Р Е Ш Е Н И Е
№
31.05.2018 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД IІІ-ти граждански състав
На 16 май 2018 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 80
по описа за 2016 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД
/"ПИБ" АД/ гр.София с ЕИК 831094393 против ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол с
ЕИК 838112125, представляван от В. Д.В. и "В." ЕООД с ЕИК
200465290, представлявано от В. Д. В..
Ищецът претендира съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, на осн. чл.422 ГПК, по
отношение на ответниците съществуването на изискуемо парично вземане в
полза на ищеца за сумата 69537.95 евро (шестдесет
и девет хиляди петстотин тридесет и седем евро и 95 евро цента), представляваща:
60175.40 евро (шестдесет хиляди сто и седемдесет и пет евро
и 40 евро цента) - главница и 8654.34 евро
(осем хиляди шестотин петдесет и четири евро и 34 евро
цента) - дължими лихви за периода от 10.01.2011 г. до 17.11.2011
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 17.11.2011
г. до окончателното й изплащане, 708.21 евро (седемстотин и осем евро и 21 евро
цента) - дължима такса за управление, за които суми е издадена Заповед №3082/21.11.2011 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№3744/2011 г. по описа на ЯРС
и които произтичат от Договор №44КР-АА-2704/10.05.2007
г., Анекс №1, Анекс №2 и Приложение №3 - Погасителен план и са
удостоверени в извлечение от счетоводните книги на „Първа Инвестиционна
Банка"-АД, клон Сливен.
Заявена е и претенция за присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски. Заявена е и претенция за присъждане в полза
на ищеца на и юрисконсултско възнаграждение.
Претенцията
си ищецът основава на следните обстоятелства:
Между него и ответника бил сключен Договор за
кредит №44КР-АА-2704/10.05.2007 г., Анекс
№1, Анекс №2 и Приложение №3, по силата на който
банката предоставила на ответника ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол с ЕИК
838112125 кредит в размер на 70000 евро с краен срок за погасяване 10.05.2017
г. Вземанията по договора за кредит били обезпечени с Договор за поръчителство,
сключен с "В." ЕООД с ЕИК 200465290. Въпреки поетите задължения
кредитополучателя и поръчителя не изпълнявали поетите задължения, поради което
банката упражнила правото по т.28.2, б.а от договора за кредит да обяви
последния за изцяло предсрочно изискуем и съответно да предяви вземанията си по
предвидения в закона ред.
„Първа инвестиционна банка” АД
гр.София завела ч.гр.д.№3774/2011 г. на ЯРС, по което се снабдила със заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за процесните суми. Тъй като
длъжниците депозирали
възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, че не дължат процесните суми, на банката
било указано и определен срок за предявяване на иск за установяване на
вземането, което и сторила.
По делото е изпълнена процедурата
по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В депозирания при условията и в
срока по чл.367 от ГПК писмен отговор ответниците
са заявили становище за неоснователност на предявените искове. Признали са
факта на сключване на процесния договор и анекси с ищеца. Твърдят, че кредита
не е бил предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК. Твърдят, че с банката са подписали споразумение на 28.03.2012 г., като
извършените преводи за погасяване на дълга за периода след подписване на
споразумението са в размер на обща сума от 37521,53 лв., а за периода
29.12.2010 г. - 22.11.2016 г. са извършени погашения на дълга по 48 броя вносни
бележки, поради "загуба на информация при банката" не всички плащания
са осчетоводявани. Изложили са подробни доводи по същество на спора, в т.ч. и
твърдения за неправилно изчисляване на дължимата договорна лихва от страна на
банката - в нарушение на постигнатите договорености. Молят за отхвърляне на
исковите претенции, като неоснователни.
При условията и в срока по чл.372
от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна искова молба, в която е изразил
становище по заявеното в писмения отговор на ответниците.
В срока по чл.373 от ГПК
ответниците са депозирали отговор на допълнителната ИМ, в която са заявили
становище по последната и са направили допълнителни доказателствени искания.
Заявили са, че представената с ДИМ нотариална покана не им е надлежно връчена,
а представеното уведомително писмо изобщо не е получавано от тях. Потвърдили са
и несъгласието си относно размера на дълга и в частност относно лихвите, като
неправилно изчислявани от банката.
В с.з. по същество ищеца, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт, поддържа иска така, както е
предявен. Заявява и претенция за присъждане на разноски. Подробни съображения
са развити в депозирана по делото писмена защита.
В с.з. по същество ответниците, чрез
процесуалния си представител – адвокат, поддържат становището си за
неоснователност на предявения иск и искат отхвърлянето му. Заявяват и претенция
за присъждане на разноски. Подробни съображения са развити в депозирана по
делото писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищеца
„Първа инвестиционна банка” АД гр.София е подал пред ЯРС заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение против ответниците ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол с
ЕИК 838112125 и "В." ЕООД с ЕИК 200465290, като са представили
извлечение от счетоводните книги на банката и Договор №44КР-АА-2704/10.05.2007
г., Анекс №1, Анекс №2 и Приложение №3 - Погасителен план –
актове по смисъла на чл.417, т.2 ГПК. Заявителя е поискал да му бъде издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 69537.95 евро (шестдесет
и девет хиляди петстотин тридесет и седем евро и 95 евро цента), представляваща:
60175.40 евро (шестдесет хиляди сто и седемдесет и пет евро
и 40 евро цента) - главница и 8654.34 евро
(осем хиляди шестотин петдесет и четири евро и 34 евро
цента) - дължими лихви за периода от 10.01.2011 г. до 17.11.2011
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 17.11.2011
г. до окончателното й изплащане, 708.21 евро (седемстотин и осем евро и 21 евро
цента) - дължима такса за управление.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№3744/2011 г. по същото е издадена Заповед №3082/21.11.2011 г. и
изпълнителен лист за следните суми: 60175.40 евро
(шестдесет хиляди сто и седемдесет и пет евро и 40 евро
цента) - главница и 8654.34
евро (осем хиляди шестотин
петдесет и четири евро и 34
евро цента) - дължими лихви за
периода от 10.01.2011 г. до 17.11.2011
г., 708.21
евро (седемстотин и осем евро и 21 евро
цента) - такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на заявлението - 17.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски
в размер на 4530,13 лв., в т.ч. 2720,09 лв. - ДТ и 1810,04 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК писмено
възражение против заповедта за
изпълнение е подал длъжника ЕТ „В. -
В.В.” гр.Ямбол с ЕИК 838112125, за което банката е надлежно уведомена на
22.11.2016 г., видно от приложена по делото разписка.
Длъжника "В." ЕООД с ЕИК
200465290 не се е възползвал от
възможността по чл.414, ал.2 от ГПК да подаде възражение против заповедта за
изпълнение.
На 16.12.2016 г. „Първа
инвестиционна банка” АД е депозирала пред ЯОС процесната искова молба, в която
като ответници са посочени и двамата солидарни длъжници по заповедта за
изпълнение - ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол и "В." ЕООД.
По делото между страните не се
спори, че на 10.05.20107 г. между „Първа инвестиционна банка” АД и ответника
ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол бил сключен Договор за кредит №44КР-АА-2704
от 10.05.2007 г., по силата на който банката предоставила на ответника ЕТ „В. - В.В.”
гр.Ямбол с ЕИК 838112125 кредит в размер на 70000 евро с краен срок за
усвояване 10.06.2007 г. /чл.4 и чл.6 от договора/ и краен срок за погасяване -
10.05.2017 г. /чл.16 от договора/. В чл.11 от договора страните се споразумели,
че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в
размер на годишния EURIBOR плюс надбавка в размер на 6 /шест/ пункта, като дължимата
лихва се заплаща периодично в размер и падежи, описани в погасителен план. В
чл.12 от договора кредитополучателя е дал изрично съгласие банката по свое
усмотрение да капитализира начислените, но не просрочени лихви, чрез
прибавянето им към главницата. В чл.19 от договора е предвидено, че за
просрочени плащания кредитополучателя дължи освен уговорения в чл.11 лихвен
процент и наказателна надбавка от 20 /двадесет/ пункта.
С Анекс
№1/20.03.2009 г. към договора за кредит е променено съдържанието на чл.11 от
договора, като е договорено, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката
годишна лихва в размер на базов лихвен процент на банката за евро, който към момента на подписване на
анекса е в размер на 6,54%, увеличен с надбавка в размер на 6 /шест/ пункта. В
анекса е отразено, че към него е изготвен погасителен план.
С Анекс №2/31.08.2010 г. към договора за кредит страните са
постигнали споразумение, че остатъка по главницата на кредита е в размер на
60175,40 евро /в т.ч. редовна главница - 55604,25 евро и просрочена главница -
4571,15 евро; уговорили са допълнително обезпечаване на кредита и допълнителни
условия, свързани с погасяването му.
Вземанията по договора за кредит са
били обезпечени с Договор за поръчителство от 19.05.2009 г., по силата на който
"В." ЕООД, като поръчител поело задължението да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по Договор за кредит №44КР-АА-2704
от 10.05.2007 г.
Ищецът е
представил нотариална покана до В. Д.В. в
качеството на управител на ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол, надлежно връчена на последния на
20.10.2011 г. чрез нотариус Т. П., рег.№587 на НК. Видно от съдържанието на
нотариалната покана В. е уведомен от банката, че с оглед връчено от ЧСИ
съобщение за предприемане на принудително изпълнение по отношение на ипотекиран
в полза на банката имот, на основание раздел XIII, т.28 и т.28.1. б."в"
от Договор
за кредит №44КР-АА-2704 от 10.05.2007 г., считат ползвания
кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприемат действия за
принудително изпълнение срещу предоставеното в обезпечение имущество.
По делото и във връзка с
възраженията си против иска ответниците са представили: Договор
за кредит №044LD-S-000012 от 16.07.2008 г., по силата на който банката предоставила на ответника ЕТ „В. - В.В.”
гр.Ямбол кредит в размер на 30 000
лева с краен срок за погасяване - 15.07.2011 г.; Анекс от 06.01.2011 г., с
който е увеличен крайния срок за погасяване на този кредит до 15.01.2012 г.,
учредени са нови обезпечения - поръчителство и особен залог, изготвен е
погасителен план; Договор за поръчителство, по силата на който две физически
лица са поели солидарно задължение по посочения договор за кредит заедно с
кредитополучателя. Представени са и извлечения за движението по разплащателната
сметка на ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол в ПИБ; представени са и 48 броя вносни бележки за внесени в брой различни
по размер суми в ПИБ с основание "по кредит" или "захранване на
сметка по кредит" на ЕТ „В.".
Ответниците са представили и
Споразумение от 28.03.2012 г., сключено между "ПИБ" АД и ЕТ „В. - В.В.”
- длъжник по два договора за кредит /Договор №44КР-АА-2704
от 10.05.2007 г. и Договор №044LD-S-000012 от 16.07.2008 г./, по силата на което страните се
съгласили, че към датата 28.03.2012 г. длъжника дължи на банката по посочените
договори сумата от 128234 лв. Със споразумението страните се съгласили
погасяването на установеното задължение да се извърши в срок от 82 месеца /81
равни месечни вноски в размер на 2200 лв. всяка и една последна изравнителна
вноска. В раздел "неизпълнение" т.2 от споразумението страните се
договорили, че при неплащанена която и да било месечна вноска и дължима към нея
лихва в срок до 5 работни дни след падежа, съгласно погасителния план както и
при отклонение в размера на вноските от страна на ЕТ „В. - В.В.”, страните
приемат и безусловно се съгласяват, че споразумението автоматично прекратява
действието си.
По делото е представено
удостоверение, изх.№27427/23.10.2017 г. на ЧСИ И. Х., рег.№878 на КЧСИ, с което е
удостоверено, че в полза на "ПИБ" АД е присъдена сума в размер на
17845,90 лв., постъпила от публична продажба на ипотекиран в полза на банката
имот.
По искане на ответниците, банката
е представила извлечение от заемните и разплащателните сметки на ЕТ „В. - В.В.”
- л.193-234 от делото.
Съдът допусна и изслуша заключение
на единична съдебно-счетоводна експертиза, което беше оспорено от ответниците и
бе допусната тройна експертиза със същите задачи. По депозираните експертни заключения
не е налице разногласие на мненията на
вещите лица по поставените задачи, които при изготвяне на заключенията са
работили върху една и съща фактическа база. Настоящия съд намери, че следва да
бъде възприето заключението на тройната ССЕ, което е по-подробно и с по-убедителна
аргументация, а вещите лица са отговори по-детайлно на поставените въпроси.
На поставените въпроси вещите лица
по тройната ССЕ
отговориха следното: Въпрос 1: По сметка №*********** по Договор №44КР-АА-2704/10.05.2007
г. са усвоени суми в размер на общо 70 000,00 / седемдесет хиляди/евро, на
дати, както следва: 23.05.2007 г. - 40 000,00 евро; 20.06.2007 г. - 30 000,00
евро; Въпрос 2: Титуляр на банковата сметка с IBAN: ***, по която е
усвоен кредитът по договор №44КР-АА-2704/10.05.2007 г. е ЕТ "В. - В.В.";
Въпрос 3: По данни от счетоводния софтуер на Банката са извършени
плащания за погасяване на задълженията по договор №44КР-АА-2704/10.05.2007 г.,
в размер на общо 70 208,24 евро / равняващи се на 137 315,38 лева / и 10 765,79
лева, от които: Погасена главница - 16 354,52 евро; Погасена договорна лихва -
34 111,56 евро; Погасена наказателна лихва - 3 555,49 евро; Погасена законна
лихва 12 225,55 евро; Погасени такси и комисиони - 3 961,12 евро + 100 лв.
такса за разглеждане на документи на 01.09.2010 г.; Погасени съдебни разноски -
10 665,79 лв. Постъпилите на 23.10.2017 г. от продажба на имот суми по банкова
сметка ***, в размер на 17 845,90 лв., са преведени на „ПИБ"АД на
24.11.2017 г. На 05.12.2017 г. с тази сума са погасени следните задължения:
Главница — 6 529,92 евро /равняващи се на 12 771,41 лева/; Наказателна лихва -
1 740,44 евро /равняващи се на 3 404,00 лева/; Съдебни разноски - 1 656,67 лв. Размерът
на дълга по Договор № 44КР-АА-2704/10.05.2007 г. към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -
17.11.2011 г., е общо 68 765,28 евро, от които: Просрочена главница - 60 175,40 евро; Просрочена лихва за
периода 10.01.2011 г. - 17.11.2011 г. - 8 589,88 евро; Въпрос 4: След
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2011
г. са извършвани погашения на задълженията по договор за кредит
№44КР-АА-2704/10.05.2007 г. /в т.ч. от продажба на имот по изп.д. № 433/2016 г.
/, в размер общо на: задължения по кредит № 44КР-АА-2704/10.05.2007 г. - 27
349,84 евро; съдебни разноски - 10 665,79 лева; Въпрос 5: Прилаганите
лихвени проценти по Договор №44КР-АА-2704/10.05.2007 г. от момента на
сключването до подписването на споразумението от 28.03.2012 г. съответстват на
приетите от управителните органи на банката актове, а именно - решения за
размера на БЛП от Протоколи от заседания на Управителния съвет на „ПИБ"
АД, с изключение на периода от
подписването на Анекс № 1/20.03.2009 г. до подписване на Анекс №2/31.08.2010 г.
В несъответствие с условията на Договор №44КР-АА-2704/10.05.2007 г. от датата
на подписване на Анекс №1/20.03.2009 г. до подписване на Анекс №2/31.08.2010 г.
е начислявана договорна лихва в размер на БЛП + 6,5 пункта, въпреки че в
договора е уговорена надбавка в размер на 6 пункта; Въпрос 6: Размерът
на таксите и комисионните, които са прилагани от банката по Договор
№44КР-АА-2704/10.05.2007 г. съответстват на условията на договора и Тарифата на
банката; Въпрос 7: По делото са приложени копия на вносни бележки /стр.
64-83 и стр. 91-118/. След като се анализираха, експертизата счита, че не
следва да се приемат като погашение по кредита сумите по следните вносни
бележки: 19 бр. вносни бележки с IBAN: ***, на обща стойност 10721,60 лв.; 1
бр. вносна бележка с IBAN ***, на стойност 600,00 лв. Със сумите по останалите
вносни бележки са извършени погашения по Договор № 44КР-АА-2704/10.05.2007 г. и
по Договор №044LD-S-000012/16.07.2008 г. След 28.03.2012 г. до 22.11.2016 г. по
процесния кредит са внесени общо 20 844,78 лв. /10 657,77 евро/. Размерът на
дълга Договор № 44КР-АА-2704/10.05.2007 г., към момента на подписване на
споразумението е общо 62 536,65 евро, в т.ч.: Просрочена главница - 60 175,40 евро; Просрочена лихва за
периода 18.11.2011 г. -28.03.2012 г. - 1 766,41 евро; Законна лихва - 594,84 евро. Размерът на дълга към
момента на подписване на споразумението, съгласно съставения от експертизата
погасителен план при 6% е общо 60 705,24 евро, в т.ч.: Просрочена главница - 59
359,90 евро; Просрочена лихва за периода 18.11.2011- 28.03.2012 г. - 952,61
евро; Законна лихва - 392,73 евро. Размерът на дълга по Договор №
44КР-АА-2704/10.05.2007 г. към момента на изготвяне на заключението е общо 80
610,53 евро, от които: Просрочена главница - 53 645,48 евро; Законна лихва - 26
965,05 евро. Размерът на дълга към момента на изготвяне на заключението,
съгласно съставения от експертизата погасителен план при 6% е общо 76 685,08
евро, от които: Просрочена главница - 59 359,90 евро; Законна лихва - 17 325,18
евро; Въпрос 8: Изготвен бе Погасителен план, въз основа на договореното
в анекси №1 и № 2, като е приложен базов лихвен процент, плюс надбавка 6
пункта, какъвто е договорен между страните, за периода след 20.03.2009 г. до
17.11.2011 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Според така изготвения от експертизата Погасителен план, размера на
начислената договорна лихва до 17.11.2011 г. е 33 201,11 евро; Въпрос 9:
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение,
съгласно съставения погасителен план при 6%, дългът по кредата е общо 68 133,92
евро: Главница - 59 359,90 евро; Лихва /01.01.2011-17.11.2011 г/ - 8 180,42евро;
Такса управление - 593,60 евро /в предвид главница към 31.12.2010 г./. Към
датата на подаване на исковата молба, съгласно съставения от експертизата
погасителен план при 6%, дългът по кредита е 78 586,84 евро: Главница - 59
359,90 евро Законна лихва за периода 29.03.2012 г. до 16.12.2016 г. - 19 226,94
евро.
В о.с.з. вещите
лица поддържат даденото заключение, като уточняват, че са работили по
счетоводни данни на банката, тъй като информация от счетоводството на
ответниците не са получили, а и последните не са водили редовно счетоводство по
процесния кредит. Заявяват още, че при изготвяне на заключението споразумението
от 28.03.2012 г. да не са взели предвид, тъй като при подписването на това
споразумение в следващия месец е следвало да се направи погасителна вноска, но
такава не е направена, а в текста на
самото споразумение е записано, че при неизпълнение на коя да е клаузите
от него, то не влиза в сила.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, на осн. чл.422 ГПК, по отношение на ответниците съществуването
на изискуемо парично вземане в
полза на ищеца за сумата 69537.95 евро, представляваща:
60175.40 евро - главница и 8654.34 евро
- дължими лихви за периода от 10.01.2011 г. до 17.11.2011
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 17.11.2011
г. до окончателното й изплащане, 708.21 евро - дължима такса за управление, за които суми е
издадена Заповед №3082/21.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №3744/2011 г. по описа на
ЯРС и които произтичат от Договор №44КР-АА-2704/10.05.2007
г., Анекс №1, Анекс №2 и Приложение №3 - Погасителен план и са
удостоверени в извлечение от счетоводните книги на „Първа Инвестиционна
Банка"-АД, клон Сливен.
Така предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 и ал.4 от ГПК, вр. чл.430 и сл. от ТЗ. Нормите на чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК се сочат с оглед преценка относно допустимостта на предявения иск.
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по
чл.415, ал.4 ГПК. В чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.4 ГПК е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№3744/2011 г. по същото е издадена Заповед №3082/21.11.2011
г. и изпълнителен лист за следните суми:
60175.40 евро - главница и 8654.34 евро
- дължими лихви за периода от 10.01.2011 г. до 17.11.2011
г., 708.21
евро - такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
- 17.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски
в размер на 4530,13 лв., в т.ч. 2720,09 лв. - ДТ и 1810,04 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК писмено възражение против заповедта за
изпълнение е подал длъжника ЕТ „В. -
В.В.” гр.Ямбол с ЕИК 838112125, за което банката е надлежно уведомена на 22.11.2016
г., видно от приложена по делото разписка.
Длъжника "В." ЕООД с ЕИК
200465290 не се е възползвал от
възможността по чл.414, ал.2 от ГПК да
подаде възражение против заповедта за изпълнение.
Независимо от изложеното, на
16.12.2016 г. „Първа инвестиционна банка” АД е депозирала пред ЯОС процесната
искова молба, в която като ответници са посочени и двамата солидарни длъжници
по заповедта за изпълнение - ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол и "В." ЕООД.
При така изложените факти
решаващия съд намери за допустим само предявеният иск против ответника ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол, тъй като само
този ответник е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, т.е. само по
отношение на него е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на
ГПК.
Тъй като длъжника "В." ЕООД не е подал възражение против заповедта
за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, то по аргумент на чл.416 ГПК заповедта за изпълнение по отношение на
него е влязла в сила. При това положение за ищеца липсва правен интерес от
установяване на вземането му спрямо този ответник. Това от своя страна прави
предявения иск против ответника "В." ЕООД недопустим и производството по делото спрямо него следва да бъде
прекратено.
Разгледан по същество искът против
ответника ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол е частично
основателен.
С оглед фактическите
взаимоотношения между страните, в производството е предявен иск с правно
основание чл.430 и сл. от ТЗ.
Настоящият състав счита, че между
ищеца и ответника е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ. Договорът за
банков кредит е формален. Писмената форма е необходима за неговата
действителност (аргумент чл.430,
ал.3 ТЗ). В настоящия казус е спазена изискуемата форма за
действителност на сключения между страните по делото договор.
Между страните липсва спор, а и от
доказателствата по делото е установено, че ищецът е изпълнил произтичащото от
договора задължение – от заключението на назначената по делото тройна
счетоводна експертиза е видно, че по кредита е фактически усвоена сумата общо
70 000,00 евро на дати, както следва: 23.05.2007 г. - 40 000,00 евро;
20.06.2007 г. - 30 000,00 евро. Липсва спор и относно факта, че ответникът
частично е изпълнил поетото задължение, като периодично е заплащал суми за
погасяване на дълга, като според вещите лица към момента на изготвяне на
заключението са погасени общо 70 208,24 евро и 10 765,79 лева, от които:
погасена главница - 16 354,52 евро; погасена договорна лихва - 34 111,56 евро;
погасена наказателна лихва - 3 555,49 евро; погасена законна лихва 12 225,55
евро; погасени такси и комисиони - 3 961,12 евро + 100 лв. такса за разглеждане
на документи на 01.09.2010 г.; погасени съдебни разноски - 10 665,79 лв. Вещите
лица са установили, че постъпилите на 23.10.2017 г. от продажба на имот суми по
банкова сметка ***, в размер на 17 845,90 лв., са преведени на „ПИБ"АД на
24.11.2017 г., като на 05.12.2017 г. с тази сума са погасени следните
задължения: главница — 6 529,92 евро; Наказателна лихва - 1 740,44 евро;
Съдебни разноски - 1 656,67 лв.
Вещите лица са изчислили, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение
/17.11.2011 г./, дългът по кредата е общо 68 133,92 евро, в т.ч.: главница - 59
359,90 евро; лихва /01.01.2011-17.11.2011 г/ - 8 180,42 евро; такса управление
- 593,60 евро, а към датата на изготвяне
на заключението /27.02.2018 г./ дългът по кредита е 76 685,08 евро, в т.ч.:
главница - 59 359,90 евро; законна лихва - 17 325,18 евро. При изчисляване на
дълга вещите лица са съобразили извършените плащания след подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, постъпилите суми от
принудително изпълнение по друго изпълнително дело /образувано въз основа на
изпълнителен лист, различен от издадения в заповедното производство/, както и
са извършили изчисленията при договорения между страните лихвен процент - БЛП +
6% надбавка.
Възражението на ответника за липса
на основания за предсрочна изискуемост на процесния кредит, обосновани с
твърдението, че банката не е съобщила на длъжника, че е направила кредита
предсрочно изискуем, а по отношение на представената нотариална покана – че не
му е връчена по надлежния ред, решаващия съд прецени за неоснователно.
Съображенията са следните:
В раздел XIII "Предсрочна
изискуемост" на процесния договор за кредит са уредени хипотезите, в които
банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като
отправи до кредитополучателя писмено уведомление.
За да удостовери, факта, че е
съобщила на длъжника - кредитополучател, че е направила кредита предсрочно
изискуем, банката е представила нотариална покана до В. Д.В., в качеството на управител на ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол, надлежно
връчена на последния на 20.10.2011 г. чрез нотариус Т. П., рег.№587 на НК. Видно от
съдържанието на нотариалната покана В. е уведомен от банката, че с оглед
връчено от ЧСИ съобщение за предприемане на принудително изпълнение по
отношение на ипотекиран в полза на банката имот, на основание раздел XIII, т.28 и т.28.1. б."в"
от Договор
за кредит №44КР-АА-2704 от 10.05.2007 г., считат ползвания
кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприемат действия за
принудително изпълнение срещу предоставеното в обезпечение имущество.
Така извършеното уведомяване се
прие от настоящия съд за редовно извършено и в съответствие с изискванията на
закона, а и липсват твърдения и
доказателства същото да не е достигнало до получателя. Удостоверяването на
връчването е оформено надлежно, съответно волеизявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
ответника-кредитополучател.
При изложеното до тук,
оплакванията на ответника ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол за липса на уведомяване от
страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, основани на
разясненията в т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК,
се приеха за неоснователни.
За неоснователно се прецени и
възражението на този ответник, че по делото не са събрани безспорни
доказателства, установяващи размера на исковата претенция. В тази връзка
решаващия съд не споделя подробните и поддържани в хода на производството
твърдения, че изготвените по делото счетоводни експертизи не следва да бъдат
кредитирани, тъй като вещите лица са работили изцяло въз основа на данни,
предоставени от ищцовата банка. И това е така, тъй като по делото липсват
представени счетоводни документи, съставени от ответника, относно процесния
кредит, счетоводството на ответника е нередовно водено, а освен това както
вещото лице по единичната експертиза, така и вещите лица по тройната такава
заявиха, че кредитополучателя не е водил счетоводна отчетност за процесния
кредит, която да послужи като база за сравнение и съпоставяне с данните,
предоставени от банката. При това положение искането на ответника да не бъде
кредитирано експертното заключение се явява голословно, не намира опора в
разпоредбите на закона /чл.201 и чл.202 ГПК/. Напротив решаващия съд намери, че
заключението на тройната ССЕ,
което е подробно и с убедителна аргументация, а вещите лица са отговори
детайлно на всички поставени въпроси, следва да бъде възприето, а ценено по
реда на чл.202 ГПК същото кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства.
За неоснователно решаващия съд прие и възражението, че при определяне
на размера на процесния кредит не е съобразено Споразумение от 28.03.2012 г.
Действително между "ПИБ" АД и ЕТ „В. - В.В.” - длъжник по два
договора за кредит /Договор №44КР-АА-2704 от
10.05.2007 г. и Договор №044LD-S-000012 от 16.07.2008 г./ е подписано Споразумение от
28.03.2012 г., по силата на което страните се съгласили, че към датата
28.03.2012 г. длъжника дължи на банката по посочените договори сумата от 128234
лв. Със споразумението страните се съгласили погасяването на установеното
задължение да се извърши в срок от 82 месеца /81 равни месечни вноски в размер
на 2200 лв. всяка и една последна изравнителна вноска. В раздел "неизпълнение"
т.2 от споразумението страните се договорили, че при неплащане на която и да
било месечна вноска и дължима към нея лихва в срок до 5 работни дни след
падежа, съгласно погасителния план както и при отклонение в размера на вноските
от страна на ЕТ „В. - В.В.”, страните приемат и безусловно се съгласяват, че
споразумението автоматично прекратява действието си. От заключението на вещите
лица по тройната ССЕ се установява, че длъжника-кредитополучател не е изпълнил
в срок още първата от определените в споразумението вноски. Поради тази причина
съдът прие, че споразумението, съобразно уговореното в него, автоматично е
прекратило действието си, поради което и уговорките по него не следва да се
отразят на размера на дълга и правилно не е било зачетено от вещите лица при
изготвяне на заключението им.
Въз основа на изложените
съображения предявеният иск против ответника "В." ЕООД, като
недопустим следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото
спрямо този ответник следва да бъде прекратено.
Искът против ответника ЕТ „В. - В.В.”
гр.Ямбол следва да бъде уважен частично, до сумите изчислени от вещите лица за
размера на дълга към датата на изготвяне на заключението. И това е така, тъй
като на осн. чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, в частност плащанията, извършени след
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Предвид посоченото по-горе,
предявеният иск по чл.422 ГПК следва да бъде уважен частично, като се признае за установено по отношение на
ответника ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол съществуването на изискуемо парично вземане в
полза на ищеца за сумата 59359.90 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението - 17.11.2011
г. до окончателното й изплащане. Претенцията на ищеца за главница над сумата 59359.90 евро до предявения размер от 60175,40 евро, за сумата 8654.34 евро
- дължими лихви за периода от 10.01.2011 г. до 17.11.2011
г., и за сумата 708.21
евро (седемстотин и осем евро и 21 евро
цента) - дължима такса за управление следва да бъде отхвърлена.
В
съответствие с т.12
от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК съда следва да се
произнесе по въпроса за разноските в заповедното производство. В настоящия
случай, предвид частичното уважаване на предявения иск и представените
доказателства за сторени разноски, на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 3867,07 лв.
Предвид изхода на исковото
производство и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска му или сума в размер на 2919,50 лв.
Двамата ответниците са направили разноски
за исковото производство в размер общо на 6485,35 лв. Предвид прекратяване на
исковото производство по отношение на ответника "В." ЕООД и на
основание чл.78, ал.4 ГПК, на същия следва да се присъдят половината от
сторените в производството разноски или сума в размер на 3242,68 лв. В съответствие
с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответника ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол следва
да се присъди част от направените в настоящото производство разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска му или сума в размер на 474,62 лв.
Водим от горното ЯОС
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д.№80/2016 г. по описа ЯОС по
отношение на ответника "В."
ЕООД с ЕИК 200465290, представлявано от В. Д. В., със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ул."Крали Марко" бл.80, вх.В, ет.10, ап.179, поради недопустимост на предявения иск
срещу този ответник.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол с ЕИК 838112125,
представляван от В. Д. В., със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Крали Марко" бл.80,
вх.В, ет.10, ап.179 че същият дължи на „Първа
инвестиционна банка” АД /"ПИБ" АД/ гр.София с ЕИК 831094393, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Драган Цанков" №37 следните суми по
Договор №44КР-АА-2704/10.05.2007 г., Анекс №1/20.03.2009 г.,
Анекс №2/31.08.2010 г. и Приложение №3 - Погасителен план и
за които суми е издадена
Заповед №3082/21.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3744/2011 г. по описа на ЯРС, а именно:
сумата 59359.90 евро -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане
на заявлението - 17.11.2011 г. до окончателното й изплащане, като ИСКА за главница над сумата 59359.90
евро до предявения размер от 60175,40 евро, за сумата 8654.34 евро
- лихви за периода от 10.01.2011 г. до 17.11.2011
г. и за сумата 708.21 евро - такса за управление, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол с посочени данни да заплати
на „Първа инвестиционна банка” АД /"ПИБ" АД/ гр.София с посочени
данни, сумата 3867,07 лв. - разноски
в заповедното производство и сумата
2919,50 лв. - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК, „Първа инвестиционна банка” АД /"ПИБ" АД/
гр.София с посочени данни да заплати
на ЕТ „В. - В.В.” гр.Ямбол с
посочени данни сумата 474,62 лв. -
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.4 ГПК, „Първа инвестиционна банка” АД /"ПИБ" АД/
гр.София с посочени данни да заплати
на "В." ЕООД гр.Ямбол с посочени данни сумата 3242,68 лв. - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: