Р Е Ш Е
Н И Е
№ 09.07.2018 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД IІІ-ми граждански състав
На 13 юни 2018
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 86
по описа за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от "Йована" ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 838171999,
чрез адв.Ж.Г. от ЯАК против ЗП И.Б.И. с ЕГН ********** ***, с която са предявени искове
да бъде осъден ответника да заплати суми, както следва: главница - 42750 лв.,
представляваща стойността на продаден, но незаплатен препарат за растителна
защита; 938,20 лв. - мораторна лихва и 1282,50 лв. - неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Исковата си претенция ищеца основава на следните
обстоятелства:
В исковата молба и молба-уточнение
ищецът сочи, че претенцията му произтича от сключен между страните по делото
договор за покупко-продажба от 15.02.2017 г. и фактура №2338/15.02.2017 г., по
силата на които ищецът доставил на ответника 75 тона амониев нитрат на обща
стойност 42750 лв., с което изпълнил задълженията си по договора. Според
договора крайния срок за плащане на цената на доставените стоки е 01.08.2017
г., но в този срок и до момента на предявяване на иска, ответника не изпълнил
задължението си да плати договорената цена. Според ищеца, в подписания между
страните договор е уговорена неустойка за плащане на задължението след
определения срок /за забавено плащане/ в размер на 1,5% месечно.
Поради
изложените съображения, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, като
моли да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца следните суми: сумата 42750 лв. - главница, представляваща стойността
на продадени, но незаплатени стоки; сумата 938,20 лв. - мораторна лихва за
забава на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 02.08.2017 г. до датата на предявяване
на иска - 19.10.2017 г.; сумата 1282,50 лв. - неустойка за забава на осн. чл.92
ЗЗД, уговорена договора в размер на 1,5% месечно върху главницата.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника не е
упражнил процесуалното си право на писмен отговор, поради което и на основание
чл.370 от ГПК е загубил възможността
да вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен
документ, да посочи доказателства или да представи писмени доказателства.
В о.с.з. ищеца не се явява, но
чрез процесуалния си представител адв.Ж.Г. поддържа иска така, както е предявен
и иска уважаването му в пълен размер. Поддържа и заявената претенция за
присъждане на разноските по делото, като представя списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. ответника, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на сключен между страните
по делото договор за покупко-продажба от 15.02.2017 г. и фактура №2338/15.02.2017
г., ищецът продал на ответника 75 тона амониев нитрат на обща стойност 42750 лв. Не е спорно по
делото, а и от описаната фактура и три броя стокови разписки се установява, че
ищецът изпълнил задължението си да достави стоката, което е извършил на датите
14.02.2017 г. и 15.02.2017 г.
Ответника не изпълнил задължението
си да заплати цената на стоката. Според договора крайния срок за плащане на
цената на доставените стоки е 01.08.2017 г., но в този срок и до момента на
предявяване на иска, ответника не изпълнил задължението си да плати
договорената цена. В подписания между страните договор е уговорена неустойка за
плащане на задължението след определения срок /за забавено плащане/ в размер на
1,5% месечно до окончателно изплащане на задължението.
По делото са представени два броя
заверени преписи от запис на заповед от 14.02.2017 г. за сумата 28500 лв. и от 15.02.2017
г. за сумата 14250 лв., видно от съдържанието на които ответника се задължил да
заплати на ищеца посочените в тях суми в размер общо на 42750 лв. С оглед
датата на издаване на описаните ЗЗ и общата им сума, съдът приема, че същите са
издадени в обезпечение на сключения между страните договор за покупко-продажба.
По делото бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение като обективно и неоспорено от страните се възприе
от съда. В заключението си вещото лице, при извършената проверка констатира, че
процесната фактура №2338/15.02.2017 г. е надлежно осчетоводена в счетоводството
на ищеца и е въведена в Справка-декларация по ЗДДС през данъчен период
м.10.2017 г. В.л. установило, че ответника не е регистриран по ЗДДС, поради
което и не успяло да направи справка за него в масивите на НАП. След извършени
изчисления, вещото лице е посочило, че общия размер на законната лихва върху
главницата от 42750 лв. за посочения в ИМ период 02.08.2017 г. - 19.10.2017 г.
/датата на предявяване на ИМ/ е 940 лв. Размерът на дължимата според договора
неустойка, изчислена за периода 02.08.2017 г. - 19.10.2017 г. /датата на
предявяване на ИМ/ е 1688,63 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените в производството
искове са с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД - за
главницата; чл.309а, вр. чл.294 ТЗ - за лихвата и чл.92 ЗЗД, вр. с договора
между страните - за неустойката.
По претенцията за главницата:
Ищецът претендира ответника да
бъде осъден да му заплати сумата 42750 лв. - главница, представляваща
стойността на продадени, но незаплатени стоки.
По същността си договорът за
търговска покупко-продажба е двустранен, възмезден, консенсуален договор. За
възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него
относно веща и цената, като продавачът се задължава да прехвърли собствеността
и предаде веща, а купувачът да я получи и да заплати цената.
От представените по делото
доказателства следва безспорният извод, че страните са сключили договор за
покупко-продажба, по силата на който ищецът, в качеството на продавач, се е
задължил да прехвърли собствеността и предаде на ответника, в качеството на
купувач, определено количество препарати за растителна защита, а последният се
е задължил надлежно да заплати стойността им в уговорения срок. Пак от доказателствата
по делото се установява, че изпълнение на поетите с процесния договор
задължения е налице единствено от страна на ищеца, който е прехвърлил
собствеността и предал на ответника договорените стоки. Ответникът не е
изпълнил поетото задължение да заплати цената на стоките, в претендирания в ИМ
размер. Неизпълнението на това задължение по описания договор от страна на
купувача прави предявения иск основателен и доказан, поради което същият следва
да бъде уважен в претендирания в ИМ размер.
По претенциите за неустойка и
лихва:
С ИМ ищецът претендира ответника
да бъде осъден да му заплати сумата и сумата 938,20 лв. - мораторна лихва за забава на осн. чл.86 ЗЗД за времето от
02.08.2017 г. до датата на предявяване на иска - 19.10.2017 г., както и сумата
1282,50 лв. - неустойка за забава на
осн. чл.92 ЗЗД, уговорена договора в размер на 1,5% месечно върху главницата.
В Решение №68/09.02.2012 г. на ВКС
по т.д.№450/2011 г., I-во ТО, касационната инстанция е дала разяснения по
въпросите допустимо ли е кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на
парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и следва ли да се присъди
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД ако страните са уговорили в договора неустойка
за забава за неизпълнение на парично задължение. Прието е, че по правилата на
чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава
за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер
на законна лихва за същото неизпълнение. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се
дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако
претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената
неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и договорната
неустойка не му се дължи. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната
лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните
са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е
заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно
с претенцията си за обезщетение, но в тези случаи, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на
законната лихва.
При така дадените разяснения, по конкретната претенция настоящия съд
намери следното: Безспорно се установи, че ответника не е изпълнил поетото с
процесния договор за покупко-продажба задължение за заплащане на цената на продадените
стоки в уговорения срок, след изтичане на който е изпаднал в забава и следва да
понесе неблагоприятните последици от несвоевременното изпълнение на
задължението си. В подписания между страните договор е уговорена неустойка за
плащане на задължението след определения срок /за забавено плащане/ в размер на
1,5% месечно върху размера на задължението. В заключението на вещото лице,
размерът на дължимата според договора неустойка, изчислена за претендирания
период от 02.08.2017 г. до 19.10.2017 г. /датата на предявяване на ИМ/ е
1688,63 лв., до който размер е основателна и заявената на това основание
претенция. С оглед диспозитивното начало и предвид факта, че с ИМ ищеца е
предявил претенция за неустойка за забава в размер на сумата 1282,50 лв., то
именно до този размер следва да бъде уважен този иск.
По претенцията на ищеца за сумата 938,20
лв. - мораторна лихва за забава на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 02.08.2017 г.
до датата на предявяване на иска - 19.10.2017 г., решаващия съд счита следното:
Както вече се посочи, според разясненията на ВКС по правилата на чл.92 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за
неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законна лихва за същото неизпълнение. Принципно обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД
в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се
присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид
неизпълнение и кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с
претенцията си за обезщетение, но в тези случаи, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на
законната лихва.
В конкретния случай претенцията на ищеца за
мораторна лихва и за неустойка касаят един и същи период и едно и също
неизпълнение. Не само това, но и претенцията за неустойка е по-голяма по размер
от претенцията за мораторна лихва, а и не е обоснована с твърдения за размер на
вредите от неизпълнението, по-голям от размера на договорената неустойка. Ето
защо и претенцията за сумата 938,20 лв. - мораторна лихва следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, в съответствие с
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски, предвид наличието на надлежно искане за
присъждане на разноски, доказателства за сторени такива. Съобразно представения
списък по чл.80 ГПК общо за производството ищеца претендира разноски в размер
на 1811,30 лв. - за внесена ДТ по делото и 42,50 лв. - ДТ по обезпечителното
производство. В съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва
да му се присъдят разноски в размер на 1773,51 лв. Не следва да се уважава
искането за присъждане на разноски 42,50 лв. - ДТ по обезпечителното
производство, поради липса по делото на доказателства за сторени такива
разноски.
Водим от горното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗП
И.Б.И. с ЕГН ********** *** да заплати
на "Йована" ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 838171999, със седалище и
адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Изгрев" №17, представлявано от
управителя З.М.З., чрез адв.Ж.Г. от ЯАК сумата
42750 лв. - главница, представляваща стойността на продадени, но
незаплатени стоки /75 тона амониев нитрат/ по договор за покупко-продажба от
15.02.2017 г. и фактура №2338/15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на иска - 19.10.2017 г. до окончателното издължаване,
както и сумата 1282,50 лв. - неустойка
за забава на осн. чл.92 ЗЗД и договора между страните.
ОТХВЪРЛЯ
иска на "Йована" ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 838171999 да бъде осъден ЗП И.Б.И.
с ЕГН ********** да заплати сумата
938,20 лв. - мораторна лихва за забава на осн. чл.86 ЗЗД за времето от
02.08.2017 г. до датата на предявяване на иска - 19.10.2017 г.
ОСЪЖДА ЗП
И.Б.И. с ЕГН ********** да заплати
на "Йована" ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 838171999 направените в
производството, съобразно уважената част от исковете, разноски в размер на 1773,51 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: