М О Т И В И по Присъда № 105 от 26.10.2017 г., постановена по НОХД № 307/2017 г. по описа на ОС - Ямбол:

Ямболска окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия И.В.В. *** за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б „А” ”и „Б” от НК, за това, че на 21.10.2016 г. около 11.30 ч. в гр. Ямбол, близо до кафе „В.“ в ж. к. „Георги Бенковски“ е отнел чужди движими вещи-паричната сума от 60 български лева от владението на собственика Х.К.Д. *** с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - вкарване насила в таксиметров автомобил и бъркане в чантичката на пострадалото лице и изблъскване на Д., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

По искане на защитника и на подсъдимия И.В., съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните.

На осн.чл.372, ал.4, във вр.чл.371, т.2 НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.В., без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че направеното от подсъдимият самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които от своя страна безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Относно наказанието, представителят на ОП-Ямбол изразява становище, че на подс. В. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в закона размер при условията на чл.58а от НК. При определяне на наказанието, прокурорът моли съда да бъде взето предвид, че деянието е извършено при наличие на множество предходни осъждания за кражби и грабежи, което от своя страна налага извод за трайно установени у подсъдимия навици за извършване на престъпления от посочения вид.

Подсъдимият В. участва в съдебно заседание лично и с назначеният му служебен защитник - адвокат от АК-Ямбол. По реда на чл.371, т.2 от НПК подсъдимият заяви пред настоящият състав на съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното и критично отношение към последното. Защитникът пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като моли съда да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като определи наказание към минималния предвиден в закона размер, което да намали с 1/3.

При дадената от съда на подс.В. право на лична защита и последна дума, същия заявява, че съжалява за постъпката си. Моли съда да му наложи минимално по размер наказание.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

На 21.10.2016 г. около 11,30 часа, подсъдимият И.В.В. ***, известен с прозвището „С.Ж.”, се разхождал заедно със свидетеля В.В.К. *** в близост до кафе „В.”, находящо се в ж.к.”Г.Бенковски” в гр.Ямбол. В този момент видял свидетеля Х.К.Д. ***, с когото той и свидетеля В.К. се познавали от преди това и го извикал да отиде при него, за да го попита нещо. Х.Д. носел със себе си чантичка преметната през рамото му, в която имал и пари - сумата от около 310лв. След като Д. отишъл при двамата, подсъдимият му поискал пари назаем. Д. му казал че няма пари. Тогава подс.В. го хванал за лявата ръка и насила го вкарал в неустановен по делото таксиметров автомобил, който бил в близост до тях. На предната седалка на автомобила до водача седнал свидетеля В.К., а на задната седалка били свидетеля Х.Д. и подсъдимия, който бил седнал до него. В. отново поискал пари от Д. и последния се съгласил да му даде 20лв. като извадил една банкнота от 20 лв. от чантичката си и му я дал. В. видял, че в чантичката си пострадалия Д. има още пари, бръкнал в нея, като в този момент Д. се опитал да извади ръката му от чантичката, тъй като не искал да му дава още пари. Подсъдимият изблъскал св.Д., взел всички пари и започнал да ги брои. Пострадалия Д. помолил В. да му върне парите, но последния не му обърнал внимание. В този момент се намесил св. В.К., който казал на подсъдимия да върне парите на Д.. В. отделил от парите сумата от 60лв. и я прибрал в себе си, а останалите пари върнал на Д.. Последният, след като разбрал, че не може да си върне парите, си тръгнал. За случая пострадалият Д. уведомил полицейските органи, като подал жалба в полицията.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост рег.№ 521/03.04.2017 г. на БС при РС-Ямбол, подс.И.В. е осъждан както следва: с Присъда № 206/02.12.2014 г. по НОХД № ****г. на РС-Ямбол, влязла в законна сила на 20.04.2015 г., за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е осъден ефективно на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода; със Споразумение по НОХД № ****г. по описа на РС-Ямбол, влязло в законна сила на 24.06.2015 г., за извършено тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.З и т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”а” от НК е осъден ефективно на 1 /една/ година лишаване от свобода; със Споразумение по НОХД № ****г. по описа на РС-Ямбол, влязло в законна сила на 02.09.2015 г., за извършено тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.З и т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”а” и б.”б” от НК, е осъден ефективно на 1 /една/ година лишаване от свобода. С Определение № 1193 от 15.09.2015 г., постановено по ЧНД № ****г. по описа на РС-Ямбол, на подс.В. е определено общо наказание по посочените присъди и споразумения, в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.24 от НК е увеличено с 4 /четири/ месеца, а именно - от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Отделно, подс.В. е осъждан както следва: с Присъда № 429/26.04.2011 г., постановена по НОХД № ****г. на РС-Ямбол, влязла в законна сила на 12.09.2011 г., за извършено тежко умишлено престъпление по чл.198, ал.1 от НК е осъден ефективно на лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца; със Споразумение по НОХД № ****г. по описа на РС-Ямбол, влязло в законна сила на 13.09.2011 г., за извършено тежко умишлено престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК е осъден на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 от НК; със Споразумение по НОХД № ****г. по описа на РС-Ямбол, влязло в законна сила на 06.10.2011 г., за извършено тежко умишлено престъпление по чл.198, ал.1 от НК е осъден ефективно на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода; с Присъда № 1034/03.11.2011 г. по НОХД № ****г. на РС-Ямбол, влязла в законна сила на 19.11.2011 г., за извършени тежки умишлени престъпления по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК и по чл.198, ал.1 от НК е осъден ефективно на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. С Определение № 1204 по ЧНД № ****г. по описа на РС-Ямбол, на подс.В. е определено общо наказание по посочените влезли в сила присъди и споразумения, в размер на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, което е изтърпял на 12.06.2013 г. От така констатираните осъждания на подс.В. се установява, че същият при осъществяване на деянието - предмет на обвинителния акт е действал при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б”а” и б”б” от НК.

От справката за съдимост се установява, че освен по посочените наказателни дела от общ характер, подс.В. е бил осъждан и по НОХД № ****г., по НОХД № ****г. и по НОХД № ****г., трите по описа на РС-Ямбол, за извършени от него още като непълнолетен престъпления по чл.198, ал.1 от НК, чл.206, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, пр.3 вр.чл.130, ал.1 от НК.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания, дадени от него на основание т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават тези самопризнания, при изразено от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-конкретно, събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Х.К.Д., М.Й.Ж. и В.В.К., както и приложеното по делото и приобщено към доказателственият материал чрез прочитането му на осн.чл.283 от НПК писмено доказателство - Справка за съдимост рег.№ 521/03.04.2017 г. на БС при РС-Ямбол.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подс. И.В. се възползва от правото си да не дава обяснения.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Х.К.Д., М.Й.Ж. и В.В.К., дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

Съдът кредитира и горепосоченото писмено доказателство, събрано в хода на досъдебното производство, т.к. същото е изготвено по съответния ред и не противоречи на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.

Съдът констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и направеното от него изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б „а” и ”б” от НК, тъй като на 21.10.2016 г. около 11.30 ч. в гр. Ямбол, близо до кафе „В.“ в ж. к. „Георги Бенковски“ е отнел чужди движими вещи-паричната сума от 60 български лева от владението на собственика Х.К.Д. *** с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - вкарване насила в таксиметров автомобил и бъркане в чантичката на пострадалото лице и изблъскване на Д., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Авторството на престъпното деяние се установява безспорно както от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели Х.К.Д. и В.В.К., преценени в тяхната цялост и взаимовръзка.

От обективна страна предмет на деянието – предмет на обвинителният акт, са чужди движими вещи, посочени по-горе - паричната сума от 60 български лева. Същите са годен предмет на престъплението извършено от подсъдимия. Другият предмет на престъплението е самият собственик, респ. владелец на отнетите вещи, а именно – св.Х.Д., върху който подсъдимият е упражнил принудата.

Както вече бе посочено, вещите - предмет на посегателството са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подс.В.. При извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението грабеж, визиран в чл. 198, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез вкарване насила на пострадалия Х.Д. в таксиметров автомобил, бъркане в чантичката на пострадалото лице и изблъскване на Д.. Освен това, подсъдимият взел вещите, като ги отнесъл на място, различно от мястото на инцидента и по този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика им, а от друга страна - подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на осъщественото деяние, с което и самото престъпление се счита за довършено. Елемент от обективната страна на грабежа /което престъпление е съставно и включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел, а именно – кражба и принуда/ е и липсата на съгласие от страна на собственика, респ. владелеца на вещите – предмет на престъплението, за отнемането им. Видно от показанията на пострадалия Х.Д., дадени в хода на досъдебното производство, такова съгласие не е било искано от подсъдимия, респ. давано от пострадалия.

Така също, за отнемането на вещите – предмет на престъплението, е употребена физическа принуда /сила/ по отношение на собственика на последните. Употребата на сила е пряко физическо въздействие върху личността на собственика на инкриминираните вещи, което в конкретният процесен случай е от естество да сломи евентуалната съпротива на жертвата, както и препятства възможността собственика да попречи на подсъдимия да установи своя фактическа власт върху тези вещи. Използваната от подсъдимия физическа принуда /сила/, изразяваща се в насилствено вкарване на пострадалия Х.Д. в таксиметров автомобил, бъркане в чантичката му и едновременно с това изблъскване на Д., за да не попречи той на подсъдимия да вземе парите от чантата, съставлява начин, метод за парализиране съпротивата на собственика на отнетите вещи – Д., като по този начин подсъдимият си е създал условия за отнемането им. Последното следва веднага след упражняване на силата от страна на подс.В., което изяснено по делото по безспорен начин обстоятелство е от важно значение за констатиране на наличието на функционалната връзка между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият ясно е съзнавал, че инкриминираните вещи се намират във владението на другиго, че те са чужди, че владелецът не е съгласен те да му бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез упражнена принуда. Подсъдимият е разбирал противоправния характер на извършваното, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал настъпването им. Същият още при използването на силата е действал с намерението и с целта да установи своя фактическа власт върху вещите – предмет на престъплението.

От констатираните от съда осъждания /по двете съвкупности от присъди/ на подс.В. се установява, че същият при осъществяване на деянието - предмет на обвинителния акт е действал при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б „а” и ”б”от НК, т.к. го е извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Към датата на извършване на деянието – предмет на обвинението, не е изтекъл срока по чл.30 от НК.

С оглед гореизложеното съдът счита, че подс. И.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б „а” и ”б” от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За осъщественото от подс.В. престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Осъщественото от подсъдимият престъпление е с висока степен на обществена опасност, обуславяща се както от обстоятелството, че с него се засягат пряко обществените отношения свързани с правото на собственост, така и от динамиката на този вид престъпления в страната към настоящия момент, а така също и от механизма на извършването му. При определяне на наказанието съдът взе предвид и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия с оглед трайно установените у него навици за извършване на престъпления кражби и грабежи.

От друга страна, при индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид и смекчаващите вината на подс.В. обстоятелства, а именно - доброто му процесуално поведение, младата му възраст, както и ниската стойност на отнетото.

Поради изложеното съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно такова от пет години лишаване от свобода. Предвид всичко изложено дотук и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, съдът редуцира съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определено наказание лишаване от свобода с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не е налице нито едно от условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане на изпълнението му. Съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание, като се ръководи от нормата на чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС, както и от установеното, че на 12.06.2013 г. /т.е. преди по-малко от пет години/ подсъдимият е изтърпял предходно наложено му по ЧНД № ****г. по описа на РС-Ямбол ефективно наказание лишаване от свобода. Предвиденото наказание „конфискация„, съдът не наложи, т. к. по делото липсват писмени доказателства, удостоверяващи наличие на движимо или недвижимо имущество, собственост на подсъдимия.

Съдът не приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК т.к. в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дееца.

Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

По делото не е предявен граждански иск и не са направени разноски по същото.

Причина за извършване на инкриминираното деяние е стремежа на подсъдимия за противоправно лично облагодетелстване.

Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: