В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав

на 05 юни 2018 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гражд.дело № 129 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.Т.К. ***, чрез пълномощника адв.П.Б. от ЯАК против Решение №139/28.12.2017 г., постановено по гр.д.№464/2016 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1, вр. с чл.29, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Т. Й. К.,***, починал на 21.06.2014г., направено със саморъчно завещание от 20.12.2013г. в полза на ответника Г.Т.К., с ЕГН **********,***, с 1/3 /една трета/ идеална част.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищеца Й.Т.К., с ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си по делото - адв.И.П.Ч. ***, със съдебен адрес ***, в качеството му на наследник на Т.Й. К.,***, починал на 21.06.2014г., от наследството на Т.Й. К., в размер на 1/3 /една трета/ идеална част.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в град Е., на улица „*****" №**, а именно: Първи жилищен етаж от ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 27382.500.2269.5, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-103/28.11.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, със застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 27382.500.2269, с площ на ПИ от 616 кв.м., при съседи на ПИ: 27382.500.2270; 27382.500.109; 27382.500.7176; 27382.500.98, между Й.Т.К., с ЕГН **********,***, при квота: - 11/18 ид.части и Г.Т.К., с ЕГН **********,***, при квота: - 7/18 ид.части.

В съответствие с дадените от въззивния съд указания, с Решение №449/03.04.2018 г., постановено по гр.д.№464/2016 г. по описа на ЕРС първоинстанциония съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение №139/28.12.2017 г., като в диспозитива на решението квотите на съделителите да се четат, както следва: за Й.К. - 7/18 ид.ч. и за Г.К. - 11/18 ид.ч.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно. Изложени са подробни съображения. Изразено е несъгласие с определените от ЕРС квоти на съделителите в съсобствеността, при които е допусната делбата. Заявени са и твърдения за неправилност на решението в частта му, с която е разгледано възражението по чл.30 ЗН, като според въззивника това следвало да стане в отделно производство, а не в производството по делба на процесния имот. Иска се отмяна на атакуваното решение, в частта му относно размера на квотите на съделителите, като при произнасяне по същество квотите да бъдат определени по следния начин: за Г.К. - 12/18 ид.ч. и за Й.К. - 6/18 ид.ч. от процесния имот. Самостоятелно е заявено и искане за обезсилване на атакуваното решение, като недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, който следвало да бъде разгледан в отделно производство. Претенция за присъждане на разноски за въззивното производство не е заявена.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият Й.Т.К., чрез пълномощника адв.И.Ч. от ЯАК е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в който е заявил становище за неоснователност на същата. Счита атакуваното решение за законосъобразно и правилно. Излага подробни съображения. Счита, че делбата на процесния имот следва да се допусне при следните квоти за съделителите: за Г.К. - 11/18 ид.ч. и за Й.К. - 7/18 ид.ч. Иска потвърждаване на атакуваното решение, съответно отхвърляне на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.

В о.с.з. въззивника Г.К., редовно призован, се явява лично и с пълномощника адв.Пл.Б., като поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Заявява и претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.

В о.с.з. въззиваемия Й.К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено от следното фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че са наследници по закон, низходящи по права линия от първа степен - деца на б.ж. на гр.Е. – С. И. К., поч.на 28.12.2003г. и Т. Й. К., поч.на 21.06.2014 г., което е видно и от приложените удостоверения за наследници.

Не е спорно и че приживе родителите на страните са притежавали в режим на СИО следния недвижим имот, находящ се в град Е., обл.Я., на ул.”*******” №***, представляващ: първи жилищен етаж от СГРАДА с идентификатор 27382.500.2269.5, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-103/28.11.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 27382.500.2269, с площ на ПИ от 616 кв.м., ведно с прилежащата 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 616 кв.м.

Не е спорно и обстоятелството, че с Нотариален акт №30, том I, дело №53/1993г. на PC-Елхово, на 18.02.1993 г. на ответника Г.Т.К. е бил дарен от наследодателите на страните втория жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда, ведно с прилежащата към нея 1/2 идеална част от дворното място, цялото с площ от 616 кв.м. по скица, а по НА – 256,5/513 ид.ч. от дворното място.

По делото е представено заверено копие от саморъчно завещание, с дата – 20.12.2013 г., обявено на 18.07.2014 г. с Протокол за обявяване на саморъчно завещание peг.№5378/18.07.2014 г., нот.д.№18/2014 г. по описа на Нотариус К.К., съгласно което наследодателят Т. Й. К. е завещал на сина си Г.Т.К. „цялото си движимо и недвижимо имущество”.

По повод направено от ищеца оспорване на описаното саморъчно завещание и в частност, че текстът и подписът са неавтентични - не са изпълнени от завещателя, ЕРС е открил производство по чл.193 от ГПК. В тази двръзка е допуснато и изслушано заключение на единична и тройна съдебно–графическа експертиза. Заключението и на двете експертизи е идентично: "ръкописният текст, който съставлява текстовото съдържание на саморъчно завещание от 20.12.2013 г., както и подписа под „Завещател”, са изпълнени от наследодателя Т. Й.К.". Предвид на това първостепенния съд намерил за недоказано оспорването на истинността на саморъчното завещание от 20.12.2013 г.

По делото и във връзка с установяване стойността на цялото имущество, оставено в наследство от наследодателя Т. К. с оглед прието за разглеждане искане на ищеца с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН – за възстановяване в негова полза на запазена част от наследството на Т. К., е допуснато изслушване на комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза. Според заключението на вещите лица пазарната оценка на процесния имот към датата на откриване на наследството – 21.06.2014 г. възлиза на сумата от 12 700 лева; наследодателя на страните е имал задължения по договори за кредит, задълженията по които към 21.06.2014 г. са както следва: по кредит за текущо потребление №16710484 - остатък 2462.14 лв.; по кредит за текущо потребление №20800291 - остатък 1565.57 евро и по кредит овърдрафт - остатък 341.98 лв.; по разплащателната сметка на Т. К. остатъкът към 21.06.2014г. е в размер на 8.02 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, изложените от ЕРС мотиви са изключително подробни, споделят се и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.69 от ЗН – за делба на наследството, оставено от С. И.К. и Т. Й. К., състоящо се от първи жил.етаж на 2-етажна жилищна еднофамилна сграда, находяща се в гр.Е., ул.„**********" №***. Ищецът Й.К. е направил искане за възстановяване на запазената му част от наследството на Т.Й. К., чрез намаляване на завещателно разпореждане, което намира правното си основание в чл.30, ал.1 ЗН.

Както вече се посочи процесния недвижим имот е бил придобит от наследодателите на страните в режим на СИО, като С. И. К. е поч.на 28.12.2003 г., а Т. Й. К. е поч.на 21.06.2014 г.

Приживе наследодателя Т. К. е направил саморъчно завещание в полза на сина си Г.К., като му е завещал „цялото си движимо и недвижимо имущество” и което завещание е било обявено по надлежния ред след смъртта му.

Направено от ищеца оспорване на описаното саморъчно завещание, в частност, че текстът и подписът са неавтентични - не са изпълнени от завещателя, се прие от настоящия съд за недоказано, така както правилно е приел и първостепенния съд. Видно от заключенията и на двете изслушани по делото съдебно–графически експертизи /единична и тройна/ "ръкописният текст, който съставлява текстовото съдържание на саморъчно завещание от 20.12.2013 г., както и подписа под „Завещател”, са изпълнени от наследодателя Т. Й. К.". При това положение правилен е и се споделя от въззивния съд извода на първостепенния съд за недоказаност на оспорването на истинността на саморъчното завещание от 20.12.2013 г. Изложените в тази връзка от ЕРС мотиви са подробни, споделят се от настоящия съд и е ненужно да бъдат преповтаряни.

Както вече се посочи процесния недвижим имот е бил придобит от наследодателите на страните /техни родители/ в режим на СИО, като С.И.К. е поч. 2003 г., а Т. Й. К. е поч. 2014 г. След смъртта на съпругата си С. К. с обсъжданото завещание Т.К. завещал на сина си Г.К. цялото си имущество, в т.ч. и своите 4/6 ид.ч. от процесния имот.

Именно това завещание е обект на претенцията по чл.30 ЗН, заявена от ищеца Й.К., който се явява син на завещателя, т.е. наследник с право на запазена част. Не се спори, че завещаните 4/6 ид.ч. от имота изчерпват имуществото, притежавано от наследодателя Т. К..

Правилно ЕРС е приел, че когато запазената част от наследството е накърнена със завещание на идеална част от недвижим имот, която част изчерпва наследството, то намалението се извършва в идеална част от имота, съответна на запазената част, без да се формира наследствена маса. След като наследството включва само завещания недвижим имот, то извършеното завещание е универсално и се приравнява на разпореждане с цялото наследствено имущество. В тази хипотеза запазената част се възстановява като дробна част от наследството, определена по чл.29 ЗН, в случая от единствения наследствен имот. Когато останалата част от недвижимия имот, извън тази обект на завещанието, е съсобствена между ползващия се от завещанието и наследниците със запазена част, то намаляването на завещателното разпореждане и възстановяването на запазената част ще доведат до промяна на дяловете в съсобствеността.

При дадените разяснения и установените по делото обстоятелства, искането на ищеца по чл.30, ал.1 от ЗН е основателно. По делото не е спорно, че призовани да наследят починалия наследодател Т. К. са синовете му - ищецът Й.К. и ответникът - Г.К., като според нормата на чл.28, ал.1 от ЗН и двамата са наследници със запазена част. След като наследодателят е оставил двама сина, запазената част на всеки от тях от наследството му е 1/3, колкото е и разполагаемата част на наследодателя (чл.29, ал.1 от ЗН). При това положение, с извършеното завещателно разпореждане е била накърнена запазената част на ищеца Й.К. в размер на 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя Т.К. и на основание чл.30 ал.1 от ЗН същата следва да се възстанови до посочения размер. В тази връзка завещанието в размер на 4/6 ид.ч. от процесния имот, извършено от Ташо К. в полза на ответника Г.К. следва да се намали с 1/3 ид.ч. /или 4/18 ид.ч. от целия имот/ и да се възстанови на ищеца запазената част от наследството на баща му. Останалите 2/6 ид.ч. от имота, които не са били обект на завещанието, съставляват наследство от С. К. и от тях страните притежават равни части - по 1/6 ид.ч. Или общо дяловете на страните в съсобствения имот след извършеното намаляване на завещанието и възстановяване на запазена част са: за Й.К. - 7/18 ид.ч. и за Г.К. - 11/18 ид.ч. Именно при тези квоти следва да се допусне делба на имота.

Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакуваното решение в частта му, с която е разгледано искането по чл.30 ЗН, тъй като според въззивника това следвало да стане в отделно производство, а не в производството по делба на процесния имот. Така заявеното оплакване не се споделя от въззивния съд, неоснователно е и не намира опора в закона. Съгласно изричната разпоредба на чл.343 ГПК в производството за делба се разглеждат всички оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, каккто и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Производството за делба е особено исково производство, целта на което е прекратяване на съсобствеността между съделителите и неговата първа фаза приключва с решение по допускане на делбата, с което се решава въпроса между кои лица, за какви имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. При изложеното тезата на въззивника, че искането за намаляване на завещателни разпореждания следва да се разгледа в отделно производство, не намира опора в закона.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за неправилност на атакуваното решение, в частта му относно размера на квотите на съделителите. Квотите са правилно определени от ЕРС, поради което решението и в тази част не страда от пороци, водещи до отмяната му.

Предвид на изложеното, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство, въззиваемият Т. К. има право да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство и въззивния съд присъжда такива в размер на 300 лв. - заплатено адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №139/28.12.2017 г., постановено по гр.д.№464/2016 г. по описа на ЕРС и съставляващото неразделна част от него Решение №449/03.04.2018 г., постановено по същото дело.

ОСЪЖДА Г.Т.К. с ЕГН **********,*** да заплати на Й.Т.К. с ЕГН **********,*** сумата 300 лв. - разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.