Р Е Ш Е
Н И Е
№ 03.07.2018 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански
състав
На 15
юни 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търговско дело № 33 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС образувано
по молба на "К.-*** с ЕИК 128622151, представлявано от управителя
К.А.К., с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството. Претенцията
се мотивира с обстоятелството, че дружеството е неплатежоспособно, не развива
дейност, не притежава имущество, с което да покрие задълженията си и е спряло
плащанията към кредиторите си към 27.02.2018 г. Към молбата са приложени
изискуемите по чл.628 от ТЗ доказателства.
В с.з. молителя не се явява и не
се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на извършена от съда
служебна справка в Търговския регистър се установи, че "К.-***
е с ЕИК 128622151 и се представлява от управителя К.А.К..
По делото е представен Баланс на
дружеството и отчет за приходите и разходите към 31.12.2017 г., данните от
който сочат на тежко икономическо състояние на последното. От представените
Описи на всички активи и пасиви към 15.05.2018 г. се установява, че дружеството
притежава два товарни автомобила с нулева балансова стойност и сумата 544,99
лв. по разплащателната сметка, а пасивите му са в размер на 633336,79 лв. –
задължения към различни кредитори /"УниКредит Булбанк" АД и НАП/,
които се установяват от представения списък на кредиторите. Представен е и
протокол от 30.04.2018 г. за опис на имущество, видно от съдържанието на който
притежаваните два товарни автомобила са описани от публичен изпълнител за
задължения на дружеството към НАП, като е посочено че същите са в лошо
състояние и не са в движение.
По делото молителят е представил
доказателства, от които се установява, че за депозираната молба, образувана в
настоящото дело, е уведомена НАП, съгласно изискванията на чл.78 от ДОПК.
По делото е назначена и изслушана съдебно
– икономическа експертиза, която като обективна, компетентна и неоспорена, се
възприе от съда. Видно от заключението на вещото лице задълженията на длъжника
към кредиторите, съгласно счетоводните регистри, са в общ размер на 633 хил.
лв., от които 470 хил.лв. - краткосрочни и 163 хил.лв. - дългосрочни. Вещото
лице е изготвило списък на кредиторите, с посочване размера и основанието за
възникване на задълженията, съгласно който общия размер на задълженията на
дружеството е 633680 лв., от които 468827 лв. - към "АСВ" ЕАД /след
сключен договор за цесия с "УниКредит Булбанк" АД/ и 164853 лв. - към НАП. По междинен баланс към
15.05.2018 г. (датата на подаване на молбата) длъжника не разполага с
дълготрайни материални активи. Вещото лице е установило, че единствения
притежаван от дружеството недвижим имот е бил продаден от ЧСИ. В баланса на
дружеството фигурира единствено сумата 541,38 лв. по разплащателната сметка и
няма пари в каса, като върху разплащателната сметка е наложен запор от НАП.
Посочило е, че дружеството разполага с два товарни автомобила, които са напълно
амортизирани счетоводно и са с нулева
балансова стойност, като върху тях също е наложен запор от НАП. Вещото лице е
изчислило показатели за финансовото състояние на длъжника, въз основа на които
е направило извод за тежкото му финансово състояние, за превишение на
задълженията спрямо имуществото, за много силна зависимост от външни източници
на средства. В.л. е посочило, че видно от обявените в ТР ГФО през 2015 г.
дружеството е било на печалба в размер на 1000 лв., през 2016 г. е на загуба в размер на 178 хил.лв.,
а през 2017 г. не е осъществявало дейност. Изследвайки съотношението между
активите и пасивите на дружеството и неговата тенденция, сравнено с предходни
периоди, в.л. е посочило че в периода 2015 г. - 2017 г. активите на дружеството
намаляват, а в същото врече се увеличават задълженията му, като темпът на това
увеличение е съпоставим с намалението на активите, за което говори понижаващото
се съотношение между активи и задължения през разглеждания период. Вещото лице
е констатирало, че последното извършено от длъжника плащане е на 09.02.2018 г.
Изслушано в о.с.з. вещото лице заяви, че показателите за финансовото състояние
на дружеството сочат, че то не може да покрие задълженията си и няма активи,
които да бъдат използвани за това.
С Определение, постановено в о.с.з
на 18.06.2018 г., на основание чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на
молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ - установени по делото негови
кредитори: "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940 и
Национална агенция за приходите, както и на всички други кредитори, необходимостта от предплащане на
сумата от 6000 лв., нужна за покриване на началните разноски по производството
по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се извърши чрез обявяване
на определението на съда в Търговския регистър, като бе посочен срока за предплащане на определената от съда
сума, както и бяха изрично указани последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай
че сумата не бъде предплатена в определения срок. В определения от съда срок и
по посочената банкова сметка ***роизводството не постъпиха.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид
обстоятелствата, наведени в депозираната молба, съдът е сезиран с искане за
откриване производство по несъстоятелност на "К.-***
е с ЕИК 128622151. Молбата
е с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ, допустима е, а преценена по същество е
основателна в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съображенията са следните:
Съобразно нормата на чл.632, ал.1 от ТЗ, когато
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, определя началната й дата, открива производство по
несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието,
обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. От анализа на
правната норма е видно, че съдът на първо място е длъжен да изследва налице ли
е релевантния факт на неплатежоспособността на молителя.
Легалното определение на понятието
“неплатежоспособност” е изведено в нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ, съобразно
която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане, или 4. задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. В ал.2 на същия текст е
посочено, че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Според ал.3
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като
спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.
По делото, при отделяне на спорното от безспорното,
съдът приема за безспорно установени следните правно релевантни факти:
молителят е ЕООД, редовно вписано в ТР при АВп, т.е. притежава качеството
“юридическо лице”, което осъществява търговска дейност и съответно има
качеството на търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. Дружеството понастоящем не
упражнява търговска дейност и не е в състояние да изплати задълженията си,
които са изискуеми, като общият размер на същите (съобразно заключението на
СИЕ) възлиза на сума в размер на 633680
лв., които са към кредиторите "АСВ" АД и НАП. Длъжникът не е в
състояние да се разплаща по посочените задължения, поради което може да се
приеме обоснован извод, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Съдът приема за доказан и факта, че длъжникът е
спрял плащанията (с оглед заключението на СИЕ), което също налага извода, че е
неплатежоспособен (законовата презумпция на чл.608, ал.3 от ТЗ). Като дата, на
която са спрени плащанията съдът счита, че следва да се приеме установената от
вещото лице дата - 09.02.2018 г. Твърдението на молителя, че е извършил последно
плащане на свои задължения на 27.02.2018 г., съдът не възприе, тъй като не е
подкрепено с доказателства.
С оглед задължението си да обсъди
и състоянието на имуществото на длъжника, съдът намира следното: видно от приложените
от молителя доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че по
междинен баланс към 15.05.2018 г. (датата на подаване на молбата) длъжника не
разполага с дълготрайни материални активи, тъй като единствения притежаван от
дружеството недвижим имот е бил продаден от ЧСИ. В баланса на дружеството
фигурира единствено сумата 541,38 лв. по разплащателната сметка и няма пари в
каса, като върху разплащателната сметка е наложен запор от НАП. Дружеството
разполага с два товарни автомобила, които са напълно амортизирани счетоводно и
са с нулева балансова стойност, а върху тях също е наложен запор от НАП. При
това положение следва извод, че дружеството не разполага с имущество за
покриване не само на задълженията му, но и за покриване на началните разноски в
настоящото производство. От друга страна по делото е безспорен факта, че
длъжникът не упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи.
При обсъждане на финансово-икономическото състояние
на длъжника, размера на задълженията му и след установяване липсата на
притежавано от него имущество, за съдът се налага извода, че не е налице и
хипотезата на чл.631 от ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, а са
трайни по своя характер.
С оглед на изложеното до тук,
решаващия съд намира за основателна депозираната молба, като следва да бъде
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, като за
начална дата на неплатежоспособността бъде приета установената в хода на
процеса дата на спиране на плащанията – 09.02.2018 г. Производството по
несъстоятелност следва да бъда открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй
като длъжникът – молител не разполага с имущество - дълготрайни и краткотрайни
активи, което да е достатъчно дори за покриване на разноските в производството
по несъстоятелност. От друга страна по делото е безспорен факта, че длъжникът
не упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи. Предвид на
изложеното за решаващият съд следва извода, че длъжникът не разполага с
достатъчно имущество не само за покриване на задълженията му, но дори за
покриване на разноските по несъстоятелността, поради което и решението следва
да бъде постановено в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ. Видно от цитираната
правна норма, за да е налице тази хипотеза, следва наличното имущество на
длъжника да е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността,
които законодателят изчерпателно е изброил в чл.723 от ТЗ. Като начални
разноски следва да се третират тези по т.1 и 2 – държавна такса, разноски и
възнаграждение на синдика. Както вече се посочи по-горе, молителя не упражнява
търговска дейност, от която да реализира приходи. По твърдения в молбата, а и
от заключението на вещото лице, се установява, че не разполага с годни активи,
след осребряване на които да бъдат покрити необходимите разноски по
несъстоятелността. Ето защо, съдът приема, че е налице недостатъчност на
имуществото по см. на закона и тя е в такава степен, че не е в състояние да
покрие началните разноски по производството.
Както вече бе посочено по-горе с Определение, постановено в о.с.з на
18.06.2018 г., на основание чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на
молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ - на установените по делото
кредитори: "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940 и
Национална агенция за приходите, както и на всички други кредитори, необходимостта от предплащане на
сумата от 6000 лв., нужна за покриване на началните разноски по производството
по несъстоятелност. Уведомяването на
посочените лица се извърши чрез обявяване на определението на съда в Търговския
регистър, като бе посочен срока за предплащане на определената от съда сума,
както и бяха изрично указани последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай че
сумата не бъде предплатена в определения срок. В определения от съда срок и по
посочената банкова сметка ***роизводството не постъпиха.
Ето защо съдът
преценя депозираната молба за основателна, в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Следва да бъде обявена неплатежоспособността на молителя, с начална дата 09.02.2018
г., да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото, да се обяви длъжника в
несъстоятелност и се спре производството по делото.
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на "К.-***
с ЕИК 128622151, с начална дата – 09.02.2018 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на "К.-***
с ЕИК 128622151.
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагането на запор и възбрана върху имуществото на "К.-***
с ЕИК 128622151.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на "К.-***
с ЕИК 128622151.
ОБЯВЯВА "К.-*** с ЕИК 128622151 в несъстоятелност.
СПИРА производството по търговско дело №33/2018 г. по описа на Ямболски
окръжен съд.
Препис от
решението, на основание чл.622 от ТЗ, да се изпрати за вписването му в
Търговския регистър.
Решението, на осн.
чл.633, ал.1 от ТЗ, подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас, в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: