О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.06.2018г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №184 по
описа за 2018г.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника по изпълнението “Виста Бела“ЕООД гр.Стара
Загора, подадена от пълномощника адв.М.М., против отказа на ЧСИ И.
Х. с рег.№*** в КЧСИ по изп.д.№1370/2017г. да уведоми по реда на чл.446а, ал.5
ГПК “Българо-Американска кредитна банка“АД, че постъпилите средства по
банковата сметка на длъжника с наредител ДФ“Земеделие“ са несеквестируеми на
основание чл.444, т.8 ГПК.
Жалбоподателят
моли за отмяна на отказа на ЧСИ да извърши посоченото изпълнително
действие, по съображения, че постъпилите по сметката му суми съответно в размер
на 21 801,69лв., 4 133,41лв. и 13 65, 16лв. представляват плащания, осигурени
на 100% от Европейски фонд за гарантиране на земеделието, които са
несеквестируеми на основание чл.444,т.8 ГПК и Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013г. По отношение на регламента жалбоподателят сочи, че същият е
източник на вторичното право на Европейския съюз, акт с общо действие и
обвързваща сила, задължителен и пряко приложим във всяка от страните членки,
нормативен акт, който е част от действащото право на държавата - членка, като
по приложението му е формирана съдебна практика на ВКС и на съдилищата. Моли и
за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.436,ал.3 ГПК
взискателят „Диас 2000”ООД гр.Ямбол, чрез пълномощника си адв.К., е подал
писмено възражение за недопустимост на жалбата, алтернативно и за нейната
неоснователност. Сочи, че жалбата е недопустима, тъй като в случая ЧСИ не е
извършил типични изпълнителни действия, а е наложил допусната от съда
обезпечителна мярка, срещу която жалбоподателят може да се защити по друг
процесуален ред, както и че жалбата е просрочена, т.к. жалбоподателят е
уведомен за наложения запор на 02.01.2018г. В случай, че жалбата се разгледа по
същество взискателят изтъква, че разпоредбите относно несеквестируемостта са
установени за защита на длъжници-физически лица, а не на юридически лица;
че Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013г. не съдържа забрана за насочване на принудителното изпълнение върху
вземания на бенефициер на платени средства, представляващи финансова помощ от
Европейския съюз, както и че сочената практика на ВКС няма задължителен
характер при действащата редакция на чл.290 ГПК. Взискателят също претендира
сторените от него разноски по делото.
ЧСИ е изложил мотиви, според
които жалбата е недопустима, тъй като недоволството на жалбоподателя не касае
процедура по изпълнение, а е срещу целесъобразността на наложена обезпечителна
мярка, както и че жалбата е неоснователна, тъй като основанията за
несеквестируемост са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл.444 ГПК, която
гарантира правата на длъжниците-физически лица, но не и на търговските
дружества.
Извършвайки проверка за
допустимост на жалбата, ЯОС съобрази данните по изпълнителното дело и установи
следното от фактическа страна:
Изп.д.№1370/2017г.
по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№*** в КЧСИ и район на действие съдебния район на
ЯОС, е образувано на 10.11.2017г. въз
основа на обезпечителна заповед, издадена от ЯОС по т.д.№96/2017г.,
с която за обезпечение на бъдещ иск на дружеството “Диас -2000“ООД гр.Ямбол
срещу “Виста Бела“ЕООД гр.Стара Загора, е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в “Българо-Американска Кредитна Банка“АД до размера на сумата 40
000лв. След като е образувал изпълнителното дело, в изпълнение на искането на взискателя
“Диас-2000“ООД, ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на “Виста Бела“ЕООД
в посочената банка, за което изпълнително действие банката като трето задължено
лице е уведомена на 14.11.2017г., а длъжникът “Виста Бела“ЕООД - на
02.01.2018г., като съобщението е получено лично от управителя на дружеството Д.Р..
На
17.05.2018г. длъжникът е депозирал молба до ЧСИ, в която е изложил, че по
сметката му в “Българо-Американска
Кредитна Банка“АД, върху която е наложен запора, са постъпили суми, съответно в
размер на 21 801,69лв. с основание “СЕПП“, 4 133,41лв. с основание “СПП“ и 13
653,16лв. с основание “Зелени“, които суми са с произход от ДФ“Земеделие“ и
представляват средства, осигурени на 100% от Европейски фонд за гарантиране на
земеделието, поради което е поискал от ЧСИ да уведоми банката на основание
чл.446а, ал.5 ГПК, че сумите са несеквестируеми съгласно Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013г. и длъжникът може да ги ползва. Към
молбата длъжникът “Виста Бела“ЕООД е представил доказателства, че е регистриран
земеделски производител, който е подал пред ДФ“Земеделие“ заявление за
подпомагане за 2017г. и справка за движение на сумите по запорираната му
банкова сметка, ***ействително са преведени от ДФ“Земеделие“ с основания
“СЕПП“, “СПП“ и “Зелени“.
По
молбата ЧСИ е постановил обжалвания отказ от 30.05.2018г., с който е отказал да
вдигне запора на банковата сметка на длъжника в “Българо-Американска Кредитна
Банка“АД, с мотив , че вземанията на длъжника са секвестируеми. За отказа на
ЧСИ длъжникът е уведомен на 31.05.2018г.
При тези данни ЯОС намира, че
жалбата на длъжника по изпълнението е процесуално недопустима, като
съображенията за този извод са следните:
В
действащия ГПК подлежащите на
обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.435 ГПК, като жалби срещу други действия/бездействия не са допустими. Съгласно нормите на чл.435,ал.2 и
3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2
ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението
за възлагане. На основание чл.462,ал.2 ГПК длъжникът по изпълнението може да
обжалва и извършеното от съдия-изпълнителя и предявено разпределение.
От тези разяснения следва, че в
качеството си на длъжник по изпълнението жалбоподателят не е легитимиран да
обжалва отказа на ЧСИ да извърши исканото изпълнително действие по реда на
чл.446а, ал.5 ГПК, тъй като същият отказ е извън обхвата на съдебния контрол,
който може да се осъществи чрез жалба на длъжника. На основание чл.435, ал.1, т.1
ГПК отказът на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие може
да се обжалва, но от взискателя по изпълнението.
Ако се приеме, че в случая
длъжникът обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо - действие, което на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът
е легитимиран да обжалва, то жалбата на дружеството “Виста Бела“ЕООД отново е
недопустима, тъй като е просрочена. Съгласно задължителните разяснения, дадени
в т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или
възбрана върху този обект. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване, но на обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато
в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество, за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия – запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания, само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта
и без да е отправено изрично искане за това. Според същите разяснения, срокът
за обжалване започва да тече от различен момент за различните имущества, като
срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от
трето задължено лице, започва да тече от връчването на съобщението за наложения
запор върху изцяло несеквестиреумо вземане или друго вземане, върху които не се
допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или
е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати
на длъжника.
В случая длъжникът е уведомен за
наложения запор на банковите му сметки на 02.01.2018г., считано от когато
съгласно чл.436, ал.1 ГПК е започнал да тече едноседмичен срок за подаване на
жалба срещу насочване на изпълнението върху имуществото, което счита за
несеквестиреумо. Срокът за обжалване е изтекъл на 09.01.2018г., а настоящата
жалба е подадена чрез ЧСИ на 06.06.2018г. (вх. №17287/06.06.2018г.), т.е. след
срока за обжалване, поради което е недопустима като просрочена. Според
разясненията на ВКС, дадени в т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г.,
пропускането на срока за обжалване не осуетява правото на длъжника да иска от
съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от
събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва
разпределението на основание несеквестируемостта, като пропускането на срока
осуетява само отменяването на наложения запор. Във всички случаи, независимо от
обжалването и независимо от съдържанието на решението по жабата, длъжникът може
да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди от провеждане на изпълнение върху несеквестируемо
вземане.
Поради горните съображения
подадената от дружеството “Виста Бела“ЕООД жалба следва да се остави без
разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното пред ЯОС производство
следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото, на
ответника по жалбата “Диас - 2000“ООД следва да се присъдят направените
разноски в размер на 800лв.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ без
разглеждане като процесуално
недопустима жалбата на “Виста Бела“ЕООД гр.Стара Загора, бул.“Патриарх
Евтимий“№80А, офис 6, с ЕИК 200726743, представлявано от управителя Д.Р., против отказа на ЧСИ И.
Х. с рег.№*** в КЧСИ по изп.д.№1370/2017г. да уведоми по реда на чл.446а, ал.5
ГПК “Българо-Американска кредитна банка“АД, че постъпилите средства по
банковата сметка на “Виста Бела“ЕООД с наредител ДФ“Земеделие“ са
несеквестируеми на основание чл.444, т.8 ГПК И ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по образуваното пред ЯОС възз.гр.д.№184/2018г.
ОСЪЖДА “Виста Бела“ЕООД гр.Стара Загора, с посочени данни, да
заплати на “Диас - 2000“ООД гр.Ямбол, ул.“Търговска“164, ет.2, с ЕИК 128060164,
представлявано от Д. М. - управител, направените по делото разноски в размер на
сумата 800лв.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.