за
опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни
актове, мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивеча посетих
офиса на „***БГ" в с.Дряново, област Ямбол. Там не намерих документи,
които да посочват за проведени мероприятия с цел отблъскване на дивеча от
засетите площи.
Към делото е приложено и
гр.д.№449/2017 г. по описа на ЯРС, образувано по повод молба на "***БГ"
за обезпечаване на доказателства. По това дело е назначена агрономическа
експертиза, чието заключение е прието от съда, с изключение на отговорите на
въпроси №7, 8 и 9. На поставените въпроси вещото лице е отговорило, че
процесните имоти се обработват от ищеца. Обработваната от ищеца площ граничи с
резерват "Горна Топчия", буферна зона и ловище "Горна
Топчия". При извършено посещение на имота през м.март 2017 г., вещото лице
установило, че посевът рапица бил унищожен на 100% и нямало как от същия да се
добие продукция. Вещото лице е посочило, че при огледа на място не е установило
ограда или друго съоръжение, което да препятства преминаването на диви животни.
По делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят К.К. заявява, че към м.ноември 2016 г. е работил като
агроном в "Агроинвестмънт БГ" ООД. В показанията си сочи, че
дружеството е обработвало в м.Дюзлюка в землището на с.Коневец 1200 дка
земеделска земя, която през есента на 2016 г. е била засята с рапица. Рапицата
поникнала и се развивала нормално, били извършени всички обработки, даже повече
от необходимото. Някъде към фаза трета или четвърта двойка листа направили
последно пръскане, след което имало превалявания и тогава забелязали, че в
нивата има изровено от диви прасета. Заявява, че по тази причина започнали да
дават дежурства, за да установят дали наистина е така, като той самият лично е
виждал около 50-60 прасета навътре в нивите, които като видели човек бягали.
Заявява, че се редували да обикалят нивата, но постепенно пораженията от
набезите на дивите прасета се увеличили, нивата не е била оградена, а охраната
се осъществявала от двама или трима човека, като всеки от тези лица ходел сам
когато прецени за нужно, т.е. знаел си, че за деня ще ходи един човек, който
отивал до нивата или сутрин рано или вечер. Според свидетеля най-много набези
ставали вечер. Постепенно процентът на изровеното и изтъпканото се увеличил и
станало нецелесъобразно повече да обработват културата. Когато дошла комисията
на проверка, трудно преброили колко растения са останали на кв.метър, но според
свидетеля били по-малко от 10-15. След рапицата на следващата пролет нивата
била засята със слънчоглед. Слънчогледът също имал поражения от диви прасета,
но били по-малко. Предната година преди рапицата нивата била засята с пшеница,
при което също имало поражения, но много по-малко, отколкото при рапицата.
Според свидетеля набезите в насъжденията с рапица започнали след като превалял
дъжд и дивите прасета явно са търсили почва, обитаваща животни или са ходили да
се калят в нивата. Сочи още, че за набезите от диви прасета били уведомени от
механизаторите, а ръководството на фирмата уведомили, когато забелязали, че
пораженията в нивата се увеличават, след което извикали и комисията. Заявява,
че пораженията станали за не повече от 15 дни, като докато дойде комисията
нивата била унищожена почти напълно.
Свидетелят П.П. - консултант към
"***БГ" ООД заявява, че през 2016 г. е консултирал фирмата за
отглеждането на рапица, което налагало многократни посещения, два пъти в
седмицата. Според свидетеля посевът бил много добре отгледан, с добро развитие,
но в един момент забелязал, че в посева се формират точки, в които дивите
прасета ровят. Като при всяко следващо посещение пораженията се увеличавали.
