№ 16.07.2018
г. гр.Ямбол
Производството пред ЯОС е образувано по
частна жалба на „Би Пи Бул Петролиум“ ЕООД чрез пълномощник адв.И.И.,*** против
разпореждане № 2320/7.06.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2318/2018 г., с
което ЯРС е отхвърлил заявлението му за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника „Топ Къмпани Инвест“ ЕООД гр.Ямбол. В частната жалба се твърди, че
районният съд неправилно е преценил, че е родово некомпетентен да се произнесе,
тъй като се касае за заповедно производство, в което следва да се приложи в
тази връзка ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г., т.2а, ОСГТК на ВКС.
Съгласно приетото с това тълкувателно решение в исковия процес родовата
подсъдност се определя от предявения размер на иска, а не от размера на цялото
вземане и това намира приложение и в заповедното производство. По тези
съображения се желае отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът след като се запозна с частната
жалба и атакуваното разпореждане, постановено от ЯРС по ч.гр.д. № 2318/2018 г.,
намира жалбата за допустима, но разгледана по същество на неоснователна по
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 2318/2018 г.
е заповедно, образувано по заявление по чл.410 от ГПК със заявител „Би Пи Бул
Петролиум“ ЕООД и длъжник „Топ Къмпани Инвест“ ЕООД, с което се претендира
съдът да издаде заповед за изпълнение, с която длъжникът бъде осъден да заплати
главница 142 662,03 лв. за неизплатени доставни цени на стоки с ДДС по
шест фактури, лихви 29 940,13 лв. за периода 16.03.2016 г. до 5.06.2018
г., законна лихва и разноски. Районният съд е постановил атакуваното пред
настоящия съд разпореждане, с което е отхвърлил заявлението, тъй като не е
родово компетентен да се произнесе предвид цената на заявлението, която е над
25 000 лв.
Въззивният съд счита разпореждането,
което се обжалва за правилно, постановено в съответствие, както с императивните
разпоредби на ГПК, така и с посоченото в частната жалба тълкувателно решение.
Съгласно чл.410 ал.1 т.1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед
за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен
съд. Разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК предвижда, че на окръжен съд като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска
над 25 000 лв., т.е. на районен съд ще са подсъдни исковете за вземания с
цена под 25 000 лв. В случая претенцията по заявлението касае вземане,
което само по главница е в размер много по-голям от прага на родова подсъдност
- 142 662,03 лв., поради което районният съд правилно е преценил, че не е родово
компетентен да се произнесе. Сочената постановка от ТР № 4/18.06.2014 г. не
намира приложение в случая, тъй като в т.2а е направено разяснение за размера
на претендирана част от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв., което
ще отговаря на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК. Заявителят не се намира в тази хипотеза,
тъй като искането му не е предявено като частично до размера на 25 000 лв.
от общия размер на главницата, а е предявено за цяло вземане в размер
142 662,03 лв. за неизплатени доставни цени на стоки с ДДС по шест
фактури, лихви 29 940,13 лв. за периода 16.03.2016 г. до 5.06.2018 г.
При тези обстоятелства районният съд
правилно е преценил липсата на родова подсъдност на заявлението по чл.410 от
ГПК и съобразно чл.411 ал.2 т.1 от ГПК е отхвърлил същото, поради което
частната жалба против това разпореждане следва да бъде оставена без уважение.
Настоящото определение съгласно т.8 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС не подлежи на обжалване.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2320/7.06.2018 г., постановено по
ч.гр.д. № 2318/2018 г. по описа на ЯРС.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.