Р Е Ш Е Н
И Е
№ 07.06.2018 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав
на 22
май 2018 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар Л.Р
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гр.дело № 113 по описа за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна
жалба на "ПАПАС ОЛИО" АД гр.Ямбол, представлявано от
пълномощниците адв.М.К. и адв.Хр.Х. против Решение №123/28.02.2018 г., постановено
по гр.д.№1285/2017 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЕМА за
установено по отношение на «М.» ЕООД с ЕИК 128562673, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Пирин» № 26, представлявано от
управителя Д.М.С.,*** с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление гр.
Ямбол, ул. «Обходен път – Запад» № 61, представлявано от «Сент Жиран» ЕООД,
чрез управителя му Г.И.Т., НЕ Е СОБСТВЕНИК на право на преминаване чрез
„ж.п. коловоз“ през ПАСИЩЕ, МЕРА с площ от 4,460 кв.м. в м. „Покрития
кладенец“, представляващ поземлен имот с идентификатор № 87374.72.995 по
кадастралната карта на гр. Ямбол.
ОТМЕНЯ
като неверен на осн.чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за
собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по
давностно владение № 120, том ІІ, рег.№ 1574, дело № 212/23.04.2012 г. на
нотариус Д. Л. при ЯРС, по силата на който ответникът «Папас олио»
АД – Ямбол е признат
за собственик по давностно владение на правото на преминаване чрез ж.п. коловоз
през поземлен имот с идентификатор № 87374.72.995 по кадастралната карта на гр.
Ямбол, с площ от 4,460 кв.м., собственост на «М.» ЕООД.
ОСЪЖДА «Папас олио» АД – Ямбол с ЕИК 838175022, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Обходен път – Запад» № 61,
представлявано от «Сент Жиран» ЕООД, чрез управителя му Г.И.Т., да заплати на «М.»
ЕООД с ЕИК 128562673, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Пирин»
№ 26, представлявано от управителя Д.М.С., сумата от 4 088 лв. - съдебно-деловодни разноски.
С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения за неправилност на същото, поради противоречие
с материалния закон, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и явна необоснованост. В жалбата са изложени
изключително подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска
се отмяна на атакуваното решение. Тъй като в мотивите си ЯРС е обсъдил, като
прекъсващи давността обстоятелства, ненаведени от ищеца такива в ИМ, считат, че
съдът се е произнесъл извън основанията, на които е предявен иска и в тази част
решението следва да бъде обезсилено. Заявена
е и претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.
По делото, в срока по чл.263 ГПК,
от въззиваемата страна "М." ЕООД гр.Ямбол, чрез пълномощника адв.М.Х.
*** е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който е оспорена основателността й, като са изложени
подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение
на ЯРС, съответно за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Иска
се потвърждаване на решението. Претенция за присъждане на разноски за въззивната
инстанция не е заявена.
В о.с.з. въззивника, чрез
пълномощника адв.Х., подържа въззивната жалба, като иска уважаването й. Подържа
и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.
Подробни съображения са изложени в представени писмени бележки.
В о.с.з. въззиваемата страна, чрез
пълномощника адв.Д., подържа съображенията, изложени в писмения отговор. Иска
потвърждаване на атакуваното решение. Подържа и претенцията за присъждане на
сторените по делото разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доводите по
жалбата и отговора, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по
делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на
закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Преценена по същество въззивната
жалба е основателна. Атакуваното
решение е неправилно. Съображенията
са следните:
В производството пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е
направено искане за отмяна на констативния нотариален акт по чл.537, ал.2 ГПК.
С ИМ ищеца /понастоящем въззиваема
страна/, е поискал постановяване на решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника /сега въззивник/, че същият не е собственик на право на
преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през ПАСИЩЕ, МЕРА с площ от 4,460 кв.м. в
м.„Покрития кладенец“, представляващ поземлен имот с идентификатор
№87374.72.995 по кадастралната карта на гр.Ямбол, като се отмени нот.акт за собственост
върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по давностно
владение №120, том ІІ, рег.№1574, дело №212/23.04.2012 г. на нотариус Д.Л. при
ЯРС, с който ответникът е признат за собственик по давностно владение на
правото на преминаване през имота на ищеца чрез „ж.п. коловоз“. Ищецът е
основал претенцията си на твърдение, че по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №159/07.09.2005 г. на
нотариус при ЯРС е собственик на недвижим имот – земеделска земя, находяща се в
землището на гр.Ямбол, представляваща ПАСИЩЕ, МЕРА от 4,460 кв.м., в местността
„Покрития кладенец“, поземлен имот №87374.72.995 по кадастралната карта на гр.
Ямбол, който към датата на придобиването му не е бил обременен с вещни тежести,
вкл. с право на преминаване. Твърди още, че по иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, във
вр.чл.97, ал.1 ГПК /отм./ било образувано гр.д.№1060/2006 г. по описа на ЯРС,
по което с влязло в сила решение бил отхвърлен искът на ответника за приемане
за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът е собственик
към момента на одобряване на КККР на гр. Ямбол на 802 кв.м. от горепосочения
имот, собственост на ищеца и на попадащото в тази част ЖП отклонение. Счита, че
ответника се е снабдил през 2012 г. с констативен нот.акт за право на
собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по
давностно владение, чрез ж.п. коловоз през имота на ищеца, без никога да е
владял частта от имота, където преминава ж.п. разклонението, като не била
изтекла предвидената придобивна давност за това, самият закон не предвиждал
такова сервитутно право, освен това, процесният ж.п. коловоз бил незаконно
изграден.
Защитавайки се против предявения
иск, ответника е противопоставил следните възражения: придобил е валидно още на
01.09.1994 г. чрез апортна вноска в капитала на дружеството, направена при
учредяването от акционера Г.И.Т., правото на собственост върху складова база /ж.п.
гара/, ведно с прилежащите към сградите терен, целият с площ от 15 820
кв.м. извън строителните граници на гр. Ямбол, представляващ Парцел І, ведно с
находящия се в имота ЖП коловоз /имотът бил придобит от акционера Г.И.Т., като
ЕТ „Тера – Г.Т.“, чрез договор за продажба на недвижим имот от 01.06.1994 г.,
сключен с „Гледките“ ООД, правоприемник на АПК „Г. Димитров“ – Ямбол, като
посоченото ЖП отклонение било изградено по проект за строителство на обект
„Складова база за минерални торове" на АПК „Г. Димитров“ – Ямбол, в
съответствие със строителните книжа и нормативи и същото представлявало законно
строителство; след придобиването на складовата база, през целия период от
01.09.1994 г. до 23.04.2012 г., когато е издаден констативният нотариален акт,
е владял преминаващото през неговия имот и имота на ищеца ж.п. отклонение,
упражнявал е непрекъсната фактическа власт върху него, осъществявал е
непрекъснати превози на продукция от складовете си по железен път, за които са
издавани товарителници, като за целта е сключвал и договори с БДЖ; ж.п.
отклонението представлява единно съоръжение, като по необходимост всяко
преминаване на вагони от и към складовата база на ответника е ставало през
имота на ищеца, поради което за периода от 01.09.1994 г. до 23.04.2012 г., а и
след това, ответникът ясно е демонстрирал съзнанието си, че е собственик на
самото съоръжение, както и на правото на преминаване през имота на ищеца, като
владението на ответника е продължило повече от 10 години и същият е придобил
още през 2004 г. по давност сервитутното право на преминаване през имота на
ищеца, за което се сочи, че няма законова забрана да се придобива по давност,
тъй като този имот не е урегулиран.
При така заявените становища и
възражения на страните, с обжалваното решение ЯРС е приел предявения в
производството иск за основателен и го уважил.
В мотивите е изложено, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че ж.п.
отклонението е било предоставено от държавата на праводателя му АПК
„Г.Димитров“-Ямбол /стопанска организация/ по законоустановения ред към
правнорелеватния момент – 1985 г., от когато датира строителното разрешение за
построяването на ж.п. отклонението; посочил е още, че с влязло в сила съдебно
Решение №47/31.03.2011 г. по възз.гр.д.№415/2010 г. по описа на ЯОС със сила на
присъдено нещо е отречено ответника да е бил собственик на процесното ж.п.
отклонение и на 802 кв.м. от имота на ищеца, в които същото попада. По
отношение възражението за придобиване по давност на процесния сервитут е
прието, че след като със съдебно решение окончателно е прието за установено в
отношенията между страните, че към 30.08.2005 г. „Папас олио“ АД не е бил
собственик на ж.п. отклонението, разположено в имота на „М.“ ЕООД, вкл. на
терена с площ от 802 кв.м., не може да се приеме, че придобивната давност, на
която се позовава ответното дружество, е изтекла в периода от 01.09.1994 г.
/датата на придобиване на складовата база и ж.п. отклонението/ до 30.08.2005
г., тъй като въпросът за собствеността за този релевантен период е окончателно
решен със сила на присъдено нещо с решението по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР. В
случай, че „Папас олио“ АД пък е пропуснало да се позове в това производство на
придобивна давност, то това негово правопораждащо твърдение следва да се счита
за преклудирано поради силата на присъдено нещо на осн.чл.299 от ГПК. По тази
причина ЯРС е отказал да обсъди твърденията за давностно владение на ответното
дружество в периода 01.09.1994 г. до 30.08.2005 г. С предявяването на исковата
молба по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР в съда /14.06.2006 г./ придобивната давност
за ищеца „Папас олио“ АД върху ж.п. отклонението, разположено в имота на „М.“
ЕООД, е била прекъсната на осн.чл.116, б.“б“ от ЗЗД. В периода на висящност на
гр.д.№1060/2006 г. по описа на ЯРС, а именно – от 14.06.2006 г. до 22.12.2011
г., давност не е текла, с оглед разпоредбата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, поради
което и нова придобивна давност за ответника е започнала да тече едва на
23.12.2011 г., след приключване на производството по чл.53, ал.2, изр.2 от
ЗКИР. Следователно, към датата на издаване на процесния констативен нотариален
акт – 23.04.2012 г., не е била изтекла 10-годишната придобивна давност и
ответникът не се е легитимирал като собственик на процесното ж.п. отклонение,
попадащо в имота на ищеца, за да може да претендира, че е носител на сервитутното
право на преминаване през чуждия имот посредством това ж.п. отклонение. В
периода от 23.12.2011 г. /началната дата на новата придобивна давност/ до
датата на завеждането на настоящия иск – 21.04.2017 г., също не е изтекла
10-годишната придобивна давност по чл.79 от ЗС по отношение на процесното ж.п.
отклонение, попадащо в имота на ищеца, поради което и ответникът не се
легитимира като негов собственик.
Така изложените от ЯРС съображения
не се споделят от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното
решение се прецени за неправилно.
Страните не спорят, а и се
установява от представените писмени доказателства, че по силата на нот.акт за
продажба на недвижим имот №159, том V, дело №652/07.09.2005 г., ищеца /сега
въззиваема страна/ е придобил собствеността върху ПИ №87374.72.995, от няколко
физически лица, които от своя страна са придобили имота по реституция, като
наследници на Т. Г., на които имотът е бил възстановен по реда на ЗВСОНИ след
проведено производство по адм.дело №707/2001 г. по описа на ЯОС. Не е спорно,
че през имота на ищеца преминават 53 м. от процесното ж.п. отклонение/коловоз, съобразно
заключението на назначената по делото СТЕ.
По делото няма спор и е видно от
представените писмени доказателства, че складовата база за минерални торове,
собственост на ответника, ведно с процесното ж.п. отклонение, са били изградени
през 1987 г. Няма спор, че след прекратяването на дейността на АПК „Г.Димитров“
негов правоприемник е „Гледките“ ООД, както и че с договор за продажба на
недвижим имот от 01.06.1994 г. по реда на Наредба за търговете, това дружество
/в ликвидация/ е продало на ЕТ „Тера-Г.Т.“, представляван от Г.И.Т., складова
база ж.п.гара - Ямбол, състояща се от склад за зърно и прилежащ терен, с площ
от 15 820 кв.м., находящ се извън строителните граници на гр.Ямбол,
съставляващ парцел І. Така описаният имот е предаден на купувача с
приемо-предавателен протокол от 15.06.1994 г., неразделна част от договора за
продажба, видно от който в сметка 203 -„сгради“ фигурира складова база с ж.п.
отклонение. Безспорно също е установено по делото, че така закупеният имот с
ж.п. отклонение е придобит от ответното дружество чрез внасянето на апортна
вноска в капитала при учредяването му от страна на Г.И.Т. на 01.07.1994 г.
Внесената апортна вноска е описана в чл.8 от Устава на „Папас-Олио“ АД, в който
под т.4 фигурира Складова база /железопътна гара/ - гр.Ямбол, състояща се от
склад за зърно, ограда и прилежащ терен. По делото е представен и приемо-предавателен
протокол от 01.09.1994 г. за предаването и приемането на дълготрайните и
недълготрайни материални активи от ЕТ „Тера-Г.Т.“*** на „Папас – Олио“АД, видно от който в сметка 203
– „сгради“ фигурира складовата база и ж.п. отклонението. С оглед на така ангажираните
по делото писмени доказателства въззивния съд приема, така както правилно е
счел и ЯРС, че ответникът е доказал правото си на собственост върху складовата
база за минерални торове и прилежащия й терен, в полза на които и за обслужването
на които е изградено процесното ж.п. отклонение.
Неправилни са и не се споделят от
въззивния съд съображенията на ЯРС досежно пределите на силата на присъдено
нещо на решението по гр.д.№1060/2006 г. по описа на ЯРС, в частност на въззивно
Решение №47/31.03.2011 г. по възз.гр.д.№415/2010 г. по описа на ЯОС. Посоченото
дело е приложеното към настоящото и от ИМ се установява, че същото е било
образувано въз основа на ИМ, депозирана на 14.06.2006 г., с която „Папас олио“
АД е предявило против множество ответници, сред които и „М.“ ЕООД иск по чл.53,
ал.2, изр.2 от ЗКИР. Претенцията на ищеца по отношение на „М.“ ЕООД е била да
се приеме за установено, че към 30.08.2005 г. „Папас олио“ АД е собственик на терен
с площ от 802 кв.м., през който минава ж.п. отклонението, заснети към ПИ
№87374.72.995, собственост на „М.“ ЕООД. С влязлото в сила съдебно Решение
№47/31.03.2011 г. по възз.гр.д.№415/2010 г. по описа на ЯОС със сила на
присъдено нещо е отречено „Папас олио“ АД да е собственик именно на тези 802
кв.м. от имота на ищеца, в които попада процесното ж.п. отклонение. При
внимателен прочит на мотивите на цитираното решение не се установява изобщо да
е оспорвана съответно обсъждана собствеността върху ж.п. отклонението, напротив
- прието е, че обекта "складова база ведно с ж.п. отклонение" е
собственост на „Папас олио“ АД. С обсъжданото решение не е разрешен между страните спор, относно
собствеността върху ж.п. клона, който е единно съоръжение, тъй като такъв не е
бил заявен с исковата молба, както и не е обсъждан въпроса относно правото на „Папас
олио“ АД чрез така
прокараното съоръжение да преминава през чужди имоти в качеството си на
клонопритежател, а още по-малко спор за придобиване на правото на преминаване
през чужди имоти по давност.
Допълнителни аргументи в подкрепа
на този си извод въззивния съд намери в ТР №8/2014 г. на ОСГК на ВКС, където касационната
инстанция е имала повод да изясни характера и същността на иска по чл.53, ал.2
ЗКИР /първоначална редакция/ сега чл.54, ал.2 ЗКИР. Според цитираното ТР искът
с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е
положителен установителен иск за собственост. Предмет на делото по този иск
може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще
не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при
непълнота на кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост
върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на
записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания
на името на ищеца поземлен имот /грешка в кадастралната карта/.
Според Решение №241/01.11.2016 г.
на ВКС по гр.д.№1185/2016 г., IV ГО железопътния коловоз по същността си е
съоръжение, което не е сграда, нито част от сграда, а правото да се изгради или
притежава такова в чужд поземлен имот не е право на строеж, а може да се
основава или на поземлен сервитут, който съставлява тежест върху служещия в
полза на господстващия имот – може да се учреди с договор между собствениците
на имотите и собственикът на господстващия имот не може да отчужди съоръжението
отделно от господстващия имот, но може да го премахне по своя воля; или на
ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели (чл.53 ЗС) –
учредява се с акт за отчуждаване по благоустройствен закон, няма господстващ
имот и съответно собственикът на съоръжението може да го отчужди свободно
(Решение №169/18.06.2014, ВКС, І ГО по гр.д. № 7213/2013 г.), но може да
съществуват задължения за поддръжка на съоръжението, както и особен режим за
неговата експлоатация и за премахването му. Съществуват отделни закони,
уреждащи правото в чужд имот да се изгради и притежава съоръжение, което не е
сграда нито част от сграда, в които закони това право е наречено „сервитут” или
„право на строеж”, но с това не се променя неговото вещноправно естество, то
може да е или вещна тежест – поземлен сервитут, или ограничение на правото на
собственост за благоустройствени цели.
Вярно е, че установителен иск може
да бъде предявен за защита не само на правото на собственост, но и на
ограничени вещни права. Както вече се посочи, иск за собственост на процесния
ж.п. коловоз или за ограничено вещно право във връзка с него в производството
по гр.д.№1060/2006 г. по описа на ЯРС не е бил предявен и съответно разглеждан.
Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание, а според ал.4 силата на присъдено нещо на
решението се разпростира и по отношение на разрешените с него искания и
възражения за право на задържане и прихващане. Решението има сила на присъдено
нещо само по отношение на основанието, на което е предявен искът и което е било
предмет на делото, а зачитането на силата на присъдено нещо предпоставя пълно тъждество,
както на страните, така и на предмета на делото.
Ето защо и въз основа на
изложеното до тук, настоящия съд не възприе тезата на ищеца, че с въззивно
Решение №47/31.03.2011 г. по възз.гр.д.№415/2010 г. по описа на ЯОС със сила на
присъдено нещо е прието за установено, че ответното дружество към 30.08.2005 г.
не е било собственик на процесното ж.п. отклонение, в частта му попадаща в
имота на ищеца.
Не се споделя от въззивния съд и
приетото от ЯРС, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че ж.п.
отклонението е било предоставено от държавата на праводателя му АПК „Г. ***
/стопанска организация/ по законоустановения ред към правнорелеватния момент –
1985 г., от когато датира строителното разрешение за построяването на ж.п.
отклонението и в частност, че последното е незаконно построено.
От събраните пред първата
инстанция писмени доказателства, в т.ч. и заключенията на СТЕ е установено, че изграждането
на процесното ж.п. отклонение е осъществено от АПК "Г.Димитров"
гр.Ямбол, въз основа на строително разрешение №474/30.12.1985 г. по проект на
СТСУСА при Община Ямбол, съгласуван с протокол №15/29.08.1985 г. С решение
№КЗ-3/20.03.1985 г. за предоставяне и отчуждаване на земи за държавни и
обществени нужди на Комисията по земята при НАПС, за АПК –Ямбол са отчуждени 14
дка обработваема земя от І-ва категория и е разрешено на АПК-Ямбол да ги
използва за изграждане на разтоварно-складова база - Ямбол. С протокол
№15/29.08.1985г. на СТСУСА при Община Ямбол е съгласуван проекта за обект „Складова
база за минерални торове Ямбол”, след
което на АПК – Ямбол е издадено посоченото разрешение за строеж №474/30.12.1985
г. Съставен е строителен протокол №38/ 03.01.1986 г. за дадена строителна линия
и ниво на склада. Видно от протокол от 10.06.87 г. на ЖП Управление – Пловдив е
прието и утвърдено полагането на стрелка 1-А във връзка с жп коловоз за обект
„Складове за минерални торове” на АПК-Ямбол. С акт №12/14.12.87 г. окончателно
са трасирани границите на обекта Разтоварно-складова база и АПК-Ямбол е въведен
във владение върху 14 дка обработваема земя от първа категория по границите по
приложен генерален план и скица. Със заповед № І-А-1273/14.09.90 г. на ОНС-
Ямбол е одобрен КРЗП на промишлената зона на гр.Ямбол, с който е засегнат
процесния имот на АПК-Ямбол, като част от него е попаднал в регулацията на
града, както и е нанесено процесното ж.п. отклонение.
Няма спор, че на основание чл.11, ал.3,
вр. с ал.1 от Указ №922/23.05.1989 г. правоприемник на АПК-Ямбол е фирма „Гледките” ООД гр.Ямбол
– прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С протокол от 17.05.1994 г.,
по искане на Ликвидационния съвет на „Гледките” ООД, комисия при Регионално
управление „Земя и земеползване”- Ямбол при условията на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ
/ред. ДВ бр.2/07.01.1994 г./ е приела парцеларен план за имота „Складова база ж.п.
гара Ямбол”, с който са определени нормативно необходимите площи, прилежащи към
сградите и съоръженията в имота, като е отреден парцел І с площ от 15.820 дка.
На 19.05.1994 г. тръжна комисия
към „Гледките” ООД /в ликвидация/ е провела търг за продажба на материалните си
активи, като участникът в търга Г.И.Т., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Тера-Г.Т.”***,
е обявен за купувач на обекта „Склад за минерални торове с ж.п. отклонение”. С
договор от 01.06.1994 г. „Гледките” ООД /в ликвидация/ е продало на ЕТ„Тера-Г.Т.”
недвижимия имот Складова база (железопътна гара), състояща се от склад за зърно
(изграден от метална конструкция във формата на призма) върху бетонови
елементи, със застроена площ от 2295 кв.м. и височина 12м.; портиерна със
застроена площ от 18 кв.м., представляваща масивна сграда и ограда от 500м.,
изградена от метална конструкция и пана от ламарина, ведно с прилежащия терен,
върху който са изградени описаните сгради, целият с площ от 15 820 кв.м.,
находящ се извън строителните граници на гр.Ямбол и съставляващ парцел І, при
граници: от всички страни – мера, за сумата от 5 315 281 лв. (неденоминирани),
от които 968 184лв. са изплатени по сметка на Републиканския бюджет, а
остатъка - по сметка на „Гледките” ООД – в ликвидация – гр.Ямбол. С протокол
купувачът на имота е въведен във владение. По делото е установено с
представения Устав на „Папас Олио” АД – гр.Ямбол, че при учредяване на
акционерното дружество на 01.07.1994 г. акционерът Г.И.Т. е апортирал в
капитала на АД-то недвижимия имот, съставляващ Складова база (железопътна
гара), състояща се от склада за зърно със застроена площ от 2295 кв.м. и
височина 12м.; портиерна със застроена площ от 18 кв.м. и ограда от 500м.,
изградена от метална конструкция и пана от ламарина, ведно с прилежащия терен,
върху който са изградени сградите, целият с площ от 15 820кв.м., находящ
се извън строителните граници на гр.Ямбол и съставляващ парцел І, при граници от всички страни - мера. С приемо – предавателен протокол от
01.09.1994 г. акционерът Г.Т. е предал
на дружеството владението на апортирания недвижим имот.
Според приетото в Решение
№241/01.11.2016 г. на ВКС по гр.д.№1185/2016 г., IV ГО в българското право не е била
и не е уредена правната възможност за учредяване или придобиване на право на
строеж за железопътен коловоз. Преди приемането на Конституцията от 1947 г.,
железопътните линии са били държавна собственост, като е съществувала и
възможността частни лица да изграждат и притежават железопътни клонове, които
свързват индустриални заведения, рудници, магазини и други подобни с държавните
железопътни линии. При действието на Конституцията от 1947 г. частна
собственост няма и законодателството е уреждало (чл.53е ЗПИНМ отм.)
индустриалните ж.п. клонове, като благоустройствени мероприятия в полза на
учреждения, предприятия и обществени организации с възможност за отчуждаване и
предоставяне на земя или на „право на преминаване” през чужди имоти, като
изградените индустриални ж.п. клонове са предоставяни за стопанисване или
управление на съответните стопански организации. При действието на
Конституцията от 1971 г. железопътните съобщения са общонародна собственост,
като отношенията във връзка с проектирането и изграждането на индустриални ж.п.
клонове са уредени по същия начин в закона, като в правилника за приложението
му са уредени отреждането на терените със застроителен план на промишлените и
складовите зони, както и отношенията между клонопритежателите в инвестиционния
процес. По действащото право обектите на железопътната инфраструктура и земята,
върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са
публична държавна собственост (чл.3, ал.1 ЗЖПТ), което не изключва възможността
частни лица да притежават железни пътища, които са изключени от обектите на
железопътната инфраструктура за общо ползване (§1, т.1 ДР ЗЖПТ) – индустриални
ж.п. клонове – вътрешни железопътни линии на физически или юридически лица,
както и връзката между железопътната инфраструктура за общо ползване и
железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт (железопътни линии и
подвижния състав на физически или юридически лица, използвани за собствени
нужди). При действието на ЗУТ те, като съоръжения на транспортната инфраструктура,
свързани с движението на превозни средства и пешеходци се проектират и
изграждат като улични мрежи и съоръжения с общите и подробните устройствени
планове (чл.70 ЗУТ). Когато държавата е
предоставила индустриалния ж.п. клон за стопанисване или управление (което
позволява включването на съоръжението в капитала на съответното дружество) и
железопътната линия преминава през имот на клонопритежателя, тя е собственост
на същия, като част от неговия имот; а когато линията преминава през чужд имот,
тя е собственост на клонопритежателя на основание ограничението на
собствеността за благоустройствени цели. Правно невъзможно е собственост
върху железопътна линия (коловоз), разположена върху чужд имот да възникне от
акт за учредяване на право на строеж, поради което представянето на такъв акт
не е предпоставка да бъдат признати права върху такъв обект.
Въз основа на
дадените разяснения в цитираното решение на ВКС и при съобразяване на фактите
по делото, установени от събраните доказателства, за настоящия съд следва
безспорния извод, че процесното ж.п. отклонение, към момента на изграждането му
е било законно изградено - в съответствие с действащите към него момент правила
и нормативи. Изграждането
на процесното ж.п. съоръжение е разрешено в полза на АПК-Ямбол, ведно с
разрешаването на строителството на стопанския обект - складова база, за нуждите
на който обект като транспортна връзка с ж.п. линиите на гара Ямбол е
предназначено ж.п. отклонението. Последното няма самостоятелно значение, като
съоръжение извън складовата база, а представлява едно от обслужващите я, като
стопански обект съоръжения, поради което и в процеса на довършване на
строителството и реконструкцията на базата от правоприемника на прекратеното
АПК и при приемане на строителството и въвеждането й в експлоатация, ж.п.
отклонението е било подобект на складовата база, както е и заприходено
счетоводно от „Гледките" ООД, като едно от обслужващите я съоръжения,
чиято стойност е включена в балансовата стойност на складовата база, наред със
стойността на сградите и на другите обслужващи съоръжения. По този начин - като
подобект на складова база - ж.п. гара Ямбол му е направена и оценка от
лицензирани оценители преди продажбата на стопанския обект по реда на Наредбата
за търговете, по който ред е продадено на ЕТ „Тера -Г.Т.", поради
което и в приемо-предавателния протокол за предаване на складовата база ж.п.
гара Ямбол на ЕТ „Тера - Г.Т." са описани всички подобекти, които включва
същата така, както е била заприходена от Гледките ООД в см.203 Сгради, като
подобекти са освен сградите и описаните обслужващи я съоръжения, сред които на
първо място - ж.п. отклонението.
Обстоятелството, че липсва пълната
строителна документация, в частност скицата към решение №КЗ-3/20.03.1985 г. на
Комисията по земята при НАПС не би могло да доведе до обратния на вече
формирания извод. И това е така, тъй като наличните по делото документи са
достатъчни за обосноваване на изведения от съда извод, а липсата на някои документи
следва да се отдаде на отдалечеността във времето на изграждането на процесния
ж.п.коловоз от настоящия момент.
Както вече бе посочено,
защитавайки се против предявения иск, ответника
е противопоставил възражение, че след придобиване на правото на собственост
върху складовата база, ведно с находящия се в имота ж.п. коловоз, през целия
период от 01.09.1994 г. до 23.04.2012 г. /когато е издаден констативният
нотариален акт/, а и понастоящем, е владял преминаващото през неговия имот и
имота на ищеца ж.п. отклонение, упражнявал е непрекъсната фактическа власт
върху него, осъществявал е непрекъснати превози на продукция от складовите си
съоръжения по железен път, за които са издавани товарителници, като за целта е
сключвал и договори с БДЖ; ж.п. отклонението представлява единно съоръжение,
като по необходимост всяко преминаване на вагони от и към складовата база на
ответника е ставало през имота на ищеца, поради което за периода от 01.09.1994
г. до 23.04.2012 г., а и след това, ответникът ясно е демонстрирал съзнанието
си, че е собственик на самото съоръжение, както и на правото на преминаване
през имота на ищеца, като владението на ответника е продължило повече от 10
години и същият е придобил още през 2004 г. по давност сервитутното право, за
което е посочил, че няма законова забрана да се придобива по давност тъй като
имота на ищеца не е урегулиран.
По принцип правото
на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да бъде изгубено от
неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или оригинерен
способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на
собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение
и определен срок от време. Владението, съгл. чл.68, ал.1 ЗС, представлява
упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да
произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като
своя собствена. Придобивната давност, като способ за придобиване на вещни
права, е уредена в чл.79 ЗС. Нормата регламентира фактическия състав на
придобивната давност при добросъвестно и недобросъвестно владение, включващ
като елементи – изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС - в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
В конкретния случай от
заключението на СТЕ действително се установява, че процесното ж.п. отклонение,
осигуряващо връзка между складовата база на въззивника и общата ж.п.
инфраструктура е с обща дължина от 382,25 м., преминава освен през имота на
въззивника и през други няколко имота, в т.ч. и през имота на въззиваемата
страна /53 м. от него/.
От приложените по делото писмени доказателства /в
т.ч. договори, товарителници и фактури/ се установява факта, че въззивника „Папас
олио" АД е експлоатирало процесното ж.п. отклонение за превоз на продукция
от складовата си база по този железен път, като за целта е сключвало договори с
БДЖ, заявявало е нужните му локомотив и вагони, които са му осигурявани от БДЖ,
в т.ч. с маневрист и машинист, които да управляват придвижването на
железопътния състав от гарата до складовата база на „Папас олио" АД и от
складовата база по направление до получател на товара. Същите факти се
установяват и от заключението на СТЕ. В заключението е посочено, че ползването
на ж.п. клона се осъществява съгласно Наредба №44/10.10.2001 г. за превоз на
товари с ж.п. транспорт, съгласно която са сключвани едногодишни договори между
„ПАПАС ОЛИО" АД и БДЖ ЕАД, поделение за товарни превози, Бургас, за
периоди 2001-2002 г., 2004-2005 г., 2006-2007 г., 2007-2008 г., 2008-2009 г.,
2010-2011 г., 2011-2012 г., 2012 г. до 30.05.2014 г. /стр.75-97 по делото/ и
товарителници и фактури /с.98-136 по делото/ и др. договори и товарителници за
ползване на вагони и локомотиви /с.137 до 181 от делото/. Пак в заключението на
СТЕ е посочено, че въз основа на наличните документи, находящи се при „Папас
олио" АД и приложени по делото са осигурявани локомотиви, вагони и
маневристи от страна на БДЖ за превоз на товари от/до складовата база на „Папас
олио" АД чрез преминаване по процесния ж.п. клон, свързващ базата с общата
ж.п. инфраструктура. Подавани са заявки от „Папас олио" АД до БДЖ за
осигуряване на такива, издавани са фактури и товарителници от БДЖ, извършвани
са плащания по фактурите от страна на „Папас
олио" АД.
Установен
от заключението на СТЕ е и фактът, че през целия този период от години „Папас олио"
АД е осъществявал и поддръжката на ж.п. клона в неговата цялост и фигурира в
БДЖ като лице, отговорно за поддръжката на цялото ж.п. отклонение в техническа
изправност и той е участвал и подписвал през годините протоколите за извършени
периодични проверки за техническата изправност на клона, като договорите за
това прекъсват през 2014 г., тъй като част от ж.п. линията, попадаща в имота на
„М." ЕООД е била демонтирана. Според в.л. към момента на огледа на
21.07.2017 г. ж.п. линията, попадаща в имота на „М." ЕООД била е
възстановена, но върху релсите на северната ж.п. линия са заварени метални
стойки за табела с надпис "частен имот, влизането строго забранено
!!!" и целия имот на „М." ЕООД е ограден с ограда с метални колове и
телена мрежа.
Описаните доказателства безспорно
установяват факта, че от приемане на обекта на 01.09.1994 г., когато му е
предадено владението на
складовата база ведно с ж.п. отклонението с приемо-предавателен протокол и
насетне единствено въззивника "Папас олио" АД е упражнявало
фактическа власт върху ж.п. отклонението, експлоатирало го е в целостта му като
железен релсов път, поддържало го е в техническа изправност през различни
моменти във времето, установяване на каквито според закона
предполага владение и в промеждутъка /чл.83 ЗС/.
Безспорно е установен от
заключението на СТЕ и фактът, че процесното съоръжение като железен релсов път
няма как да се ползва само в частта му, в която е прокарано в имота на „Папас
олио" АД, а може да се експлоатира единствено в целостта му, както е и
експлоатирано. Именно поради това следва да се приеме и че всички вагони с
товари през целия този период от много над 10 години по необходимост са
преминавали и през частта от процесното ж.п. отклонение, находяща се в имота,
придобит от „М." ЕООД през 2005 г.
Че въззивника е експлоатирал ж.п. отклонението и е
осъществявал техническата му поддръжка през период от близо 20 години, както и
че по този начин е осъществявал фактически преминаването през имота на ищеца по
този ж.п. коловоз, свързващ складовата му база с общата ж.п. мрежа на гара
Ямбол, се установява и от свидетелските показания на свидетелите М.Б., К.Ч. и
Т.С. първите двама бивши служители на "Папас олио" АД, а третия - служител на
охранителната фирма, обслужваща "Папас олио" АД. В показанията си св.Б.установява
владение на "Папас
олио" АД върху процесното съоръжение чрез експлоатацията и
техническата му поддръжка и фактическото преминаване по него на вагони с товари
в периода от 22.09.1997 г. до юли 2008 г., през който свидетелката е работила
като началник склад на складовата база и работата й е била свързана основно с ж.п.
отклонението и конкретно с пристигащите и изпращани по него във вагони товари
до и от складовата база на "Папас олио" АД. Св.Чапъров познава складовата
база още от времето на изграждането й, тъй като работил като шофьор
първоначално във фирма „Гледките" ООД, а от 1994 г. продължил работа в "Папас
Олио" АД, където работил до пенсионирането си през 2013 г. и установява
същите факти за периода, през който е работил. Сочи, че през този период ж.п.
отклонението е ползвано постоянно и активно за товари за базата на "Папас олио" АД, по него
са карани слънчоглед и нерафинирано олио във вагони и цистерни. Свидетеля
потвърждава и факта на извършваните периодични проверки относно поддръжката и
техническото състояние на ж.п. коловоза и факта, че поддръжката му е
осъществявана от служители на "Папас олио" АД, вкл. ако има някакви
предписания, те са изпълнявани от служители на "Папас олио" АД, а
коловоза е поддържан в изрядно състояние. Свидетелят сочи също, че докато е бил
там никой от съседите не е създавал пречки за ползването на коловоза и че
вагоните са минавали през целия коловоз, каквито са и показанията на св.
Бакърджиева. Същите факти се потвърждават и от показанията на св. С., който е
работил като охрана на обекта, през който минава ж.п. отклонението от 1998 г. и
към момента.
Експлоатацията на жп
клона и преминаването на вагони с товари на "Папас олио" АД през
имота на ищеца и след придобиването му от „М."
ЕООД през 2005 г. се потвърждава като факт и от
показанията на св. Е./служител на „М." ЕООД от 2002 г./, който заявява, че през 2006 г., а и преди
2-3 години /т.е. 2014 - 2015 г., тъй като е разпитан през 2017 г./ влизали вагони
в имота на работодателя му и той като ги забелязвал, сигнализирал на началника
си, който пак ходил при началника на гарата да каже, че не желае да влизат
вагони там.
Обобщени
в тяхната съвкупност писмените доказателства, заключението на СТЕ и свидетелските
показания, безспорно установяват владение на "Папас олио" АД,
изразяващо се в упражняване на фактическа власт върху ж.п. отклонението, като
съоръжение в целостта му, в т.ч. и фактическо упражняване на право на
преминаване през чужд имот чрез този ж.п. коловоз, към различни моменти във
времето, които сочат на период над 10 години от 1994 г. до датата на издаване
на констативния нотариален акт през април 2012 г., с който "Папас
олио" АД признато за титуляр на правото на преминаване чрез този ж.п.
коловоз въз основа на давностно владение.
Както се посочи по-горе, владението, съгл. чл.68, ал.1 от
ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да
може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да
бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се
държи веща като своя собствена.
При изложеното и с оглед заявените от ищеца по
делото възражения за прекъсване на владението, съответно давността, въззивния
съд следва да изложи съображения и по този въпрос.
На първо място следва да бъде посочено, че
настоящия съд намира за неправилен и не споделя извода на ЯРС, касателно
прекъсването и спирането на давността, предвид предявения от въззивника-ответник
„Папас олио“
АД против ищеца „М.“ ЕООД на 14.06.2006 г. иск по чл.53,
ал.2 ЗКИР.
В тази връзка правилни са и изцяло се споделят от
въззивния съд съображенията по този въпрос, изложени в писменото становище на
въззивника.
Вече се посочи, че от приложеното към настоящото дело
гр.д.№1060/2006 г. по описа на ЯРС, се установява, че искът по чл. 53, ал.2,
изр.2 от ЗКИР е бил предявен от „Папас олио“ АД против „М.“ ЕООД на 14.06.2006
г. Искът е отхвърлен, а делото е приключило с окончателен съдебен акт на
22.12.2012 г., когато е постановено Определение №1254/22.12.2011 г. по
гр.д.№853/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато до касационно
обжалване въззивното решение №47/31.03.2011 г. по възз.гр.д.№415/2010 г. по
описа на ЯОС.
В TP №4/17.12.2012 г. по тълк.д.№4/2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че позоваването на давността
може да стане чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен
иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, а
това респ. се отнася и за позоваването на давността като способ за придобиване
на всяко друго вещно право. В същото ТР е прието, че при наличие на позоваване,
правните последици /придобиване на вещното право/ се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав
на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и
по чл.79, ал.2 ЗС, като позоваването на давността по някой от посочените
начини, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79
ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Основанията за
прекъсването на давността са установени ограничително, съобразно препращащата
норма на чл.84 ЗС към чл.116 ЗЗД. Други
юридически факти, извън посочените в разпоредбата на чл.116 ЗЗД, могат да
прекъснат давността само ако са въведени със закон. ВКС сочи, че законодателят е уредил придобивната давност
като способ за придобиване на вещни права в чл.79 ЗС и е използвал
законодателната техника на препращането в чл.84 ЗС, изрично предвиждащ
съответно прилагане на съществуващите в ЗЗД норми на чл.113, чл.115, чл.116,
чл.117 и чл.120. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД съдържа единственото правило, че
давността не се прилага служебно.
Предявеният от страна на „Папас олио“ АД против „М.“ ЕООД иск по
чл.53 от ЗКИР, с който е поискано
установяване на собственост върху част от имота на ответника /802 кв.м./, върху
която попада част от процесното ж.п. отклонение, безспорно не може да доведе
като последица до прекъсване и съответно спиране /по време на висящност на
делото/ на давност, текла в полза на „Папас олио“ АД. В тази връзка, изводът на ЯРС,
че е налице прекъсване, считано датата на предявяване на този иск по чл.53,
ал.2 ЗКИР, т.е. от 14.06.2006 г. и спиране до влизане в сила на решението на
ЯОС - 22.12.2011 г. на течащата в полза на „Папас олио“ АД придобивна
давност за ж.п. отклонението в частта му, попадаща в имота на ищеца е в разрез
както със закона, така и с установената съдебна практика. И това е така, тъй
като „М." ЕООД не е било ищец по делото и няма как с предявен от „Папас олио“ АД иск за собственост дружеството да прекъсне
течаща в негова полза придобивна давност по отношение на правото на собственост
върху ж.п. клона като съоръжение, респ. на частта от него, попадаща в имота на
„М." ЕООД. Както вече се посочи, придобивната давност може да се прекъсне
само с иск на собственика срещу владелеца, а не обратното и то, не с какъв да е
иск, а с иск, с който собственикът брани собствеността си или владението, респ.
търси защита от неоснователно ограничаване на собствеността му с владелческите
действия. А такъв иск за собственост върху частта от ж.п. отклонението,
попадаща в имота на „М." ЕООД не е предявяван нито от „М." ЕООД, нито
от праводателите му, за да бъде прекъсната придобивната давност, течаща в полза
на „Папас
олио“ АД. Извод в
обратния смисъл би бил в противоречие с чл.116, б."б" ЗЗД освен поради изложеното и поради факта,
че прекъсване на давността с иск според закона може да настъпи само при
уважаване на иска, а в обсъждания случай искът е бил отхвърлен.
В
съответствие с този извод на въззивния съд е и константната практика на ВКС
/Решение №99/10.05.2013 г. по г.д.№681/2012 г., на ВКС, I ГО, Решение №170/11.04.2012 г. по
гр.д.№961/2011 г. на ВКС, І ГО, Решение №705/29.10.2010 г. по гр.д.№1744/2009
г. на ВКС, І ГО и Решение №401/12.01.2012 г. по гр.д.№895/10г. на ВКС, І ГО/. В
цитираните решения еднозначно е прието, че съгласно чл.84 ЗС, вр. чл.116 ЗЗД,
давностният срок на владение се прекъсва с установителен или осъдителен иск за
собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота,
тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на
носителя на правото. В същия смисъл е и по-старата практика на ВКС, отразена в
Решение №631/26.09.2009 г. по гр.д.№1525/2008 г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е
прието, че разпоредбата на чл.116, б.”б” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС за прекъсване на
придобивната давност се прилага само в случаите на предявен иск за собственост
срещу лице, което се позовава на придобивна давност, но не и в обратния случай,
когато искът е предявен от владелеца, който се позовава на придобивната
давност. Прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б.”б” ЗЗД се свързва
винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу
лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не
обратното. Ищецът не може да прекъсне собствената си придобивна давност. Тази
давност може да бъде прекъсната с насрещен иск на собственика на вещта.
В
настоящия случай по делото няма никакви данни, а и твърдения на ищеца, след
придобиване от страна на ответника на владението върху процесния ж.п. коловоз
на 01.09.1994 г. до април 2012 г., когато се е снабдил с НА, а и до настоящия
момент, ищецът "М." ЕООД, респ. негов праводател или който и да е
друг да е предявил иск за собственост и/или предаване на владението върху ж.п.
отклонението.
Действително
от приложените по делото сигнали до ЯРП И до ОДМВР-Ямбол, подавани от „Папас олио“ АД в периода
м.февруари 2012 г. - 2016 г., се установява че е търсено съдействие и защита
срещу извършени от управителя на "М." ЕООД действия - поставяне на преграда върху релсите на ж.п.
коловоза, находящи се в имота на "М." ЕООД, премахване на част от
тези релси /впоследствие възстановени/, поставяне на табела "частен
имот" върху релсите. По повод на тези сигнали в ЯРП са образувани ДП през
2012 г., през 2014 г. срещу неизвестен извършител, в т.ч. и такова през 2016 г.
по чл.323, ал.1 НК срещу Д.С. - управител на "М." ЕООД.
В
Решение №376/12.03.2013 г. по гр.д.№260/2012 г. на ВКС, I ГО е прието, че за да е основание
за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на
владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е
установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се
поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с
насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като
своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението
е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези
действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия
собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия
несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението,
което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни
претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и
в Решение №262/13.07.2012 г. по гр.д.№944/2011 г. на ВКС, І г.о.
При
съобразяване на цитираната съдебна практика на ВКС, настоящи съд приема, че с
насилствените действия, описани в горе-цитираните сигнали до компетентните
институции владението на „Папас олио“ АД действително е смутено, т.е. престанало е
да бъде спокойно. Но настоящия съд приема, че тези действия не са от характер
на такива, с които може да бъде прекъсната придобивната давност, нещо повече -
приема, че към момента на извършване на процесните действия придобивната
давност за спорното право в полза на „Папас олио“ АД, като вече изтекла, не
може да бъде прекъсвана.
Твърдението
на ищеца /сега въззиваема страна/, че процесния сервитут /право на преминаване/
не може да се придобива по давност, въззивния съд намери за неоснователно, като
в тази връзка споделя съображенията, изложени в писменото становище на
въззивника.
В Решение №76/25.12.1980 г. по
гр.д.№51/80 г. на ОСГК на ВС е прието, че придобиването
или учредяването на ограничено вещно право на преминаване през чужд
неурегулиран недвижим имот, за да се достигне до друг, съседен имот, е
допустимо по един от способите, посочени в чл.55 ЗС. Всеки от тези способи е
самостоятелен и независим от останалите способи, предвидени в чл.55 ЗС, затова
редът, който е определен в законите чрез акт, съставен от органи на държавното
управление за учредяване ограничено право на преминаване през чужд неурегулиран
недвижим имот, не изключва възможността това право да се придобие по давност.
Докато отмененият чл.259 ЗИСС създаваше известни ограничения за възможността да
се придобиват по давност сервитути и допускаше чрез този способ придобиването само
на видимите и непрекъсвани сервитути, а съгласно чл. 259 ЗИСС (отм.)
непрекъсваните невидими сервитути и прекъсваните сервитути, били те видими или
невидими, можеха да се учредяват само с акт и не можеха да се придобиват по
давност, то Законът за собствеността в това отношение не съдържа такива
ограничения. Макар материята за сервитутите да не е изрично уредена в Закона за
собствеността, институтът на придобиване ограничено вещно право на преминаване
през чужд, неурегулиран недвижим имот, за да се достигне до друг, съседен
неурегулиран недвижим имот, е познат както на Закона за собствеността (чл.55 и
чл.75 ЗС), така и на отменените ЗПИНМ, ППЗПИНМ, УОСС, ЗТСУ (чл.208), ППЗТСУ,
ЗЖССИ u ППЗОССИ. В чл.55 om ЗС u чл.111, ал.1 ЗС е създадена възможността да се
придобиват вещни права върху чужда вещ (недвижим имот), доколкото е предвидено
в законите, чрез правна сделка, по ДАВНОСТ или по други начини, определени от
закона. При това придобиването или учредяването на ограниченото право на
преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот, за да се достигне до друг,
съседен имот, може да бъде осъществено чрез всеки от предвидените в чл.55 ЗС
способи: правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона.
Всеки от тези способи е самостоятелен и независим от останалите, предвидени в
чл.55 ЗС способи, поради което редът, който е определен в законите за
учредяване ограничено вещно право на преминаване през чужд неурегулиран
недвижим имот, за да се достигне до друг, съседен имот, не изключва
възможността за придобиване на това право и по ДАВНОСТ".
Цитираното разрешение е възприето
и в по-новата съдебна практика. В
Решение №349/11 от 21.05.2012 г. по г.д.№453/2010 г. на ВКС, І г.о. е
изяснено, че в периода след влизане в сила на ЗС през 1951 г. до изменението на
чл.192 ЗУТ /ДВ, бр.65/2003 г./ действащото законодателство не е предвиждало
възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд
урегулиран имот, за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка
или по давност, а такова право е било допустимо да се установява само по
административен ред. В същото решение обаче ВКС е посочил, че приетото в
Решение №76/1980 г. на ОСГК на ВС, според което е допустимо ограничено вещно
право на преминаване през чужд имот да
се придобие чрез правна сделка или по давност е приложимо само за неурегулирани
поземлени имоти.
При цитираната съдебна практика и
като съобрази безспорния по делото факт, че имотът на „М."
ЕООД не е бил дворищно-регулационен парцел по смисъла на ЗТСУ, съответно урегулиран
поземлен имот /УПИ/ при действието на ЗУТ, а от закупуването му и понастоящем е
поземлен имот ПИ - мера, пасище, настоящия съд прие за неоснователно твърдението на ищеца /сега въззиваема
страна/, че процесния сервитут /право на преминаване/ не може да се придобива
по давност.
Въз основа на изложените до
тук съображения, предявения в производството иск да се приеме за установено по
отношение на ответника /сега въззивник/, че същият не е собственик на право на
преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през пасище, мера с площ от 4,460 кв.м. в
м.„Покрития кладенец“, представляващ поземлен имот с идентификатор
№87374.72.995 по кадастралната карта на гр.Ямбол, като се отмени НА за
собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по
давностно владение №120, том ІІ, рег.№1574, дело №212/23.04.2012 г. на нотариус
Д.Лахтев при ЯРС се прецени за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
В атакуваното решение, ЯРС като е
достигнал до противоположни правни изводи, е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен, а при произнасяне от въззивния съд по същество -
предявения в производството иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на
въззивника, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, предвид наличието на надлежно искане и на
доказателства за сторени разноски, следва да се присъдят сторените за двете
инстанции разноски, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК пред ЯРС и ЯОС
в общ размер на 17616,44 лв., в т.ч.: ДТ за въззивното производство - 25 лв.;
възнаграждение за в.л. - 600 лв., пътни разходи - 317,44 лв. и адв.хонорар за
двете инстанции - 16674 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№123/28.02.2018 г.,
постановено по гр.д.№1285/2017 г. по описа на ЯРС, вместо
което постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска
на "М."
ЕООД с ЕИК 128562673, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Пирин"
№26, представлявано от управителя Д.М.С. да се приеме за установено по
отношение на "Папас олио" АД с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул."Обходен път – Запад" №61, представлявано от "Сент
Жиран" ЕООД, чрез управителя му Г.И.Т., че "Папас олио" АД с ЕИК
838175022 не е собственик на право на
преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през пасище, мера с площ от 4,460 кв.м. в
м.„Покрития кладенец“, представляващ поземлен имот с идентификатор
№87374.72.995 по кадастралната карта на гр.Ямбол, собственост на "М."
ЕООД с ЕИК 128562673, както и да
бъде отменен констативен
нотариален акт за собственост върху право на преминаване през чужд недвижим
имот, придобито по давностно владение №120, том ІІ, рег.№1574, дело
№212/23.04.2012 г. на нотариус Д.Л. при ЯРС, по силата на който "Папас
олио" АД е
признато за собственик по давностно владение на правото на преминаване чрез
ж.п. коловоз през поземлен имот с идентификатор №87374.72.995 по кадастралната
карта на гр.Ямбол, с площ от 4,460 кв.м., собственост на "М."
ЕООД.
ОСЪЖДА "М."
ЕООД с ЕИК 128562673, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Пирин"
№26, представлявано от управителя Д.М.С. да заплати на "Папас олио"
АД с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Обходен
път – Запад" №61, представлявано от "Сент Жиран" ЕООД, чрез
управителя му Г.И.Т. сумата 17616,44 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.