При едно от посещенията си видял стадо диви прасета, които при приближаването
на хора бягали. Забелязал, че пресичането на ниви от диви прасета е повсеместно
и следва да се уведоми управителят на фирмата, тъй ако тази тенденция
продължава, посевът щял да бъде унищожен нацяло. Според свидетеля фирмата
положила грижи да види какви са точно прасетата и дали може да бъде направено
така, че посевът да бъде съхранен. Имал дежурства, но не може да каже каква е
била точно организацията на дежурствата. Според свидетеля откъдето минели
прасетата, ровели, за да търсят храна и по този начин разрушавали структурата
на корените, при което рапицата изсъхвала. След рапицата в нивата бил засят
слънчоглед, който бил поразен от диви прасета, но по-слабо. Според свидетеля, в
този период от годината, когато била изровена рапицата, това се случило, тъй
като дивите прасета са гладни и ровят почвата, за да търсят храна. Сочи, че не
е забелязал нивата да има ограждения, но според него не съществува в
земеделската практика такава практика да се ограждат земеделски площи.
Свидетелят Д.Д. сочи, че познава
дивечовъдният участък "Т." покрай работата си като директор на
"Технострой Инженеринг" - Ямбол и по повод на това, че е ловец. Сочи,
че с "***" имали договорка да извършват мероприятията по подхранване
и другите ловно-стопански дейности. Сочи, че подхранването се изразявало в
захранване на дивечови ниви, т.е. място, в което дивите животни да се хранят.
Като през 2016 г. всички дивечови ниви били изорани и засяти, за да може
дивечът да се храни вътре в гората, да не я напуска и да прави преселение.
Сочи, че дивечовъдният участък има охрана. Заявява, че към м.ноември 2016 г. не
може да отговори според таксацията какъв е бил броят на дивите прасета, но
според него повечето прасета, които по план е следвало да се отстрелят до края
на м.ноември са били отстреляни. Заявява, че е ходил на събиране по повод
оплакване на фирма, обработваща нивата в близост до дивечовъдния участък, но
според свидетеля щетата не е на 100% причинена от дива свиня, т.к. около гората
имало ивици с рапица, където растенията изглеждали нормални, но там диви
прасета не са спирали, а са отивали да изравят на километър навътре в нивата.
Според свидетеля не е логично дивите прасета да не изровят близките до гората
участъци, а да навлизат навътре в нивата. Заявява още, че самото растение
рапица дивото прасе не го яде. Предната година нивата била засята със
слънчоглед, а по-предната с пшеница, но дивите прасета от участъка не са
нанесли поражения. Заявява, че около тази процесната нива са разположени над 10
ловни участъка на дружинки, имало и две големи ловно-стопански дружества и в
тази връзка и тъй като дивата свиня е скитник, тя би могла да излезе от всяко
едно от тези полета и да се върне обратно там. Във всички случаи това, което е
причинено в нивите на ищеца, е причинено от много повече животни, отколкото има
в ДУ "Т.", установен при таксацията.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищеца претендира да
бъдат осъдени ответниците солидарно
да му заплатят сумата 168633 лв., представляваща обезщетение за вреди от
нанесена щета за унищожени на 100% площи от дива свиня, собственост на
ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда.
Предявения иск е с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЛОД, съгласно който обезщетенията за щети,
нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска
растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от
лицата, стопанисващи дивеча.
За да бъде уважен иска по чл.79,
ал.1 ЗЛОД, ищеца следва да докаже, че през процесния период е обработвал процесните
дка земеделска земя в землището на с.Коневец, която се намира в близост до
резерват "Горна топчия"; че нивите на ищеца, засети с рапица са били
унищожени от диви животни; че именно ответниците са лицата, стопанисващи
дивеча, причинил процесните вреди; размера на вредите; причинната връзка между
увреждането и щетата. С оглед заявените от ответниците в отговорите им
възражения ищеца следва да докаже и че са налице допълнителните предпоставки,
респ. липсват пречките, за дължимост на обезщетение по чл.80 ЗЛОД, в частност,
че е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД.
Преди да се произнесе по
съществото на правния спор съдът следва да обсъди заявените от ответниците
възражения по допустимостта на иска. Възраженията по допустимостта на иска и на
двамата ответника се намериха за неоснователни, а предявения срещу тях иск за
допустим.
Ответника "***" ООД е заявил
становище за недопустимост на предявения иск, обосновано
с твърдения, че липсват доказателства за обособен ловностопански район, който
да се стопанисва от тях, както и доказателства относно твърденията на ищеца, че
обработва земеделска земя в непосредствена близост до резерват "Горна
Топчия". Това възражение за недопустимост на иска по отношение на посочения ответник
настоящия съд намери за неоснователно. Заявените доводи от този ответник не
касаят допустимостта на предявения иск, а са такива по основателността му,
поради което и възражението за недопустимост на иска по отношение на "***"
се остави без уважение.
Ответника ***гр.София е заявил становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на пасивна
процесуална легитимация. Обосновават се, че съгласно разпоредбата на чл.79 от
ЗЛОД „обезщетенията за щети, нанесени
от дивеча в
ловностопанските райони на
земеделски култури, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча", а
съобразно чл.4, ал.1 от ЗЛОД организацията на ловната площ, управлението на
ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от
Министъра на земеделието, храните и горите. ***не е пасивно легитимиран
ответник, като този извод се налага освен от горецитираните разпоредби, така и
от изрично сочените изключения в ал.2 на чл.79 от ЗЛОД, в който се предвижда,
че единствено обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се
заплащат от Министерството на околната среда и водите. Водени от така сочените
обстоятелства считат, че по отношение на ***производството следва да бъде
прекратено като недопустимо.
По така заявеното възражение за
недопустимост на иска по отношение на ***настоящия съд намери следното:
Според
разпоредбата на чл.2,
ал.1 ЗЛОД дивечът в Република България е частна държавна собственост с
изключение на случаите, определени с този закон. В ал.2 е посочено, че дивечът
се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип. Легална
дефиниция на понятието "дивеч" се съдържа в чл.5, ал.1 от ЗЛОД,
където е посочено, че дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици -
обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в
заградени територии с ловностопанска цел. Според чл.6 от ЗЛОД ловната площ на
страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч
или в които има условия за съществуването му, извън населените места,
определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни
полигони. Ловната площ на страната се разпределя на ловностопански
райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и
водните площи. Не се обособяват ловностопански райони в границите на защитените
територии. В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съгласно
техния режим и план за управление / чл.7, ал.1 - 3 от ЗЛОД/.
Категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на
опазване и ползване, обявяване и управление се уреждат от Закона за защитените
територии. Така според чл.4 защитените територии са предназначени за опазване
на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси,
протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата
природа и пейзажи. В чл.5 от закона са определени категориите защитени
територии, сред които са посочени резерватите и защитените местности.
В конкретния
случай по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответника
***управлява и стопанисва резерват „Горна Топчия" и защитена местност
„Лонгозите", с които граничи процесната земеделска земя обработвана от
ищеца. В контекста на изложените нормативни разпоредби и при съобразяване на
чл.79, ал.1 от ЗЛОД, настоящия съд намира, че ***не е надлежен ответник по
предявения иск. И това е така, тъй като предвидената в специалния закон
отговорност е за лицата, които стопанисват дивеч в ловностопански райони, а
както вече се посочи в защитените територии не се обособяват ловностопански
райони. Според настоящия съд нормите на ЗЛОД, уреждащи въпросите за причинени
от дивеча щети и обезщетенията за тях следва да се тълкуват ограничително.
Отговорността за вреди предполага на носещия я да са възложени задължения при
неизпълнението, на които да понесе и съответните неблагоприятни последици.
Всички цитирани до тук разпоредби,
навеждат настоящия съд на извод, че отговорността за щети, причинени от диви
животни се носи от собственика им не по принцип, а само в изрично предвидени случаи
/какъвто е случая по чл.79 ЗЛОД/, а за другите случаи, за които няма предвидена
разпоредба, отговорност не се носи. Ако беше налице отговорност за щети,
причинени от диви животни във всички случаи, не би имало нужда от уредба в
специални закони. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че съгласно общите разпоредби за деликтната отговорност, за да
се ангажира отговорността на собственика за вреди от животни, то следва те да
са били под негов или на натоварено от него лице надзор. Следователно
отговорността за вреди от дивеча следва да се носи само от лицата, които по
един или друг начин упражняват някакъв надзор върху него. Такъв надзор и
контрол, съобразно разпоредбите на специалния ЗЛОД, упражняват лицата,
стопанисващи дивеча в ловностопански райони, които по силата на законовите
норми /чл.67 ЗЛОД/ вземат мерки за развъждането, опазването, изхранването,
оползотворяването му и т.н., в т.ч. и следят за щети, нанесени от и на дивеча,
именно поради което и следва да носят отговорност за причинените вреди на
физически или юридически лица.
Както вече се посочи, резерват
„Горна Топчия" и защитена местност „Лонгозите" безспорно не попадат в
регулаторния режим на ЗЛОД, а се подчиняват на режима, уреден в Закона за защитените територии. Съгласно този
режим, определен със Закона за защитените територии и Плана за управление на резервата
и защитената местност, в границите им се забраняват всякакви дейности, с
изключение на охрана, посещения с научна цел, преминаване на хора по маркирани
пътеки, вкл. с образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и
животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества,
начини и време, изключващи нарушение на екосистемите, потушаване на пожари и санитарни
мероприятия в горите, увредени в следствие на природни бедствия и каламитети.
Съгласно режима на защитената територия, определен със Закона за защитените
територии и Плана за управление, в границите на резервата „Горна Топчия"
не се допускат действия, свързани с регулиране числеността на популацията на
животинските видове, включително на популацията на дивата свиня. Съгласно чл.14
от Закона за защитените територии собствениците и ползвателите на гори и земи в
защитените територии не могат да ограждат имотите си в защитените територии. В
чл.70 от същия закон са изброени задълженията на служителите по охрана на
защитените територии, сред които не е визирано такова по контрол за щети,
нанесени от диви животни, а напротив - постановените от закона задължения са в
посока охрана и защита на защитените територии и находящите се в тях флора и
фауна.
При изложеното ***независимо, че управлява и стопанисва Резерват „Горна Топчия" и защитена местност „Лонгозите" няма правомощия да извършва действия свързани с регулиране на популацията на животинските видове, в това число и дива свиня и няма правомощия да поставя огради. При това положение, същото и не следва да носи отговорност за причинени щети от дивеча, обитаващ защитените територии, т.е. не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявения в производството иск. Единствения случай на отговорност за вреди причинени от диви животни за ***е тази, уредена в чл.79, ал.2 ЗЛОД, където е посочено, че Министерството на околната среда и водите заплаща обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана - защитени видове, посочени в Приложени №3 към чл.37 от Закона за биологичното разнообразие.
Изложените до тук съображения не
сочат на недопустимост на иска срещу МОСВ, а за неоснователност на същия,
поради липса на пасивна материалноправна легитимация за този ответник.
Според правната теория /проф. д-р
Ж.С., БГПП, изд.2000 г., стр.162/ материалноправната легитимация по своята
същност представлява титулярство на гражданското правоотношение /кой е носител
на правото и кой - на задължението/, докато процесуалната легитимация следва от
правното твърдение на ищеца. Материалноправната легитимация предпоставя
съществуващо правоотношение - само такова правоотношение може да има свои
носители. Процесуалната легитимация и на ищеца и на ответника се състои в
притежанието на правото на иск и обуславя допустимостта на иска, докато при
материалноправната легитимация положението на страните е различно - едната е
носител на субективното право, а другата - на правното задължение и обуславя от
своя страна основателността на иска. Ето защо липсата на процесуална
легитимация прави иска недопустим, а липсата на материалноправна легитимация -
неоснователен.
В конкретния случай, при
изложените факти, след съобразяване на цитираните законови разпоредби,
настоящия съд намери предявеният против МОВС иск за допустим, а възражението за
недопустимост на този ответник се намери за неоснователно. По изложените съображения
предявеният против МОВС иск се прецени за неоснователен, поради липса на
пасивна материалноправна легитимация за този ответник, именно по която причина
и следва да бъде отхвърлен.
За неоснователен, като недоказан
съдът намери и иска против "***"
ООД. Съображенията са следните:
Както вече се
посочи, предявения в
производството иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и за да бъде
уважен ищеца следва да докаже, че през процесния период е обработвал процесните
дка земеделска земя в землището на с.Коневец, която се намира в близост до
резерват "Горна топчия" и ДУ "Т."; че нивите на ищеца,
засети с рапица са били унищожени от диви животни; че именно ответниците са
лицата, стопанисващи дивеча, причинил процесните вреди; размера на вредите;
причинната връзка между увреждането и щетата. С оглед заявените от ответниците
в отговорите им възражения ищеца следва да докаже и че са налице допълнителните
предпоставки, респ. липсват пречките, за дължимост на обезщетение по чл.80
ЗЛОД, в частност, че е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД.
По делото е безспорно установено,
че ищеца през стопанската 2016/2017 година е арендатор на 1215.120 дка
земеделска земя, находяща се в землището на с.Коневец, обл.Ямбол и граничеща с
дивечовъден участък "Т.", собственост на ТПДГС "Тунджа",
стопанисван в ловно-стопанско отношение от ответника "***" ООД гр.Бургас.
Установено е също така, че процесните ниви, засети с рапица, са изровени от
диви прасета. Установено е от протокол на комисия за проверка, назначена на
основание чл.117 ППЗЛОД, че на 06.12.2016 г. е извършена проверка, като при
оглед на терена комисията установила, че масивът от посев "рапица",
съставляващ БЗС № 9, 11 и 12 като цяло е невъзможно и икономически необосновано
да се стопанисва като такъв вследствие на нанесените щети от дива свиня. В
протокола е посочено, че нивата обект на проверка граничи с част от резерват
"Горна топчия", собственост на МОСВ, а в останалата част граничи с
дивечовъден участък "Т.", собственост на ТПДГС "Тунджа",
стопанисван в ловно-стопанско отношение от "***" ООД гр.Бургас. Посочено
е още, че по данни от пролетната таксация на дива свиня в ДУ "Т." е
64 бр., като увреждането на посева е причинено от значително по-голям брой диви
свине. Така описания протокол не бе оспорен от страните и на осн. чл.180 ГПК,
съдът възприе констатациите на комисията за достоверни.
Безспорно е установено, че стопанисване
и ползване на дивеча в ДУ "Т." , граничещ с нивата на ищеца, се
осъществява от ответника "***" ООД.
От заключението на назначената в
производството по чл.207 ГПК агрономическа експертиза се установява, че
обработваната от ищеца площ граничи с резерват "Горна Топчия",
буферна зона и ловище "Горна Топчия, че към м.март 2017 г. посевът рапица
бил унищожен на 100% и нямало как от същия да се добие продукция. В
заключението на изслушаната комбинирана агро-икономическа експертиза вещите
лица са посочили, че необходимите
агротехнически мероприятия по отглеждането на зимна рапица
за региона от ЗП до 11.11.2016 г. са в размер на 64.00 лв./дка; извършените агротехнически
мероприятия от ищеца до 11.11.2016 г. са в размер на 79,94 лв./дка., т.е. вложени са средства
в размер на 79.94 лв./дка, които за цялата площ от 1157.70 дка са в размер на
общо 92 546.54 лв.
Така описаните и установени по
делото факти се потвърждават и от писмените доказателства, заключенията на
назначените по делото експертизи, показанията на св. К. и П., както и от
заключението на назначената в производството по чл.207 ГПК агрономическа
експертиза.
В обобщение може да се каже, че по
делото са безспорно установени превнорелевантните факти, че през процесния
период ищеца е обработвал процесните дка земеделска земя в землището на
с.Коневец, които се намират в близост до резерват "Горна топчия",
защитена местност "Лонгозите" и ДУ "Т."; че нивите на ищеца,
засети с рапица, са били унищожени от диви животни - диви прасета, като
унищожаването е до степен такава, че продукция изобщо не може да бъде добита.
Предвид наличието на възражение в
тази насока, съдът следва да обсъди и наличието/липсата на основания за недължимост
на обезщетение, визирани в чл.80 ЗЛОД, в частност, че ищеца е изпълнил мерките
по чл.78, ал.2 ЗЛОД.
Съгласно чл.80, т.3 ЗЛОД обезщетения
за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато не са изпълнени
мерките по чл.78, ал.2 от закона, в който пък е предвидено, че собствениците на
земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското
имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел
ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.
От събраните по делото доказателства не се
установиха данни ищеца да е предприел мерки, с които да предотврати, съответно
ограничи щети, които може да нанесе дивеча, предвид обстоятелството, че
обработваната от него нива граничи с гора - резерват и ловностопански район. Действително
общоизвестен факт е, че земеделски земи с трайно предназначение
"нива" не подлежат на ограждане с оглед на извършваните в тях
агротехнически мероприятия, налагащи използването на техника. Въпреки
наведеното от ответника възражение, че за процесните имоти не са изпълнени
мерки по чл.78, ал.2 от ЗЛОД, ищецът не посочи или представи доказателства да е
организирал собствена охрана или да е заплащал такса за ползване на общинска
полска охрана, организирана от съответното кметство или община. Документи при
ищеца за проведени мероприятия с цел
отблъскване на дивеча от засетите площи не е открило и вещото лице по
изслушаната по делото ловностопанска експертиза. Негодни да
установят факта за организирана охрана са показанията на св.К., който заявява,
че когато забелязали, че в нивите има изравяне от диви прасета, започнали да
дават дежурства, като се редували да обикалят нивата, като нивата не е била
оградена, а охраната се осъществявала от двама или трима човека, като всеки от
тези лица ходел сам когато прецени за нужно, т.е. знаел си, че за деня ще ходи
един човек, който отивал до нивата или сутрин рано или вечер. От така
посочените св.показания не може да бъде направен извод за организирана от
страна ищеца охрана в смисъла, вложен от закона.
От друга страна, от събраните по
делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че
ответника "***" ООД не е изпълнил задълженията си по чл.78, ал.1 от
ЗЛОД, съгласно който лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в
ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча. В
заключението си вещото лице по изслушаната по
делото ловностопанска експертиза е посочило, че ДУ „Т." има взаимодействие с 14 бр. ловни
дружини, в които според проектите допустимите запаси на диви свине са малки
/общо 20 бр./. При проведените таксации в тях са отчетени 82 бр., отстреляни са
63 бр. Същевременно, вещото лице сочи, че процесната щета е нанесена от голям
брой диви прасета, включително и преминаващи. Посочило е още, че според
ловоустройствения проект от 2014 г. в ДУ „Т." е предвидено бъдещо
стопанисване на елен лопатар, сърна, заек, яребица и колхидски фазан, като там
не е предвидено да се стопанисва дива свиня. Не е изчисляван допустим запас на
дивата свиня според Проекта от 2014 г. Дивата свиня не е приоритетен вид за ДУ
„Т." и затова отстрелът е с високи стойности: през 2015 г. са отстреляни
31 бр. диви прасета, а през 2016 г. - 50
бр. , през 2017 г. няма отстрел. Допълнителен аргумент за съда е и
обстоятелството, че в отправеното до ответника "***"
ООД от директора на "Югоизточно държавно предприятие" гр.Сливен едностранно
писмено предизвестие за прекратяване на договора от 05.10.2012 г., поради
виновно неизпълнение на задължения по него, едно от посочените в писмото като
неизпълнено задължение е за регулиране числеността на дивеча, поради
превишаване ползването на дива свиня - при предвидено по план за отстрел през
2013/2014 г. 21 броя са отстреляни 38 броя, а през 2016/2017 г. при предвидени
за отстрел 41 броя са отстреляни 50 броя. При изложените факти безспорно не
може да се направи извод, ответника "***"
ООД да е допуснал превишение на допустимия запас от диви прасета, което от своя
страна да е довело до причиняване на процесните вреди на ищеца. А спецификата и
обема на щетите по посевите на ищеца, са индиция за това, че щетите са нанесени
не от единични бройки диви животни или малки групи от такива /напр. женско диво
прасе с малките си/, а от голямо стадо. На следващо място в показанията си св.Д.
свидетелства за изпълнение и на мероприятията по подхранване на дивеча чрез
създаване на дивечови ниви, като сочи, че през 2016 г. всички дивечови ниви
били изорани и засяти, за да може дивечът да се храни вътре в гората, да не я
напуска и да прави преселение Сочи, че дивечовъдния участък има и охрана. Съдът
не намери причина да не даде вяра на показанията на този свидетел, още повече,
че по делото липсват доказателства, опровергаващи твърдяните от него факти.
При изложеното до тук, за
настоящия съд следва извод, че е налице хипотезата на чл.80, т.3 ЗЛОД и на
ищеца не може да се присъди обезщетение, дължимо от лицето, което стопанисва
дивеча в намиращото се в съседство с имотите му ловно стопанство. Същевременно
не се установи по безспорен и несъмнен начин неизпълнение на вменени задължения
по надзора на дивеча от страна на "***" ООД, което от своя страна да
доведе до ангажиране на отговорността му.
С оглед горното за решаващия съд
се наложи извод за неоснователност на предявения против "***" ООД
иск, поради неговата недоказаност, именно поради което и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото, в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответниците има право да им се
присъдят разноски, предвид наличието на надлежно искане в тази насока, на
доказателства за сторени разноски и съобразно представените списъци по чл.80
ГПК.
Ищеца, чрез процесуалния си
представител, е направил възражение за прекомерност на адвокатските хонорари
заплатени от ответниците, намиращо правното си основание в нормата на чл.78,
ал.5 ГПК. Възражението е частично основателно.
По силата на разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно
изискването от чл.36 ЗА. Съобразно приетото в съобразителната част на т.3 от ТР
№6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК на ВКС основанието по
чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е
сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и
правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай, като ако прецени необходимост от намаление на адв.възнаграждение е
свободен да намали същото до предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер.
В конкретния случай възражението
от ответника по чл.78, ал.5 ГПК е направено досежно размера на
адв.възнаграждение, заплатено и от двамата ответници. Същото е своевременно -
направено е в о.с.з. по същество. Същото се прецени от настоящия съд за
неоснователно по отношение на ответника "***"
ООД и основателно по отношение на ответника МОСВ.
Делото е с фактическа и правна
сложност, предмета му е специфичен, по делото са събрани многобройни писмени
доказателства, допуснати са и изслушани няколко експертизи, спорът е обемен и
сложен; по делото са проведени няколко съдебни заседания. В същото време
минималния размер на адв. възнаграждение, определен по реда на Наредба №1/2004
г. за адвокатските възнаграждения и при съобразяване цената на иска е 6903 лв.
Заплатеното от ответника "***" ООД възнаграждение за адвокат е под
определения минимум, поради което и не са налице законови основания да бъде
намалявано.
Заплатеното от ответника ***възнаграждение за адвокат е в
размер на 21600 лв. и многократно надвишава определения и посочен по-горе
минимум. Действително делото е с фактическа и правна сложност, но настоящия съд
счита, че заплатения от този ответник хонорар е прекалено завишен и следва да
бъде намален до сума в размер на 10000 лв.
При изложените съображения съдът
присъжда на ответника ***разноски в размер на 10000 лв. /заплатено
възнаграждение за адвокат/ и на ответника "***" ООД - разноски в
размер на 6500,13 лв. /в т.ч. възнаграждение за адвокат - 5000 лв., възнаграждение
за вещи лица - 1480,13 лв. и депозит за призоваване на свидетел - 20 лв./.
Въз основа на горното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „***БГ"
ЕООД с ЕИК 201518859 със седалище и адрес на управление: с.Дряново, обл.Ямбол,
представлявано от пълномощника адв.Х.К. от ЯАК да бъдат осъдени ***гр.София и
"***" ООД с ЕИК 201729137 със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул."Янко Комитов" №30 солидарно да заплатят на ищеца
сумата 168633 лв., представляваща обезщетение за вреди от нанесена щета за
унищожени на 100% площи от дива свиня, собственост на ответниците, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА "***БГ" ЕООД с ЕИК 201518859 да заплати на ***гр.София
сумата 10000 лв. - сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
като претенцията за разноски над сумата 10000 лв. до претендирания размер от
21600 лв. - отхвърля.
ОСЪЖДА "***БГ" ЕООД с ЕИК 201518859 да заплати на "***"
ООД с ЕИК 201729137 сумата 6500,13 лв. - сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: