Р Е Ш Е Н И Е

№ 25.09.2018г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І -ви граждански състав

На 17 септември 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Секретар Л. Р.

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

гр.д. №78 по описа на 2018 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по ИМ на В.М.В.М. ***, чрез пълномощника си адв.И.С. против „ТОПАЗ МЕЛ"ООД гр.София, с ЕИК: 121772636, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да се признаете за установено по отношение на ищцата като длъжник, че не дължи на „ТОПАЗ МЕЛ"ООД сумата от 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2003г. до окончателното й заплащане, както и 301лв. - разноски по делото по изпълнителен лист от 02.07.2003г., издаден по ч.гр.д. №782/2003г. на ЯРС, по който е образувано изп.дело №399/2010г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС /съгласно направено с доп. молба от 19.03.2018г. уточнение на ИМ/. Ищцата твърди, че не дължи процесните суми, поради това, че вземането по ИЛ е погасено по давност

Ищцата твърди, че „ТОПАЗ МЕЛ"ООД, е образувало ч.гр. дело №782/2003г. по описа на Районен съд гр. Ямбол и съгласно Изпълнителен лист от 02.07.2003г. по същото дело е осъдена в качеството й на ЕТ„Джорджия-В.М."/понастоящем заличено в ТР-р/, да заплати на сумата от 15000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 09.0б.2003г. до окончателното й заплащане , както и 301 лева - разноски по делото.

Сочи се, че въз основа на така издадения изпълнителен лист ответното дружество е образувало изп.дело №399/2010г. по описа на per. № 878 И.Х.с район на действие Окръжен съд Ямбол, което не е било прекратено към момента на подаване на исковата молба в съда. По същото на 03.05.2010г. е била изготвена Покана за доброволно изпълнение изх. №5208 и е изпратено запорно съобщение изх. № 5211/03.05.2010г. до Юробанк И Еф Джи България АД-гр. София, както и Запорно съобщение изх. №5210/03.05.2010г. до Обединена Българска банка -гр. София. С писмо изх. № 529-319/17.05.2010г. Юробанк И Еф Джи България АД, е отговорила , че върху сметката на ЕТ „ Джорджия -В.М." е наложен запор, а с писмо изх.№ 1114/9268/11.05.2010г. е отговорила, че като физическото лице В.М. не е клиент на банката. С писмо изх. №730-0113-780/12.05.2010г. Обединена българска банка е отговорила, че е наложен запор върху банковата сметка на физическото лице В.В.М., а ЕТ „Джорджия-В.М." не е клиент на ОББ АД.

Ищцата твърди, че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителения лист, поради това, че вземането е погасено по давност- новонастъпило обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В срока за отговор на ИМ ответникът „ТОПАЗ МЕЛ"ООД е признал, че действително последното изпълнително действие е било извършено през 2010г., след което е липсвало активно поведение от негова страна за събиране на вземането. Направено е изявление, че признава иска. Претендира се отхвърляне на претенцията за присъждане на разноски по делото. С доп. молба от 30.04.2018г. е направил възражение за недопустимост на предявения иск, предвид обстоятелството, че е бил уведомен от ЧСИ на 26.04.2018г., че производството по изп.дело №399/2010г. по описа на ЧСИ И. Х.е било прекратено.

В с.з. исковата претенция се поддържа. Претендира се уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът,не изпраща представител в с.з..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от приложеното изп.дело №399/2010г. по описа на ЧСИ И.Х., с рег. №878 с РД-ЯОС, се установява, че съгласно Изпълнителен лист от 02.07.2003г., издаден въз осн. на Определение №174/11.06.2003г. по ч.гр.д. №782/2003г. на ЯРС, ищцата е била осъдена, в качеството й на ЕТ„Джорджия-В.М."/понастоящем заличено в ТР-р/, да заплати на ответното дружество сумата от 15000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 09.0б.2003г. до окончателното й заплащане, както и 301 лева - разноски по делото.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на ответното дружество на 14.04.2010г. е било образувано изп.дело №399/2010г. по описа на per. № 878 И. Х.. По същото на 03.05.2010г. е била изготвена Покана за доброволно изпълнение изх. №5208 и е изпратено запорно съобщение изх. № 5211/03.05.2010г. до Юробанк И Еф Джи България АД-гр. София, както и Запорно съобщение изх. №5210/03.05.2010г. до Обединена Българска банка -гр. София. С писмо изх. № 529-319/17.05.2010г. Юробанк И Еф Джи България АД, е отговорила , че върху сметката на ЕТ „ Джорджия -В.М." е наложен запор, а с писмо изх.№ 1114/9268/11.05.2010г. е отговорила, че като физическото лице В.М. не е клиент на банката. С писмо изх. №730-0113-780/12.05.2010г. Обединена българска банка е отговорила, че е наложен запор върху банковата сметка на физическото лице В.В.М., а ЕТ „Джорджия-В.М." не е клиент на ОББ АД. След тази дата по изп. дело по отношение на длъжника не са били искани от взискателя, нито са били извършвани от ЧСИ каквито и да са изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ.

С постановление от 23.04.2018г. на ЧСИ изп. производство е било прекратено, на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 ГПК. Искът е допустим с оглед определение по ч.гр.д.№ 187/2018г. на БАС. Разгледан по същество, съдът счита иска за основателен.

Разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай длъжникът, разполага с правото да предяви иск по чл.439 от ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти. Именно в тази връзка ищцата по делото твърди, че вземането по изпълнителния лист от 02.07.2003г. е погасено по давност. Твърденията в исковата молба се отнасят до факти, настъпили след издаването на ИЛ.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането е станало изискуемо  след издаването на изпълнителния лист на  02.07.2003г., поради което вземанията, описани в изпълнителният лист се погасяват с изтичането на петгодишната давност, т.е. на 03.07.2008г., към който момент все още не е било образувано изпълнителното дело, което пък е образувано на  14.04.2010г. По делото не бяха представени никакви доказателства от страна на ответника за установяване на предприети от него действия за принудително изпълнение в петгодишен срок, считано от 02.07.2003г. . Не бяха представени и доказателства за прекъсване или спиране на давността на някакво друго основание.

При тези данни по делото съдът счита, че вземането на ответното дружество, обективирано в  изпълнителен лист от 02.07.2003г., срещу ищцата, предявила иска с правно основание чл.439 от ГПК е погасено с изтичането на петгодишната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД, поради което сумите по този изпълнителен лист не се дължат. Това вземане както се посочи по-горе е станало изискуемо на  02.07.2003г. и към 03.07.2008г.. е погасено по давност. Към този момент все още не е било образувано изп.дело №399/2010г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС, което пък от своя страна  е образувано по молба на взискателя, ответник в настоящето производство на  на  14.04.2010г.  Поради това без значение за изтичане на давността е, какви и колко изпълнителни действия са били предприети по изп. дело срещу ищцата.

Ето защо и с оглед направеното в отговора на ИМ признание на иска от ответника, съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Що се отнася до претенцията на ищцата за присъждане на разноски по делото. При този изход на делото в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4452,01лв. /съгласно представения Списък по чл.80 ГПК/. Възражението на ответника за недължимост на разноски се преценя от съда като неоснователно. Макар и ответникът да е признал иска, съдът счита, че в случая не е налице втората предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК- ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В случая е спорен въпроса доколко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, като се има предвид изложеното в мотивите на съда за допустимост и основателност на иска, както и факта, че към момента изп. производство е било прекратено ex lege, а не по инициатива на взискателя.

Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал.1 ГПК, че ищцата В.М.В.М.,***, със съд. адрес *** кант.*, чрез пълномощник адв.И.С. ***, не дължи на ответника „ТОПАЗ МЕЛ"ООД гр.София, с ЕИК: 121772636, сумата 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2003г. до окончателното й заплащане, както и сумата 301лв. - разноски по делото, по изпълнителен лист от 02.07.2003г., издаден по ч.гр.д. №782/2003г. на ЯРС, тъй като вземането по ИЛ е погасено по давност.

ОСЪЖДА„ТОПАЗ МЕЛ"ООД гр.София, с ЕИК: 121772636 да заплати на В.М.В.М., сумата 4452,01лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: