О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5.06.2018 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, втори въззивен граждански състав

на…пети…….…юни……….две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 161 по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по частна жалба, депозирана от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София против определение от 22.03.2018 г. по гр.д.№ 814/2018 г. по описа на ЯРС, с която се иска отмяна на това определение и продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. С атакуваното определение районният съд е прекратил частично производството по делото по отношение на предявения иск за неустойка в размер 1849,37 лв. като е счел, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането за изправяне на нередовности по исковата молба като посочи начина на формиране на претенцията за неустойка. Жалбоподателят счита, че е изпълнил задължението си по съдебното разпореждане и надлежно е посочил начина, по който е начислил неустойката, а в производството смята да установява нейния размер с допустимите за това доказателства. Постановеното определение преждевременно прекратява производството в тази част и прегражда по-нататъшното развитие на процеса.

Съдът като се запозна с частната жалба, както и с първоинстанционното дело, намира същата за допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Пред ЯРС „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София е депозирало против Д.Т. *** искова молба, с която желае да бъде прието за установено по отношение на ответника, че към него съществува вземане в размер 195,65 лв. за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № 005066756 ведно със законната лихва; ответникът да бъде осъден да заплати сумата 1849,37 лв. начислена договорна неустойка и сумата 986,79 лв. неизплатени лизингови вноски по същия договор.

С разпореждане № 856/28.02.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания към ищеца в едноседмичен срок да уточни как е формирана неустойката в размер 1849,37 лв., кои неплатени вноски включва и за кой период като петитумът се приведе в съответствие с направените уточнения, както и да уточни лизинговите вноски и представи документ за внесена ДТ. В изпълнение на указанията ищецът е депозирал молба вх.№ 5034/21.03.2018 г., в която в частта на уточнение на неустойката заявява, че за ползвания абонамент се дължи неустойка от датата на деактивация до съответно уговорения краен срок на ползване на всеки от мобилните номера като за № ******по програма Резерв Стандарт 99,99 лв. за периода на неизпълнение 25.09.2015 г. – 17.06.2017 г. /от датата на деактивиране до крайния срок по IV-2 от допълнителното споразумение са дължими 21 месечни абонаментни такси по програма Резерв Стандарт 99,99 лв., изчислени без ДДС по дни неизпълнение.

С определение № 1128/22.03.2018 г. районният съд е прекратил производството по делото в частта на предявения иск за неустойка като е счел, че с уточнителната молба ищецът не е изправил нередовностите по исковата молба да уточни тази си претенция. Съдът е приел, че сочените 21 абонаментни вноски не се равняват на претендираната сума за неустойка и по този начин е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска. Сочи се, че ищецът посочва един размер промоционална цена на абонаментната такса, а формира неустойката върху друга сума.

Въззивният съд намира за неправилни изводите на първата инстанция за това, че не са изпълнени указанията за изправяне нередовности по иска за неустойка, както и че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска. С уточнителната си молба ищецът изрично е посочил начина на изчисление на претендираната неустойка като същата е формирана по правилата на IV-2 от допълнителното споразумение с посочен период и брой на вноски, както и това, че месечните вноски са по размер без ДДС. С тези пояснения настоящият състав приема, че ищецът напълно достатъчно е посочил принципа, въз основа на който е изчислил претендираната от него сума за неустойка, което не противоречи на обстоятелствената част на исковата молба, а я допълва и пояснява, така както е разпоредил районния съд в разпореждането си за оставянето й без движение. Въпрос на доказване и то в хода на процеса ще бъде установяването на размера на претенцията за неустойка, което се отнася до спора по същество и неговата основателност или не, а не въпрос, който следва да бъде изяснен към момента на уточнение на иска и размяната на книжа по чл.131 от ГПК.

Предвид изложеното въззивният съд счита, че атакуваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и даване ход на исковата молба, включително и по предявения иск за неустойка в размер 1849,37 лв.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 22.03.2018 г. по гр.д.№ 814/2018 г. по описа на ЯРС и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия и даване ход на исковата молба, включително и по предявения иск за неустойка в размер 1849,37 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.